PIRELLI--- ПРИЮТ ЗА БОЖЕСТВЕНИ ТЕЛА

Фотографът на Pirelli 2011 Карл Лагерфелд с неговия ученик и „муза” Батист Джабикони
Италианските автомобилни гуми, които сътвориха изкуство
Красивата Миранда в цялата си Евина прелест за ужас на любимия Орландо Блум
По време на бразилската фотосесия. Мнозина биха завидели на професията на Ричардсън

Култовото издание не е за всекиго – раздава се по списък на световния елит. Тази година неговата сага ще бъде увековечена в документален филм. А 12-те месеца на 2011 ще бъдат илюстрирани от Карл Лагерфелд. Премиерата на неговите фотоси ще се състои на 30 ноември в Москва.

Тежи 2 кила, а дължината му е 61 сантиметра. Най-именитите фотографи в бранша заснемат най-красивите жени на света, като всяка година изданията му се превръщат в естетски празник на еротизма. Култовият календар Pirelli не е за всекиго – той се раздава по списък на най-влиятелните VIP персони в световния елит в ограничен тираж – 20 хиляди бройки. The Cal, както галено го наричат посветените, написа едни от най-запомнящите се страници в еволюцията на вкусовете и нравите в съвременното общество. Именно на този феномен се спира документалистът Еманюел Льо Бер, който ще представи премиерно лентата си Сагата на календара Pirelli на 13 ноември по фрeнския телевизионен канал Paris Premiere.
Модният законодател Карл Лагерфелд очерта с няколко пророчески щриха специалното място на култовото издание: „Календарът Pirelli е един незалязващ мит във възхвала на жената, който често изпреварва обществените нагласи. Той диктува свой собствен естетически код, като с всеки брой предвещава контурите на бъдещето!”
Именно на немския дизайнер бе поверен календарът за 2011, който той официално ще представи на 30 ноември в Москва. Още отсега сред артсредите се носят слухове за предизвестен скандал с календара на Лагерфелд, който освен като моден гуру се изявява и като изкусен фотограф. Неговият Pirelli 2011 ще бъде населен с разголени езически божества от женски... и мъжки пол за радост на световното гей братство. Сред неземно красивите манекенки, изобразени като създания, слезли директно от Олимп, ще фигурират и двама мачо екземпляри, пожелани изрично от Кайзер Карл. Този негов избор със сигурност ще шокира традиционалистите и пуристите, да не говорим за фанатичните колекционери на The Cal. Младежите с аполоновска физика ще бъдат главните „осквернители” на традиционната иконография, градена с търпение и висок вкус още от първия брой на календара, излязъл през далечната 1964.
В ролята на Зевс ще видим 22-годишния Батист Джабикони, френски манекен от Марсилия със средиземноморска външ-ност и с прекрасно оформено във фитнес залата телосложение. Неговата мъжественост Лагерфелд прикрива със стратегическа морска мида, поста-вена на правилното място. Миналата година Джабикони оглави класацията на най-влиятелните 50 мъжки модели на планетата, съставена от сайта models.com. Красивият брюнет току-що записа свой хит и ще се пробва като поп звезда. Той е любимец на Лагерфелд и негов ученик. Немският дизайнер счита Батист за своя муза и го лансира в няколко свои рек-
ламни кампании, като го засне както майка го е родила. Най-скандалният фотос на Джабикони е гол и качен на високи токчета – истинска манна небесна за световното гей братство.
„Батист е мъжката версия на Жизел Бюндхен – отсече Кайзер Карл. – Той е снажен и с атлетично телосложение, изглежда добре с дрехи, но още по-добре – без тях.” Така се и появява Джабикони в новия Pirelli 2011 .
Другият херувим, нает от дизайнера за ролята на Дионис, е американският модел Джейк Дейвис. И той често е работил за Лагерфелд. Двамата с Джабикони са заснети като статуи с щипка класицизъм, нарочно търсен от Карл. В кастинга за новото издание участват още 15-ина прелести от женски пол, сред които и холивудската прима Джулиан Мур в ролята на Деметра – богинята, пазителка на брака. 40 са черно-белите фотоси на Лагерфелд, които той засне в парижкото си студио. Защо именно там?
„Прекалено елементарно и изтъркано би било да се направи тази фотосесия в някое райско екзотично кътче!”, хвърля Кайзер Карл камъни в градината на своя колега и предшественик в календарната сага Тери Ричардсън. Миналата година американецът засне своите модели на див бразилски плаж. И още един малък скандал изпъстри кастинга на Лагерфелд. Той си пожела сред богините и Ванеса Паради, съпругата на Джони Деп. Но нейните пиари му отговориха доста троснато: „Ванеса не се снима гола!”
Какво се е променило от 1964 до днес в увековечаването на божествения женски сексапил? Може би е прав Лагерфелд, когато твърди, че „решаващо е предчувствието или самото загатване на голотата. Това е далеч по-секси от анатомичното є изобразяване!” Или да се доверим на Тери Ричардсън, който чистосърдечно си признава: „Ако дори и един човек е мастурбирал някога пред мой фотос в календара, това означава, че съм си свършил работата!”
Всяка година продукцията на изданието струва  1,5 милиона на производителя на автомобилни гуми Pirelli. Но за всяко похарчено евро фирмата има възвръщаемост от 60 от реклами и имиджови постъпления.

Миранда Кер Звездата на тазгодишното издание

Тазгодишният календар Pirelli 2010 беше поверен на фешън фотографа Тери Ричардсън, скандално известен със своя супереротичен и провокативен стил. На презентацията в Лондон шефът на компанията Pirelli Марко Тронкети Провера с типично за южняците чувство за хумор лансира изданието само с две изречения:
„Както казвам всяка година, този е най-добрият календар от всички, Тери Ричардсън е най-добрият фотограф, а момичетата са най-красивите на света! Съдете сами!”
Че девойките бяха елитни красавици – нямаше и капка
съмнение. Но сред тях една се открояваше повече от другите, като Зорницата на нощния небосклон – Миранда Кер. Да, същата, неотлъчната половинка на Орландо Блум. Тя беше звездата на изданието за 2010. Според таблоидите Орландо побеснял от гняв, когато разбрал, че Миранда за пръв път ще се покаже в цялата си Евина прелест за най-известния календар на света.
Трийсет фотоса илюстрираха дванайсетте месеца на бурната 2010. Тери Ричардсън, както обикновено, жонглираше като опитен фокусник с еротичните фантазии зад обектива си, но без никаква вулгарност, което е отличителна черта на бренда Pirelli през почти половинвековната му история. Американецът е фен на най-слънчевите страни на женствеността и това прекрасно личеше от великолепните му фотоси. Неговият идеал е изкусителната дама, която въпреки красотата си не е изгубила своята естественост и достъпност. Работата му за 37-то издание на проекта бе явен реверанс към по-ранните дни на култовия календар от 60-те и 70-те години на миналия век. Като фотографска техника фотосите на Ричардсън в никакъв случай не са върхът, но това е доста типично за цялото му творчество. Тери никога не е гонил фотографското съвършенство, а най-вече естествеността и емоцията. „Големият фотограф – споделя своето верую Ричардсън – трябва да улови мига. Без да разчита на техника, на ефекти и на цяла кохорта от асистенти. Те не могат да му свършат работата, ако той самият не успее да улови неуловимото. Моята техника е липсата на всякаква техника!“
След като Патрик Демаршелие през 2008 използва за амбианс Китай, а Питър Биърд си заплю Ботсвана за 2009, Ричардсън си избра пъстроцветната Бразилия, където прекрасно се вписваха неговите слънчеви нимфи.

Цензурираният брой на Хелмут Нютън

В архивите на Pirelli със сигурност се пазят фотосите на единствения брой на великия календар, който бил поверен на гениалния фотограф Хелмут Нютън и не видял бял свят. Изданието за 1986 било цензурирано от тогавашния заместник-бос на италианската фирма Филиберто Питини. Причината? Шефът счел, че работата на Нютън не трябвало да бъде публикувана, защото австралийско-германският ас на обектива бил заснел „календар с курветини“!
Скандала за „календара фантом“ изрови италианският журналист Джузепе Мерони, който написа и цяла книга по въпроса. В нея за пръв път бяха публикувани кадри от работния процес и някои от цензурираните фотоси на Нютън. Мерони могъл да се добере до материалите в качеството си на пиар на фирмата Pirelli, която по-късно напуснал. През 1986 ръководството на компанията решило да направи за пръв път едно издание 100% Made in Italy, което да излезе успоредно с традиционното лондонско Pirelli UK .
Работата била поверена на Хелмут Нютън, който приел с ентусиазъм предложението.
Екипът му работил известно време в Монте Карло по време на тренировките на „Формула 1” за 1985. Фотосите трябвало да илюстрират спортната динамика на гумите Pirelli. Но по-голямата част от кадрите били заснети в живописната италианска провинция Кианти, известна по цял свят с едноименното си вино.
Една от най-красивите снимки, която Нютън одобрил за един от месеците на годината, показвала омайна бамбина, люлееща се доста неприлично на гума Pirelli. По време на сетинга избухнал скандал. Една селянка случайно минавала оттам и се разкрещяла на красавицата, че само едно леко момиче можело така да си вее фустата пред погледа на мъже. А в кадъра на Нютън се вижда един излегнал се тип, който воайорски фиксира люлеещото се момиче. В наши дни тази сцена едва ли би шокрала някого, защото нейният еротизъм е съвсем слабо загатнат. Но тогава нравите били доста по-различни в страната, дала подслон на Светия престол. Някои дори загатват, че именно Ватикана бил притиснал Pirelli да цензурират работата на Хелмут, но това били само слухове.
„Нютън спешно трябваше да напусне снимките – разказва Мерони, – защото жена му беше тежко болна. Но на практика той си беше свършил работата и календарът му беше готов.” Но фотосите били „посечени“ от заместник-шефа на Pirelli Филиберто Питини, който също се изживявал като фотограф, но бил много по-некадърен от Нютън. Когато видял готовия проект на брифинг, състоял се на 9 септември 1985 в Милано, Питини възкликнал: „Pirelli никога няма да публикува подобно нещо! Това си е календар с курветини!”
Мнозина подозират, че Питини „екзекутирал“ работата на именития фотограф от творческа ревност. Та от Pirelli наели Нютън именно заради славата му на „сладострастен фотограф“ и получили това, което искали. Би било абсурд титанът на обектива да им предложи кадри с благовъзпитани монахини! Или просто италианските шефове се изплашили Нютън да не убие официалното английско издание, което се очертавало като много по-слабо? Тук историята мълчи, защото и Питини, и Нютън са вече покойници. Но така или иначе на Нютън му било платено скъпо и прескъпо и скандалът с „фантомния брой” бил потушен.

Сагата на един мит

Лагерфелд е само един от големите майстори на обектива, които съградиха мита на световноизвестния календар. В никакъв случай не трябва да забравяме имената на Робърт Фрийман, официалния фотограф на „Бийтълс”, заснел първото издание през 1964, Питър Нап и Хари Печиноти, увековечили „еротичните години” – 1968 и 1969. По онова време те вкарват във фотосите си духа на времето и на сексуалната освободеност. Но трябва да дочакаме фотографката Сара Муун, първата жена зад обектива, допусната до The Cal, за да публикува през 1972 първите голи дамски гърди. А година по-късно е заснет и пуснат в изданието първият изцяло гол кадър на модел, заснет от Брайън Дъфи. Така приключва първият период от сагата Pirelli .
През 1974 настъпват „черните години” за изданието. Но не само за него. Тогава тръгва и световната икономическа рецесия, предизвикана от главоломното покачване на цените на петрола. На света не му е до голи мацки и екзотични пейзажи. Така се изнизват десет безрадостни години, в които е прекратено издаването на The Cal. Второто му „прераждане” идва през 1984 и от тогава до ден днешен излиза редовно всяка година.
Най-бляскавите години на календара и превръщането му в култов аксесоар се дължат на невероятните фотосесии на Ричард Ейвдън, Питър Линдберг, Брус Уебър, Тери Ричардсън, Марио Тестино, Патрик Демаршелие, Ани Лайбовиц.
Сред историческите суперманекенки, позирали за Pirelli , блестят имената на Наоми Кембъл, Синди Крофорд, Кейт Мос, Ева Херцигова, Хайди Клум, Летисия Каста, Жизел Бюндхен и др. Но и актрисите не устояха на суетата да се появят на страниците му – от София Лорен и Моника Белучи до Инес Састре и Пенелопе Крус.
От календар за разтуха на гаражисти и тираджии от фирмата Pirelli с тираж от 4000 бройки през годините изданието се превърна в отличителен атрибут за принадлежност към елита. The Cal беше очакван с нетърпение от младоците със синя кръв в Бъкингамския дворец, „Бийтълс” изпращаха шофьора си да вземе предназначените за тях бройки. Един английски министър си беше оборудвал специално скрито кътче във вестибюла на кабинета си с The Cal за разтуха от всекидневните грижи. Свой календар получаваше всяка година легендарният бикоборец Ел Кордобес, някои бройки директно отиваха на търг в аукционната къща Christie's, други – в архива на галерията „Тейт”. Но всички те, независимо от годините на издаване, не бяха просто прелестни фотоси с дните и месеците на годината, а един невероятен катализатор на модни тенденции, попаднал във фокуса на най-големите естети във фотографското изкуство. Които неизменно славеха величието на женската красота в нейните най-невероятни превъплъщения.