МОЛ-ът НАЧИН НА УПОТРЕБА

Mall of America – най-посещаваният в САЩ
BG молът – има го вече в София....
BG молът – има го вече в София....
Търговски център в Дубай
Класическият „Харфорд мол“...
Лидерът в жанра – „Кралят на Прусия“

 ЦУМ, ГУМ, РУМ… абревиатурите от соца се поамериканчиха. Манталитетът ни – не! По света все по-рядко се строят големите търговски центрове, но у нас модата им е в своя възход

София – Флорида – София

  Наскоро една Тъжна снимка обиколи държавата ни с първата страница от популярен всекидневник. Уж нищо особено, а лицето на отрудена възрастна женица, гушнала евтина чепка банани, сякаш каза цялата истина за днешния българин – в кило банани за 79 стотинки е събрано щастието му!

Сякаш нищо не се е променило от 1989-а. Тогава по Нова година се редяхме на предълги опашки, за да получим полагащата ни се доза от екзотичния плод, а сега, макар да го има на всеки ъгъл, пак го “грабим”, защото ни го дават почти без пари. Грабим и мляко, защото е по 5 ст. (няма значение колко всъщност е млякото в него), грабим всякакви парцалки, грабим всичко… Без да си даваме сметка, че сме в ролята на шарани, на които поредният нов мол ни подхвърля евтината си стръв!
Юруш, народе! Откриват N-ти търговски гигант, ще има аванта! И народът се юрва да си напазарува. Сякаш за последно, сякаш никъде в държавата няма храна, дрехи, джунджурии. Хуква да се нахрани и облече за… цял живот. От мола!
Кой казва, че преди не е имало такова чудо на търговския гений у нас? Ами какво друго бяха ЦУМ, ГУМ, РУМ, ако не маломерни варианти на днешните си модерни събратя? Просто зарязахме абревиатурите от руски тип и поамериканчихме името. За неизброимо количество българи молът сякаш стана начин на живот. Стигнахме дотам цели семейства да си обличат новите дрехи и да отиват на съботна разходка в… мола. Или да чуваме телефонни разговори от сорта: “Знаеш ли къде съм?! В новия мол!” Понятието “близкия мол” в София и в по-големите градове у нас е вече толкова популярно, сякаш става дума за близката градинка или близкото кино. Защото кината изчезнаха, градинките са по-скоро сметища, но молове има на входа и изхода почти на всеки голям квартал. Толкова се развълнувахме от тях, че даже седим пред телевизорите в неделя и чакаме да видим какво ще стане в новия български тв сериал, чийто сюжет също се гради във и около мола.
Нищо лошо, разбира се, няма в наличието на мола. Лошото е в нашенския начин на употребата му. През едномесечния ми престой във Флорида, САЩ, нямаше как да не се уверя с очите си що за чудо е молът на местна почва, тоест там, където е усъвършенствана тръгналата от Англия мода на голямото пазаруване под общ покрив.
Американските молове не са само от познатия ни мегаломански вертикален тип. По-често ще ги видите в едно- или двуетажен, хоризонтален вариант, разпрострян върху огромна площ край големите булеварди между предградията. Понякога магазините им са свързани с цели километри покрити пешеходни алеи, по които бълбукат фонтани, растат гигантски палми и всякакви цветя, оформени са кътове за отдих и хранене. Друг път входовете на магазините са отвън, просто търговските обекти са свързани в общ комплекс. И в двата случая задължителен обаче е паркингът – достатъчно голям.
Пушенето не е разрешено. Дори пред входа не можете просто да се изправите и да запалите цигара. За целта има място встрани – чисто, с пейки. За всеки собственик на мол дизайнът е въпрос на гордост. Затова ако ви хрумне да извадите фотоапарата си, някой от охраната веднага ще ви приближи и ще ви обясни, че не е разрешено. Може да си направите снимка за спомен във входното фоайе и толкоз. Оттам нататък ви чакат магазините. Нали затова е молът.
Американците са царе на намаленията, затова в моловете им се случват най-големите разпродажби. Веднъж, два, три пъти… понякога цената на една стока от най-скъпа марка може стигне до $20-30, да не говорим за другите, които могат да се намерят и под $10. Само че никой не се блъска. Да, количките на някои клиенти едва се движат от стока, но гледката на е масова. Ще видите и хора, стискащи изрязани от вестниците талони за намаления – тази мода още не е популярна у нас, но там е всекидневие, особено за пенсионери и безработни.

  Що е то мол?

На български думичката не значи нищо, а на английски това е понятието за съвременен вариант на някогашните покрити пазари. Нищо повече от търговски комплекс от една или повече сгради с магазини на различни компании. Всичко е под общ покрив и клиентите могат безпроблемно да се прид-вижват пеша от един до друг търговски обект. Паркингът е задължителен, както са задължителни и заведенията за хранене и местата за забавления.
Проектите за подобни центрове за комплексно пазаруване започват да се разработват от 20-те години на ХХ век и
съвпадат с възхода на живота в предградията на много места в западния свят. Бумът обаче е в САЩ, особено след Втората световна война. Понятието “търговски център” се използва на много места по света, особено в Европа и Австралия, но думата “мол” е популярна най-вече в Северна Америка.
Още от самото начало тенденциите във вътрешния дизайн на т. нар. молове са подчинени на простичка философия – клиентът лесно да бъде привличан и изкушаван в контролираната затворена среда. Все едно попадаш в нещо като огромна кутия с лъскави примамки и започваш да се чувстваш като в пещерата на Аладин. Искаш и това, и това, и това…

  История

Началото на съвременните молове е далеч назад в миналото. Историята на Гранд базар в Исхафан, Иран, например тръгва още от Х век. Гранд базар в Истанбул пък е построен през ХV век и все още е едно от най-големите покрити места за търговия на дребно в света с повече от 58 улици и 4000 магазина. “Гостини двор” в Санкт Петербург, открит през 1785, може да се приеме за един от първите специално изградени молове – има повече от 100 магазина с площ от над 53 000 кв. м. Животът в покрития „Оксфорд маркет“, открит през 1774 в Оксфорд, Англия, продължава на пълни обороти и днес. Същото е и в безистена „Бърлингтън“ в Лондон, открит през 1819.
Концепцията за подобни търговски обекти започва да се развива в САЩ с изграждането на покрития базар в Провидънс през 1828, най-стария търговски център в Америка. По същия път поема и Италия, където през 1860 се появява т. нар. „Галерия на Виторио Емануеле ІІ“ – комплекс, който е по-близо до днешната представа за подобни пространства. В края на ХІХ и началото на ХХ броят им расте във всички развити страни – през 1890 се появява и московският ГУМ, дал по-късно идеята за нашенските ЦУМ, РУМ и т.н.
Подобни търговски комплекси винаги са били подчинени и на идеята в тях да има не само магазини, а и места за отдих и забавления. В архитектурата им са влагали фантазията си уважавани архитекти. Сроителният предприемач и архитект Джордж З. Лоунсбъри например е автор на дизайна на един от най-старите молове в САЩ – Lake View в Морган парк, Минесота. Проектиран е така, че част от магазините да имат входове и от улицата, и от вътрешността на комплекса. The Arcade в Кливланд, открит през 1890, пък е истински триумф на архитектурата – покрит е с 1600 пана от стъкло, рамкирани в желязо.
Напълно покрит и затворен търговски център обаче не е имало чак до 1950. Идеята за него е на австрийския имигрант в САЩ Виктор Груен. Именно от неговото творение – „Нортгейт мол“, построен в Северен Сиатъл, тръгва и модерният днес термин за подобни търговски комплекси. А заради пионерската си работа в тази област Груен с право е обявен за “най-влиятелният архитект на ХХ век”.
Постепенно моловете започват да се преместват все по-далеч от градските центрове и стават неразделна част от жилищните квартали и предградията. А формулата (затворено пространство с множество магазини, далеч от центъра и достъпно за автомобили) става популярен начин за строителство в целия свят. По-предприемчиви като Алфред Таубман отиват още по-далеч – покриват пешеходните алеи с теракота, изграждат фонтани и т.н. Той смята, че килимите увеличават триенето и забавят клиентите, затова ги премахва. Освен това увеличава стъклените панели на покривите и поставя допълнително осветление, което кара клиентите да губят представа за времето и да остават до късно в мола, тоест да пазаруват повече.

  Най-големите.

И при моловете има отличници. “Берджая таймс скуеър” в Куала Лумпур, Малайзия, е разположен на цели 700 000 кв. м. Пекинският “Голдън Рисорсис мол”, който отваря врати през октомври 2004, е вторият по големина мол в света, на 600 000 кв. м. Трети е “Ес Ем Сити” във Филипините, открит през ноември 1985 и разположен върху 460 000 кв. м. Те изпреварват събратята си в Канада, Китай и т.н. А „Дубай мол“ е най-големият в Близкия изток и седми поред в света. В Европа първенец е „Метро сентър“ близо до Нюкасъл, Великобритания, а в Австралия – „Чадстоун сентър“ в Мелбърн.
Един от най-големите комплекси за пазаруване на едно място в света все пак са двата мола „Кралят на Прусия“ в Пенсилвания. Най-посещаният подобен обект в САЩ обаче си остава „Мол ъф Америка“ в Блумингтън, Минесота.
Защо обаче се появява понятието “мъртви молове”? Защото за разлика от българските онези в западния свят са построении толкова отдавна, че някои от тях са или непоправимо остарели, или интересът към тях е изстинал. И постепенно са се превърнали в куп строителни материали, оставени сега по-скоро като паметници, пред които туристите обичат да се снимат. Такъв например е „Аутлет мол“ в Алън, Тексас. Явлението на мъртвите и умиращи молове дори е описано в специалния уебсайт Deadmalls.com.
Любопитна е обаче и дуга тенденция. Докато у нас строежът на молове точно сега е във възход, то на Запад тя почти угасва. Нещо повече – на мода вече е изграждането на открити молове. Според информация на Международния съвет на търговските центрове от 2006 насам в САЩ не е издигнат нито един нов покрит мол!
И в Канада днес все по-рядко се строят молове. От 1992 има само два новоизградени подобни комплекса в цялата държава. Затова пък се разработват подземните пространства на Монреал, Торонто и Калгари.
Независимо от това моловете по света продължават да бъдат не само място за огромна търговия, но и част от най-посещаваните обекти от туристите. Затова предприемачите все повече проектират вътрешни актракциони – тоест на посетителите в моловете да не им се налага да отидат до Дисниленд или до Хавай, за да се почувстват в съответната атмосфера. А просто да свият по някоя от алеите в мола…
А ние? Ние ходим в поредния нов мол за кило банани по 79 ст.