петък, 12 ноември 2010 г.

ЗА ЕДНА ШЕПА ДИАМАНТИ


 
Подарен от граф Орлов на Екатерина Велика, диамантът Орлов днес украсява императорския скиптър на Русия

 
Риджънт, който е вграден в короната, с която Луи ХV е стъпил на трона, e бил в центъра на най-невероятни приключения

 
317-каратовият Звездата Лесер на Африка (Кулинан II) е вграден в британската императорска корона





 
Освен „най-добрите приятели на момичетата” диамантите винаги са били и ще бъдат разплащателно средство, сигурна инвестиция, а понякога и причина за военни конфликти. Така е от векове, така е и сега, когато светът се тресе от безпрецедентна финансова криза. Повече от всеки друг скъпоценен камък или благороден метал диамантите въплъщават мечтата за сигурност и лукс. Затова всички, които са изплашени от срива на борсите или губят неуспешно инвестирани пари, се ориентират към тях като най-сигурно средство срещу инфлацията. Тези дни се разбра, че и световни звезди, като вече бившето семейство Алла Пугачова и Филип Киркоров, са решили да превърнат спестяванията си в брилянти. Според руската преса двамата са изкупили големи количества скъпоценни камъни от московските и западни бутици. Медиите у нас информират, че и богатите българи масово теглят парите си от банки, за да ги вложат в скъпоценности. Един повод да припомним някои от най-интересните факти и легенди, в които диамантът е главен герой

 ****************
Дори само споменаването на имената им поражда копнежи: Риджънт, Голямата звезда на Африка, Кох-и-нор, Тейлър-Бъртън, Голямата хризантема... Историята на най-митичните диаманти в света, осеяна с коварни удари, предателства и убийства, често е била писана с кървави букви.
Първият критерий за място в класацията на най-изключителните диаманти е, разбира се, размерът: откритият в Южна Африка Кулинан, който днес е част от британското кралско съкровище, и до днес е без конкурент в тази категория. Намирането му на 26 януари 1905 предизвиква световна сензация и няма как да бъде другояче, защото суровия диамант тежи 621 г (3106 карата) и е дълъг 11 см. Най-изумителният скъпоценен камък в историята на човечеството е изваден от Голямата дупка (Big Hole), мината близо до Претория, основана от Томас Кулинан, на когото е кръстен камъкът. Но в онзи късен следобед работникът, попаднал на тази невероятна находка, далеч не е подозирал, че дори и след повече от 100 години рекордът на Кулинан няма да бъде надминат.
В онези несигурни времена заплахата от разбойнически нападения принуждава притежателите на скъпоценности да измислят какви ли не хитрини. Така, когато правителството на Трансваал решава да подари диаманта Кулинан на английския крал Едуард VІІ за рождения му ден през 1907, камъкът е пуснат по пощата като обикновена пощенска пратка. В същото време запечатана кутия за шапки, в която уж се намира той, отплава на борда на кралския кораб. Събитието предизвиква небивал медиен шум и привлича вниманието на репортери и световни бандити. В действителност в кутията за шапка лежи парче най-обикновено стъкло. Стратегическият ход е успешен и година по-късно Едуард VІІ, станал притежател на този императорски подарък, е осенен от рискованата идея да разфасова камъка. На 10 февруари 1908 Кулинан е разрязан на 9 огромни диаманта. Между тях са 530-каратовият Кулинан І, впоследствие прекръстен на Голямата звезда на Африка, и 317-каратовият Кулинан ІІ, известен и като Звездата Лесер на Африка, както и други 96 по-малки брилянта с изключително качество.
 ****************
В надпреварата за карати Златен юбилей държи абсолютен рекорд – той тежи 545 карата след шлифоването. Президент Варгас (с тегло 726 карата), намерен в Бразилия през 1938, както и Кох-и-нор (с тегло 600 карата в сурово състояние), намерен в Индия, също намират място в класацията на най-големите диаманти в света.
Важни за репутацията на един диамант са също така качеството на обработката, блясъкът и формата. И разбира се, цветът. Хортензия е с цвят на праскова, Хоуп е син, Кан Канари – наситено жълт, Дрезден Грийн – ябълково зелен, Голямата хризантема – златистокафяв, Кимбърли – с цвят на шампанско, Дария-и-нур – розов...
Всеки от тези камъни притежава невероятна съдба, преминавайки през векове и континенти и събуждайки едни и същи екстремни, дори луди страсти у хората, докоснали се до тях. В диаманта Санси например е събрана цялата френска история: първият му известен собственик е Шарл Смелия, който го губи по време на битка срещу швейцарската армия през 1476. Век по-късно диамантът се появява в ръцете на сеньор Дьо Санси, посланик на Франция в Константинопол. След като го използва като залог, за да помогне на Анри ІV да се качи на престола, той го продава на английския крал. Впоследствие камъкът минава през ръцете на кардинал Мазарини, на Луи ХV, изчезва след нападение на пътни бандити, за да се завърне по време на Директорията, когато е заложен срещу пари, които да финансират армиите на Революцията, заминава за Англия, за да се влее в богатството на херцозите Астор, и най-накрая е откупен от Лувъра, където сега се намира.
Риджънт също има славно минало. Откраднат през 1792, той е открит в дупка, която престъпниците издълбали под... „Шанз Елизе”. По време на окупацията, той е пренесен по спешност от Лувъра в замъка Шамбор, където прекарва дълги отшелнически години, замаскиран под дебел слой гипс зад мрамора на една камина.
 ****************
Още по-зрелищна е одисеята на изумително красивия Хоуп, който открай време се ползва с мрачната репутация, че носи смърт и проклятие въпреки нежното си име. Купен през 1642 от пътешественика Жан-Батист Таверние, скъпоценният камък става притежание на Краля Слънце и той, както си го носи, умира. Малко след като преминава в ръцете на Мария Антоанета, тя бива обезглавена. Камъкът се появява наново вече в семейството на младия лорд Хоуп в Англия, който тутакси се разорява. Всеки от клана Хоуп, който наследява прочутия диамант, умира при трагични обстоятелства. В деня, в който руската принцеса Канитовска го дава на своя приятелка, парижка актриса, последната е убита, докато излиза на сцената. Хоуп попада у един нюйоркски бижутер (той набързо фалира), и у един султан (той изгубва трона си), преди да влезе в американската фамилия Маклейн, която решава – разумна защитна мярка – да го освети. Резултатът е, че свещеникът, извършил ритуала, полудява, а синът на Маклейн се самоубива. Според легендата истинският Хоуп е приключил земния си път през 1912, при потъването на “Титаник”, завличайки на дъното последния си собственик. Във филма на Джеймс Камерън Кейт Уинслет носи на врата си реплика на Хоуп. В действителност обаче е по-вероятно след всички тези премеждия Хоуп да е бил разрязан на две. Едно от парчетата днес се намира в “Смитсониън Институт” във Вашингтон.
Най-бляскава от всички е историята на знаменития Бъртън-Тейлър. През 1969, в чест на поредното им зрелищно сдобряване, влюбеният Ричард Бъртън подарява камъка с форма на капка, тежащ 69,42 карата, на божествената Елизабет Тейлър. Но тъй като големите любовни истории не продължават дълго за разлика от диамантите, които са вечни, двойката не успява да избегне развода. А диамантът Бъртън-Тейлър запазва бляскавата си репутация.
****************
Намереният в Индия Риджънт пък бил откраднат от един роб. Крадецът успял да скрие камъка под превръзката на рана, която нарочно сам си причинил, но бил убит от капитана, който трябвало да го освободи. След като бил откраднат от някакъв монах в Мадрас, великолепният синьо-виолетов Орлов се завърта във вихъра на поредица от престъпления и убийства, преди да заеме достойно място в императорския трезор на Русия. Когато сеньор Дьо Санси решава да продаде диаманта си в Англия, пратеникът, по който го изпраща, не стига до получателя, защото бива причакан и убит от добре осведомени бандити. В пристъп на гениална интуиция бившият посланик все пак успява да открие своята скъпоценност... в трупа на верния си слуга. В момента на нападението нещастникът предпочел да глътне камъка, вместо да допусне той да бъде откраднат.
Както става ясно, историята на повечето от легендарните диаманти е свързана с трупове и убийства. Но има, разбира се, и красиви истории, които разпалват въображението. Като тази за диаманта Президент Варгас, открит през 1938 в Бразилия от трима ловци на камъни. В по-ново време Ерик Нюзбаум, експерт бижутер в „Картие”, успява да попадне на следите на колието от Патиала, изработено през 1928 и състоящо се от 3000 диаманта. След зрелищен екшън бижуто, което се смята за едно от най-красивите в света, зае мястото си в сейфовете на фирмата на площад „Вандом” в Париж.
Приказни истории, които още повече покачват акциите на диаманта, в чиито фасетки се отразяват мечтите на хората за богатство и безсмъртие.

 


Брилянтите са вечни

Много повече от златото диамантът символизира всички блянове за величие на човечеството. Той е глината, която извайва мечтите: в резултат на някаква странна алхимия обикновеният въглерод, какъвто е всъщност, става adamas (несломим, несъкрушим) за древните гърци. Според поверията той дарявал смелост и мъжество в боя, предпазвал от болести и рани, ловците го носели като гаранция, че няма да се върнат с празни ръце. Нито огън, нито желязо могат да го засегнат. Историята му е осеяна с легенди и невероятни открития, довели до развитието в началото на ХХ век на една много специфична световна търговия. Защото негово величество диамантът не се търгува като обикновено кафе. Правилата в този сектор са абсолютно различни от онези, които диктуват традиционната икономическа дейност. В близо двайсетте диамантени борси в света няма място за спекуланти. На този пазар, възлизащ на $70 милиарда годишно, трябва да е ясно кой си, да си създал име и репутация, преди да се настаниш трайно на масата, край която цената на лот диаманти може да достигне десетки милиони евро. Всеки от тези лотове се оценява съобразно неговата специфичност. Предмет на дискусия са тежестта на камъните, качеството на обработката, чистотата, цветът... Всяка оферта се записва върху малки късчета хартия. Печели най-добрата. Няма договор. Няма армия от адвокати, нито скрити клаузи, предпазващи от евентуални измами. Едно ръкостискане е достатъчно. Но горко на онзи, който не удържи на думата си. Снимката му увисва на една стена в борсата в Антверпен или на петте табла, сложени за тази цел в Рамат Ган – предградие на Тел Авив, което е на път да се превърне в център на световната търговия с диаманти. Той става „отлъчен” и достъпът му до всички съществуващи диамантени борси е отрязан завинаги.
Въпреки тази желязна етика светът на диаманта не е защитен от измами. Заради появата на нови пазари като този на синтетичните камъни и еволюцията на страните производителки той е обречен на  истинска революция. Предпочете ли бездействието, е обречен да изгуби душата си. Защото употребата на камъните с цел пране на пари или финансиране на тероризма заплашва да затъмни завинаги престижа му.
За да се вникне добре в тази мутация, трябва да се върнем в края на ХІХ век на онази авантюристична земя, която тогава е Южна Африка. На 12 март 1888 Сесил Роудс основава „Де Биърс” и започва да експлоатира първите диамантени мини в страната. Бизнесът му е доразвит от сина на един германски евреин, Ернст Опенхаймер, пристигнал в Южна Африка, за да забогатее. За няколко десетилетия той превръща „Де Биърс” в мултинационална компания, налагайки контрола й  върху целия пазар. Примерът няма прецедент в света. За да укрепи мощта си, Опенхаймер основава нещо като търговски кооператив, Central Selling Organisation (CSO). На практика почти всички сурови диаманти минават през ръцете на експертите от CSO, преди да бъдат преразпределени съобразно не по-малко специфични обичаи. Играейки ролята на регулатор на пазара, CSO държи в хранилищата си в лондонското Сити запаси, част от които всяка година продава на привилегировани купувачи. Днес тези купувачи са по-малко от 100 в целия свят, а имената им се пазят в тайна. CSO ги кани на огледи, които стават два пъти в годината. Организацията представя на съответния купувач лота, предвиден за него. Купувачът може да дискутира неговото качество, но не може и да помисли да се откаже от предназначения за него лот. За да запази мястото си в списъка с привилегировани, той трябва да извади на масата няколко десетки милиона долара.

Така, без да забранява на други търговци да атакуват пазара за добив на необработени диаманти, „Де Биърс” успява да запази задълго контрола си върху него благодарение на мощта си. Днес пазарните й дялове са значително намалели. Компанията контролира едва 55% от източниците на диаманти, чийто абсолютен господар беше само допреди 20 години. Което не й позволява повече да диктува положението.
Вятърът на бунта задуха от Канада. След отварянето на две диамантени мини през 1998 и 2002 в Северозападните територии на страната, там се разрази истинска диамантена треска. Днес Канада е третият световен производител. Бързо развилата сe индустрия започна да захранва американския пазар. Едно такова поведение наруши реда, установен от „Де Биърс”, състоящ се в това всички камъни от Южна Африка или Русия да преминават през лондонската стокова борса, преди да бъдат продадени или обработени в Антверпен.
И други не закъсняха да се възползват от появилата се пукнатина. Един от тях е загадъчният Лев Левиев, израелски бизнесмен от руски произход, чието състояние е €2 милиарда. А също и младият Дан Гелтлер, чийто дядо, Моше Шнитцер, е основател на диамантената борса в Рамат Ган в Израел. И двамата атакуваха „Де Биърс” на историческата й територия: Африка.

Често критикувана за методите си на експлоатация, „Де Биърс” беше дестабилизирана от новия подход на канадците и израелците, които изградиха фабрики за шлифоване и обработка на камъни при новите находища и по този начин осигуриха на местното население участие в бизнеса.
Противоречията между големите играчи в сектора помогнаха на мафията, чиито действия все повече застрашават производството на диаманти. Независимо че ООН е установила стриктни правила, чрез които всеки камък може да бъде идентифициран и проследен от добиването му до бижутерския магазин, контрабандата с диаманти продължава да финансира размириците и да предизвиква нестабилност в Африка (Либерия, Сиера, Леоне, Конго, Ангола...).
При годишно производство от 6 милиона карата Ангола губи дневно около $1 милион заради нелегалния трафик с диаманти. Този трафик позволява камъните да бъдат използвани като средство за пране на пари. Какво по-лесно от това да скриеш един диамант в пакет цигари, на дъното на джоб или чанта. И макар че големите групи в този сектор се опитват да съкратят броя на посредниците с цел да заздравят пазара, тази стъпка се оказва нож с две остриета. Онези, които не намират начин да се снабдяват от „Де Биърс” или от другаде, са изкушени от контрабандните диаманти, купени за смешни пари и станали продаваеми след като са били „изпрани”, минавайки през Тайланд, Индия или Ливан. Трудно е да се намери баланс, още повече че сянката на международния тероризъм се очертава на хоризонта. Твърди се например, че „Ал Кайда” използва диаманти за трансфера на средствата, които са й необходими за осъществяването на терористични актове и за поддръжката на привържениците й. А също и това, че диаманти са били използвани за финансирането на всички фракции, замесени в гражданската война в Ливан

Няма коментари: