Партньорът ви може да чете мислите ви. Понякога е нужно само да си помислите за него и той ви се обажда по телефона или пък все се случва така че да си мислите едно мислите едно и също. Това не е плод на въображението ви. Между някои двойки съществува толкова добра настройка, че мозъците им работят в синхрон.
Авторите на проучване от университета на Сидни говорят за "шесто чувство", след като са регистрирали идентични модели на мозъчна активност при доброволци, които с течение на времето са станали много близки. Специалистите описват тези партньори като "физиологично подредени". Това означава, че те са стигнали до състояние, в което нервните им системи работят в синхрон и всеки един от двамата "чете" мислите и емоциите на другия.
Психолозите отдавна знаят, че някои хора се научават да мислят като партньорите си и обикновено знаят какво ще каже половинката им. Настоящето изследване обаче стига по-надълбоко, анализирайки дейността на нервната система. Авторите на проучването вярват, че то ще помогне за по-доброто разбиране на поведението на двойки, близки приятели и членове на семейството.
неделя, 17 октомври 2010 г.
Урок по самооценка
За да имате добро психическо здраве, е нужно да притежавате адекватната самооценка. Това означава да мислите положително за себе си, да не се нуждаете от потвърждение от страна на други хора. Такава самооценка предполага също, че вие умеете да настройвате себе си позитивно – при необходимост да успявате да повишите настроението си, като си кажете, че сте страхотна жена и искрено вярвате в това.
За да успеете да повишите самооценката си, е необходимо да откриете причината, поради която не сте достатъчно уверена в себе си. Ако смятате, че не сте достатъчно привлекателни, то причината за това може да е, че постоянно се сравнявате с други. Същото важи и за успехите, които (не) сте постигнали. Първо трябва да престанете да вършите това и да повярвате, че всеки човек е уникален и има собствените си достойнства. След това трябва да откриете вашата уникалност и да започнете да се опитвате да я проявявате максимално.
Ако причината за ниската ви самооценка е в това, че се чувствате самотни, вместо да се хващате като “удавник за сламка” за всяка отворила се възможност за отношения, се заемете с изграждането на контакти. Започнете да общувате по-интензивно с приятели, познати, роднини. Това ще ви помогне да престанете да се чувствате никому ненужни.
При повишаването на самооценката особено важно е да “настроите” правилно себе си в сексуалните отношения. Трябва да свикнете с мисълта, че основното – това са вашите чувства и желания. Ако попаднете в ситуация, в която партньорът ви ви кара да направите нещо, което не ви се нрави, откажете на момента. Учете се да отказвате – този навик е много полезен по отношение развитието на самооценката.
В отношенията е необходимо честно да си отговорите на въпроса какво всъщност искате за себе си? И ако видите, че партньорът ви не може да ви даде това, от което се нуждаете, прекратете връзката си с него.
И накрая – редовно си казвайте, че заслужавате повече и никой няма право да иска от вас да правите неща, които не са ви по вкуса. Вашето тялото, сърце и душа принадлежат само на вас и само вие решавате какво бихте и какво не бихте направили с него.
За да успеете да повишите самооценката си, е необходимо да откриете причината, поради която не сте достатъчно уверена в себе си. Ако смятате, че не сте достатъчно привлекателни, то причината за това може да е, че постоянно се сравнявате с други. Същото важи и за успехите, които (не) сте постигнали. Първо трябва да престанете да вършите това и да повярвате, че всеки човек е уникален и има собствените си достойнства. След това трябва да откриете вашата уникалност и да започнете да се опитвате да я проявявате максимално.
Ако причината за ниската ви самооценка е в това, че се чувствате самотни, вместо да се хващате като “удавник за сламка” за всяка отворила се възможност за отношения, се заемете с изграждането на контакти. Започнете да общувате по-интензивно с приятели, познати, роднини. Това ще ви помогне да престанете да се чувствате никому ненужни.
При повишаването на самооценката особено важно е да “настроите” правилно себе си в сексуалните отношения. Трябва да свикнете с мисълта, че основното – това са вашите чувства и желания. Ако попаднете в ситуация, в която партньорът ви ви кара да направите нещо, което не ви се нрави, откажете на момента. Учете се да отказвате – този навик е много полезен по отношение развитието на самооценката.
В отношенията е необходимо честно да си отговорите на въпроса какво всъщност искате за себе си? И ако видите, че партньорът ви не може да ви даде това, от което се нуждаете, прекратете връзката си с него.
И накрая – редовно си казвайте, че заслужавате повече и никой няма право да иска от вас да правите неща, които не са ви по вкуса. Вашето тялото, сърце и душа принадлежат само на вас и само вие решавате какво бихте и какво не бихте направили с него.
Шокиращи сексуални ритуали
При много народи сексът е бил свързан с определени ритуали и обичаи, някои от които съществуват и до днес.
В миналото, за да засвидетелстват страстта си, жителите на тробианските острови изяждали миглите на партньора си.
Корейките пък считали, че най-добрият начин да възбудят партньора си е като го убодат с игла.
В Микронезия пък ги възбуждали с жилещи мравки.
Невероятна е идеята на индианците от племето топинаба, които се подлагат на ухапване от змия, за да уголемят мъжкото си достойнство!
Индийците пък си падали по интимния пиърсинг от злато, сребро, желязо или дърво.
В Източна Боливия съществувала традицията преди акта двойките да се изчистят един друг от въшките и кърлeжите, след което да ги... изядат. Много било възбуждащо.
Страшно е това, на което мъжете от племе в Южна Африка се подлагат, за да намалят вероятността от раждането на близнаци. За целта те отрязвали единия си тестис.
Все още в Египет, Саудитска Арабия и други мюсюлмански страни се е запазил обичаят за тържествена дефлорация, при който хименът се разкъсва с показалеца, обвит в бял плат.
Но това е нищо в сравнение с онова, което очаква девойките при ритуалното отнемане на девствеността в някои племена в екваториална Африка. Момичетата се изпращат в джунглата, където ролята на първия мъж се изпълнява от... мъжка горила.
Ако момичето се върне девствено, това съсипва репутацията й на потенциална съпруга, след като даже маймуната не я е пожелала!
В Тибет гледат на този въпрос доста по-различно. Ако до сватбата жената е била девствена, то я заплашва изгнание. До брака момичето трябвало да има поне 20 мъже, което в слабонаселения Тибет си е доста трудно за изпълнение.
Подобни традиции съществуват все още и на остров Мангая. Тамошните майки одобряват големия брой сексуални партньори на дъщерите си. Според тях това бил начинът те да намерят най-подходящия съпруг.
В миналото, за да засвидетелстват страстта си, жителите на тробианските острови изяждали миглите на партньора си.
Корейките пък считали, че най-добрият начин да възбудят партньора си е като го убодат с игла.
В Микронезия пък ги възбуждали с жилещи мравки.
Невероятна е идеята на индианците от племето топинаба, които се подлагат на ухапване от змия, за да уголемят мъжкото си достойнство!
Индийците пък си падали по интимния пиърсинг от злато, сребро, желязо или дърво.
В Източна Боливия съществувала традицията преди акта двойките да се изчистят един друг от въшките и кърлeжите, след което да ги... изядат. Много било възбуждащо.
Страшно е това, на което мъжете от племе в Южна Африка се подлагат, за да намалят вероятността от раждането на близнаци. За целта те отрязвали единия си тестис.
Все още в Египет, Саудитска Арабия и други мюсюлмански страни се е запазил обичаят за тържествена дефлорация, при който хименът се разкъсва с показалеца, обвит в бял плат.
Но това е нищо в сравнение с онова, което очаква девойките при ритуалното отнемане на девствеността в някои племена в екваториална Африка. Момичетата се изпращат в джунглата, където ролята на първия мъж се изпълнява от... мъжка горила.
Ако момичето се върне девствено, това съсипва репутацията й на потенциална съпруга, след като даже маймуната не я е пожелала!
В Тибет гледат на този въпрос доста по-различно. Ако до сватбата жената е била девствена, то я заплашва изгнание. До брака момичето трябвало да има поне 20 мъже, което в слабонаселения Тибет си е доста трудно за изпълнение.
Подобни традиции съществуват все още и на остров Мангая. Тамошните майки одобряват големия брой сексуални партньори на дъщерите си. Според тях това бил начинът те да намерят най-подходящия съпруг.
Не заривайте детето си с вашия боклук!
Нерядко ставаме свидетели на родителско равнодушие или раздразнение към децата. Скрити под предлога на своята професионална заетост някои бащи и майки забравят, че съществото, на което са дали живот има нужда от тяхната грижа и любов. След време това родителско безгрижие ще породи в душите на изоставените и забравени деца чувството на неудовлетвореност, което е и първата крачка към най-тежките наказания за семейството.
Поведението на детето в дома, в училището или на улицата, неговото отношение към бащата и майката, към близките е най-верният индикатор за състоянието на “душата” на семейството, лакмусът за качеството на енергиите, в които малкият човек живее и расте. Ако вашето дете постоянно ви дразни и вие се чувствате по-добре, когато го няма, ако ви тежи като камък на врата или тегне на душата ви, ще трябва да признаете, че освен че сте лош родител, вие сте и лош човек. Това означава, че сте вампир към детето си, а не обратното, както понякога може би мислите. Но кой родител би могъл честно да си признае? Трудно е, дори почти невъзможно, но уважаеми родители, не се заблуждавайте, че отстрани хората не виждат и не разбират причините за вашето отношение към малкото човече. Те чуват как му крещите, как го ругаете или биете. Хората забелязват и това как лицето ви озверява, а гласът ви започва да напомня кучешки лай, как по тялото ви преминават нервни тръпки и вие побеснявате. В този миг околните стават свидетели как преставате да бъдете човек и се превръщате в звяр!
Помнете – злобата и лошотията никога не остават скрити за очите на хората.
Задължение на родителите е да помогнат на детето да опознае света и да го “заразят” с любознателността на интелигентния човек. Ако не отдадем на детето си цялата наша любов, радост и знания, а постоянно му повтаряме “Махни се оттук”, “Досаждаш, пречищ ми!”, “Иди да си играеш сам” – тогава то ще ни отвърне, като започне да капризничи или да плаче, защото е още малко, но като порасне ще се кара с вас, а след това ще започне да хулиганства не само в къщи, но и в училището и на улицата. Когато в семейството не цари атмосфера на любов и уважение, а постоянно възникват противоречия, скандали или борба кой да командва и кой е “по-“ от другия, съпрузите се изнервят и дори без да забележат започват да изхвърлят тежките енергии на ненавистта и раздразнението си един към друг върху най-безпомощното същество в дома, а това разбира се е детето. Така вместо чистите енергии на родителската любов и радост, малкият човек получава натрупалата се в душите на родителите му мръсотия и злъч. Но още по-страшно е това, че след случилото се в семейството (между майката и бащата или между родителите и детето), детето поема изхвърлените тежки енергии и се успокоява, но заредено с гняв и негодувание срещу най-близките си хора. Срещу майка си и баща си!
Детето живее у дома, играе на улицата, учи в училище и колкото и да е абсурдно, именно тук получава презрителните прякори “глупак”, “простак”, “идиот”, “говедо”, като по този начин се зарежда с душевните отпадъци на възрастните или на своите връстници. В началото сякаш няма нищо страшно, но ако зареждането с отрицателни енергии продължи, след години ще дойде моментът, в който детето ще започне да изпитва потребност от тежки енергии, с които е свикнало да живее. Ще започне да ги търси като провокира скандали и разправии, защото не може да продължава да съществува без чужда енергя. Ще започне да чупи и руши, да крещи и да хулиганства, да пие и пуши, да върши това умишлено, на показ, пред очите на възмутените хора, водено от желанието да предизвика тяхното раздразнение, а след това да се зареди с чуждата психическа енергия. Вие ще бъдете най-наранени, но помислете - чия е вината?
Поведението на детето в дома, в училището или на улицата, неговото отношение към бащата и майката, към близките е най-верният индикатор за състоянието на “душата” на семейството, лакмусът за качеството на енергиите, в които малкият човек живее и расте. Ако вашето дете постоянно ви дразни и вие се чувствате по-добре, когато го няма, ако ви тежи като камък на врата или тегне на душата ви, ще трябва да признаете, че освен че сте лош родител, вие сте и лош човек. Това означава, че сте вампир към детето си, а не обратното, както понякога може би мислите. Но кой родител би могъл честно да си признае? Трудно е, дори почти невъзможно, но уважаеми родители, не се заблуждавайте, че отстрани хората не виждат и не разбират причините за вашето отношение към малкото човече. Те чуват как му крещите, как го ругаете или биете. Хората забелязват и това как лицето ви озверява, а гласът ви започва да напомня кучешки лай, как по тялото ви преминават нервни тръпки и вие побеснявате. В този миг околните стават свидетели как преставате да бъдете човек и се превръщате в звяр!
Помнете – злобата и лошотията никога не остават скрити за очите на хората.
Задължение на родителите е да помогнат на детето да опознае света и да го “заразят” с любознателността на интелигентния човек. Ако не отдадем на детето си цялата наша любов, радост и знания, а постоянно му повтаряме “Махни се оттук”, “Досаждаш, пречищ ми!”, “Иди да си играеш сам” – тогава то ще ни отвърне, като започне да капризничи или да плаче, защото е още малко, но като порасне ще се кара с вас, а след това ще започне да хулиганства не само в къщи, но и в училището и на улицата. Когато в семейството не цари атмосфера на любов и уважение, а постоянно възникват противоречия, скандали или борба кой да командва и кой е “по-“ от другия, съпрузите се изнервят и дори без да забележат започват да изхвърлят тежките енергии на ненавистта и раздразнението си един към друг върху най-безпомощното същество в дома, а това разбира се е детето. Така вместо чистите енергии на родителската любов и радост, малкият човек получава натрупалата се в душите на родителите му мръсотия и злъч. Но още по-страшно е това, че след случилото се в семейството (между майката и бащата или между родителите и детето), детето поема изхвърлените тежки енергии и се успокоява, но заредено с гняв и негодувание срещу най-близките си хора. Срещу майка си и баща си!
Детето живее у дома, играе на улицата, учи в училище и колкото и да е абсурдно, именно тук получава презрителните прякори “глупак”, “простак”, “идиот”, “говедо”, като по този начин се зарежда с душевните отпадъци на възрастните или на своите връстници. В началото сякаш няма нищо страшно, но ако зареждането с отрицателни енергии продължи, след години ще дойде моментът, в който детето ще започне да изпитва потребност от тежки енергии, с които е свикнало да живее. Ще започне да ги търси като провокира скандали и разправии, защото не може да продължава да съществува без чужда енергя. Ще започне да чупи и руши, да крещи и да хулиганства, да пие и пуши, да върши това умишлено, на показ, пред очите на възмутените хора, водено от желанието да предизвика тяхното раздразнение, а след това да се зареди с чуждата психическа енергия. Вие ще бъдете най-наранени, но помислете - чия е вината?
Кои са лошите и къде е свободата?
Съществува, на практика, напълно изкуствено противопоставяне (“Разделяй и владей”), което се наблюдава и при почти всички войни. Ако проучим по-подробно фактите за Втората световна война ще видим, че всъщност едни и същи хора финансират и двете страни в нея. Тоест, противопоставянето е само в основата на пирамидата – сред тези, които са били измамени да воюват в полза финансовите акули, дърпащи конците. Можем да наблюдаваме същото нещо навсякъде. Много по-широко разпространен, отколкото изглежда на пръв поглед, е методът “Проблем – реакция – решение”. Първо се създава един проблем – като например тероризмът (Проблемът от своя страна може да е реален или обрисуван като такъв от медиите. Глобално затопляне? Още една такса, или може би трябва да кажем рекет? Дори глобалното затопляне да е реално, как събирането на пари решава проблемът? Наистина ли има такава загриженост за природата? Защо тогава не се позволява загърбване на петрола и замяната му с отдавна измислени далеч по-ефективни технологии?). След това идва обществената реакция, която е посока “Трябва да бъдат взети мерки”. И тогава ни се предлага решението, като например отказ от свободите ни, за да бъдем пазени. Колкото повече страх се генерира, толкова по-податливи на манипулация и подчинение са хората.
А какво означава да си престъпник? На нас, всъщност, ни се внушава, че “лошите” са хора, имащи проблеми със законите и властта. Умните хора имат проблем с властта (А под умни би трябвало да разбираме не начетените, а способните да разсъждават критично, да подлагат под съмнение. Дали понякога прекалената начетеност не оказва и обратния ефект? Все пак, неограничени ли са възможностите на човешкия мозък и запаметяването не е ли за сметка на нещо друго?). И както несъгласието с "властта" и "закона" не прави някого автоматично добър човек, не го прави автоматично и лош. Това, което наистина е от значение, е доколко някой уважава индивидуалните права на околните. Проблемът е, че много хора, включително про-свободните активисти, все още имат желание да получат одобрението на властта. Да си престъпник според властта означава чисто и просто да не се подчиниш на нещо, което тя самата е сметнала за правилно. Защо някой трябва да се чувства виновен за това? (Истината е, че по тази дефиниция, ние всички сме престъпници, като се има предвид, че огромния набор от "закони"прави на практика невъзможно дори знанието за всички тях, от там и невъзможността да се подчиниш на всички тях. Отдавна властовите структури са разбрали, че не може да управляваш народ, който е невинен – трябва да намериш начин да направиш престъпници по-голяма част от хората и по този начин да ги държиш в ръцете си със заплахата от солидни глоби и затвор).
Но не трябва ли "законите" срещу убийство или кражба да бъдат спазвани? Да и не. Хората трябва да се въздържат от извършването на кражби и убийства, но НЕ защото има "закони" срещу тях. Кражбата и убийството са нещо нередно поради това, че те лишават някого от неговите права, а не защото някой политически празнодумец е седнал и написал "закон" срещу това. Всъщност, много кражби и убийства в днешно време биват виждани като необходими, ако не и като нещо добро, понеже тези престъпления са били обявени за "законни" (И са наричани "такси" и "войни"). Какво става, ако един престъпник с власт напише закон? При определени случаи морално не би ли било престъпление именно да се подчиниш?
Но дали ограничението на свободите ни спира дотук? Не ограничаваме ли и сами себе си? Мислим, че живеем в свободен свят, но къде всъщност е свободата?
А какво означава да си престъпник? На нас, всъщност, ни се внушава, че “лошите” са хора, имащи проблеми със законите и властта. Умните хора имат проблем с властта (А под умни би трябвало да разбираме не начетените, а способните да разсъждават критично, да подлагат под съмнение. Дали понякога прекалената начетеност не оказва и обратния ефект? Все пак, неограничени ли са възможностите на човешкия мозък и запаметяването не е ли за сметка на нещо друго?). И както несъгласието с "властта" и "закона" не прави някого автоматично добър човек, не го прави автоматично и лош. Това, което наистина е от значение, е доколко някой уважава индивидуалните права на околните. Проблемът е, че много хора, включително про-свободните активисти, все още имат желание да получат одобрението на властта. Да си престъпник според властта означава чисто и просто да не се подчиниш на нещо, което тя самата е сметнала за правилно. Защо някой трябва да се чувства виновен за това? (Истината е, че по тази дефиниция, ние всички сме престъпници, като се има предвид, че огромния набор от "закони"прави на практика невъзможно дори знанието за всички тях, от там и невъзможността да се подчиниш на всички тях. Отдавна властовите структури са разбрали, че не може да управляваш народ, който е невинен – трябва да намериш начин да направиш престъпници по-голяма част от хората и по този начин да ги държиш в ръцете си със заплахата от солидни глоби и затвор).
Но не трябва ли "законите" срещу убийство или кражба да бъдат спазвани? Да и не. Хората трябва да се въздържат от извършването на кражби и убийства, но НЕ защото има "закони" срещу тях. Кражбата и убийството са нещо нередно поради това, че те лишават някого от неговите права, а не защото някой политически празнодумец е седнал и написал "закон" срещу това. Всъщност, много кражби и убийства в днешно време биват виждани като необходими, ако не и като нещо добро, понеже тези престъпления са били обявени за "законни" (И са наричани "такси" и "войни"). Какво става, ако един престъпник с власт напише закон? При определени случаи морално не би ли било престъпление именно да се подчиниш?
Но дали ограничението на свободите ни спира дотук? Не ограничаваме ли и сами себе си? Мислим, че живеем в свободен свят, но къде всъщност е свободата?
Ключ ли е сънят?
Струва ли си да си даваме толкова труд, за да тълкуваме сънищата, за които много хора все още смятат, че са нещо като изопачена мисъл?
Както във всяко нещо, и тук не трябва да се прекалява. Не бива да се смята, че сънят е единственият ключ към себепознанието и единственото средство за оползотворяване на скритите ни възможности. Защото тълкуването на сънищата е придобило достатъчно значение, за да се изкушим да .преувеличим стойността на съня и въздействието му върху дневния ни живот. Първото условие е да усещаме съня като важен или като зареден със смисъл. Сънят трябва да се разглежда като привилегия, още повече, че човек не носи за него „морална отговорност". Да си сам със себе си и заедно с това откъснат от себе си, не е ли това истински подарък?
Сънищата съдържат образи с многобройни значения. Някои от тях разбиват бариерите, които ни пречат да осъзнаем проблемите си през дневния живот. Сънят е теренът, на който „се борят" „най-долните" и „най-благородните" тенденции у човека. Той осигурява поле за плодотворни изследвания на всеки, който желае да бъде онова, което е дълбоко в себе си - свободен човек, способен да обича и да бъде обичан, да дава и да получава, като възможно най-малко се страхува.
Както всеки знае, дадено музикално произведение може да се изпълнява по много начини. Различните диригенти или инструменталисти му придават различно оцветяване, ритъм и сила в зависимост от личните си възприятия. Вероятно идеалното би било произведението да се разчете така, както е предвидил композиторът. Но в практиката - и при равни таланти - във всяко разчитане има нещо стойностно. При сънищата също съществуват различни начини на разчитане, на тълкуване. Как да определим кое е правилно и кое не? Психоаналитикът, комуто са изпратили описание на сън, явил се на непознат човек, в никакъв случай не може да го разтълкува пълно и правилно. Сънят е част от общия контекст на личността и никога не бива да се разглежда отделно. Така че съвременните начини на тълкуване могат да се приложат пълноценно само с помощта на сънувалия. Смисълът на символите зависи от личността, която ги произвежда. Тук именно тълкуванията могат да се различават в зависимост - между другото - от вижданията на двамата гиганти на психоанализата Фройд и Юнг.
Както във всяко нещо, и тук не трябва да се прекалява. Не бива да се смята, че сънят е единственият ключ към себепознанието и единственото средство за оползотворяване на скритите ни възможности. Защото тълкуването на сънищата е придобило достатъчно значение, за да се изкушим да .преувеличим стойността на съня и въздействието му върху дневния ни живот. Първото условие е да усещаме съня като важен или като зареден със смисъл. Сънят трябва да се разглежда като привилегия, още повече, че човек не носи за него „морална отговорност". Да си сам със себе си и заедно с това откъснат от себе си, не е ли това истински подарък?
Сънищата съдържат образи с многобройни значения. Някои от тях разбиват бариерите, които ни пречат да осъзнаем проблемите си през дневния живот. Сънят е теренът, на който „се борят" „най-долните" и „най-благородните" тенденции у човека. Той осигурява поле за плодотворни изследвания на всеки, който желае да бъде онова, което е дълбоко в себе си - свободен човек, способен да обича и да бъде обичан, да дава и да получава, като възможно най-малко се страхува.
Както всеки знае, дадено музикално произведение може да се изпълнява по много начини. Различните диригенти или инструменталисти му придават различно оцветяване, ритъм и сила в зависимост от личните си възприятия. Вероятно идеалното би било произведението да се разчете така, както е предвидил композиторът. Но в практиката - и при равни таланти - във всяко разчитане има нещо стойностно. При сънищата също съществуват различни начини на разчитане, на тълкуване. Как да определим кое е правилно и кое не? Психоаналитикът, комуто са изпратили описание на сън, явил се на непознат човек, в никакъв случай не може да го разтълкува пълно и правилно. Сънят е част от общия контекст на личността и никога не бива да се разглежда отделно. Така че съвременните начини на тълкуване могат да се приложат пълноценно само с помощта на сънувалия. Смисълът на символите зависи от личността, която ги произвежда. Тук именно тълкуванията могат да се различават в зависимост - между другото - от вижданията на двамата гиганти на психоанализата Фройд и Юнг.
Око да види, ръка да пипне
Усещащи се, че живеем в този свят, не можем да си представим друга картина. Различаваме се по своя характер, настроение, възраст, образование, но накрая възприемаме една и съща картина на света. Има различни видове екстрасенси, улавящи повече и по-тънко чувстващи различни флуиди и вибрации. Те могат малко по-дълбоко да навлязат в поведението на човек и даже в някаква степен да разгледат неговото минало, настояще и бъдеще. Но във всички нас има една картина на реалност и затова не ни се струва, че тя е съвършено не обективна и е обусловена от нашите естествени способности на възприемане. Ако бихме имали други органи на чувства, или те повече или по-малко, бихме възприемали съвършено друга реалност. Ние изучаваме органите на чувства на животните: например опитваме се да гледаме на света с очите на пчела или използваме обонянието на кучетата. До колкото можем да проникнем в техните сензори, виждаме, до каква степен дори те виждат света друг. Но така или иначе, ние се отнасяме към една форма на живот в този свят – животинския вид и нашите органи на чувства принадлежат към животинската степен.
Съществуват много странни и необичайни от наша гледна точка видове, възприемащи по своему света. Действителността, отразена в техния мозък се отличава от нашата по цвят мирис и други параметри. Картината на света при животните зависи от системата на анализаторите, явяващи се определящи (генетични) за дадения вид. Така, при пчелата водеща е зрителната система за възприемане, коренно различна от нашата. Зрителния анализатор на пчелата възприема сигнали не само от видимия светлинен спектър, но и ултравиолетови лъчи, което определя нейното поведение и функции. При кучетата водещ орган е обонянието, който е от 100 до 10000 пъти по-чувствителен, отколкото при човека и слуховия, от 3 до 4 пъти превишаващ човешкия. Те формират светоусещането на кучето. Но въпреки това става въпрос за възприемане чрез петте органа на чувства.
Не можем да си представим картина, която би възникнала, ако придобием допълнителни органи на чувства. Ние нямаме опит, реакции за това, емоции. Затова колкото и прибори да създава човек в този свят, той не може да измисли нищо такова, което би му послужило в качество на принципно нов орган на усещане. Всичко, което изобретяваме, само усилва дълбочината и ширината на възприятие на тези същи пет органа на чувства: микроскопа, телескопа, детектора на честотите от различен диапазон (тъй като, всичко което улавяме са честоти и вълни). Колкото и вълни да открием (зрителни, слухови, осезателни, обонятелни и др.), колкото и да разширяваме диапазона на възприятието, въпреки всичко, накрая зад приборите стои човек, който получава информацията със своите природни сензори. Общата реакция на всички пет органа на чувства съставя някаква картина, но тя е много ограничена.
Съществуват много странни и необичайни от наша гледна точка видове, възприемащи по своему света. Действителността, отразена в техния мозък се отличава от нашата по цвят мирис и други параметри. Картината на света при животните зависи от системата на анализаторите, явяващи се определящи (генетични) за дадения вид. Така, при пчелата водеща е зрителната система за възприемане, коренно различна от нашата. Зрителния анализатор на пчелата възприема сигнали не само от видимия светлинен спектър, но и ултравиолетови лъчи, което определя нейното поведение и функции. При кучетата водещ орган е обонянието, който е от 100 до 10000 пъти по-чувствителен, отколкото при човека и слуховия, от 3 до 4 пъти превишаващ човешкия. Те формират светоусещането на кучето. Но въпреки това става въпрос за възприемане чрез петте органа на чувства.
Не можем да си представим картина, която би възникнала, ако придобием допълнителни органи на чувства. Ние нямаме опит, реакции за това, емоции. Затова колкото и прибори да създава човек в този свят, той не може да измисли нищо такова, което би му послужило в качество на принципно нов орган на усещане. Всичко, което изобретяваме, само усилва дълбочината и ширината на възприятие на тези същи пет органа на чувства: микроскопа, телескопа, детектора на честотите от различен диапазон (тъй като, всичко което улавяме са честоти и вълни). Колкото и вълни да открием (зрителни, слухови, осезателни, обонятелни и др.), колкото и да разширяваме диапазона на възприятието, въпреки всичко, накрая зад приборите стои човек, който получава информацията със своите природни сензори. Общата реакция на всички пет органа на чувства съставя някаква картина, но тя е много ограничена.
Да се запознаем, аз съм Подсъзнанието ти!
Най-важният момент в човешкия живот е когато в съзнанието постъпва първият сигнал, че в него не всичко е наред. Че там няма единство и се води борба между реално съществуващи висши и низши начала. Човек може да наблюдава тази борба и съзнателно да влияе на нейния изход. Но това не е просто. И подсъзнанието, и духът имат свои причини да скриват от съзнанието съществуването и мотивите си; понякога те дори предпочитат да замълчат, за да не се разкрият. Но въпреки това тяхната дейност и взаимодействието им не преминават безследно. По косвени признаци човек може да се ориентира в онова, което става вътре в него. Отначало той ще се съмнява, но след време съмненията постепенно ще изчезнат. Главната цел на духа е еволюционният растеж на човека и осъзнаването на истинската му същност. По този начин духът иска да се появи пред съзнанието Но подсъзнанието по различни причини пречи. Главната причина е, че съзнанието не е готово да възприеме откровенията на духа. Това е дълъг и мъчителен процес, и подсъзнанието е негов ограничител, макар не винаги да действа адекватно.
Човек е съзнателно създание в смисъл, че неговият център за вземане на решения в много случаи е под контрола на съзнанието. Духът и подсъзнанието управляват човека косвено, с помощта на импулси, които той възприема като желания /напълно осъзнавани, не съвсем осъзнавани или изобщо несъзнавани, или като забрани (също осъзнавани или неосъзнавани). Важно е да разберем как да различаваме импулсите на висшето "Аз" от импулсите на подсъзнанието. Трудността е по-голяма, отколкото ни се струва на пръв поглед. Духът също е заинтересуван от съхраняването и развитието на човека като биологична единица и в този смисъл неговите цели не са противоположни на целите на егото. Нали ако човек умре, няма да има кой да познава себе си? И второ, висшето алтруистично поведение може да бъде ловко прикритие на чисто егоистични в лошия смисъл на думата мотиви. Парадоксът се крие в това, че съзнанието, вземащо решения, съзира твърде малка част от реалната ситуация, макар да се утешава, че това не е така. Подсъзнанието и духът виждат и знаят всичко, но могат да въздействат само косвено върху вземането на решения. Това косвено въздействие става не само преди вземането на решение, но и след това. Както духът, така и егото притежават възможности за поощряване и за наказания, и за нас е много важно да различаваме откъде идва съответното въздействие.
Подсъзнанието въздейства върху съзнанието с твърде тънки средства. Подсъзнанието винаги желае да скрие своето присъствие. То непрекъснато създава илюзията, че егото не съществува, и има само още едно съзнание, а също така и незнайно откъде възникнали желания и нежелания, като въпросът откъде идват те изобщо не е важен. Подсъзнанието упорства в този свой стремеж да остане скрито на всяка цена, понякога дори в своя вреда, намалявайки ефективността от въздействието си върху съзнанието. Но понякога става така, че ние по някакви причини не постъпваме съобразно желанията на подсъзнанието. В такива случаи, ако интересите на подсъзнанието са силно засегнати, то ни наказва, използвайки богат асортимент от средства: необясними лоши настроения, депресии, изостряне на хронични заболявания, повишена раздразнителност, влошаване на всички контакти с хората и с природата, засилване на комплексите, стесняване на възприятията, и прочие. А в случаите на силно недоволство на подсъзнанието ние може да попаднем в областта на психопатологията.
Човек е съзнателно създание в смисъл, че неговият център за вземане на решения в много случаи е под контрола на съзнанието. Духът и подсъзнанието управляват човека косвено, с помощта на импулси, които той възприема като желания /напълно осъзнавани, не съвсем осъзнавани или изобщо несъзнавани, или като забрани (също осъзнавани или неосъзнавани). Важно е да разберем как да различаваме импулсите на висшето "Аз" от импулсите на подсъзнанието. Трудността е по-голяма, отколкото ни се струва на пръв поглед. Духът също е заинтересуван от съхраняването и развитието на човека като биологична единица и в този смисъл неговите цели не са противоположни на целите на егото. Нали ако човек умре, няма да има кой да познава себе си? И второ, висшето алтруистично поведение може да бъде ловко прикритие на чисто егоистични в лошия смисъл на думата мотиви. Парадоксът се крие в това, че съзнанието, вземащо решения, съзира твърде малка част от реалната ситуация, макар да се утешава, че това не е така. Подсъзнанието и духът виждат и знаят всичко, но могат да въздействат само косвено върху вземането на решения. Това косвено въздействие става не само преди вземането на решение, но и след това. Както духът, така и егото притежават възможности за поощряване и за наказания, и за нас е много важно да различаваме откъде идва съответното въздействие.
Подсъзнанието въздейства върху съзнанието с твърде тънки средства. Подсъзнанието винаги желае да скрие своето присъствие. То непрекъснато създава илюзията, че егото не съществува, и има само още едно съзнание, а също така и незнайно откъде възникнали желания и нежелания, като въпросът откъде идват те изобщо не е важен. Подсъзнанието упорства в този свой стремеж да остане скрито на всяка цена, понякога дори в своя вреда, намалявайки ефективността от въздействието си върху съзнанието. Но понякога става така, че ние по някакви причини не постъпваме съобразно желанията на подсъзнанието. В такива случаи, ако интересите на подсъзнанието са силно засегнати, то ни наказва, използвайки богат асортимент от средства: необясними лоши настроения, депресии, изостряне на хронични заболявания, повишена раздразнителност, влошаване на всички контакти с хората и с природата, засилване на комплексите, стесняване на възприятията, и прочие. А в случаите на силно недоволство на подсъзнанието ние може да попаднем в областта на психопатологията.
Смъртта е важна!
В момента на смъртта могат да се преживеят най-дълбоките и благотворни вътрешни състояния. Чрез непрекъснатото опознаване на процеса на смъртта в медитацията един опитен медитатор може да използва своята действителна смърт, за да постигне духовна реализация. Именно затова завършените медитатори се отдават на медитация, когато издъхват. За постижението им можем да съдим по това, че често телата им започват да се разлагат дълго след настъпването на клиничната смърт. (Согиал Ринпоче, "Tибетска книга за живота и смъртта")
Не по-маловажно от подготовката за нашата собствена смърт е да помагаме на другите да умрат добре. Като новородени всички ние сме били безпомощни и без грижите и обичта, които сме получили тогава, просто не бихме оцелели. Тъй като умиращите също не са в състояние да си помогнат сами, трябва да ги освободим от тревогите и неприятните усещания, да им помогнем - доколкото можем - да умрат, без да губят самообладание.
Най-важното е да не правим нищо, което би могло още повече да смути ума на умиращия. Главната цел е да му помогнем да намери покой, а за това има много начини. Припомнянето на духовното начало може да окуражи и вдъхнови запознатия с него, но дори само внимателното окуражаване от наша страна би могло да породи нужното спокойствие в ума на умиращия. Смъртта и умирането са точката, в която се срещат тибетският будизъм и съвременната наука. Двете се допълват взаимно и че могат да допринесат много за разбирането на тези явления, а това би имало голяма практическа стойност. (Далай Лама)
Живеем в общество, в което за хората става все по-трудно и по-трудно да показват помежду си и най-елементарни чувства и в което всяко вътрешно измерение на живота почти винаги остава пренебрегнато. Никак не е чудно, че днес е налице толкова силна жажда за състраданието и мъдростта, които предлагат ученията. През последните години настъпиха множество промени в отношението ни към смъртта и грижите, които ние предлагаме на умиращите и скърбящите. Обществото е все по-чувствително към смъртта и множеството въпроси, свързани с умирането. Книги, интернет страници, конференции, филми и организации допринесоха много за по-голямата откритост в отношението ни към смъртта. Значително се разшириха работата в хосписите и палиативните грижи и през този период в някои страни цялата сфера на грижите за умиращите се отвори към външния свят. Междувременно все повече нараства броят на поканите за участие в различни проекти, отправяни към работещите според будистката традиция, все по-често се търси помощта им. Въпреки всичко обаче отрицанието на смъртта все още преобладава и още не сме напълно готови да предложим духовна помощ на умиращите и да отговорим на най-съкровените им нужди. А начинът, по който умираме, е от такова огромно значение! Смъртта е най-критичният момент в живота ни и човек трябва да може да умре в покой и удовлетворение, със съзнанието, че е обкръжен от духовна грижа.
Ако гледахме на живота и смъртта сами по себе си като на едно цяло? Какво би станало, ако се стремяхме любовта и състраданието да се превърнат в мяра за всяко наше действие, ако се стремяхме да осъзнаваме до каквато и да било степен истинската същност на ума, която е в основата на цялото ни съществувание? Това би било истинска революция, която би дала на мъжете и жените свободата да открият собственото си рождено право, това вътрешно измерение, пренебрегвано така дълго, би ги обединило в пълнотата на човешкия жизнен опит с цялата му тайнственост и величие.
Не по-маловажно от подготовката за нашата собствена смърт е да помагаме на другите да умрат добре. Като новородени всички ние сме били безпомощни и без грижите и обичта, които сме получили тогава, просто не бихме оцелели. Тъй като умиращите също не са в състояние да си помогнат сами, трябва да ги освободим от тревогите и неприятните усещания, да им помогнем - доколкото можем - да умрат, без да губят самообладание.
Най-важното е да не правим нищо, което би могло още повече да смути ума на умиращия. Главната цел е да му помогнем да намери покой, а за това има много начини. Припомнянето на духовното начало може да окуражи и вдъхнови запознатия с него, но дори само внимателното окуражаване от наша страна би могло да породи нужното спокойствие в ума на умиращия. Смъртта и умирането са точката, в която се срещат тибетският будизъм и съвременната наука. Двете се допълват взаимно и че могат да допринесат много за разбирането на тези явления, а това би имало голяма практическа стойност. (Далай Лама)
Живеем в общество, в което за хората става все по-трудно и по-трудно да показват помежду си и най-елементарни чувства и в което всяко вътрешно измерение на живота почти винаги остава пренебрегнато. Никак не е чудно, че днес е налице толкова силна жажда за състраданието и мъдростта, които предлагат ученията. През последните години настъпиха множество промени в отношението ни към смъртта и грижите, които ние предлагаме на умиращите и скърбящите. Обществото е все по-чувствително към смъртта и множеството въпроси, свързани с умирането. Книги, интернет страници, конференции, филми и организации допринесоха много за по-голямата откритост в отношението ни към смъртта. Значително се разшириха работата в хосписите и палиативните грижи и през този период в някои страни цялата сфера на грижите за умиращите се отвори към външния свят. Междувременно все повече нараства броят на поканите за участие в различни проекти, отправяни към работещите според будистката традиция, все по-често се търси помощта им. Въпреки всичко обаче отрицанието на смъртта все още преобладава и още не сме напълно готови да предложим духовна помощ на умиращите и да отговорим на най-съкровените им нужди. А начинът, по който умираме, е от такова огромно значение! Смъртта е най-критичният момент в живота ни и човек трябва да може да умре в покой и удовлетворение, със съзнанието, че е обкръжен от духовна грижа.
Ако гледахме на живота и смъртта сами по себе си като на едно цяло? Какво би станало, ако се стремяхме любовта и състраданието да се превърнат в мяра за всяко наше действие, ако се стремяхме да осъзнаваме до каквато и да било степен истинската същност на ума, която е в основата на цялото ни съществувание? Това би било истинска революция, която би дала на мъжете и жените свободата да открият собственото си рождено право, това вътрешно измерение, пренебрегвано така дълго, би ги обединило в пълнотата на човешкия жизнен опит с цялата му тайнственост и величие.
Как действат чакрите
Повечето хора изразходват своята енергия заради проблемите, свързаните с първа, втора и трета чакри. Те разбира се, дори не осъзнават тази пряка връзка!
Не случайно повечето болести се появяват вследствие загуба на енергия от тези три чакри. Дори когато една болест се е развила в горната част на тялото, например сърдечно-съдово заболяване или рак на гърдата, енергийният й произход, обикновено може да бъде проследен до модели на стрес, свързани с долните три чакри, каквито са тези на брака, любовните връзки, семейството и работата.
Емоции като ярост и гняв „ни удрят" физически от кръста надолу, докато чувство като неизявената тъга е свързва със заболяване от кръста нагоре. Така например главната причина за бучките и рака на гърдата е чувството на неудовлетвореност, заради упреци към себе си по време на кърменето. Но кърменето е свързано с взаимоотношенията, а те са въпрос главно на първата и втората чакра. По такъв начин, няколко чакри - ако не всички - могат да ни помогнат да разберем напълно защо даден човек се е разболял.
От всички енергии, които протичат през тялото ни, най-сложна е енергията на първата чакра, тъй като тя е основата, или „коренът” на нашата енергийна система.
Не случайно повечето болести се появяват вследствие загуба на енергия от тези три чакри. Дори когато една болест се е развила в горната част на тялото, например сърдечно-съдово заболяване или рак на гърдата, енергийният й произход, обикновено може да бъде проследен до модели на стрес, свързани с долните три чакри, каквито са тези на брака, любовните връзки, семейството и работата.
Емоции като ярост и гняв „ни удрят" физически от кръста надолу, докато чувство като неизявената тъга е свързва със заболяване от кръста нагоре. Така например главната причина за бучките и рака на гърдата е чувството на неудовлетвореност, заради упреци към себе си по време на кърменето. Но кърменето е свързано с взаимоотношенията, а те са въпрос главно на първата и втората чакра. По такъв начин, няколко чакри - ако не всички - могат да ни помогнат да разберем напълно защо даден човек се е разболял.
От всички енергии, които протичат през тялото ни, най-сложна е енергията на първата чакра, тъй като тя е основата, или „коренът” на нашата енергийна система.
Четвърта чакра - силата на емоциите
Четвъртата чакра е центърът, който генерира енергията за цялата енергийна система. Като средна чакра, тя е медиатор между тялото и духа и определя тяхното здраве и сила. Енергията на четвъртата чакра е емоционална по своята природа и подпомага усъвършенстването на чувствата ни. Тази чакра въплъщава нравствения урок, който ни учи да действаме, водени от любов и състрадание, и ни внушава, че най-мощната енергия, която имаме, е тази на любовта.
Местоположение: централната част на гръдния кош.
Енергийна връзка с физическото тяло: сърцео и кръвоносната система, гръдният кош, гърдите, тимусната жлеза, белите дробове, раменете, ръцете, диафрагмата.
Енергийна връзка с емоционалното/умственото тяло: тази чакра отговаря на нашите емоционални възприятия, които определят качеството на живота ни много повече, отколкото умствените възприятия. Децата реагират на обстоятелствата с широка гама от емоции: любов, съчувствие, доверие, надежда, отчаяние, омраза, завист и страх. Предизвикателството към зрелите индивиди е да поддържат в равновесие породилите се у тях чувства, за да действат съзнателно и със състрадание.
Символна/сетивна връзка: Повече от всяка друга, четвърта чакра представлява нашата способност да се “освободим и приемем Бога." С нейната енергия приемаме своите лични емоционални предизвикателства като продължение на Божествения промисъл, чиято цел е нашата съзнателна еволюция. Освобождавайки душевната болка чрез освобождаване на потребността да знаем защо става това, което става, достигаме състояние на вътрешен покой. Но преди това трябва дьлбоко да осъзнаем целебната сила на прошката и да разберем, че чисто човешките ни понятия за правосъдие не лекуват.
Предизвикателството, свойствено на четвъртата чакра, е подобно на това на третата чакра, но е духовно по-извисено. Докато дейността на третата чакра е съсредоточена върху отношението ни към света, който е извън нас, четвъртата чакра отразява нашите чувства във връзка със света, който е вътре в нас. - нашата емоционална реакция спрямо собствените ни мисли, идеи, вътрешни нагласи и импулси, и вниманието, с което се отнасяме към своите емоционални потребности. Това ниво на отговорност е основният фактор при формирането на здравословни взаимоотношения с другите.
Първичен страх: Страхът от самотата, изолацията; страхът да “следваме гласа на сърцето”; страхът, че не сме способни да се защитим емоционално; страхът от емоционалната слабост и предателство. Загубата на енергия от четвъртата чакра може да стане причина за ревност, ярост, гняв, омраза и неспособност да простим на другите, както и на себе си.
Първични сили: Любовта, прошката, състраданието, самоотвержеността, вдъхновението, надеждата, доверието и способността да лекуваме себе си и другите.
Свещена истина: Четвъртата чакра е силовият център на човешката енергийна система, защото Любовта е Божествена сила. Интелигентността, или „умствената енергия", се смята за по-висша от емоционалната енергия, но в действителност, емоционалната енергия е истинската движеща сила на човешкото тяло и дух. Любовта в нейния най-чист вид - безусловната любов – е субстанцията на Божеството с неговата способност безкрайно да ни прощава и да се отзовава на молитвите ни. Нашите сърца са създадени да изразяват красота, състрадание, прошка и любов. Противоречи на духовната ни природа да постъпваме другояче.
Местоположение: централната част на гръдния кош.
Енергийна връзка с физическото тяло: сърцео и кръвоносната система, гръдният кош, гърдите, тимусната жлеза, белите дробове, раменете, ръцете, диафрагмата.
Енергийна връзка с емоционалното/умственото тяло: тази чакра отговаря на нашите емоционални възприятия, които определят качеството на живота ни много повече, отколкото умствените възприятия. Децата реагират на обстоятелствата с широка гама от емоции: любов, съчувствие, доверие, надежда, отчаяние, омраза, завист и страх. Предизвикателството към зрелите индивиди е да поддържат в равновесие породилите се у тях чувства, за да действат съзнателно и със състрадание.
Символна/сетивна връзка: Повече от всяка друга, четвърта чакра представлява нашата способност да се “освободим и приемем Бога." С нейната енергия приемаме своите лични емоционални предизвикателства като продължение на Божествения промисъл, чиято цел е нашата съзнателна еволюция. Освобождавайки душевната болка чрез освобождаване на потребността да знаем защо става това, което става, достигаме състояние на вътрешен покой. Но преди това трябва дьлбоко да осъзнаем целебната сила на прошката и да разберем, че чисто човешките ни понятия за правосъдие не лекуват.
Предизвикателството, свойствено на четвъртата чакра, е подобно на това на третата чакра, но е духовно по-извисено. Докато дейността на третата чакра е съсредоточена върху отношението ни към света, който е извън нас, четвъртата чакра отразява нашите чувства във връзка със света, който е вътре в нас. - нашата емоционална реакция спрямо собствените ни мисли, идеи, вътрешни нагласи и импулси, и вниманието, с което се отнасяме към своите емоционални потребности. Това ниво на отговорност е основният фактор при формирането на здравословни взаимоотношения с другите.
Първичен страх: Страхът от самотата, изолацията; страхът да “следваме гласа на сърцето”; страхът, че не сме способни да се защитим емоционално; страхът от емоционалната слабост и предателство. Загубата на енергия от четвъртата чакра може да стане причина за ревност, ярост, гняв, омраза и неспособност да простим на другите, както и на себе си.
Първични сили: Любовта, прошката, състраданието, самоотвержеността, вдъхновението, надеждата, доверието и способността да лекуваме себе си и другите.
Свещена истина: Четвъртата чакра е силовият център на човешката енергийна система, защото Любовта е Божествена сила. Интелигентността, или „умствената енергия", се смята за по-висша от емоционалната енергия, но в действителност, емоционалната енергия е истинската движеща сила на човешкото тяло и дух. Любовта в нейния най-чист вид - безусловната любов – е субстанцията на Божеството с неговата способност безкрайно да ни прощава и да се отзовава на молитвите ни. Нашите сърца са създадени да изразяват красота, състрадание, прошка и любов. Противоречи на духовната ни природа да постъпваме другояче.
Ние не владеем езика на любовта по рождение, а прекарваме живота си, изучавайки любовта.
Нейната енергия е чиста сила. Любовта ни привлича и плаши. Тя ни стимулира, контролира, вдъхновява, лекува, разрушава. Любовта е храна за нашето физическо и духовно тяло. Всяко житейски предизвикателство е урок за някое от проявленията на любовта. Начинът, по който реагираме на тези предизвикателства, се регистрира в клетъчната ни тъкан: ние съществуваме на границите на биологичните последици от нашите биографични избори.
Да си сготвим хороскоп
Какво означава да ти направят хороскоп
Хороскопът в графичната си част представлява кръг, върху който са нанесени дължините на планетите, знаците, в които те са разположени, и домовете. Четирите посоки на хороскопа - най-вляво, вдясно, горе и долу, са ъглите, наречени Кръст на Материята. Планетите сключват между себе си и с тези ъгли на хороскопа аспекти - благоприятни или не. За чертите и съдбата на родения се съди по аспектите и разположението на планетите.Как се приготвя хороскоп
И символично, и буквално в Астрологията се смесват алхимически прости компоненти, за да се получи сложна, Божествена смес. Ето рецептата:- Вземат се по две части астрономия, математика, логика и по една част физика, химия, психология, анатомия и др. по желание;
- Сместа се подгрява от силното желание да опознаеш съкровените взаимовръзки в света. Нужно е ежечасно разбъркване до твърдо усвояване на базовите знания;
Когато сместа кипне, се използва автокатализатор: първите резултати усилват многократно желанието за работа;
И сега идва най-важният етап: към готовата смес се добавя Божествената искрица на интуицията, прозрението и вдъхновението, без които Астрологията би била тигел, механично натъпкан с постулати. Почти по вълшебен, но и реален начин цялата материя оживява и се отблагодарява на своя създател – Алхимика.
От какво се дразнят различните зодии - II част
ВЕЗНИ
Вие сте нерешителни и затова ви е трудно да изберете един определен начин за решаване на даден проблем: ами, ако това не е най-добрият начин? Освен това вие се стараете да сте честен с всички и когато виждате несправедливост, това ви угнетява. Помнете, че животът е несправедлив, и вие не сте в състояние да унищожите цялото зло в света, каквото и да направите. Вместо да се терзаете, сблъсквайки се с несправедливост, насочете енергията си съм решаването на проблеми, с които можете да се справите реално. Скоро ще почувствате, че се освобождавате от нерешителността си и душевните си преживявания, ще усетите, че сте полезни и ще престанете да се разстройвате от ситуации, които не можете да промените.СКОРПИОН
Вашата страст е да сте началник и да контролирате всичко. Затова се ядосвате, когато другите правят нещата не така, както вие смятате за необходимо. Заставете себе си да разберете, че вие не сте единствен в този свят. Има и други, всеки със своето „Аз“, със свои желания, възгледи. Ако съумеете да направите това, ще видите, че хората с по-голямо желание ще се вслушват във вашето мнение, ако сте по-малко взискателни, по-любезни и търпими.СТРЕЛЕЦ
Вие често се стремите да свършите всичката работа на света, а когато това не ви се удава, изпадате в гняв или униние. При това сте прекалено честни и откровени: нерядко казвате неща, които разстройват другите. Претегляйте думите си, преди да кажете нещо. Могат просто да не ви разберат, ако сте резки и откровени. Ако видите, че сте разстроили някого, постарайте се да поправите ситуацията. Освен това не се стремете да решите всички проблеми: това още никой не е успял да стори.КОЗИРОГ
Вие сте амбициозни, решителни и умеете да се концентрирате върху конкретен проблем. Но заедно с всички тези достойнства, сте в състояние да изпадате в униние, ако нещо не се получава. Проблемът не се решава, настроението ви се разваля – и така влизате в затворен кръг, докато сами не си докарате стреса. Научете се да се радвате на дребните радости, те ще ви отвлекат за известно време от проблемите, ще ви помогнат да се освободите от напрежението. Най-добре се заемете с някаква любима дейност.ВОДОЛЕЙ
Вие сте човек с непредсказуем и независим характер. Постъпвате под влияние на моментното си настроение или случайна мисъл, не умеете да планирате живота си, което неизбежно ви довежда прави раздразнителни. Направете свое правилото преди да решавате нещо, да се посъветвате с други хора. Това може да предотврати много ваши грешни действия. Постарайте се да примирите своята склонност към независимост и необходимостта да сътрудничите и да се подчинявате на други хора. Ако се опитвате да правите всичко сами, стресът е неизбежен.РИБИ
Вие твърде силно преживявате чуждите проблеми, а и самите вие сте лесно раними.Предъвквате нанесените ви дребни обиди, което ви хвърля в мрачно нервно състояние. Често се стараете да угодите на другите, те виждат това и започват да ви използват, да говорят грубо с вас. Това ви изнервя. Не се старайте да угодите на всички. Няма нищо егоистично в това да реализирате желанията и потребностите си, а не само проблемите на околните. Учете се да не приемате всичко близко до сърцето. Запомнете, че ако сами не се погрижите за себе си, другите също няма да го направят. От какво се дразнят различните зодии
ОВЕН
Вие сте непостоянни, нетърпеливи и много раздразнителни. Препускате стремглаво с идеята да завоювате света, затова правите всичко бързо, а ако нещо не се получава, започвате да се сърдите, не си намирате място и излизате от кожата си. Не избухвайте за дреболии. Ако назначената среща пропадне или се отложи, не фучете, а превключете вниманието си върху нещо друго, по-добре се заемете с някаква спокойна, монотонна работа, която не изисква съсредоточеното ви внимание.ТЕЛЕЦ
По характер вие сте спокоен, търпелив, тих човек, правите всичко без да бързате, методично. Привикнали сте да сдържате емоциите си, затова напрежението се трупа във вас постоянно, докато дойде моментът, в който сте готови да избухнете. Ако нещо ви безпокои, действайте веднага, без да трупате раздразнението вътре в себе си. Ако някойс нещо не ви харесва, не чакайте момента, когато ще сте толкова ядосан, че ще изречете в очите му такива неща, че после ще съжалявате за това. Кажете му за своите претенции, още когато започнете да се сърдите.БЛИЗНАЦИ
Вие често сте напрегнати, загрижени сте за нещо, трябва ви съвсем малко и вече се чувствате мъченик. Най-често това са всякакви дреболии, заради тях обаче губите контрола над себе си и се превръщате в кълбо от нерви. Научете се да планирате живота си, за да го подредите. Предварително планирайте времето си. Преди лягане подреждайте целия си утрешен ден. Това ще ви помогне да намалите бремето на стреса и дори да се отпуснете, защото ще чувствате, че контролирате повечето ситуации и проблеми. Не се задълбочавайте в дреболиите, които ви безпокоят. Задайте си въпроса: струва ли си да се разстройвате заради тях?РАК
Вие не можете да понасяте да ви подбутват, да ви карат да бързате. Трудно ви е да откажете каквото и да било на членовете на семейството си, както и на най-близките приятели. Времето не ви стига катастрофално, нещо не се получава – и в резултат вие се чувствате постоянно напрегнати. През цялото време сте длъжни с нещо някому. Опитайте се да си направите график на нещата, които трябва да свършите и строго се придържайте към него. Ще успеете да свършите повече и никой няма да ви гони за нищо. Ако все пак не успеете да направите нещо, не изпадайте в паника, кажете си: „И утре е ден!“. Научете се и да казвате „не“, когато ви молят за нещо, а времето явно не ви достига.ЛЪВ
Вие сте твърде взискателни и когато някой постъпва не така, както ви се иска, се разстройвате за дълго време, а след това ставате нервни. Научете се да не притискате хората. Помислете за това, че и вие невинаги постъпвате така, както очакват от вас. При раздразнение най-добре ви действа природата, идете колкото може по-далеч от работното си място, ще се почувствате нов човек. За вас смяната на обстановката и хората около вас действа като санаториум.ДЕВА
Трудно ви е да се отпуснете. Нужно ви е всичко да върви идеално като по часовник, а ако не е така, започвате да се разстройвате, самонавивате се и при най-малките спънки в работата. Подредете задачите си по важност, а след това използвайте таланта и енергията си за най-доброто им изпълнение. Освен това научете се трезво да преценявате проблемите си. Повярвайте, така скоро ще откриете, че много от тях се решават от само себе си или ги решават други вместо вас. Не сте незаменими, запомнете! А и често никой не забелязва саможертвите ви. Кой как целува според зодията - II част
Везни (Шефът)
Любовниците на Везни винаги му поставят отлична оценка. Тъй като взима много присърце партньорите си, ги целува така, както те желаят. Везни се характеризира с това, че иска да угоди на цял свят, което се отнася и за интимния живот в двойката. Целува по поръчка. Пригажда се към всеки човек. В действителност разполага с каталог от целувки: филмови, мимолетни, точни, дълбоки, сладки, необуздани... Внимавайте да не се самозабравите в прегръдките му. Везни е такъв ласкател, че може да те целува само от желание да не се почувстваш пренебрегнат. Или пък да спре да те целу- ва, ако това може да нарани другиго. В крайна сметка, ако искаш да остане с теб, не се изкушавай да му разкриеш коя от целувките в менюто му ти харесва повече.Скорпион (Вампирът)
Внимавай със силата на този знак. На моменти Скорпионът страда от засилено самолюбие и чувство за притежание. Целувките му са пламенни и страстни. Поведението му е амбициозно и доминиращо. Силата му е в разнообразието. Целувките му са от романтично спокойни до експлозивно еротични. Устата, шията, тила... за всяко място от тялото намира подходяща ласка. Но се пази да не ти остави белези. На Скорпиона му харесва да маркира територията си. Преди всичко обаче Скорпион е зодиакален знак, който провокира силно сексуално желание. И знае това. Така че, ако ти е партньор, спомни си за това предупреждение и се подготви за сражение. Скорпионът обожава битките.Стрелец (Бързият)
Авантюрист, творец и страстен. Какво още може да се желае? Стрелецът е отворен за всяко предложение, което му се направи. Дори и на неприличното. Любимите му целувки са кратките и спонтанните. Понеже съсредоточаването не е най-ценното му качество, дългите целувки го дезориентират. Но устата не е любимото му място. Като изявени неконформисти, винаги протестират срещу традициите. Не бива да ги гледат. Не трябва да ги наблюдават. Ако това се случи, се чувстват неудобно. Затова, за да вкусиш истинските целувки на един Стрелец, най-добре ще е да бъде на усамотено място. В интимна обстановка ще се опознаете и ще изпитате пълното удоволствие.Козирог (Покорителят)
Козирогът може да накара да се влюбят в него. Обожава да покорява и в повечето случаи го постига. Но не чрез целувките си. Хладният му разум не му позволява да се превърне в култ за партньора си само на основание на целуването. Единствено при установена стабилна връзка Козирогът се отпуска и целувките му остават на втори план. В случай че връзката ви с него е само мимолетна, той ще се постарае да ви демонстрира страстта си. Началното въздействие е увличащо, обаче краткотрайно. Ако това те задоволява и искаш твоят Козирог да се представя винаги както първия път, постарай се постоянно да го изненадваш с нещо ново, рутината му действа обезкуражаващо. От опит ще разбереш, че силните преживявания го възбуждат, а само тогава целувката на Козирога ще ти достави удоволствие.Водолей (Неверникът)
Целува добре, влага творчество и страст... Тогава, какво не е наред? Водолеят обича да прелита от цвят на цвят. И не се притеснява да си го признае. Счита, че да се опита от всичко по малко, му е от полза. Дори има смелостта да твърди, че го прави за доброто на любовниците си, за да осъзнаят "основателната" целувка. За Водолея леките целувки по устните са чиста проба засвидетелстване на приятелство. Затова не рядко можем да го видим да целува някой представител на своя пол, без това да се тълкува като проява на хомосексуалност. Фактът, че не отдава почти никакво внимание на обикновените целувки, означава, че не му действат нито възбуждащо, нито провокиращо. Необходим му е друг терен, други части на тялото, които да го заинтригуват повече. А дали са сметкаджии? Да, способни са да си гледат часовника дори докато целуват. Времето за тях е злато и затова не отдават на целувката подобаващата й важност. Така че, ако настояваш да го задържиш до себе си, или и ти си Водолей, или си много смел човек.Риби (Разглезеният)
Неуверен. Не се разкрива напълно. Такъв е представителят на Риби не само в живота, но и когато целува. Ако искаш наистина да ти се отдаде, трябва ясно да му покажеш как да го постигне. Той ще бъде този, който ще се приспособи към твоя начин на целуване. По принцип, не му се нрави да се натрапва, така че и в интимен план няма да го стори. След като веднъж вече се устреми, се разтапя от сладост и романтичност. Дълги и дълбоки целувки, понякога дори прекалено любвеобилни и разглезващи. Когато желае някого, иска да го целува и да бъде целуван непрекъснато. За вдъхновение му служат класическите примери от сантиментално-романтичното кино, на чиито герои ревностно подражават. За Рибите целувката не е само израз на любов. Тя е и вид възнаграждение. Но само една на брой не ги задоволява. Те искат да се наслаждават на сексуалното си преживяване прогресивно и отмерено. Което, естествено, в крайна сметка изморява. Затова, ако партньорът ти е зодия Риби, спазвай дистанцията или няма да можеш да се отървеш от прегръдките му.
Абонамент за:
Публикации (Atom)