Какво трябва да знаем за косата

Здравата коса е признак на здраво тяло

Логично е, въпреки че никога не сме се замисляли за това. Факт е, че при любовнен акт мъжат помирисва косата на жената и когато тя е здрава и добре поддържана това засилва желанието му за секс. Този инстинк, въпреки че е чисто животински, е причина “мъжкия” да избира “женска” със здрава коса за продължаване на своето поколение, защото здравата коса означава здраво поколение. Косата е едно от първите неща, които мъжа съзнанително или несъзнателно забелязва у жената. Тя е вид и мирис, които засилват или отслабват желанието за секс. Добре поддържана, здравата коса е тръмплина за повече внимание и успех сред мъжете.

Природна козметика за хубава коса

Грешите, ако си мислите, че здравата и блестяща коса е скъпо удоволствие.
Защото естествени балсами и маски, приготвени у дома от зеленчуци и плодове, оцет, яйца, извара и кисело мляко, са една евтина и ефективна алтернатива на скъпоструващите препарати.

Блясъкът и гъстотата на косата издават как се грижим за нея, твърдят специалистите. И добавят, че прическата, ръцете и обувките на съвременната жена трябва да бъдат в изряден вид. Ако тези детайли във външния ви вид са занемарени, то смятайте, че битката за красота вече сте я проиграли.

Замисляли ли сте се с какво миете главата си?

Често пъти водата, която тече от душа, не е бистра, а съдържа вредни микроелементи, действащи зле на косъма. Лекарите отдавна съветват да не пием чешмяната вода.

Тогава с какво да мием косата си, ще попитате вие?

Козметолозите съветват да ползваме билкови отвари, например от лайка (сварява се 200 г цвят от билката в 3 л вода, разрежда се и след като поизстине, се използва). Това не е трудно, а ползата е голяма.

Съвременните козметични средства ни позволяват да изглеждаме красиви, но не трябва да забравяме и старите бабини рецепти.

Поне веднъж седмично се постарайте да измиете косата с жълтъци - без помощта на сапун. С този домашно приготвен шампоан ще подхраните изтощената коса. Освен маските, които щедро се предлагат на пазара, съществуват и домашни.

Най-бързата е с жълтък.
Смесете 1 жълтък с 3 с.л. коняк (за къса коса), разбъркайте добре. След това нанесете сместа върху косата и измийте след 20 минути.

Зеле и магданоз за подхранване.
Красива коса ще имате, ако подхранвате корените и със зеле. Пригответе си лосион, като смесите равни части семена от зеле и от магданоз, отделите 2 чаени лъжички от сместа, сипете ги в термоса и ги залеете с 300 мл вряща вода. Оставете настойката да престои 6 часа.
След това я прецедете, смесете я с 1/2 чаена чаша пресен сок от зеле и съхранявайте в хладилника.
Втривайте този лосион в кожата на главата 30 минути преди миене.

Кисело мляко за еластичност.
Боядисаната и направената на студено къдрене коса е много изтощена.
Затова веднъж седмично трябва да я подложите на възстановителна процедура. За целта използвайте млечни продукти, чиито протеини и ферменти ще възвърнат еластичността на косъма.
Отделете 150 г кисело мляко, намажете с него косата и завийте главата с топла хавлиена кърпа.
След 20 мин изплакнете косата.

Брезови листа и коприва за блясък.
Косата ви ще стане нежна като коприна и ще блести с отвара от брезови листа.
Наситнете 200 г брезови листа, залейте ги с 1 л вряща вода и оставете сместа да ври 10 минути под похлупак на тих огън. След това махнете от котлона и поставете съда на топло място за 4-5 часа. После прецедете отварата и сипете 200 мл от нея в 2 л вода.
С получената течност изплакнете измитата коса.
Копривата заздравява косъма. Затова нарежете на ситно 50 г листа от коприва, 50 г корени от репей и ги залейте с 400 мл вряща вода. Варете сместа 20 мин, махнете я от огъня, охладете, прецедете и я сипете във водата за изплакване.
Всеки ден можете да втривате това средство в корените на косата.

Картофи и мед срещу косопад.
Ако ви капе косата, трябва да си направите маска с пресен сок от картофи.
Обелете 1 голям картоф, настържете го на рендето и изстискайте сока. Смесете 2 супени лъжици от този сок с 2 супени лъжици сок от алое и 20 г мед. Втрийте получената смес в корените на косата чрез леко масажиране с пръстите. После си сложете полиетиленовата шапка за баня, завийте главата с хавлиена кърпа.
След 2 часа измийте косата с топла вода и подходящ шампоан.
Правете тази маска 2 пъти седмично, докато настъпи подобрение в състоянието на косата и тя спре да капе.

ИЗМИВАНЕТО НА КОСАТА СИ ИМА ТЪНКОСТИ...

1. Първо, косата се намокря с вода, която не е много гореща, шампоанът се разтрива леко по дланите и се нанася предимно в корените - особено в горната част на главата и бретона. С леки движения на пръстите се масажира кожата на главата - останалата част на косата не е необходимо да се трие(особено пък грубо), за нея е достатъчна пяната, която се стича надолу.
2. Ако косата е била третирана с пяна или други стилизанти, не я решете грубо с дърпане, защото много коса ще опада излишно. Това се отнася най-вече за силно изрусени и изтощени от боя и къдрин коси.
3. Избирайте точния шампоан за вашата коса, ако не можете да го определите, помолете фризьора си да ви помогне. Същото се отнася и за балсама за коса.
4. Избягвайте шампоани, които се пенят много, защото те много изсушават кожата на главата. Не се мийте с бебешки шампоани - те не отговарят на потребностите на вашата коса.
5. Можете да изплаквате косата си с разтворен във вода оцет или сок от лимон - това ще затвори люспите на косъма и ще придаде блясък на косата, а също така и цвета ще се задържи за по-дълго.
6. Ако имате гъста, суха, къдрава коса, преди да влезете в банята, намажете дланите си със зехтин и го нанесете по краищата на косата(особено по най-заплетения кичур на врата) и влезте в банята - измийте се както винаги, без да "перете" грубо косата си - не се страхувайте, че ще е мазна след измиването - напротив, ще е чудесна, лъскава и ще се сресва лесно. За целта може да се използва и други масла, чиито аромат повече ви харесва.

7.Когато нанасяте балсама, внимавайте да не попада по корените и бретона - така косата няма да се омазни много бързо.

Секретарката обича цветя, увити в джинси

Цветята – няма друго нещо, което да не присъства през целия живот на човека – от раждането му, през различни празнични събития, чак до последния му ден на Земята. Цветята са универсален преводач на емоции.  Модата при цветните букети е като уличната мода: еротика, тату, пиърсинг и деним. Това каза майстор-флористът Тим ван Липцих от Холандия – трето поколение цветар, който преди дни направи презентация в София за аранжиране на цветя.
Ето някои негови идеи:

Цвете, прободено на няколко места в дръжката от пиърсинг – нежни шипчета, върху които са забодени малки плодчета или мъниста. Това е основата на семпъл букет.
Последен писък на модата – завийте букета вместо с мрежа или цветна хартия, с парче от деним. Разрежете старите дънки и с малко фантазия аранжирайте супер-мега-хитов букет.
Цвете на масата - Всяко уважаващо себе си заведение да сложи живо цвете на масата. Дори разговорът между двама души да стигне до задънена улица, малкият букет спасява положението и става обект на разговор.

Сватбеният букет - не бива да бъде пищен или скъп, защото ще засенчи булката. Нека той бъде семпъл, естествено допълнение към роклята.

Секретарката е най-добрият приятел на цветарския магазин - обратното също е вярно. Не се стеснявайте, нито жалете сили, ако сте собственик на цветарски магазин. Обиколете n на брой фирми – големи и малки, запознайте се със секретарката, оставете вашата визитка и ще си осигурите постоянна клиентела. Никога не забравяйте Деня на секретарката – 30 април. Изпратете им хубав букет, за да напомните за себе си.

Няма да намерите холандски дом без букет свежи цветя на масата. Обикновено е в зоната на телевизора, на където са отправени погледите на всички.

Любопитни факти за омекотителите за пране

Според проучване, проведено сред 130 потребители на омекотители в България на възраст между 25 и 30 години, близо половината български домакини признават, че ароматът на омекотителя се отразява върху настроението им.
Ето няколко интересни факти за омекотителите:

• Омекотителите са създадени в началото на XX в. от емулсирана вода и масла в опит да се намали онова сухо и дразнещо усещане, което предизвиквали тогавашните перилни препарати, базирани на обикновения сапун.
• Преди синтетичните омекотители домакините са се опитвали да направят прането по-меко и с понижено ниво на синтетично електричество (то привлича мръсотията като магнит), използвайки обикновен домашен... оцет
• Формулата на първия омекотител се е състояла от 7 части вода, 3 части сапун и по една част маслинено масло, царевично масло и животински мазнини.
• С все по-развиващи се технологии и все по-големи нужди на клиентите, производителите започват да включват в състава на омекотителите си и истински парфюм.
• Материите, изпрани с омекотител, често неутрализират неприятната миризма около себе си. Пробвайте да натъркате косата си след цяла вечер в задимено помещение с дреха, изпрана с омекотител и веднага ще усетите разликата.
• Много домакини имат свой любим омекотител и предпочитат целият им дом да ухае на него. Сред най-често използвания метод за това е разтварянето на омекотителя с вода и разпръскването му в дома с помощта на пулверизатор.
• Ароматът на прането е фактор, който оказва влияние върху цялостния психо-физически баланс на организма, също както парфюмът, който използваме. 50% от запитаните жени признават, че ароматът на омекотителя, който ползват, се отразява на настроението им.
• Миризмата на продукта за пране е толкова важна за потребителите, колкото цената, опаковката и доверието в марката. Проучванията показват, че около 30% от клиентите първо искат да помиришат омекотителите на рафта в магазина, преди да направят своя избор.
• Определени миризми имат свойството да остават запечатани в съзнанието, провокирайки положителни или отрицателни асоциации и емоции. Например миризмата на омекотителя, който майката използва за прането, може да се съхрани като приятен спомен за детето – също като миризмата на домашно приготвен хляб, кафе и т. н. Една трета от майките, участвали в проучването, посочват, че децата им разпознават аромата на омекотителя за пране.
• Когато добавяте омекотител при последното изплакване, всъщност дрехите ви поемат по-малко вода. Така те дори изсъхват по-бързо. И ако сложите дрехи, изпрани с правилната доза омекотител, в сушилнята, те ще са сухи дори десет минути по-рано, което от своя страна, спестява разходи за енергия.
• Новият омекотител Bingo Soft Lovely вече се предлага и на българския пазар, предлагайки чудесна комбинация от дълготраен аромат и нежна грижа с добавен оригинален френски парфюм.

Евтино ли се обличаме вкъщи?

Евтино ли се обличаме у дома? Сигурно само на българин може да му хрумне да разисква подобна тема и да наднича зад дувара на съседа.
Правилният отговор е: кой както си иска, така да си се облича вкъщи? Но след като тази тема е любопитна и явно обществено значима, да вземем да я разнищим, да не вземе да се окаже, че самочувствието на българката се корени именно в домашния халат.
Някои дами си купуват специално удобни дрехи, чието единствено предназначение е да се обличат в домашна обстановка. Обичат да им е леко, удобно и приятно. Затова и дрехите са закупени именно с тази цел. А какво значи евтино и скъпо, зависи от това с какви финанси разполага конкретният човек. Едни могат да си купят домашен анцуг за 5 лева, други за 500 лева и все да им е за домашна употреба, да се търкалят на дивана пред телевизора, без никой друг да ги вижда. Е, има хора и хора – някои не биха дали пари за каквато и да е дреха, ако няма да могат да я покажат поне на няколко човека.
Други използват за къщна употреба поостарелите си дрехи. Поскъсани тук, позакърпени там, протрити, но носещи още живот в себе си. Вместо да дават излишни пари за специални домашни дрехи, някои предпочитат да доизносят дрехите у дома.
Трети се обличат почти по един и същи начин когато са у дома и когато са на улицата. Да не споменаваме липсата на отопление през зимните месеци, които могат да наложат в някои спални дори модата на скиорските шапки и ръкавици.
Всеки си има различни мотиви и битовизми, за това кога, кое, защо облича или съблича.
За щастие все още няма задължителни дрехи за у дома и единствено ние сме тези, които да създадем правила вкъщи и съответно да ги нарушаваме.
Например с цел опазване на и без това не много надеждния паркет можем да издадем декрет у дома да не се ходи с обувки и особено с такива на токчета, а само с джапанки или пантофи – така ще опазим ламината една година повече, но пък можем да загубим съпруга си една година по-рано. Ако само вечер е времето, в което ни вижда и то в размъкнат анцуг и разръфани пантофи, любовта му може да отшуми и секси колежката с безупречното тяло и немачкаем костюм да започне да му изглежда по-готина и по-точно разбираща неговата мъжествена душевност. Затова може би не е зле от време на време да си организираме секси вечери у дома – с официални обувки, рокля с гол гръб и секси излъчване. Най-малкото да изпробваме новите си обувки. Е, ако можем да си докараме тази романтика и без да си измъчваме крачетата, може би ще е още по-лесно.
Важното е да се чувстваме уютно у дома, независимо от това какво облекло сме избрали. У дома е нашият свят и можем да си го направим такъв, какъвто пожелаем, а на любопитните да затваряме вратата под носа.

Дамски превръзки или тампони

Онези дни – кой ли ги обича. Съпроводени с болки, дискомфорт, а и с неприятно усещане в интимните области, страха „да не съм се изцапала“... Какво да предпочетем... Изборът не е голям, но е най-малкото между две неща – дамски превръзки или тампони. И двете са на една цена, и двете са еднакво сигурни и несигурни. За 3 лева се купува кутия 10 броя тампона от добра марка, а за същите пари и 10 дамски превръзки също от добро качество. Цената може да варира, изборът е голям като марки, но качеството е относително сходно и в това отношение няма голям избор.
Дамски превръзки

• изберете тънки или по-дебели, ако имате по-обилна менструация – често се отбелязват с брой капчици нарисувани на опаковката,
• ароматизирани или не, според собствения ви вкус,
• с или без крилца – все пак крилцата са полезни, а често има и модели с двойни крилца, препоръчително се спрете на тях,
• хартиени, синтетични или сатенени – качеството на повърхността е важно за това при допира с чувствителните срамни устни и интимни части да не стане възпаление,
• купете цял пакет – ще ви излезе по-изгодно от това да взимате поединично.

Тампони

• изберете размер – ако не сте раждала, се спрете на стандартния размер,
• заложете на по-сигурна марка, с която поставянето и изваждането на тампона няма да ви е проблем.

При двата случая сменяйте превръзката или тампона на около 2 до 4 часа. При по-обилна менструация можете да комбинирате и поставите и тампон, и превръзка.
Още няколко съвета
Спазвайте добра хигиена, като миете ръцете си преди и след поставянето. Изхвърляйте на определени места и то добре прикрити използваните вече превръзки. По време на месечния си цикъл не се къпете с прекалено топла вода, избягвайте ходене на басейн и сауна.

Последствията от високите токчета

Високите токчета гъделичкат мъжа и правят жената сексапилна – това са плюсовете. Но ден след ден, година след година на високи обувки неусетно идват здравните последствия. И на трето място, високите токчета пилят нервите на съседите под нас и на колегите в офиса заради тропота.
Учени са си направили труда да изследват последствията от високите токчета. Изследвани са жени, които носят високи токчета 60 часа седмично. Изводите:
- редовната им употреба може да причини промени в мускулите и сухожилията на крака до степен, че дори носенето на равни обувки да причинява болка;
- носенето на 5 см токчета или по-високи от 5 до 7 ч. в седмицата изтънява и скъсява ахилесовото сухожилие.
Високите токчета са обвинявани още за: навяхване на глезена, изкривяване на пръстите на краката и качване на пръстите един върху друг, артрит, деформиране на ставата на палеца на крака, проблеми в коленете и кръста, промяна в стойката от напрежението на гръбначния стълб.
Коя жена не иска да е модерна и сексапилна, като се качи на високи токчета? Решенията:
1. Редувайте високите токчета с по-ниски и с равни обувки.
2. Веднъж седмично правете масаж с топла баня на краката с минерални соли.
3. Гимнастиката е добър лек срещу болката от високите токчета
И тук жената е изправена пред нелеката задача да намери баланс между сексапилни и здравословни обувки.

3 начина винаги да сме секси!

Коя жена не си е мечтала поне веднъж да бъде фатална съблазнителка, която покорява мъжките сърца само с поглед! Е, това не е невъзможно.
Ето 3 винаги ефективни начина, които да ни помогнат да изглеждаме зашеметяващо и секси:
1. Червените устни
Според някои модни тенденции ярките червени устни може и да не са на мода, но в мъжките сърца, дами, те винаги ще са символ за неустоим сексапил. Така че, ако искате да изглеждате секси, червеното червило или гланц трябва да е винаги в чантата ви, готов за страстна нощ!
2. Котешкият поглед
Черна очна линия, която очертава окото ви и завършва с предизвикателна извивка под веждите. Това е котешкият поглед, който леко имитира азиатските, тесни очи, които незнайно защо за мъжете са ужасно секси. А и този начин на гримиране не е никак труден. Само трябва да внимавате очната линия да не е нито много плътна, но да не е и прекалено тънка. За по-сигурно експериментирайте няколко пъти пред огледалото, преди да излезете да покорявате!
3. Опушеният грим
Жената вамп привлича мъжките погледи със секси визия, която задължително включва опушен, тъмен грим. Разбира се, това не е най-добрият избор за грим в офиса, а по-скоро за вечерно излизане. Опушеният грим може да съчетаете успешно с бледо розов, невинен гланц за устни.

ЩЕ ЖИВЕЕМ ПО 1000 ГОДИНИ!

Е, за съжаление няма да стане скоро, нито отведнъж… Но учените вярват, че технологиите могат да отдалечат смъртта. Европа вече е подготвена да работи в тази посока, американците за кой ли път се мотаят – заради идеологически комплекси САЩ още не могат да очертаят перспективата и да обединят научните изследвания. С националното и културното си разнообразие, както и с дълбоката си интелектуална история и традиции Старият континент е на ръба на преломни постижения, твърди известният учен Уилям С. Бейнбридж

Уилям Симс Бейнбридж – доктор по социология на Харвардския университет, директор на Компютърния поведенчески център към Националната научна фондация на САЩ и един от най-големите световни експерти по науката за човека  – е убеден, че приложението на най-новите технологии ще помогне на хората да живеят по-дълго и по-добре. Нещо повече – вярва, че един ден възрастта от 1000 години ще е напълно постижима.
Въпросите за бъдещето на човешкия род винаги са били най-съществената част от живота на Уилям С. Бейнбридж. Неговият дядо – Уилям Р. Бейнбридж, бил изключително известен онколог, специализирал в областта на реконструктивната хирургия на рани, придобити по време на война. От него внукът наследил един микроскоп и интереса си към изследователската дейност. Бейнбридж е автор на един от най-забележителните доклади на ХХI век, озаглавен „Конвергентни технологии за подобряване на възможностите на човешкото същество”. Той предизвика огромен интерес сред международната научна общност, а изводите в него привлякоха вниманието и на най-неизкушените журналисти, разказва испанското списаниe Muy Interesante. Изданието публикува и интервю с нестандартния представител на научната мисъл.
Бихте ли ни представили така наречената от вас „Конвергенция NBIC”?
– Разгърнато NBIC e комбинацията от нанотехнологии (N), биотехнологии (В), информационни технологии (I) и когнитивна наука (С). Тя ще бъде сърцевината на технологичното развитие през идните десетилетия. Значението на нанотехнологиите донякъде се обуславя от биотехнологиите и информатиката, но от своя страна те разгръщат нови възможности за изследователска дейност в областта на функционирането на човешкия мозък и разгадаването на онези негови дадености, които му позволяват да създава компютри, да проектира  всякакви интелигентни машини, подчинени на стремежа да се живее по-добре и по-умно.
Какво влияние може да има подобна научна конфигурация върху колективното обществено мислене?
– Ако не осъществим съществен напредък в тази област, в развитите държави може да настъпи икономически застой, а това съответно да доведе до общ колапс. Ако технологично не гарантираме развитието на NBIC, ще изчерпим нашите ресурси и няма да сме в състояние да се преборим с глобалното затопляне и с други проблеми на околната среда. Но ако обединим в едно русло научния прогрес с развитието на когнитивната наука, то не само ще се научим по-добре да използваме материалните ресурси, но и ще решим някои социални проблеми,  които през последните години са в застой.
Какво трябва да направи Европа, за да оглави надпреварата в областта на NBIC?
– Европа има добри позиции и е доста напред по въпросите на интеграцията на социалните науки с технологичните постижения. В същото време поради културни и идеологически комплекси Съединените щати не са в състояние да начертаят перспектива и да обединят научните си изследвания за човешкото поведение. С националното и културното си разнообразие, както и с дълбоката си интелектуална история и традиции Старият континент е на прага на преломни постижения в науката.
Споделяте ли мнението на британския геронтолог и професор от Кеймбридж Обри де Грей, че в близко бъдеще хората ще се радват на много по-дълъг живот?
– Напълно съм съгласен, че както качеството, така и количеството на живота ще се увеличат в най-близко бъдеще. Не бих се наел обаче да прогнозирам технологичните трудности, с които ще се сблъскаме. Демографите прогнозират, че без категоричен технологичен тласък в тази област ще се стигне до застой  при решаването на проблемите на дълголетието. Истинският венец на изследователската дейност ще бъде постигнат тогава, когато се гарантира не само дълголетие, но и продуктивен и смислен живот.
Могат ли технологиите да победят смъртта?
– Технологиите могат да ни предложат не само нови форми и начини за удължаване на живота, но и за промяна на обема от възможности на индивида. Днес може и да ни се иска да посетим други галактики, но краткотрайността на човешкия живот наред с все още недостатъчните технологични възможности е една от пречките за това. Ако сега ме попитате дали човешкият живот ще може да се удължава до безкрай, убедено бих ви цитирал една огромна цифра като 1000 години, но не мога да посоча дали това ще стане след десетилетие, или столетие.
Какво мислите за така наречения mind uploading, тоест за прехвърлянето на цялата информация от човешкия мозък върху софтуер като евентуално решаване на въпроса със смъртта?
– Голяма част от научните изследвания са насочени към това да се реши как най-рационално може да се използва mind uploading. В т.нар. донаучни времена философите са разграничавали две основни понятия – дух и материя. В известен смисъл са били прави – не когато са изтъквали свръхестествения аспект на човешкия мозък, а в увереността си, че човешкият дух е пазител на информацията. Човекът наистина е подвижен носител на информация. Проблемът на този носител е, че не бива да е обвързан с едно определено тяло. Научните ми разработки  се опират на социалните науки и човешкото поведение. От тях изхождам, когато търся практически технологии, които ще предадат човешки аспекти първо на дадена информационна система, а после и на роботи и системи, които ще действат равностойно с хората. Днешните технологии  дават възможност да се трансферира по някакъв начин личността, но с ниска степен на достоверност. Въпросът е кога ще се постигне пълна надеждност при т.нар. прехвърляне на информацията.
Кога според вас технологиите ще могат да победят  болести като СПИН, рак и Алцхаймер?
– Всяка от тези болести е отделен случай. Дядо ми, който още през 1914 е написал книгата Проблемът на рака, би останал учуден, ако видеше, че болестта все още не е победена. Мисля, че това е трудна борба, която може да ни отнеме и век. Едва сега ние започваме да разбираме истинската є същност. А Алцхаймер е твърде специфична болест, която изисква и такова отношение, но днес вече има определен подход към нея и мисля, че скоро ще бъде открито окончателното разрешение. СПИН-ът е случай на вирусно хронично заболяване и за съжаление човечеството все още не е успяло да го пребори. Мисля, че ракът и СПИН-ът ще са по-трудните за преодоляване, докато за болестта на Алцхаймер може да се намери решение до десетилетие или две.
Смятате ли, че възможността всеки да използва технологиите като  възможност за подобряване на мозъчната дейност трябва да се приема като ненарушимо лично право?
– Като учен социолог не виждам никакво социално основание обществото да забранява на своите членове да подобряват качеството си на живот – действие, предприето от тях доброволно. Това следва дори да бъде признато по законов ред. Дали държавата трябва да го поеме, или не, е друг въпрос. По мое мнение има много сериозни здравни и образователни проблеми, проблеми с бедността, за да смятаме, че решаването на въпросите за непрекъснатото разширяване на умствените възможности трябва да бъде приоритет. Но при всички случаи всеки може да има достъп до това право. Смятам, че би трябвало да се държим обединени като вид, споделяйки всички последици. И ако в крайна сметка правилно разпределяме отговорностите, всички ще излезем печеливши в борбата за удължаване на човешкия живот.
Могат ли технологиите NBIC да помогнат на човечеството да се предпази от терористичната заплаха?
– Появиха се нови възможности, като химическите детектори за експлозиви например, които ще помогнат за приложението на закона. Но тероризмът не е въпрос на няколко злодеи, обявили се срещу обществото. Става въпрос за много сложен социален конфликт, а разрешаването на социалните конфликти трябва да е също социално.

ДУХЪТ ОТ БУТИЛКАТА..... !

Вече 12 000 години алкохолът съпътства човешката история в делник и в празник. Божия кръв или опасна полуда, той не оставя недокоснат ум и не си отива без махмурлук.

Наближаващите празници ни карат да предвкусваме безбройни наздравици с чаши искрящо шампанско, руйно вино, люта ракия... Човечеството консумира и възпява алкохола с еднаква страст, откакто открива технологията на ферментацията през каменната ера, 10 000 г. пр. Хр. Опияняващите напитки пронизват цялата ни цивилизация – освещават религиозни ритуали, създават многомилиардна индустрия и определят живота на хиляди хора, заети в производството, дегустацията, маркетинга или просто... обожанието им.

Откакто жителите на долината на река Инд за пръв път отпиват сура (питие от ферментирали оризови трици, жито, захарна тръстика или грозде), никоя култура не остава безразлична към алкохола. Древните египтяни вярват, че Озирис е изобретил бирата и я ценят повече от хляба, китайците изработват изящни кани за питието от ориз, мед и плодове, без което нито клетвите, нито браковете се считат за законни. Елини и траки принасят вино в жертва на боговете и гадаят по него бъдещето, а римляните мъдро заключват, че „във виното е истината”. Азиатските номади боготворят кумиса от кобилешко мляко. Викинги и славяни черпят поетическо вдъхновение от медовината, а южноамериканските индианци търсят видения с глътки пулке, мескал и текила. Християнското учение избира виното за символ на кръвта Христова, която всеки вярващ поема с тайнството на причастието, а ислямът отрича замъгляващите разума питиета.

Средновековните ирландци са сред първите, успели да дестилират твърд алкохол – прочутото ечемичено уиски, което в превод от келтски значи „жива вода”. Балканският отговор – ракията, правена най-вече от сливи и грозде – се прочува през ХІV век като лек срещу чумата, еликсир за храброст и оръжие срещу Лукавия...

Да пия, да се напия!

От хилядолетия хората посягат към алкохола, защото ги развеселява в празнични мигове, разхлабва задръжките им, помага им да забравят мъка, подкрепя ги в мигове на слабост... С две думи – влияе на съзнанието им. Това влияние може да се дозира – хората избират дали да пият „за блясък в очите”, или да се докарат до състояние на делириум. Какъв е механизмът, по който на пръв поглед безобидната течност с мамещ аромат завладява тялото ни и размътва разсъдъка ни?

При ферментация всички продукти, от които произвеждаме питиета, дават етанол – активната опиваща съставка в алкохолните напитки. 20% от погълнатия етанол се абсорбира от стомаха, а 80%  – от  тънките черва. Това количество проникват чрез кръвта във всички клетки на тялото, освен в тези на мастните тъкани. Колкото по-концентрирана е напитката, толкова  по-бързо я абсорбира организмът ни. Скоростни са и газираните питиета – ето защо уж невинното шампанско с 12% алкохолно съдържание ни „удря в главата” изневиделица.

Веднъж достигнал до клетъчно ниво, алкохолът започва да ни действа. Силата на ефекта му зависи от концентрацията му в кръвта, която пък се определя от броя на изпитите чаши. Концентрацията на алкохол в кръвта (КАК) обикновено скача рязко 20 минути, след като сме изпили малка чаша концентрат. Тялото ни веднага се захваща да го елиминира – успяваме да издишаме около 5% от изпития алкохол, бъреците ни поемат други 5, а с останалите 90% трябва да се справи черният дроб.

Черният дроб на възрастен човек може да преработи без проблем до 15 мл алкохол за един час – толкова се съдържат в една кутия бира. Ако изпием повече за същото време, метаболизмът ни изостава и настъпва състояние на опиянение.

Естествено, всеки знае, че дори да изпие 3 бири за час, това не го прави автоматично „пиян като кирка”. В зависимост от общото здравословно състояние, теглото и поетата храна един индивид може да „носи”, а друг – ни най-малко. Доказано е, че жените, в чиито тела генетично се съдържат повече мастни тъкани, „носят” по-малко, понеже алкохолът не се разтваря в мазнини. Обратно, заради по-голямата си мускулна маса (съдържаща повече вода) мъжете „носят” на по-големи дози. Известни са 5 фази на пиянството – еуфория, възбуда, обърканост, ступор и кома, – като сравнително безвредни са само първите две. Еуфорията (0,03 до 0,12% КАК) и възбудата (от 0,09 до 0, 25% КАК) са типични за лекото пиянство – зачервяваме се, падат задръжките ни, одрямваме се, зрението ни се раздвоява. Класическото заваляне на речта идва с объркаността (от 0,18 до 0,30% КАК) заедно с неадекватността и емоционалните изблици – смях, плач, агресия, тъга или прекалена любвеобилност. Невъзможността да се извършват почти никакви волеви движения и неконтактността на пияния бележат фазата на ступор (от 0,25 до 0,4% КАК). Ако КАК надвиши 0,4%, злоупотребилият с алкохол най-често изпада в безсъзнание и ако не бъде потърсена спешна лекарска помощ, крайният резултат е кома и смърт поради потиснат дихателен рефлекс.

Проклятието на Махмур

Звучната дума „махмурлук”, с която описваме неразположението след препиване, има арбски корени – mahmur на арабски означава „замаян, упоен”. В българския език думата идва през турски като „махмурлия” – буквално „човек с главоболие”. Славянското име на това кисело чувство, с което се будим след запой, е потънало в забвение заедно с падането на Видинското царство през 1396.

Според градския фолклор махмурлукът има по-екзотична етимология – древен индийски махараджа на име Махмур предизвикал боговете на надпиване и разярената богиня Кали го проклела да страда от треска заради лакомията и гордостта си. У нас 1 и 2 януари пък са известни и като дните на св. Махмур, чествани с богата трапеза от  аспирин, зелев сок и шкембе чорба.

Не викай! Боли!

Според проучвания близо 30% от човечеството вече е генетично неподатливо на махмурлук. Ако не сте сред тези щастливци обаче, симптомите са ви до болка известни: главоболие, гадене, световъртеж, свръхчувствителност към звук и светлина, умора, силна жажда. Какво причинява страданията?

Етанолът е силен диуретик, който кара организма да се обезводни. Това смъква кръвното налагяне и води до световъртеж и гадене. Поради дехидратацията мозъкът се свива леко и мозъчната кора се отдръпва от черепа, което задейства рецепторите за болка по повърхността є. Оттук до „Ох, как ме цепи главата” ви делят около 2 минути.

Симптомите се ожесточават от факта, че докато неутрализира алкохола, черният дроб изразходва запасите от витамин В12 и забавя синтеза на глюкоза в организма, при което кръвната захар пада. И понеже глюкозата е основна храна за мозъка, махмурлиите са изтощени и с понижена концентрация.

Свръхчувствителността към звук и светлина е нещо като минипристъп на мигрена и се дължи на деминерализацията след препиване, когато нивото на магнезий в кръвта е силно намаляло.

Как да ни олекне?

Махмурлукът може да трае от 6 часа до 3 дни, особено след тежките новогодишни запои. Лекарите са единодушни, че единственото лекарство срещу него е умерената консумация на алкохол. Ако прекалите, само отделни симптоми биха могли да се смекчат.

Ако ще пиете много, вземете предохранителни мерки:

Хапнете добре – мазната храна наистина „застила” стомаха.

• Избягвайте смесването на различни видове напитки.
• Пийте бяло, а не червено вино. Ще ожаднявате по-малко и няма да реагирате на танините.
• Избягвайте сладките концентрати – захарта и цинкът в ликьорите допринасят за убийствен махмурлук. Водката е най-щадяща.
• Не пийте повече от два коктейла
• lНа всяка чаша алкохол пийте по чаша вода, за да се хидратирате. Ако не можете, преди да си легнете, постарайте се да изпиете поне 2 чаши.
• Вземете витамини В1 и В6 преди лягане.
• Ако злото вече е сторено и из главата ви “препуска” стадо бизони, можете да опитате следните народни церове:
• Сок от кисело зеле, доматен сок, топли супи – всички тези продукти ще възвърнат на тялото ви част от отнетите му от алкохола соли, протеини и електролити.
• Сода бикарбонат – 1 чаена лъжичка в чаша вода облекчава гаденето и помага за овладяването на тремора при тежък махмурлук.
• Мляко – доставя калций и цистеин, които неутрализират токсините, на които се разпада етанолът в кръвта.
• Варени яйца – източник на цистеин, който помага на тялото да се рехидратира.
• Слабо кафе – ободрява, но прекомерният кофеин  ще ви обезводни допълнително.
• Портокалов сок – класически източник на витамин С, който помага при отпадналост.
• Чай от женшен – съдържа стимулиращи адаптогени (вещества, помагащи на тялото да се справи със стреса).
• Мед – стабилизира метаболизма след ексцесиите.

 Клин клин избива ли?

Повторната консумация на алкохол, преди тялото да е преработило първоначалния „залп”, е антимахмурлучен „шлагер” не само у нас, но и из целия свят. „Терапията” се обобщава с пословицата „Клин клин избива”. Вярно е, че поредният запой временно облекчава махмурлука, но на същия принцип, на който поредната доза хероин облекчава абстиненцията. Евентуалното възстановяване на организма става още по-тежко. Ето защо закуската с бира само отлага неизбежното и го вгорчава допълнително.

В аптечката

Медицинските препарати, които доказано помагат да смекчите „проклятието на Махмур”, са аспирин, алка-залцер, разтворими таблетки „Берока” (комбинация от витамини от група В и витамин С), калций и магнезий. Ако ви се намира кислородна помпичка, можете да я ползвате – бързо ще облекчи гаденето. Ако сте настроени експериментално и си падате по теориите на конспирацията, можете да си поръчате „Антипохмелин” чрез интернет – твърди се, че това е разработено специално за шпионите на КГБ свръхефективно лекарство против махмурлук на основата на екстракт от кехлибар.

Магическата шкембе чорба

Закуската с шкембе чорба е чудодеен цяр за махмурлук според българите. Комбинацията няма доказан медицински ефект, но има предполагаема фолклорна хомеопатична обосновка – поглъщането на парчета от стомах на животно „напомня” на вашия стомах каква му е работата и символично го обновява. Инак, лютите подправки стимулират кръвообращението и така ви събуждат, мазнините дават енергия, а млякото помага за неутрализацията на събралите се токсини. Така че, ако не сте от хората, които специфичната миризма на шкембето отблъсква, като нищо можете да се почувствате по-добре след една паница с гореща чорба.

Наздравици с майсторлък

След всичко, разказано на предишните страници за алкохола и неговата палавост, „Паралели” ви предлага да изпробвате алхимичната си сръчност с тези неустоими празнични рецепти за напитки. Те не само ще впечатлят гостите ви с елегантност и разнообразие, но и ще направят удоволствието от коледните и новогодишните тържества наистина незабравимо. Ако, разбира се, не прекалите с чашките!

КОЛЕДА

Очакването на Рождество Христово е свързано с неизброими кулинарни традиции. Алкохолните питиета по това време се пият загрети и с много подправки, защото са създадени да улавят коледния дух на топлина, споделяне с близки и приятели и радост от изобилието на земята и чаканата блага вест.

За традиционалисти: Греяно червено вино с анасон

Хубавите неща стават бавно! За да се насладите на класическата коледна напитка, боготворена от Кале чак до Владивосток, ще ви е нужно търпение, но ще си заслужава!

Съставки: 2 бутилки червено шираз, 1/2 ч.ч. кафява захар, 1 пръчица канела, 3 зърна анасон, 1 ч.л. цели карамфилчета, 1 портокал.

Приготвяне: Измийте добре портокала, обелете кората и я настържете. Изцедете сока и го смесете с виното и кафявата захар в глинен гювеч. В „кесийка” от стерилна марля завийте портокаловите кори, канелата, анасона и карамфила и сложете във винената смес. Пъхнете съда във фурната и оставете на слаб огън около 6 часа. Извадете кесийката с подправките и сервирайте виното топло в глинени чаши.

НОВА ГОДИНА

Изпращането на всичко старо и посрещането на възраждащата се природа е чудесен повод за екстравагантност – разточителните фойерверки и пиршества, а защо не и екзотични напитки с омайващи свойства? Защо не шашнете гостите си с няколко коктейла, любими на холивудски знаменитости, и с чаша богат димящ пунш за отскок?

Мартини с нар

Препоръчван от: Мадона
Рецептата: 45 г боровинкова водка, 30 г сок от нар, 45 г къпиново пюре, 30 г сок от червена боровинка.
Смесете съставките в шейкър, предварително напълнен до половината с лед. Разклатете добре. Сервирайте в чаша за мартини с парченце портокал.

Прасковена страст

Препоръчван от: Жизел Бюндхен
Рецептата: 45 г водка, 15 г прасковен шнапс, 90 г нектар от праскови, 1 ч.л. портокалов мармалад, 1 ч.л. гренадин, 4 пресни малини, стръкче мента.
Налейте в шейкър водката, шнапса, нектара и портокаловия мармалад. Разклатете енергично. Прецедете в тумбеста чаша и добавете гренадина за цвят. Украсете с малините и ментата.

Малинов чийзкейк

Препоръчван от: Джордж Клуни
Рецептата: 60 г водка,60 г малинов ликьор,60 г гъста течна сметана, 30 г сауър микс, стръкче мента
В шейкър, пълен до половината с лед, смесете всички съставки без ментата, която ще използвате за украса. Разклатете добре и налейте в тумбеста чаша.

За изискано парти: Греяно бяло вино с розмарин

Френски еликсир за коледни балове, посещавани от изнежени девойки, на които червеното вино не понася. Идеалната напитка, с която да разнообразите празника и да демонстрирате неподозирана  класа.
 Съставки: 2 бутилки бял ризлинг, 1/2 ч.ч. вода, още толкова захар, 2 с.л. розмарин, 1/4 ч.ч. мед, 2 лимона.
Приготвяне: Смесете водата, захарта, меда и розмарина и загрявайте 10 мин, като внимавате да не кипва. Добавете виното. Измийте и обелете лимоните и добавете корите в сместа. Оставете на слабия огън за 15 минути, отцедете и поднесете топло.

За почитатели на Дикенс: Коледен яйчен пунш

Егногът, както го наричат англичаните, е засищащата, ароматна и гъста напитка, която, заедно с печената пуйка, краси празничната трапеза на Острова. Една глътка е достатъчна да ви напомни за вълнуващите преживелици на Скрудж от прочутата Коледна песен на Чарлз Дикенс.

 Съставки: 12 жълтъка, 5 цели карамфилчета, 4 ч.ч. прясно мляко, 4 ч.ч. сметана, 3 ч.ч. ром, 1 3/4 ч.ч. захар, 2 1/2 ч.л. ванилова есенция, 1 ч.л. канела, 3/4 ч.л. индийско орехче

Приготвяне: В тиган на слаб огън смесете млякото, канелата, карамфила и половин ч.л. ванилова есенция. Бъркайте, докато сместа се загрее, и махнете от огъня, преди да заври. В дълбока купа разбийте захарта и жълтъците на пухкава пяна. Добавете на тънка струя млечната смес, като не спирате да биете. Върнете я в тигана и загрейте на среден огън. Не спирайте да бъркате, докато сместа стане кремообразна, но не позволявайте да заври. Махнете карамфила и прелейте в кана, изчакайте да изстине и оставете в хладилника за час и половина. Извадете и добавете сметаната, рома, останалата ванилова есенция и индийското орехче. Разбъркайте. Оставете в хладилника за една нощ. Поднесете пунша в широки чаши, поръсен с канела.

За многолюдна компания: Новогодишен пунш с ром

Особено подходящ за празнуващи под открито небе, защото основата му може да се приготви предварително, а загряващия ефект си го бива.

Съставки: 500 г масло, 500 г пудра захар, 500 г кафява захар,  2 ч.л. канела, 1 ч.л. индийско орехче, 1 кг ванилов сладолед (на стайна температура), 3 бутилки тъмен ром, вряща вода.

Приготовление: Разбийте всички съставки заедно (без рома) и оставете сместа във фризера. Дойде ли време за сервиране, извадете я и поставете по три с.л. от нея във всяка чаша, налейте по 40 г ром и долейте с вряща вода. Стига за около 30 души.

ЗА ЕДНА ШЕПА ДИАМАНТИ

Подарен от граф Орлов на Екатерина Велика, диамантът Орлов днес украсява императорския скиптър на Русия
Риджънт, който е вграден в короната, с която Луи ХV е стъпил на трона, e бил в центъра на най-невероятни приключения
317-каратовият Звездата Лесер на Африка (Кулинан II) е вграден в британската императорска корона

 

Освен „най-добрите приятели на момичетата” диамантите винаги са били и ще бъдат разплащателно средство, сигурна инвестиция, а понякога и причина за военни конфликти. Така е от векове, така е и сега, когато светът се тресе от безпрецедентна финансова криза. Повече от всеки друг скъпоценен камък или благороден метал диамантите въплъщават мечтата за сигурност и лукс. Затова всички, които са изплашени от срива на борсите или губят неуспешно инвестирани пари, се ориентират към тях като най-сигурно средство срещу инфлацията. Тези дни се разбра, че и световни звезди, като вече бившето семейство Алла Пугачова и Филип Киркоров, са решили да превърнат спестяванията си в брилянти. Според руската преса двамата са изкупили големи количества скъпоценни камъни от московските и западни бутици. Медиите у нас информират, че и богатите българи масово теглят парите си от банки, за да ги вложат в скъпоценности. Един повод да припомним някои от най-интересните факти и легенди, в които диамантът е главен герой

 ****************

Дори само споменаването на имената им поражда копнежи: Риджънт, Голямата звезда на Африка, Кох-и-нор, Тейлър-Бъртън, Голямата хризантема... Историята на най-митичните диаманти в света, осеяна с коварни удари, предателства и убийства, често е била писана с кървави букви.

Първият критерий за място в класацията на най-изключителните диаманти е, разбира се, размерът: откритият в Южна Африка Кулинан, който днес е част от британското кралско съкровище, и до днес е без конкурент в тази категория. Намирането му на 26 януари 1905 предизвиква световна сензация и няма как да бъде другояче, защото суровия диамант тежи 621 г (3106 карата) и е дълъг 11 см. Най-изумителният скъпоценен камък в историята на човечеството е изваден от Голямата дупка (Big Hole), мината близо до Претория, основана от Томас Кулинан, на когото е кръстен камъкът. Но в онзи късен следобед работникът, попаднал на тази невероятна находка, далеч не е подозирал, че дори и след повече от 100 години рекордът на Кулинан няма да бъде надминат.

В онези несигурни времена заплахата от разбойнически нападения принуждава притежателите на скъпоценности да измислят какви ли не хитрини. Така, когато правителството на Трансваал решава да подари диаманта Кулинан на английския крал Едуард VІІ за рождения му ден през 1907, камъкът е пуснат по пощата като обикновена пощенска пратка. В същото време запечатана кутия за шапки, в която уж се намира той, отплава на борда на кралския кораб. Събитието предизвиква небивал медиен шум и привлича вниманието на репортери и световни бандити. В действителност в кутията за шапка лежи парче най-обикновено стъкло. Стратегическият ход е успешен и година по-късно Едуард VІІ, станал притежател на този императорски подарък, е осенен от рискованата идея да разфасова камъка. На 10 февруари 1908 Кулинан е разрязан на 9 огромни диаманта. Между тях са 530-каратовият Кулинан І, впоследствие прекръстен на Голямата звезда на Африка, и 317-каратовият Кулинан ІІ, известен и като Звездата Лесер на Африка, както и други 96 по-малки брилянта с изключително качество.

 ****************

В надпреварата за карати Златен юбилей държи абсолютен рекорд – той тежи 545 карата след шлифоването. Президент Варгас (с тегло 726 карата), намерен в Бразилия през 1938, както и Кох-и-нор (с тегло 600 карата в сурово състояние), намерен в Индия, също намират място в класацията на най-големите диаманти в света.

Важни за репутацията на един диамант са също така качеството на обработката, блясъкът и формата. И разбира се, цветът. Хортензия е с цвят на праскова, Хоуп е син, Кан Канари – наситено жълт, Дрезден Грийн – ябълково зелен, Голямата хризантема – златистокафяв, Кимбърли – с цвят на шампанско, Дария-и-нур – розов...

Всеки от тези камъни притежава невероятна съдба, преминавайки през векове и континенти и събуждайки едни и същи екстремни, дори луди страсти у хората, докоснали се до тях. В диаманта Санси например е събрана цялата френска история: първият му известен собственик е Шарл Смелия, който го губи по време на битка срещу швейцарската армия през 1476. Век по-късно диамантът се появява в ръцете на сеньор Дьо Санси, посланик на Франция в Константинопол. След като го използва като залог, за да помогне на Анри ІV да се качи на престола, той го продава на английския крал. Впоследствие камъкът минава през ръцете на кардинал Мазарини, на Луи ХV, изчезва след нападение на пътни бандити, за да се завърне по време на Директорията, когато е заложен срещу пари, които да финансират армиите на Революцията, заминава за Англия, за да се влее в богатството на херцозите Астор, и най-накрая е откупен от Лувъра, където сега се намира.

Риджънт също има славно минало. Откраднат през 1792, той е открит в дупка, която престъпниците издълбали под... „Шанз Елизе”. По време на окупацията, той е пренесен по спешност от Лувъра в замъка Шамбор, където прекарва дълги отшелнически години, замаскиран под дебел слой гипс зад мрамора на една камина.

 ****************

Още по-зрелищна е одисеята на изумително красивия Хоуп, който открай време се ползва с мрачната репутация, че носи смърт и проклятие въпреки нежното си име. Купен през 1642 от пътешественика Жан-Батист Таверние, скъпоценният камък става притежание на Краля Слънце и той, както си го носи, умира. Малко след като преминава в ръцете на Мария Антоанета, тя бива обезглавена. Камъкът се появява наново вече в семейството на младия лорд Хоуп в Англия, който тутакси се разорява. Всеки от клана Хоуп, който наследява прочутия диамант, умира при трагични обстоятелства. В деня, в който руската принцеса Канитовска го дава на своя приятелка, парижка актриса, последната е убита, докато излиза на сцената. Хоуп попада у един нюйоркски бижутер (той набързо фалира), и у един султан (той изгубва трона си), преди да влезе в американската фамилия Маклейн, която решава – разумна защитна мярка – да го освети. Резултатът е, че свещеникът, извършил ритуала, полудява, а синът на Маклейн се самоубива. Според легендата истинският Хоуп е приключил земния си път през 1912, при потъването на “Титаник”, завличайки на дъното последния си собственик. Във филма на Джеймс Камерън Кейт Уинслет носи на врата си реплика на Хоуп. В действителност обаче е по-вероятно след всички тези премеждия Хоуп да е бил разрязан на две. Едно от парчетата днес се намира в “Смитсониън Институт” във Вашингтон.

Най-бляскава от всички е историята на знаменития Бъртън-Тейлър. През 1969, в чест на поредното им зрелищно сдобряване, влюбеният Ричард Бъртън подарява камъка с форма на капка, тежащ 69,42 карата, на божествената Елизабет Тейлър. Но тъй като големите любовни истории не продължават дълго за разлика от диамантите, които са вечни, двойката не успява да избегне развода. А диамантът Бъртън-Тейлър запазва бляскавата си репутация.

****************

Намереният в Индия Риджънт пък бил откраднат от един роб. Крадецът успял да скрие камъка под превръзката на рана, която нарочно сам си причинил, но бил убит от капитана, който трябвало да го освободи. След като бил откраднат от някакъв монах в Мадрас, великолепният синьо-виолетов Орлов се завърта във вихъра на поредица от престъпления и убийства, преди да заеме достойно място в императорския трезор на Русия. Когато сеньор Дьо Санси решава да продаде диаманта си в Англия, пратеникът, по който го изпраща, не стига до получателя, защото бива причакан и убит от добре осведомени бандити. В пристъп на гениална интуиция бившият посланик все пак успява да открие своята скъпоценност... в трупа на верния си слуга. В момента на нападението нещастникът предпочел да глътне камъка, вместо да допусне той да бъде откраднат.

Както става ясно, историята на повечето от легендарните диаманти е свързана с трупове и убийства. Но има, разбира се, и красиви истории, които разпалват въображението. Като тази за диаманта Президент Варгас, открит през 1938 в Бразилия от трима ловци на камъни. В по-ново време Ерик Нюзбаум, експерт бижутер в „Картие”, успява да попадне на следите на колието от Патиала, изработено през 1928 и състоящо се от 3000 диаманта. След зрелищен екшън бижуто, което се смята за едно от най-красивите в света, зае мястото си в сейфовете на фирмата на площад „Вандом” в Париж.

Приказни истории, които още повече покачват акциите на диаманта, в чиито фасетки се отразяват мечтите на хората за богатство и безсмъртие.

Брилянтите са вечни

Много повече от златото диамантът символизира всички блянове за величие на човечеството. Той е глината, която извайва мечтите: в резултат на някаква странна алхимия обикновеният въглерод, какъвто е всъщност, става adamas (несломим, несъкрушим) за древните гърци. Според поверията той дарявал смелост и мъжество в боя, предпазвал от болести и рани, ловците го носели като гаранция, че няма да се върнат с празни ръце. Нито огън, нито желязо могат да го засегнат. Историята му е осеяна с легенди и невероятни открития, довели до развитието в началото на ХХ век на една много специфична световна търговия. Защото негово величество диамантът не се търгува като обикновено кафе. Правилата в този сектор са абсолютно различни от онези, които диктуват традиционната икономическа дейност. В близо двайсетте диамантени борси в света няма място за спекуланти. На този пазар, възлизащ на $70 милиарда годишно, трябва да е ясно кой си, да си създал име и репутация, преди да се настаниш трайно на масата, край която цената на лот диаманти може да достигне десетки милиони евро. Всеки от тези лотове се оценява съобразно неговата специфичност. Предмет на дискусия са тежестта на камъните, качеството на обработката, чистотата, цветът... Всяка оферта се записва върху малки късчета хартия. Печели най-добрата. Няма договор. Няма армия от адвокати, нито скрити клаузи, предпазващи от евентуални измами. Едно ръкостискане е достатъчно. Но горко на онзи, който не удържи на думата си. Снимката му увисва на една стена в борсата в Антверпен или на петте табла, сложени за тази цел в Рамат Ган – предградие на Тел Авив, което е на път да се превърне в център на световната търговия с диаманти. Той става „отлъчен” и достъпът му до всички съществуващи диамантени борси е отрязан завинаги.

Въпреки тази желязна етика светът на диаманта не е защитен от измами. Заради появата на нови пазари като този на синтетичните камъни и еволюцията на страните производителки той е обречен на  истинска революция. Предпочете ли бездействието, е обречен да изгуби душата си. Защото употребата на камъните с цел пране на пари или финансиране на тероризма заплашва да затъмни завинаги престижа му.

За да се вникне добре в тази мутация, трябва да се върнем в края на ХІХ век на онази авантюристична земя, която тогава е Южна Африка. На 12 март 1888 Сесил Роудс основава „Де Биърс” и започва да експлоатира първите диамантени мини в страната. Бизнесът му е доразвит от сина на един германски евреин, Ернст Опенхаймер, пристигнал в Южна Африка, за да забогатее. За няколко десетилетия той превръща „Де Биърс” в мултинационална компания, налагайки контрола й  върху целия пазар. Примерът няма прецедент в света. За да укрепи мощта си, Опенхаймер основава нещо като търговски кооператив, Central Selling Organisation (CSO). На практика почти всички сурови диаманти минават през ръцете на експертите от CSO, преди да бъдат преразпределени съобразно не по-малко специфични обичаи. Играейки ролята на регулатор на пазара, CSO държи в хранилищата си в лондонското Сити запаси, част от които всяка година продава на привилегировани купувачи. Днес тези купувачи са по-малко от 100 в целия свят, а имената им се пазят в тайна. CSO ги кани на огледи, които стават два пъти в годината. Организацията представя на съответния купувач лота, предвиден за него. Купувачът може да дискутира неговото качество, но не може и да помисли да се откаже от предназначения за него лот. За да запази мястото си в списъка с привилегировани, той трябва да извади на масата няколко десетки милиона долара.

Така, без да забранява на други търговци да атакуват пазара за добив на необработени диаманти, „Де Биърс” успява да запази задълго контрола си върху него благодарение на мощта си. Днес пазарните й дялове са значително намалели. Компанията контролира едва 55% от източниците на диаманти, чийто абсолютен господар беше само допреди 20 години. Което не й позволява повече да диктува положението.

Вятърът на бунта задуха от Канада. След отварянето на две диамантени мини през 1998 и 2002 в Северозападните територии на страната, там се разрази истинска диамантена треска. Днес Канада е третият световен производител. Бързо развилата сe индустрия започна да захранва американския пазар. Едно такова поведение наруши реда, установен от „Де Биърс”, състоящ се в това всички камъни от Южна Африка или Русия да преминават през лондонската стокова борса, преди да бъдат продадени или обработени в Антверпен.

И други не закъсняха да се възползват от появилата се пукнатина. Един от тях е загадъчният Лев Левиев, израелски бизнесмен от руски произход, чието състояние е €2 милиарда. А също и младият Дан Гелтлер, чийто дядо, Моше Шнитцер, е основател на диамантената борса в Рамат Ган в Израел. И двамата атакуваха „Де Биърс” на историческата й територия: Африка.

Често критикувана за методите си на експлоатация, „Де Биърс” беше дестабилизирана от новия подход на канадците и израелците, които изградиха фабрики за шлифоване и обработка на камъни при новите находища и по този начин осигуриха на местното население участие в бизнеса.

Противоречията между големите играчи в сектора помогнаха на мафията, чиито действия все повече застрашават производството на диаманти. Независимо че ООН е установила стриктни правила, чрез които всеки камък може да бъде идентифициран и проследен от добиването му до бижутерския магазин, контрабандата с диаманти продължава да финансира размириците и да предизвиква нестабилност в Африка (Либерия, Сиера, Леоне, Конго, Ангола...).

При годишно производство от 6 милиона карата Ангола губи дневно около $1 милион заради нелегалния трафик с диаманти. Този трафик позволява камъните да бъдат използвани като средство за пране на пари. Какво по-лесно от това да скриеш един диамант в пакет цигари, на дъното на джоб или чанта. И макар че големите групи в този сектор се опитват да съкратят броя на посредниците с цел да заздравят пазара, тази стъпка се оказва нож с две остриета. Онези, които не намират начин да се снабдяват от „Де Биърс” или от другаде, са изкушени от контрабандните диаманти, купени за смешни пари и станали продаваеми след като са били „изпрани”, минавайки през Тайланд, Индия или Ливан. Трудно е да се намери баланс, още повече че сянката на международния тероризъм се очертава на хоризонта. Твърди се например, че „Ал Кайда” използва диаманти за трансфера на средствата, които са й необходими за осъществяването на терористични актове и за поддръжката на привържениците й. А също и това, че диаманти са били използвани за финансирането на всички фракции, замесени в гражданската война в Ливан

PIRELLI--- ПРИЮТ ЗА БОЖЕСТВЕНИ ТЕЛА

Фотографът на Pirelli 2011 Карл Лагерфелд с неговия ученик и „муза” Батист Джабикони
Италианските автомобилни гуми, които сътвориха изкуство
Красивата Миранда в цялата си Евина прелест за ужас на любимия Орландо Блум
По време на бразилската фотосесия. Мнозина биха завидели на професията на Ричардсън

Култовото издание не е за всекиго – раздава се по списък на световния елит. Тази година неговата сага ще бъде увековечена в документален филм. А 12-те месеца на 2011 ще бъдат илюстрирани от Карл Лагерфелд. Премиерата на неговите фотоси ще се състои на 30 ноември в Москва.

Тежи 2 кила, а дължината му е 61 сантиметра. Най-именитите фотографи в бранша заснемат най-красивите жени на света, като всяка година изданията му се превръщат в естетски празник на еротизма. Култовият календар Pirelli не е за всекиго – той се раздава по списък на най-влиятелните VIP персони в световния елит в ограничен тираж – 20 хиляди бройки. The Cal, както галено го наричат посветените, написа едни от най-запомнящите се страници в еволюцията на вкусовете и нравите в съвременното общество. Именно на този феномен се спира документалистът Еманюел Льо Бер, който ще представи премиерно лентата си Сагата на календара Pirelli на 13 ноември по фрeнския телевизионен канал Paris Premiere.
Модният законодател Карл Лагерфелд очерта с няколко пророчески щриха специалното място на култовото издание: „Календарът Pirelli е един незалязващ мит във възхвала на жената, който често изпреварва обществените нагласи. Той диктува свой собствен естетически код, като с всеки брой предвещава контурите на бъдещето!”
Именно на немския дизайнер бе поверен календарът за 2011, който той официално ще представи на 30 ноември в Москва. Още отсега сред артсредите се носят слухове за предизвестен скандал с календара на Лагерфелд, който освен като моден гуру се изявява и като изкусен фотограф. Неговият Pirelli 2011 ще бъде населен с разголени езически божества от женски... и мъжки пол за радост на световното гей братство. Сред неземно красивите манекенки, изобразени като създания, слезли директно от Олимп, ще фигурират и двама мачо екземпляри, пожелани изрично от Кайзер Карл. Този негов избор със сигурност ще шокира традиционалистите и пуристите, да не говорим за фанатичните колекционери на The Cal. Младежите с аполоновска физика ще бъдат главните „осквернители” на традиционната иконография, градена с търпение и висок вкус още от първия брой на календара, излязъл през далечната 1964.
В ролята на Зевс ще видим 22-годишния Батист Джабикони, френски манекен от Марсилия със средиземноморска външ-ност и с прекрасно оформено във фитнес залата телосложение. Неговата мъжественост Лагерфелд прикрива със стратегическа морска мида, поста-вена на правилното място. Миналата година Джабикони оглави класацията на най-влиятелните 50 мъжки модели на планетата, съставена от сайта models.com. Красивият брюнет току-що записа свой хит и ще се пробва като поп звезда. Той е любимец на Лагерфелд и негов ученик. Немският дизайнер счита Батист за своя муза и го лансира в няколко свои рек-
ламни кампании, като го засне както майка го е родила. Най-скандалният фотос на Джабикони е гол и качен на високи токчета – истинска манна небесна за световното гей братство.
„Батист е мъжката версия на Жизел Бюндхен – отсече Кайзер Карл. – Той е снажен и с атлетично телосложение, изглежда добре с дрехи, но още по-добре – без тях.” Така се и появява Джабикони в новия Pirelli 2011 .
Другият херувим, нает от дизайнера за ролята на Дионис, е американският модел Джейк Дейвис. И той често е работил за Лагерфелд. Двамата с Джабикони са заснети като статуи с щипка класицизъм, нарочно търсен от Карл. В кастинга за новото издание участват още 15-ина прелести от женски пол, сред които и холивудската прима Джулиан Мур в ролята на Деметра – богинята, пазителка на брака. 40 са черно-белите фотоси на Лагерфелд, които той засне в парижкото си студио. Защо именно там?
„Прекалено елементарно и изтъркано би било да се направи тази фотосесия в някое райско екзотично кътче!”, хвърля Кайзер Карл камъни в градината на своя колега и предшественик в календарната сага Тери Ричардсън. Миналата година американецът засне своите модели на див бразилски плаж. И още един малък скандал изпъстри кастинга на Лагерфелд. Той си пожела сред богините и Ванеса Паради, съпругата на Джони Деп. Но нейните пиари му отговориха доста троснато: „Ванеса не се снима гола!”
Какво се е променило от 1964 до днес в увековечаването на божествения женски сексапил? Може би е прав Лагерфелд, когато твърди, че „решаващо е предчувствието или самото загатване на голотата. Това е далеч по-секси от анатомичното є изобразяване!” Или да се доверим на Тери Ричардсън, който чистосърдечно си признава: „Ако дори и един човек е мастурбирал някога пред мой фотос в календара, това означава, че съм си свършил работата!”
Всяка година продукцията на изданието струва  1,5 милиона на производителя на автомобилни гуми Pirelli. Но за всяко похарчено евро фирмата има възвръщаемост от 60 от реклами и имиджови постъпления.

Миранда Кер Звездата на тазгодишното издание

Тазгодишният календар Pirelli 2010 беше поверен на фешън фотографа Тери Ричардсън, скандално известен със своя супереротичен и провокативен стил. На презентацията в Лондон шефът на компанията Pirelli Марко Тронкети Провера с типично за южняците чувство за хумор лансира изданието само с две изречения:
„Както казвам всяка година, този е най-добрият календар от всички, Тери Ричардсън е най-добрият фотограф, а момичетата са най-красивите на света! Съдете сами!”
Че девойките бяха елитни красавици – нямаше и капка
съмнение. Но сред тях една се открояваше повече от другите, като Зорницата на нощния небосклон – Миранда Кер. Да, същата, неотлъчната половинка на Орландо Блум. Тя беше звездата на изданието за 2010. Според таблоидите Орландо побеснял от гняв, когато разбрал, че Миранда за пръв път ще се покаже в цялата си Евина прелест за най-известния календар на света.
Трийсет фотоса илюстрираха дванайсетте месеца на бурната 2010. Тери Ричардсън, както обикновено, жонглираше като опитен фокусник с еротичните фантазии зад обектива си, но без никаква вулгарност, което е отличителна черта на бренда Pirelli през почти половинвековната му история. Американецът е фен на най-слънчевите страни на женствеността и това прекрасно личеше от великолепните му фотоси. Неговият идеал е изкусителната дама, която въпреки красотата си не е изгубила своята естественост и достъпност. Работата му за 37-то издание на проекта бе явен реверанс към по-ранните дни на култовия календар от 60-те и 70-те години на миналия век. Като фотографска техника фотосите на Ричардсън в никакъв случай не са върхът, но това е доста типично за цялото му творчество. Тери никога не е гонил фотографското съвършенство, а най-вече естествеността и емоцията. „Големият фотограф – споделя своето верую Ричардсън – трябва да улови мига. Без да разчита на техника, на ефекти и на цяла кохорта от асистенти. Те не могат да му свършат работата, ако той самият не успее да улови неуловимото. Моята техника е липсата на всякаква техника!“
След като Патрик Демаршелие през 2008 използва за амбианс Китай, а Питър Биърд си заплю Ботсвана за 2009, Ричардсън си избра пъстроцветната Бразилия, където прекрасно се вписваха неговите слънчеви нимфи.

Цензурираният брой на Хелмут Нютън

В архивите на Pirelli със сигурност се пазят фотосите на единствения брой на великия календар, който бил поверен на гениалния фотограф Хелмут Нютън и не видял бял свят. Изданието за 1986 било цензурирано от тогавашния заместник-бос на италианската фирма Филиберто Питини. Причината? Шефът счел, че работата на Нютън не трябвало да бъде публикувана, защото австралийско-германският ас на обектива бил заснел „календар с курветини“!
Скандала за „календара фантом“ изрови италианският журналист Джузепе Мерони, който написа и цяла книга по въпроса. В нея за пръв път бяха публикувани кадри от работния процес и някои от цензурираните фотоси на Нютън. Мерони могъл да се добере до материалите в качеството си на пиар на фирмата Pirelli, която по-късно напуснал. През 1986 ръководството на компанията решило да направи за пръв път едно издание 100% Made in Italy, което да излезе успоредно с традиционното лондонско Pirelli UK .
Работата била поверена на Хелмут Нютън, който приел с ентусиазъм предложението.
Екипът му работил известно време в Монте Карло по време на тренировките на „Формула 1” за 1985. Фотосите трябвало да илюстрират спортната динамика на гумите Pirelli. Но по-голямата част от кадрите били заснети в живописната италианска провинция Кианти, известна по цял свят с едноименното си вино.
Една от най-красивите снимки, която Нютън одобрил за един от месеците на годината, показвала омайна бамбина, люлееща се доста неприлично на гума Pirelli. По време на сетинга избухнал скандал. Една селянка случайно минавала оттам и се разкрещяла на красавицата, че само едно леко момиче можело така да си вее фустата пред погледа на мъже. А в кадъра на Нютън се вижда един излегнал се тип, който воайорски фиксира люлеещото се момиче. В наши дни тази сцена едва ли би шокрала някого, защото нейният еротизъм е съвсем слабо загатнат. Но тогава нравите били доста по-различни в страната, дала подслон на Светия престол. Някои дори загатват, че именно Ватикана бил притиснал Pirelli да цензурират работата на Хелмут, но това били само слухове.
„Нютън спешно трябваше да напусне снимките – разказва Мерони, – защото жена му беше тежко болна. Но на практика той си беше свършил работата и календарът му беше готов.” Но фотосите били „посечени“ от заместник-шефа на Pirelli Филиберто Питини, който също се изживявал като фотограф, но бил много по-некадърен от Нютън. Когато видял готовия проект на брифинг, състоял се на 9 септември 1985 в Милано, Питини възкликнал: „Pirelli никога няма да публикува подобно нещо! Това си е календар с курветини!”
Мнозина подозират, че Питини „екзекутирал“ работата на именития фотограф от творческа ревност. Та от Pirelli наели Нютън именно заради славата му на „сладострастен фотограф“ и получили това, което искали. Би било абсурд титанът на обектива да им предложи кадри с благовъзпитани монахини! Или просто италианските шефове се изплашили Нютън да не убие официалното английско издание, което се очертавало като много по-слабо? Тук историята мълчи, защото и Питини, и Нютън са вече покойници. Но така или иначе на Нютън му било платено скъпо и прескъпо и скандалът с „фантомния брой” бил потушен.

Сагата на един мит

Лагерфелд е само един от големите майстори на обектива, които съградиха мита на световноизвестния календар. В никакъв случай не трябва да забравяме имената на Робърт Фрийман, официалния фотограф на „Бийтълс”, заснел първото издание през 1964, Питър Нап и Хари Печиноти, увековечили „еротичните години” – 1968 и 1969. По онова време те вкарват във фотосите си духа на времето и на сексуалната освободеност. Но трябва да дочакаме фотографката Сара Муун, първата жена зад обектива, допусната до The Cal, за да публикува през 1972 първите голи дамски гърди. А година по-късно е заснет и пуснат в изданието първият изцяло гол кадър на модел, заснет от Брайън Дъфи. Така приключва първият период от сагата Pirelli .
През 1974 настъпват „черните години” за изданието. Но не само за него. Тогава тръгва и световната икономическа рецесия, предизвикана от главоломното покачване на цените на петрола. На света не му е до голи мацки и екзотични пейзажи. Така се изнизват десет безрадостни години, в които е прекратено издаването на The Cal. Второто му „прераждане” идва през 1984 и от тогава до ден днешен излиза редовно всяка година.
Най-бляскавите години на календара и превръщането му в култов аксесоар се дължат на невероятните фотосесии на Ричард Ейвдън, Питър Линдберг, Брус Уебър, Тери Ричардсън, Марио Тестино, Патрик Демаршелие, Ани Лайбовиц.
Сред историческите суперманекенки, позирали за Pirelli , блестят имената на Наоми Кембъл, Синди Крофорд, Кейт Мос, Ева Херцигова, Хайди Клум, Летисия Каста, Жизел Бюндхен и др. Но и актрисите не устояха на суетата да се появят на страниците му – от София Лорен и Моника Белучи до Инес Састре и Пенелопе Крус.
От календар за разтуха на гаражисти и тираджии от фирмата Pirelli с тираж от 4000 бройки през годините изданието се превърна в отличителен атрибут за принадлежност към елита. The Cal беше очакван с нетърпение от младоците със синя кръв в Бъкингамския дворец, „Бийтълс” изпращаха шофьора си да вземе предназначените за тях бройки. Един английски министър си беше оборудвал специално скрито кътче във вестибюла на кабинета си с The Cal за разтуха от всекидневните грижи. Свой календар получаваше всяка година легендарният бикоборец Ел Кордобес, някои бройки директно отиваха на търг в аукционната къща Christie's, други – в архива на галерията „Тейт”. Но всички те, независимо от годините на издаване, не бяха просто прелестни фотоси с дните и месеците на годината, а един невероятен катализатор на модни тенденции, попаднал във фокуса на най-големите естети във фотографското изкуство. Които неизменно славеха величието на женската красота в нейните най-невероятни превъплъщения.

МИРО

***

Миро е начело на българските поп класации вече 10 години – първо с „Каризма”, а после и като самостоятелен артист. Новото му парче е Power по текст на Шекспир и собствена музика и аранжимент

 
С цената прилича на кадър от филм за латиноамериканска революция. Във военна униформа и с бира в ръка той седи зад разхвърляно бюро, от което управлява военните действия. По лицето му има драскотини, а по врата и ръката се виждат татуировки, би било съвсем естествено да качи и краката си, обути в кубинки, върху бюрото. Щабът му обаче е офисът на пиар агенцията, която се грижи за публичните му изяви, а екипът му не щурмува казарми, въпреки че снимките на новия му клип включват военни действия и са почти толкова стратегичски сложни за управление. Във видеото обаче всичко е на обратно – гъбата на атомната бомба се свива и изчезва, сградите се вдигат от руините, докато Миро пее по улиците в униформа. ОМиротворителната сила на изкуството. „Човекът на изкуството има своите битки и е воин на съзидателните сили. Творецът непрекъснато извайва света около себе си”, казва той, уверен в силата на изкуството. Текстът е на 8-я сонет на Шекспир за вечността на произведението и Миро го изпълнява в оригинал. Оказва се запален читател и известно време говорим за преводите на сонетите на български от Валери Петров и Владимир Свинтила.
Срещата ни е в ранния съботен следобед и когато приключим с интервюто, Миро се връща на снимачната площадка. Ще трябва отново да повторят част от действието заради фотосесията, за която е необходимо различно осветление. Станал е рано, за да започнат в 8 сутринта, и докато говорим, телефонът му постоянно звъни. Чувам как отговаря: „Ще ви звънна след малко, момчета” или въобще не вдига. „Ние сме работохолици. Аз мога и да не спя през нощта, за да направя песен или да догледам филм, който може да ми даде идеи. Много харесвам тази отдаденост на работата, забелязавам я и в много други артисти. Желязната им дисциплина ме респектира. Аз трябва още да работя над личната си дисциплина – да се науча да лягам и да ставам в определен час например. Много ми се иска да стана сутринта и да протичам 10 км.” Заявява го съвсем искрено, въпреки че изглежда в много добра форма и е последният, когото бихте заподозрели в пренебрегване на комерсиалното значение на визията. Сините очи и русият перчем са запазената му марка, а тенът му най-вероятно е плод на редовно посещение на солариум.
Когато пристигам в офиса, на екрана на компютъра тече лайф на Лейди ГаГа. „Много е талант-лива. Искам една българска певица да седне така на пианото и да свири, и да пее, и да прави шоу. Вярно, доста е преекспонирана и хиперболизирана във всичко. Това обаче е начинът да успееш. Светът е пренаситен с музика и артисти и може би единственият начин да бъдеш забелязан е да се различаваш, да имаш смелостта да си различен от останалите. Но не всеки може да е Лейди ГаГа. Преди всичко тя е много добър музикант.”
Миро също е пианист от малък, но на сцена сяда пред пианото само в краен случай, защото абсолютният минимум, за да поддържаш някаква техника, е да свириш всеки ден поне по час. „Живко Петров всеки път се опитва да ме убеди, че съм по-добър, отколкото си мисля, но имам слабост към истински добри пианисти и е съвсем различно, когато имаш виртуоз до себе си и си подавате топката.”
Роден е в Добрич, майка му била касиерка на голямо предприятие, а баща му – строителен работник. Спомня си, че където видел пиано, винаги заставал до него и започвал да дрънка. „Когато си от малък град и детето ти неочаквано се окаже с музикална дарба, ти измисляш легенда за него. Според нашите аз съм седнал пред пианото и просто съм засвирил. Когато имаш ухо, можеш да правиш интервали и за околните да звучи, все едно е музика. И то на практика е.” Родителите му се гордеели много, че са постигнали всичко, което са имали, сами, без чужда помощ. Миро мисли, че е израснал в прекрасно семейство, но ако не са били учителите му, техните е можело да не забележат, че детето им е музикално. На тях дължи и любовта си към литературата. „Педагозите от онова време се грижеха за децата, създаваха личности. Тогавашната система ми даде
възможността за първи изяви. В Добрич имаше Младежки дом, в който в едната част репетираха групите, а в другата се представяха всички видове изкуства. Имаше място, където това да се случва. Като че ли времето даваше повече място на хората за мечтите и за моженето им.”
О ще като тийнейджър печели нагаради на национални конкурси като варненския „Откритие” през 1995. След две години, също на 19, го печели и бъдещата му половинка от „Каризма” Галина Курдова. Миро вече е в журито, пуснат в отпуск от казармата специално за конкурса. „Човек се ражда със собствен характер и натюрел и понякога, за да се справим с всичко около нас, трябва светът да ни поочука в правилните извивки. Казармата е такова място. Някои мислят, че това са загубени години, но аз пеех през цялото време.” В поделението в Сливен е и Митко Рачков, който пък играе в тамошния тетатър. Това е времето на Жан Виденов, когато по магазините няма нищо и Рачков продава микрофоните, спечелени от Миро на конкурси, защото като актьор е по-добрият търговец. На един от концертите на военния ансамбъл пред руска делегация озвучителната уредба отказва по средата на изпълнението и Миро си довършва песента, компенсирайки липсата на съпровод с ентусиазъм и размахване на ръце. Тогава руският маршал си сваля часовника от ръката и му го подарява. Още го пази някъде.
За снимките на новия си клип отново облича униформата на български войник. „Не е носталгия по онова време, но от друга страна, аз съм част от него. Въпреки че изкуствата бяха „насочвани” по партийна линия и имаше бариера между високо и ниско изкуство, тогава бяха написани едни от най-хубавите български романи, тогава Светлин Русев създаде своите платна. Може би социализмът не беше чак толкова лошо време за изкуството. Онези от другата страна не знаят какво е да живееш в социализъм. Мислех за невинния 17-18-годишен войник Альоша, изваден от глухата провинция и пратен да се бие някъде за кауза, която той самият не разбира, обаче Майка Русия го вика от плакатите на онова време с изправена десница и развята червена забрадка. Изкуството не може да промени нравите на обществата, но може да ги лекува малко по малко.”
Въпреки че „Каризма” заедно с другите нови имена на българската сцена от началото на века промениха много музикалния пейзаж и го доближиха до световните стандарти, Миро определено се чувства като част от традицията на BG естрадата, като продължител на нещо, започнало преди него. „Не сме се опитвали да се отдалечаваме от нещо. С Галя много се забавлявахме с това, което правехме. Нищо при „Каризма” не беше обмислен ход, само се стараехме да показваме, че е. Всъщност го правехме много интуитивно, много емоционално, но най-накрая изглеждаше, все едно сме го мислили и е било стратегия.”
Д вамата започват да пеят, а после и да създават заедно парчета по времето на клуб „Опера” през 1999. Проектът е под егидата на шведското посолство и там се събират дипломати, артистичен и светски елит. В програмата, режисирана от шведски постановчик, участват и по-късно известните Тони, Орлин Павлов, Васил Мавриков и други актьори от НАТФИЗ. Именно те и Митко Щерев, който е много близък с Галя, убеждават двамата да изпълняват дуети. Но издаването на музиката им е трудно. На среща с бъдещия им продуцент са отхвърлени, понеже Миро е „прекалено кльощав”, а Галя „прекалено малка”. Седмица по-късно обаче продуцентът влиза в студиото докато се записва дебютният албум на Тони, и чува Всичко било е насън. Така разбира, че песента е написана от същите тези деца, на които е казал „не”, защото не са „готини”. „А ние не бяхме готини, поне аз не бях, Галка беше по-готина”, смее се Миро.
Отдавна не е толкова кльощав. „Ами възраст, с годините се променя метаболизмът за добро или за лошо”. Но за клипа на Губя контрол очевидно се беше постарал и във фитнес залата. „Бях подвижен паметник на химията. Никога не съм продавал сексапил, понеже не се самоусещам по този начин. Клипът на Губя контрол беше съзнателна провокация, отговарях на конкретно събитие. Световна компания за хранителни продукти ме беше поканила за рекламно лице. Дадох им цена, която им се стори много висока, а те ми отговориха, че вече не се интересуват, заради подмятания в пресата за „неустановена сексуална ориентация” и „противоречив имидж”. Щом медиите ме определят така, реших да им дам повод за приказки. Не го направих, за да стане много успешно парчето, въпреки че наистина се получи точно така. С него привлякох другия таргет – този, който пълни клубовете.”
Въпреки че популярността и комерсиалният успех със сигурност го вълнуват, никога не е мислел да участва в риалити или да води тв предаване като много от колегите си. „Просто няма смисъл. Човек трябва да е много суетен, за да си мисли, че това как изглежда рано сутрин или как си пие кафето интересува някого. От друга страна, може би колегите го правят, защото са им необходими средства. Трябва да съм благодарен за това, че имам достатъчно работа и не ми се налага да участвам, защото ако бях на тяхно място, и аз щях да постъпя така. Много се опитвах да убедя Галка да не участва във „ВИП Брадър”. „Каризма” не бяха авантюристично настроени, бяхме изключително предпазливи. Може би един път е решила да бъде безкрайно смела и не уцели момента, просто малшанс.”
През годините в „Каризма” двамата с Галя се сливат в творческа симбиоза. Известни са с безкрайното изпипване до най-малкия детайл във всяка песен, клип, рекламен материал. „Бяхме много досадни за тези, с които работехме”, си спомня той. Прекарват цялото си време заедно, нощем обикалят интернет клубовете, защото не искали да се прибират, и си измислят прякор Двуглавото чудовище. „Във времето на „Каризма” нито един от нас нямаше пълноценна връзка. Бяхме си достатъчни. Когато си живял, без да имаш партньор, с който да можете да се допълвате по всички възможни начини, това ти се вижда много интересно. Така е година, две, три, но на четвъртата започвате да имате нужда да си дадете въздух, отдалечавате се и всеки се развива различно. Когато се съберете отново, вече не сте същите и не е същото. Спира да е весело, когато стане статукво. Не можем вечно да сме на 20. Логично се променяме и имаме други приоритети.”

***

В се още са близки и когато наскоро се срещнали по работа, прекарали часове в интензивен разговор, както някога. Другата му много близка приятелка Деси Тенекиджиева, с която записаха дует, го подкрепи публично от нападките по повод участието му в конкурса на „Евровизия”. „Много хора дойдоха да ме поздравят след това. Аз знам какво направих и защо го направих. Приех да представям страната ни, направих всичко по силите си и мисля, че се представихме много добре.” Мнозина са го предупреждавали и за трудностите, с които ще се сблъска, но точно това го е убедило да приеме поканата след месец и половина размисъл. „Аз печеля от концерти, а трябваше да откажа поне 50 предложения заради промени в графика на БНТ за гостуванията ми през годината преди конкурса. На Евровизия, ако не си млад артист, който иска да натрупа популярност и контакти, се плащат големи хонорари. Таркан беше поискал $1,5 млн., за да представя Турция. Финансово не спечелих нищо – хонорарът ми за концерт не се вдигна, един и същи е от две години. Но приех въпреки всичко, което ми костваше, защото знам колко много работя.” Единственото, за което съжалява, е пропуснатата възможност за рекламиране на България на форума, където са били акредитирани над 5000 журналисти от цял свят. Всички други страни участнички в Евровизия използват събитието за промотиране на културата, туризма и експорта си на големи галавечери, но българските институции не са отпуснали средствата, необходими за това, а миналата година беше много трудна финансово, за да могат компаниите да откликнат достатъчно адекватно. „Единственият политик, който ми помогна, беше Първанов. Той ме покани на неофициална среща, разказа ми как е участвал в най-успешната българска кампания на Евровизия – представянето на Елица и Стунджи. Той е бил плътно в екипа, даде ми ценни съвети, но след като го попитах дали не може да направи същото и за сегашното ни участие, ми отговори, че политическата обстановка не е същата и точно в момента не може да направи кой знае колко. Петото място на Елица и Стунджи беше в годината, когато България тъкмо беше влязла в Европейския съюз.” Все пак президентът го е подкрепил, а веднага след конкурса му се е обадил лично. „Мога да ви кажа, че той беше по-разочарован от отпадането ни, отколкото бяхме аз и целият екип. Дни преди това вече знаех кое как ще се случи и то не от букмейкърите и от медиите. Всички знаеха, че Лена ще спечели. Предишната година Германия беше обидена от неуспеха си, тази година Швейцария е обидена.”
Наистина ли за Миро има значение конкурс, в който политиката и дипломацията са по-важни от музиката, а вотът на публиката зависи от диаспорите в съседните страни? „Важен е флагът. Светът не може да съществува без идеалисти. Не може всички непрекъснато да купуват и да продават. Простотията и ниските емоции не са характерни за голямата част от българите, просто тя изплува най-отгоре. Когато си отида в Добрич, виждам много скромни и работливи хора, които се чудят как да свържат двата края. Една позитивна емоция е голям дефицит в техния живот. Горд съм с тях, защото голямата част от тях са образовани, с повече от едно висше образование, не спират да четат, да се интересуват, да си вземат книги от библиотеката, защото не могат да си ги купят.”