неделя, 17 октомври 2010 г.

Не заривайте детето си с вашия боклук!

Нерядко ставаме свидетели на родителско равнодушие или раздразнение към децата. Скрити под предлога на своята професионална заетост някои бащи и майки забравят, че съществото, на което са дали живот има нужда от тяхната грижа и любов. След време това родителско безгрижие ще породи в душите на изоставените и забравени деца чувството на неудовлетвореност, което е и първата крачка към най-тежките наказания за семейството.
Поведението на детето в дома, в училището или на улицата, неговото отношение към бащата и майката, към близките е най-верният индикатор за състоянието на “душата” на семейството, лакмусът за качеството на енергиите, в които малкият човек живее и расте. Ако вашето дете постоянно ви дразни и вие се чувствате по-добре, когато го няма, ако ви тежи като камък на врата или тегне на душата ви, ще трябва да признаете, че освен че сте лош родител, вие сте и лош човек. Това означава, че сте вампир към детето си, а не обратното, както понякога може би мислите. Но кой родител би могъл честно да си признае? Трудно е, дори почти невъзможно, но уважаеми родители, не се заблуждавайте, че отстрани хората не виждат и не разбират причините за вашето отношение към малкото човече. Те чуват как му крещите, как го ругаете или биете. Хората забелязват и това как лицето ви озверява, а гласът ви започва да напомня кучешки лай, как по тялото ви преминават нервни тръпки и вие побеснявате. В този миг околните стават свидетели как преставате да бъдете човек и се превръщате в звяр!
Помнете – злобата и лошотията никога не остават скрити за очите на хората.
Задължение на родителите е да помогнат на детето да опознае света и да го “заразят” с любознателността на интелигентния човек. Ако не отдадем на детето си цялата наша любов, радост и знания, а постоянно му повтаряме “Махни се оттук”, “Досаждаш, пречищ ми!”, “Иди да си играеш сам” – тогава то ще ни отвърне, като започне да капризничи или да плаче, защото е още малко, но като порасне ще се кара с вас, а след това ще започне да хулиганства не само в къщи, но и в училището и на улицата. Когато в семейството не цари атмосфера на любов и уважение, а постоянно възникват противоречия, скандали или борба кой да командва и кой е “по-“ от другия, съпрузите се изнервят и дори без да забележат започват да изхвърлят тежките енергии на ненавистта и раздразнението си един към друг върху най-безпомощното същество в дома, а това разбира се е детето. Така вместо чистите енергии на родителската любов и радост, малкият човек получава натрупалата се в душите на родителите му мръсотия и злъч. Но още по-страшно е това, че след случилото се в семейството (между майката и бащата или между родителите и детето), детето поема изхвърлените тежки енергии и се успокоява, но заредено с гняв и негодувание срещу най-близките си хора. Срещу майка си и баща си!
Детето живее у дома, играе на улицата, учи в училище и колкото и да е абсурдно, именно тук получава презрителните прякори “глупак”, “простак”, “идиот”, “говедо”, като по този начин се зарежда с душевните отпадъци на възрастните или на своите връстници. В началото сякаш няма нищо страшно, но ако зареждането с отрицателни енергии продължи, след години ще дойде моментът, в който детето ще започне да изпитва потребност от тежки енергии, с които е свикнало да живее. Ще започне да ги търси като провокира скандали и разправии, защото не може да продължава да съществува без чужда енергя. Ще започне да чупи и руши, да крещи и да хулиганства, да пие и пуши, да върши това умишлено, на показ, пред очите на възмутените хора, водено от желанието да предизвика тяхното раздразнение, а след това да се зареди с чуждата психическа енергия. Вие ще бъдете най-наранени, но помислете - чия е вината?

Няма коментари: