ДЖИНДЖИФИЛ ПРОТИВ ЗАЧЕВАНЕ

 Контрацепцията вчера и днес

 В началото на 2012 ще се роди 7-милиардният жител на нашата планета, а през 2050 населението є ще надхвърли 9 млрд. Тези данни, цитирани от ru.trend.az , се съдържат в обновената версия на демографската прогноза на ООН. Според статистиката, изготвена през 2008 от експерти на Департамента по социалните и икономически въпроси на световната организация, сега на земята живеят над 6,8 млрд. души.
Предвижданията са основният растеж да бъде в развиващите се страни: от 5,6 млрд. през 2009 на 7,9 млрд. през 2050.
Ще има ли жизнено пространство за всички, ще разполагат ли с достатъчно вода, храна, енергия и др. за нормален живот? Този въпрос стои пред целокупната човешка общ-ност. В търсенето на разумни решения на преден план излиза контролирането на раждаемостта по всички възможни начини.
Още гръцката цивилизация е имала предвид използването на тази възможност за регулиране на демографските процеси на ниво държавен контрол, припомня kolybel.org . В съчинението си Политика Аристотел препоръчвал да се постави ограничение по-скоро на раждаемостта, отколкото на собствеността, за да не се стигне, както в повечето държави, до неизбежно обедняване на гражданите, защото бедността е източник на престъпления. Според историка Полибий през ІV-ІІІ в. пр. Хр. въпросът с пренаселването в Древна Гърция се решавал чрез ограничаване на децата в семейството до 1-2.
За предотвратяване на зачеването древните гърци и римляните използвали различни вещества от животински и растителен произход, приемани през устата или вкарвани във влагалището. Съществували и специални песарии, поставяни дълбоко в него, както и аналози на съвременните презервативи за мъже, направени от животинска кожа или от бичи пикочен мехур. Но когато все пак се стигнело до нежелано зачеване, абортът бил смятан за по-хуманния начин за излизане от ситуацията в сравнение с убийството или изоставянето на новороденото.
Съвременната цивилизация съгласно принципите на ООН не разглежда аборта като средство за регулиране на раждаемостта. Одобрени и допустими са контрацепцията и стерилизацията – на ниво медицинска практика, както и „планирането на семейството” и „правилното репродуктивно поведение” на ниво идеология.
Форми на медицинска намеса във възпроизводителната функция на човека наред с изкуствения аборт са стерилизацията и контрацепцията. Днес жените имат право и на едното, и на другото. В миналото обаче е имало морална разлика между предпазването от бременност и изкуствения аборт. Ръководейки се от старозаветния императив „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете”, много християнски учени са отричали всяко изкуствено ограничаване на раждането на деца. Като единствена алтернатива било допускано само половото въз-държание в брака. Дълго време лекарите се ръководели в своята практика от тази нравствена норма, тя възпрепятствала и научното разработване на методи за предпазване от нежелана бременност.
През ХІХ век теорията на английския икономист и социолог свещеник Томас Робърт Малтус за необходимостта от ограничаване на раждаемостта, за да не се стигне до демографска катастрофа, развързва ръцете на застъпниците на контрацепцията. Малтусианството сочело като причина за всички беди и нещастия на човечеството „абсолютния излишък на хора”. Към средата на века тези убеждения служат за оправдание в търсенето на медицински методи за предпазване от бременност.
Оттогава насам контрацепцията се разглежда (не само по тази причина, а и по медицински, етични, икономически, социални и прочее съображения) като едно от средствата за регулиране на раждаемостта и се свързва пряко с демографските проблеми в света и отделните региони. Днес в повече от 60 страни институциите за защита на майчинството и децата сътрудничат със службите за планиране на семейството на държавно ниво. Китай, който има Министерство за планиране на семейството, може да бъде смятан за образец на държавната политика в тази област.
Отделна глава в историята на контрацептивите са оралните противозачатъчни. За пръв път през 1912 австрийският лекар Хаберланд описва прилагането на екстракт от яйчниците на бременни животни в качеството им на такова средство. В края на 30-те години на ХХ век двама американски лекари проучват друга възможност – за целта да бъдат използвани стероидните хормони. Те доказват на практика, че въвеждането им в женския организъм потиска съзряването и излизането на яйцеклетката от яйчника. Полученият препарат обаче се оказва нерентабилен за промишлено производство, а и недостатъчно надежден като предпазно средство.
Следващата стъпка е направена през 1939 – германският химик Инхофен разработва формулата на естрогена, а през 1951 в САЩ е създаден първият орален прогестаген. Днес той се използва изключително рядко, но по онова време е истинска сензация. Научните разработки продължават в цял свят, фармацевтичните компании с готовност се отзовават като производители. Нови и все по-съвършени средства радват милиони жени, избавят ги от страха от нежелана бременност.
Развива се и бариерната контрацепция – прост и достъпен метод, който залага на механичната защита. Сред нововъведенията в тази област е презервативът за жени – своеобразен цилиндър с дължина около 15 см и диаметър около 8 см, единият край на който е затворен.
Но каквито и методи да се разработват, важно е прилагането им. А то опира до половото възпитание, което в редица случаи е на много ниско ниво. И то не само в развиващите се държави или в т. нар. Трети свят, но дори в страна като Великобритания. Британските
власти правят какво ли не, за да намалят броя на зачеванията сред тийнейджърите и да ограничат същевременно разпространяването на венерическите болести. Разпространяват листовки и плакати, раздават на учениците орални контрацептиви, искали дори да поставят апарати с безплатни презервативи на местата, където се събират повече младежи, разказва aif.ru .
Особен ефект от акциите обаче няма. Не че не се приема идеята за безопасен секс и планирана бременност, но хората просто не знаят кое е
безопасно и кое не. Това показват резултатите от анкета, направена по поръчка на правителството. Почти 11% от англичаните смятат, че половият акт не може да има никакви вредни последици. Така мислят не само неопитните подрастващи, но и възрастните.
Съществува и още една любопитна тенденция: сляпото доверяване на „народната мъд-рост” по отношение на предпазните средства и методи. Оказва се, че и днес продължават да се използват различни хранителни (и не само) киселини, на които се е разчитало в стари времена. Такава „рецепта” е вкарването във влагалището веднага след половия акт на резенче лимон. Киселината наистина убива сперматозоидите и може да попречи на зачеването, но не на 100%. В същото време тя крие риска от травмиране на нежната лигавица и нарушаване на нормалния бактериален баланс върху повърхността є. В крайна сметка жената не само че може да забременее, но и да възникне медицински проблем.
Друг метод от народната медицина залага на подходящата поза, чиято цел е да провали съдбовната среща между сперматозоида и яйцеклетката. Корените и на тази концепция отвеждат в древността. Един от най-уважаваните гръцки лекари със собствен принос в раз-витието на гинекологията – Соранус Ефески, препоръчвал след акта жената да подскочи няколко пъти и да прикляка, за да се опази от нежелани изненади. Едва ли някой от съвременните медици ще се заеме да проверява на практика валидността на неговата теория, но от медицинска гледна точка е известно, че определени пози помагат за зачеването, а други, обратно, го възпрепятстват. Соранус Ефески давал на дамите и други съвети: да си правят промивки след акта с отвара от джинджифил, за да изтребят сперматозоидите.
Очевидно бабините рецепти за планирана бременност няма да изчезнат напълно и да бъдат забравени така лесно независимо от развитието и усъвършенстването на модерните контрацептивни средства. Вярата в народния опит се оказва по-силна от здравия разум и анатомичните атласи.

 В затвора заради пропагандиране на противозачатъчните

Роденият през 1800 в щата Масачузетс, САЩ, Чарлз Ноултън е първият човек в историята, попаднал зад решетките заради рекламирането на контрацептивите. Човек самоук и свободолюбив, през 1832 той публикувал класическия труд на тема регулиране на раждаемостта Плодовете на философията или личният приятел на младите семейни хора . Той дава основание да бъде смятан за основоположник на американската медицина в областта на контрацепцията.
По онова време обаче достойнствата на Плодовете на философията не били оценени. Бостънският медицински и хирургически журнал доста сухо коментирал предлаганите от автора „неестествени мерки”, добавяйки, че „колкото по-малка известност имат те сред широката публика, толкова по-добре ще бъде за обществения морал и нравственост”.
Срещу Ноултън три пъти били възбуждани углавни дела. При едно от тях бил осъден да плати глоба от $50 и да заплати съдебните разходи, а при друго получил присъда от 3 месеца каторга.

 Дамски принос

Създаването на хормоналните противозачатъчни дължи много на две жени: Маргарет Сангър и Катрин Маккормик. Сангър, която била медицинска сестра в Ню Йорк, виждала как се съсипват жените от многобройните бременности и раждания. И колко трудно се изхранват многото гладни гърла, ка-къв проблем е да им бъдат осигурени нормални условия на живот. Убедена, че контрацепцията е начин жената сама да контролира майчинството, тя не криела своите убеждения въпреки риска да си спечели врагове в едно общество, в което на слабата половина на човечеството є е отредена участта да ражда деца, а противозача-
тъчните средства са официално под забрана.
Създаването на такива средства става възможно едва през 50-те години. Маргарет Сангър се сближава с милионерката Катрин Маккормик, която спонсорира множество благотворителни проекти и се интересува от женското движение. Двете дами убеждават д-р Грегъри Пинкъс да създаде контрацептивен препарат, който се появява на американския пазар през май 1960 и се продава под фирменото название Еновид.