ЩЕ ЖИВЕЕМ ПО 1000 ГОДИНИ!

Е, за съжаление няма да стане скоро, нито отведнъж… Но учените вярват, че технологиите могат да отдалечат смъртта. Европа вече е подготвена да работи в тази посока, американците за кой ли път се мотаят – заради идеологически комплекси САЩ още не могат да очертаят перспективата и да обединят научните изследвания. С националното и културното си разнообразие, както и с дълбоката си интелектуална история и традиции Старият континент е на ръба на преломни постижения, твърди известният учен Уилям С. Бейнбридж

Уилям Симс Бейнбридж – доктор по социология на Харвардския университет, директор на Компютърния поведенчески център към Националната научна фондация на САЩ и един от най-големите световни експерти по науката за човека  – е убеден, че приложението на най-новите технологии ще помогне на хората да живеят по-дълго и по-добре. Нещо повече – вярва, че един ден възрастта от 1000 години ще е напълно постижима.
Въпросите за бъдещето на човешкия род винаги са били най-съществената част от живота на Уилям С. Бейнбридж. Неговият дядо – Уилям Р. Бейнбридж, бил изключително известен онколог, специализирал в областта на реконструктивната хирургия на рани, придобити по време на война. От него внукът наследил един микроскоп и интереса си към изследователската дейност. Бейнбридж е автор на един от най-забележителните доклади на ХХI век, озаглавен „Конвергентни технологии за подобряване на възможностите на човешкото същество”. Той предизвика огромен интерес сред международната научна общност, а изводите в него привлякоха вниманието и на най-неизкушените журналисти, разказва испанското списаниe Muy Interesante. Изданието публикува и интервю с нестандартния представител на научната мисъл.
Бихте ли ни представили така наречената от вас „Конвергенция NBIC”?
– Разгърнато NBIC e комбинацията от нанотехнологии (N), биотехнологии (В), информационни технологии (I) и когнитивна наука (С). Тя ще бъде сърцевината на технологичното развитие през идните десетилетия. Значението на нанотехнологиите донякъде се обуславя от биотехнологиите и информатиката, но от своя страна те разгръщат нови възможности за изследователска дейност в областта на функционирането на човешкия мозък и разгадаването на онези негови дадености, които му позволяват да създава компютри, да проектира  всякакви интелигентни машини, подчинени на стремежа да се живее по-добре и по-умно.
Какво влияние може да има подобна научна конфигурация върху колективното обществено мислене?
– Ако не осъществим съществен напредък в тази област, в развитите държави може да настъпи икономически застой, а това съответно да доведе до общ колапс. Ако технологично не гарантираме развитието на NBIC, ще изчерпим нашите ресурси и няма да сме в състояние да се преборим с глобалното затопляне и с други проблеми на околната среда. Но ако обединим в едно русло научния прогрес с развитието на когнитивната наука, то не само ще се научим по-добре да използваме материалните ресурси, но и ще решим някои социални проблеми,  които през последните години са в застой.
Какво трябва да направи Европа, за да оглави надпреварата в областта на NBIC?
– Европа има добри позиции и е доста напред по въпросите на интеграцията на социалните науки с технологичните постижения. В същото време поради културни и идеологически комплекси Съединените щати не са в състояние да начертаят перспектива и да обединят научните си изследвания за човешкото поведение. С националното и културното си разнообразие, както и с дълбоката си интелектуална история и традиции Старият континент е на прага на преломни постижения в науката.
Споделяте ли мнението на британския геронтолог и професор от Кеймбридж Обри де Грей, че в близко бъдеще хората ще се радват на много по-дълъг живот?
– Напълно съм съгласен, че както качеството, така и количеството на живота ще се увеличат в най-близко бъдеще. Не бих се наел обаче да прогнозирам технологичните трудности, с които ще се сблъскаме. Демографите прогнозират, че без категоричен технологичен тласък в тази област ще се стигне до застой  при решаването на проблемите на дълголетието. Истинският венец на изследователската дейност ще бъде постигнат тогава, когато се гарантира не само дълголетие, но и продуктивен и смислен живот.
Могат ли технологиите да победят смъртта?
– Технологиите могат да ни предложат не само нови форми и начини за удължаване на живота, но и за промяна на обема от възможности на индивида. Днес може и да ни се иска да посетим други галактики, но краткотрайността на човешкия живот наред с все още недостатъчните технологични възможности е една от пречките за това. Ако сега ме попитате дали човешкият живот ще може да се удължава до безкрай, убедено бих ви цитирал една огромна цифра като 1000 години, но не мога да посоча дали това ще стане след десетилетие, или столетие.
Какво мислите за така наречения mind uploading, тоест за прехвърлянето на цялата информация от човешкия мозък върху софтуер като евентуално решаване на въпроса със смъртта?
– Голяма част от научните изследвания са насочени към това да се реши как най-рационално може да се използва mind uploading. В т.нар. донаучни времена философите са разграничавали две основни понятия – дух и материя. В известен смисъл са били прави – не когато са изтъквали свръхестествения аспект на човешкия мозък, а в увереността си, че човешкият дух е пазител на информацията. Човекът наистина е подвижен носител на информация. Проблемът на този носител е, че не бива да е обвързан с едно определено тяло. Научните ми разработки  се опират на социалните науки и човешкото поведение. От тях изхождам, когато търся практически технологии, които ще предадат човешки аспекти първо на дадена информационна система, а после и на роботи и системи, които ще действат равностойно с хората. Днешните технологии  дават възможност да се трансферира по някакъв начин личността, но с ниска степен на достоверност. Въпросът е кога ще се постигне пълна надеждност при т.нар. прехвърляне на информацията.
Кога според вас технологиите ще могат да победят  болести като СПИН, рак и Алцхаймер?
– Всяка от тези болести е отделен случай. Дядо ми, който още през 1914 е написал книгата Проблемът на рака, би останал учуден, ако видеше, че болестта все още не е победена. Мисля, че това е трудна борба, която може да ни отнеме и век. Едва сега ние започваме да разбираме истинската є същност. А Алцхаймер е твърде специфична болест, която изисква и такова отношение, но днес вече има определен подход към нея и мисля, че скоро ще бъде открито окончателното разрешение. СПИН-ът е случай на вирусно хронично заболяване и за съжаление човечеството все още не е успяло да го пребори. Мисля, че ракът и СПИН-ът ще са по-трудните за преодоляване, докато за болестта на Алцхаймер може да се намери решение до десетилетие или две.
Смятате ли, че възможността всеки да използва технологиите като  възможност за подобряване на мозъчната дейност трябва да се приема като ненарушимо лично право?
– Като учен социолог не виждам никакво социално основание обществото да забранява на своите членове да подобряват качеството си на живот – действие, предприето от тях доброволно. Това следва дори да бъде признато по законов ред. Дали държавата трябва да го поеме, или не, е друг въпрос. По мое мнение има много сериозни здравни и образователни проблеми, проблеми с бедността, за да смятаме, че решаването на въпросите за непрекъснатото разширяване на умствените възможности трябва да бъде приоритет. Но при всички случаи всеки може да има достъп до това право. Смятам, че би трябвало да се държим обединени като вид, споделяйки всички последици. И ако в крайна сметка правилно разпределяме отговорностите, всички ще излезем печеливши в борбата за удължаване на човешкия живот.
Могат ли технологиите NBIC да помогнат на човечеството да се предпази от терористичната заплаха?
– Появиха се нови възможности, като химическите детектори за експлозиви например, които ще помогнат за приложението на закона. Но тероризмът не е въпрос на няколко злодеи, обявили се срещу обществото. Става въпрос за много сложен социален конфликт, а разрешаването на социалните конфликти трябва да е също социално.