петък, 17 септември 2010 г.

ПРОВОКАЦИЯ С ИМЕ ЛЕЙДИ ГАГА




   
***    
     

Откакто дебютира на световната сцена преди 2 години, тя успя да продаде 15 млн. албума, да се сдобие с 10 милиона приятели във Фейсбук и да придаде нов смисъл на думата поп звезда. Но какво се крие зад всичко това?
ИРИНА ЗЕБИЛЯНОВА
 
Дори да не сте чували най-големите є хитове – Poker Face , Paparazzi и Telephone, – то със сигурност знаете коя е Лейди ГаГа. Да, същата онази с театралните костюми, изрусена коса, изкуствени мигли и винтидж очила, зад които може да се скрие цяла армия откачалки. Ако си направите труда да напишете името є в Гугъл, ще излязат стотици хиляди страници, посветени на 24-годишната є особа. Голяма част от тях съдържат въпроса: „Е ли ГаГа хермафродит, или това е поредният є опит да привлече вниманието?”
Всичко започна от миналогодишния фестивал Гластънбъри, когато бдителни фоторепортери заснеха нещо подозрително под късата є рокличка и разпространиха в youtube подозрителните кадри. За търсещата провокации 24-годишна нюйоркчанка това се оказа златна мина и тя побърза да я употреби, давайки уклончиви отговори на въпроса от какъв пол е всъщност и цъфвайки с имитация на пенис върху корицата на списание Q. Дори цапнатият в устата британски телевизионен водещ Джонатан Рос зяпва, когато на въпроса му каква е истината за половата є идентичност ГаГа невинно му отговоря: „О, повярвай ми, имам голям конски член!” Цялата є кариера е преследвана от слуха, че е мъж под прикритие, а Кристина Агилера дори злобно подмята: „Не знам и не искам да знам дали това същество е мъж, или жена”.
Вярно е, че родената като Стефани Джоан Анджелина Германота има приятен нисък глас, но по всички други показатели тя си е жена. Затова цялата „хермафродитска” история заприлича на поредния отчаян пиар с марката „Лейди ГаГа”.
Един от основните проблеми на провъзгласената за наследница на Мадона певица е, че музикалната индустрия не знае какво точно да прави с нея. От една страна, тя е машина за лесносмилаеми хитове, които заливат клубовете по цял свят, а от друга, не спира да се приема на сериозно и да философства неразбираемо пред медиите. Идолите є съвсем предвидимо са Анди Уорхол, Дейвид Бауи и Мадона и тя натъртва на това, че е по-скоро „всестранно развит артист”, отколкото певица. Оплаква се, че хората я мислят за тъпа само защото е руса, но от друга страна, обяснява, че се наложило да боядиса естествено черната си коса, за да не я бъркат с Ейми Уайнхаус. Толкова е заета да създава митове за себе си, че в един момент започва да ги изживява като действителност.
Истина е това, че се появява на бял свят преди 24 години в Ню Йорк в семейството на бивш музикант, основал впоследствие своя телекомуникационна компания. Въпреки че Стефани учи в същото католическо училище, където скамейката търкат богатите сестри Хилтън, тя разполага със скромни джобни. Още там се чувства като „черна овца” и изпробва търпението на монахините, като ходи с прекалено къси поли и надува до дупка песните на „Лед Цепелин” и Бой Джордж. На 17 се записва в престижното училище по изкуства „Тиш”, но само година по-късно го напуска, за да се посвети на певческата си кариера. Тъй като парите никога не стигат, работи като сервитьорка и танцьорка в нощни клубове, където се запознала с неподходящи хора. Някъде в този период започва пристрастеността є към белия прашец – така поне гласи легендата, въпреки че нито един неин приятел не я е виждал да го употребява. Другото признание на Лейди ГаГа, че си пада по жени, също е под въпрос. „Не познавам някой по-хетеросексуален от нея”, казва най-добрата є приятелка от това време. Всъщност в тези години ГаГа още е далеч от амбицията си да покорява света като поп певица и се подвизава в компанията на второразрядни рок музиканти, един от които успява да разбие сърцето є – рокерът Карл Люк. При един скандал той изстрелва: „Ти никога няма да станеш известна!”, на което разлютената Стефани му отговаря: „Един ден няма да можеш да отидеш до кварталното кафене, без да чуеш моите песни!”
Е, след 15 милиона продадени албума и 10 милиона приятели във Фейсбук дори въпросният Карл Люк трябва да се е убедил, че някогашната му любима не е случайно явление. В момента мрежата бъка от слухове, че двамата пак са подновили връзката си, но самата певица отказва да коментира. „Единствената ми любов са моите любими малки чудовища”, казва тя с апломба на 70-годишен ветеран в шоубизнеса, имайки предвид армията си от верни фенове, които не пропускат концертите от настоящото є световно турне Monster Ball.
Дали Лейди ГаГа е поредното чудо за три дни, или е тук задълго, за да поеме ролята на Мадона като вечна провокаторка, ще разберем съвсем скоро. Когато изчерпи арсенала си от ексцентрични костюми и шантаво поведение, тя ще трябва да заложи на музиката. А там никой не е оцелял дълго само с циркаджийски номера.
 Откровения
  • „В училище ми се подиграваха, че съм прекалено ексцентрична и аз реших да намаля темпото. Когато съм облечена като обикновено момиче обаче, се чувствам като идиот.”
  • „Записването на албум е като да излезеш на среща с няколко мъже наведнъж. Завеждаш ги в един ресторант и започваш да се оглеждаш кой от тях най-много ти подхожда.”
  • „Когато полицията ме спря за неприлично облекло, всъщност аз нямах такова – не носех гащи. Представлявахме странна гледка – няколко сърдити полицаи и едно полуголо момиче, което им обяснява: „Това е мода, а аз съм артист!”
  • „Да, вярно е, че с Парис и Ники бяхме в едно училище. Най-много ме впечатляваше това, че винаги са толкова спретнати и чисти. В известен смисъл ми повлияха.”
  • „За песента Boys, Boys, Boys се вдъхнових, като чух Girls, Girls, Girls на „Мотли Крю”. Искаше ми се да напиша поп песничка, която да се хареса и на рокаджиите”.
     
   
     
Новата антиикона: Женена съм за феновете си!
24-годишната царица на провокацията разголва душата си в Шоуто на Лари Кинг, където разсъждава за славата, смъртта и любовта
Неотдавна списание TIME публикува списък със 100-те най-влиятелни личности в света, а твоят образ украси корицата му. Това изненада ли те?
– Разбира се. Не съм си помисляла дори, че ще намеря място в подобна класация. Мисля, че съм благословена да имам най-лоялните фенове, които не пропускат да гласуват за мен.
Истинското ти име е Стефани. Как така стана Лейди ГаГа?
– Това е прякор, който ми лепнаха приятели, след като ме чуха да пея в един клуб. Бях облечена провокативно, правех странни движения и те казаха: „Същинска ГаГа като в песента на „Куин” Radio Gaga ” ( на английски gaga означава побъркан, празноглав, бел. ред ). Е, сменихме радиото с „лейди” и така се роди Лейди ГаГа.
Кога за първи път разбра, че шоубизнесът е твоя стихия?
– В утробата на майка ми, Лари. Още тогава вече знаех, че моята съдба е да пея. Майка ми казва, че всеки път, когато отивали с баща ми на ресторант с музика на живо, аз съм започвала да ритам. Страхотно е, че мога да си изкарвам хляба с това, което най-много обичам да правя. Искам да умра на сцената, а не под някоя пал-ма.
Преди да станеш певица, си се издържала с друго.
– Доста години бях сервитьорка и барманка. За малко бях и танцьорка на пилон. Изкарвала съм пари, разнасяйки рекламни брошури. Започнах да работя на 15, защото седмичната сума, с която разполагах, бе $20 – крайно недостатъчно за Ню Йорк. Хванах се да бачкам като сервитьорка на нашата улица и каквото спечелех, го профуквах по джаз клубове.
Казваш, че хората днес твърде лесно използват думата „икона”. Ти считаш ли се за такава?
– Не. Надявам се обаче като умра, да мога да се вместя в тази категория.
Кои са твоите икони?
– Нека да помисля... Майка ми. Баба ми. Принцеса Даяна. Особено принцеса Даяна. Помня как мама се скъса да плаче, когато разбра за смъртта є. Аз бях малка, но този момент ми направи страшно силно впечатление.
Семейството ти подкрепяше ли те в решението ти да станеш певица?
– Да. Майка ми е работила в музикален театър като млада, а баща ми свиреше в една група, която правеше кавъри на Брус Спрингстийн, така че не съм случайна в бранша. ( Смее се .)
Много се говори за здравословните ти проблеми. Как се чувстваш?
– Благодаря, страхотно. А ти как си, Лари?
И аз съм ок. Имаше някакви слухове, че си болна от лупус. Вярно ли е?
– Генетически съм обременена, защото в семейството ми има случаи на болни от тази болест. Майка ми ми каза онзи ден, че феновете ми били крайно обезпокоени от факта, че съм си направила изследвания за лупус. Искам да ги успокоя, че засега нямам проявени симптоми, но резултатите показват, че съм предразположена към заболяването. Истината е, че трябва да се пазя повече.
Темата за смъртта присъства в много от песните и изпълненията ти. Мислиш ли често за нея?
– Да, ясно е, че ме вълнува този въпрос.
На 24?
– Сънувам често сънища, свързани с края. Колкото до онази риба, която ме изяде на сцената по време на наградите на MTV през 2009, тя е намигване към детските ми страхове. Нашите редовно ме плашеха с това гигантско морско чудовище, което уж щяло да ме погълне.
Страхуваш ли се от смъртта?
– Да, подсъзнателно. Аз съм близка с Дийпак Чопра и според него това са нормални явления. Каза ми да не се притеснявам, защото в много случаи сънищата, свързани със смърт, са знак за богато въображение.
Вярно ли е, че миналата година малко преди смъртта си Майкъл Джексън е планирал ти да подгряваш турнето му This Is It?
– Много ми е трудно да говоря за това, защото се разстройвам, но да, водихме преговори и аз щях да излизам на сцената на O2 в Лондон непосредствено преди него. Дори да нямаше подобно нещо, пак щях да изживея загубата му страшно тежко.
Как стигна до идеята да пееш, облечена в такива ексцентрични костюми?
– Много от дрехите ми са дизайнерски решения – комбинация от стилове, популярни през 70-те и 80-те. Някои от костюмите ми обаче са създадени като контрапункт на представата на повечето хора как трябва да е облечена една жена. Аз съм феминистка и не се срамувам да го призная. Искам обаче да разруша общоприетите граници.
Кои граници не би преминала?
– Не знам, Лари. Трябва да поживея още малко, за да ти кажа. Със сигурност обаче не се интересувам от насилието. Мразя всяка следа от негативизъм и предразсъдъци.
Казваш, че вече не би се докоснала до кокаина. Трудно ли ти беше да го откажеш?
– Не. Когато взех решението да спра с тази гадост, тя вече беше успяла да съсипе живота ми, така че спрях от само себе си.
Как ти хрумна да се обръщаш към феновете си с гальовното „моите малки чудовища”?
– Вторият ми албум е озаглавен “The Fame Monster” и когато го завърших, осъзнах, че всяка една песен в него е посветена на определен мой страх. Когато тръгнах на турне, публиката изригваше навсякъде. Всички тези хора знаеха наизуст песните ми, плачеха и се смееха с мен – те бяха просто едни малки чудовища. Няколко пъти се обръщах така към тях и това се превърна в моя запазена марка.
Веднъж заяви, че си бисексуална. Мъже или жени предпочиташ повече? Искаш ли да се омъжиш?
– Като всички хора и аз търся любовта. Но засега я получавам в чист вид само от феновете си. Аз съм женена за тях.
Искаш ли да имаш деца?
– Някой ден със сигурност, но все още не съм готова. Освен това се страхувам, че майчинството би се отразило зле на креативността ми. Така че засега нямам планове за семейство и бебета.
Наслаждаваш ли се на славата?
– Най-вече ме радват феновете ми. Не бих ги заменила за нищо. Иначе съм най-обикновено момиче, което би предпочело да пие бира в кварталната кръчма, вместо да огрява с присъствието си нечие холивудско парти. И добрата новина е, че все още мога да го правя.
 Оттук-оттам
  • Висока е 1,55 м.
  • Естествена брюнетка е, но се изрусява, за да не я бъркат с Ейми Уайнхаус.
  • По бащина линия е италианка, а по майчина във вените є тече френска, немска и английска кръв.
  • Сред нейните модни икони са Донатела Версаче, Шарън Стоун и Грейс Джоунс.
  • Свири на пиано от 4-годишна, а на 13 композира първата си балада.
  • През май 2009 се присъединява на сцената към „Пусикет долс” по време на турнето им в Австралия.
  • Има татуировки на китката си, на рамото, на кръста и долу ниско на гърба.
  • На сцената често отпива от лилава чаша за чай, защото така се чувствала у дома си.
  • Учила е в един клас със сестрата на Парис Хилтън – Ники в тузарското училище Convent of the Sacred Heart в Манхатън.
  • Носи къси панталонки, защото така полусляпата є баба можела да я вижда по-добре.

Няма коментари: