Уплътнете прозорците!

До 70 на сто от топлината на дома изтича през луфтовете и пукнатините на прозорците. Затова още преди настъпването на големите студове бързо се занимайте с тях.


Обикновената дървената дограма изтрайва не повече от десет години, но на нашите жилища тя е ветеран. Под въздействието на атмосферните условия и ако не е поддържана добре, тя се разсъхва и измята. Стъклата се преместват, маджунът се напуква и пада. Образуват се пукнатини и луфтове, през които в стаята безпрепятствено нахлува студен въздух.
В случай че дограмата е съвсем остаряла, най-добре е да я замените с пластмасова или алуминиева.
Ако не ви достигат средствата обаче, опитайте се да я уплътните поне още за две-три зими.

Започнете с рамките

• Ако рамките са много стари и са се разкривили, изправете ъглите им и укрепете с металически ъгълчета, това проверете дали стъклата стоят плътно в рамките.
  
• Ако маджунът е напукан и на места е изпаднал, най-добре е да го отстраните съвсем, да почистите добре мястото, на което е стоял, като накрая използвате спирт, и уплътните стъклата към рамките със силикон.
  
• Закриването на пролуките и пукнатините с тиксо или лейкопласт не дава добри резултати. Тиксото се напуква и пада, а лейкопластът, макар и да остава през цялата зима, пак пропуска студения въздух.

Проверете дали черчеветата се затварят плътно

Луфтът между крилата обикновено е неравномерен. Ако е в рамките на 3-5 мм, може да използвате самозалепващи се тръбовидни еластични уплътнители. Но ако разликата е по-голяма, при по-големия луфт пак ще остане пролука, а при по-малкия крилото ще се затвори със силно притискане и ще се изметне допълнително. Най-удачно в този случай е да се използва силикон. Мястото за уплътняване на рамката се почиства добре, а на съответстващото му място на крилата се залепва книжно тиксо. Нанася се силикон върху рамката и крилото се затваря. Излишният силикон се напръсква със сапунен разтвор и се отстранява. След стягането на силикона крилото се отваря. Силиконът се отлепва от тиксото и остава върху рамката. Пукнатините в дървото от външната страна може да запълните с бяла акрилна паста. Тя за разлика от силикона може да се боядисва, но е по-малко еластична. От вътрешната страна използвайте и смес от 2 части гипс и 1 част тебеширен прах, размесени с вода до гъста каша.

В краен случай крилата и рамките могат да се облепят по продължението им с лента от хартиено-памучна тъкан, добре намазана със сапун. Тя сравнително добре задържа топлината и през пролетта лесно се отстранява. Когато прозорците имат капаци, затварянето им през нощта може да намали загубата на топлина с 10-15 на сто. Завесите и щорите също спестяват топлина.

Направи си сам… Mildeгами!

Ароматните цветя от тоалетна хартия Milde ще придадат на банята ви истинско СПА усещане

Много от нас са виждали, а голяма част са и пробвали сами да си направяторигами жерав, жаба или поне цвете.

Оригами идва от японски: ори (прегъвам) и ками (хартия) - буквално прегъната хартия. Това е традиционно древно японско изкуство, състоящо се в създаването на фигури чрез сгъване на листове хартия без употреба на лепило и ножица.

А чували ли сте за тойлегами (toilegami)? Оригами, направени от тоалетна хартия направо върху ролката или от отделни парчета.

Оригами практически може да се направи от всичко, което може да се сгъва. Има няколко класически характеристики, които определят доколко даден материал е подходящ за оригами. Основните са дебелина, здравина и мекота.

Какво ще кажете за материал, който освен гореизборените качества носи и нежен аромат?

Предлагаме ви последната новост в областта на тойлегамите Mildeгами, които да си направите сами:

Хормоналните промени карат жените да пазаруват

Ако сте жена, може да забележите, че веднъж месечно прекалявате с покупките, пише британският таблоид "Дейли мейл".
Британски учени наблюдавали факта, че повечето жени реагират на хормоналните промени, като отиват на шопинг и взимат не много разумни решения в предменструалния период.

Според проучване на университета в Хертфордшир, публикувано в Personality and Individual Differences, става ясно, че по парадоксален начин в периода от месеца, когато плодовитостта на жената се намира в своя апогей, представителките на нежния пол обичат да ходят по магазините.

Предишни изследвания са показвали, че в този период от месеца жените се обличат по-провокативно, като правят всичко възможно да изглеждат атрактивни.

Проучването, в което 450 жени-доброволки на възраст между 18 и 50 години отговаряли на въпроси онлайн, показва, че всички усещат силно влечение да ходят по магазините веднъж месечно след плодовития си период, според изчисленията на учените.

Днес забрадка, утре - нашийник и девствен пояс

Забрадката е нещо безобидно? В никакъв случай - казва легендарната германска феминистка Алис Шварцер и добавя: Всички, които вярват, че без забрадка жената е нечиста, да си го вярват и занапред, само че у дома!
За Алис Шварцер носенето на забрадка в никакъв случай не е просто въпрос на личен вкус. Тя твърди, че момичето, което носи забрадка, не може току-тъй да се сравнява с момичето, носещо примерно многобройни плитчици. "Целта е забрадката да се въздигне в ранга на символ върху бойните знамена на онези, които са тръгнали на поход срещу правата на жените" - казва Алис Шварцер пред Дойче Веле.

Бурката е варварска дреха!

В книгата си германската феминистка разяснява, че забрадката и бурката са политически и религиозен символ. И двете са отражение на една представа за света, според която жените са „нечисти” и по определение подчинени на мъжете. Покриването на главата има една-единствена цел: да възстанови априорно липсващото достойнство на жената. Ето защо незабулената жена винаги е жена без достойнство.

Настъплението на бурките и забрадките не само в мюсюлманските държави, но и в Европа, предизвиква основателни тревоги. Та как ще бъдат жените равноправни и уважавани, след като единствено под булото те имат достойнство и са имунизирани срещу морални подхлъзвания - каквото е посланието на забрадката или бурката.

Идеята, че забрадката е нещо безобидно, възмущава дълбоко Алис Шварцер. Тя е безкомпромисна: жените не могат да бъдат толерантни тогава, когато правата на други жени се орязват. Едно от елементарните права в тукашното общество е равноправието между половете. То не бива да се жертва в полза на никаква толерантност. Тъй че онези, които вярват, че жената е нечиста и трябва да се подчинява на мъжа, нека си го вярват и занапред, само че у дома. Алис Шварцер смята, че не е достатъчно забрадките в германските училища да се забранят само за учителките - не бива да ги носят дори ученичките. Защото забрадката отваря вратата за всякакви други посегателства върху правата на момичетата-мюсюлманки.

Например, както припомня Алис Шварцер - изискването да не участват в часове по плуване заедно с момчета, да не се включват в общите излети на класа и да не присъстват в часовете по биология или история, в които се преподава материал, несъзвучен с исляма. Допуснем ли в училище забрадките, смята авторката, после ще трябва да допуснем и ученички с бурка. А може би и с белезници, с кучешки нашийник и с девствен пояс?

В държави, където правата на жената са под закрила, бурката няма място, категорична е Шварцер, за която бурката е варварска дреха и символ на презрението към човека. Авторката разказва историите на многобройни жени от мюсюлмански държави, заплатили отказа да покриват главата си с бичуване, изтезания и дори със смърт.


Забрадката - преден пост на насилието

Посланието гласи: груба грешка е да се изважда въпросът за забрадките и бурките от културния контекст на онези държави, където жените биват заливани с киселина, само защото забрадката им се е поразхлабила, или пък момичета стават жертва на атаки с отровен газ, защото искат да ходят на училище. В Афганистан например само през тази година вече имаше 11 такива случая.

Забрадката не е моден аксесоар, тя е предният пост на световното насилие срещу жените. Друг пример са убийствата на момичета, обикновено новородени, само заради това, че са момичета. През последните 50 години техният брой в световен мащаб е по-голям от броя на мъжете, убити през всички войни на ХХ-ти век! А за жените на възраст между 15 и 45 години в Третия свят вероятността да бъдат осакатени или пребити до смърт от собствените си мъже е по-голяма, отколкото да умрат от болест, злополука или война.

Алис Шварцер поставя и няколко много важни изисквания. Например: нотариусите в Германия не бива повече да затварят очи и безропотно да подписват завещания, в които жените незаконно биват обезнаследявани. И още: здравните каси да не признават полигамните бракове, а съдиите да не се съобразяват с т. нар. „културни различия” и строго да наказват мъжете, които малтретират съпругите си.

Енрике Иглесиас

Наследил харизматичното излъчване, таланта и буйния испански темперамент на легендарния си баща Хулио Иглесиас, Енрике Иглесиас е една от латино поп иконите на музикалния свят вече 15 години. Със своите 9 издадени студийни албума, над 40 престижни награди и двойно повече номинации, Енрике Иглесиас е най-продаваният испаноезичен изпълнител и един от най-популярните на международния пазар.

Освен певец, Енрике Иглесиас е текстописец, продуцент и актьор. Написал е повечето си песни, работил е по проектите на свои колеги, продуцирал е мюзикъл и е участвал в холивудската продукция на режисьора Робърт Родригез „Once Upon a Time in Mexico”, където си партнира с Антонио Бандерас, Салма Хайек и Джони Деп. Колкото до телевизионните реклами на различни търговски марки, те са незименна част от ангажиментите на всяка звезда.

Това, което отличава Енрике Иглесиас от повечето звезди обаче, е неговата скромност. Въпреки че е обожаван от жените, той не се възприема като сексимвол. Вече на 35 години, у него понякога все още личи момчешката плахост и страх от провал. А фактът, че сам си е пробил път до върха, избягвайки по всякакъв начин влиятелното име на баща си, е достоен за уважение. При това не спира да го прави и да се доказва.

Творческите успехи на Енрике Иглесиас са мотивирани от борбата, забавлението и предизвикателството, с които се сблъсква при създаване на нова песен и нов албум. Както и от факта, че мнозина подценяват таланта му. Това го тласка напред, защото Енрике Иглесиас знае как да прави музика - единствената му истинска любов (дали изключва и чувствата си към Анна Курникова?!).

От няколко седмици насам българските почитателки на Енрике Иглесиас са обхванати от еуфория и тръпнат в очакване на датата 29 септември 2010 г. Тогава те ще се изправят очи в очи, на живо, със своя любимец, който ще изнесе концерт в столицата София. Очаква се звездата да пристигне в деня на самия концерт, а екипът му от 20 души – два дни по-рано. Шоуто, в което участие ще вземат също женската група „Sugababes” и изпълнителката Sonique, със сигурност ще разтърси града. Ако можете, убедете се лично.

Детство

Енрике Мигел Иглесиас Прайслер, или просто Енрике Иглесиас, се ражда на 8 май 1975 г. в Мадрид, Испания. Той е третото дете на легендарния разбивач на женски сърца Хулио Иглесиас и на журналистката Изабел Прайслер. Има по-голяма сестра и по-голям брат, както и още 3-ма полубратя и 4 полусестри. Майка му е филипинка, а баща му испанец от еврейски произход.

След като родителите му се развеждат през 1978 г., баща му заминава за САЩ, за да продължи музикалната си кариера, а Енрике Иглесиас остава при майка си в Европа. След отвличането на дядо му, д-р Хулио Иглесиас Пуга, от испанската терористична организация ЕТА през 1985 г., Енрике Иглесиас и брат му са изпратени да живеят при баща си в Маями. Но поради множеството ангажименти на Хулио Иглесиас, двамата са поверени на грижите на бавачка.

Енрике Иглесиас завършва училище и продължава образованието си в Университета на Маями, специалност „Бизнес”. Междувременно, планира започване на музикална кариера, но без помощта на известния си баща, от когото пази в тайна намеренията си. След като заема пари от бавачката, за да направи демо запис на свои изпълнения, Енрике Иглесиас, с помощта на бившия издател на Хулио Иглесиас – Фернан Мартинез, подписва договор със звукозаписната компания „Fonovisa”. Представяйки се за неизвестен гватемалски певец с името Енрике Мартинез, той напуска университета и заминава за Торонто, Канада, за да запише първия си албум.


Началото

Енрике Иглесиас издава първия си албум, озаглавен „Енрике Иглесиас”, на 12 юли 1995 г. Испаноезичен, включващ леки рок балади като „Si Tu Te Vas”, „Por Amarte” и „Trapescita”, албумът е продаден в 500 000 копия само за първата си седмица на пазара. А това е рядко постижение за продукция на различен език от английския. „Енрике Иглесиас” е преведен и издаден на италиански и португалски и печели на изгряващата звезда награда „Грами” за най-добро латинско поп-изпълнение.

През 1997 г. Енрике Иглесиас продължава да набира популярност с издаването на втория си албум „Vivir”, който го издига до славата на други англоезични изпълнители. Трите издадени сингъла от проекта („Enamorado Por Primera”, „Vez Solo en Ti” и „Miente”) оглавяват латинските класации и изправят Енрике Иглесиас срещу баща му и изпълнителя Луис Мигел, в битка за Американските музикални награди.

През 1998 г. Енрике Иглесиас издава третия си албум – „Cosas del Amor”, в  който изпълнителят поема в по-зряла посока и категорично се затвърждава като латино поп икона. Той печели приз на Американските музикални награди за любим латински изпълнител, побеждавайки нашумелия в категорията Рики Мартин. Някои от песните му са използвани като основно озвучаване в сапунени сериали, а турнето му в подкрепа на албума, става първото спонсорирано от веригата за бързо хранене „McDonald’s”.

Международната слава

До 1999 г., благодарение на наложилата се вече латино вълна в лицето на Рики Мартин и Селена, Енрике Иглесиас вече си е извоювал популярност на англоезичния пазар. Той издава сингъла „Bailamos”, включен в саундтрака на холивудската продукция с Уил Смит   „Wild Wild West”, който става хит No 1 в САЩ и който осигурява на Енрике Иглесиас договор със звукозаписната компания „Interscope”.


На 23 ноември 1999 г. излиза първият му изцяло англоезичен албум – „Enrique”. Всичките 5 сингъла от него - „Bailamos”, „Rhythm Divine”, „Be With You” (който става вторият му хит No 1 в САЩ), дуетът с Уитни Хюстън „Could I Have This Kiss Forever” и преработката на Брус Спрингстийн „Sad Eyes”, се превръщат в международни хитове, оглавили класациите и покорили клубовете и радио ефира.

Покорил международния музикален пазар, Енрике Иглесиас започва да издава албум след албум – на испански и на английски. През 2001 г. излиза проектът „Escape” (от който сингълът „Hero” става хит No 1 в Обединеното кралство и в много други страни, а видеоклипът с участието на Дженифър Лав Хюит – фаворит на всички музикални канали), превърнал се в най-успешният в кариерата на Енрике Иглесиас до днес. Във видеото на заглавната песен - „Escape”, участва руската тенис звезда Анна Курникова и така пламва любовта им. А като хитове се налагат още синглите „Don't Turn Off the Lights”, „Love to See You Cry” и „Maybe”.

В периода 2002 – 2008 г. Енрике Иглесиас издава още 3 албума – четвъртия си испаноезичен „Quizas”, „7” (от който са хитовете „Addicted” и дуетът с Келийс „Not In Love”) и „Insomniac” (включващ нашумелите „Ring My Bells” и „Tired of Being Sorry”). Енрике Иглесиас прави най-голямото си световно турне, пеейки на едни от най-големите стадиони в Австралия, Индия, Египет, Сингапур и Южна Африка, и става първият западен изпълнител от 30 години насам, изнесъл концерт в столицата на Сирия Дамаск (пее пред 10 000 зрители). А песента от албума му  „Insomniac” – „Can You Hear Me” е избрана за химн на Еврпейското първенство по футбол в Австрия през 2008 г.

На 25 март 2008 г. Енрике Иглесиас издава испаноезична компилация, включваща всичките му 17 песни, станали No 1 в латино страните. През месец ноември същата година той издава компилация с англоезичните си хитове, оглавили големите световни класации (сред които „Bailamos”, „Be With You”, „Hero”, „Escape” и дуетът с изпълнителката Ciara „Takin’ Back My Love”). Албумът му донася още две статуетки от Американските музикални награди и е продаден в 80 000 копия само за първите две седмици на пазара.

През юли 2010 г. Енрике Илесиас издаде най-новия си проект – „Euphoria”. Това е първият му албум със звукозаписната компания „Universal Republic” и първият му двуезичен албум (съдържа 7 оригинални песни на английски език и 6 оригинални песни на испански език). В записите участие са взели звезди като Akon, Usher, Никол Шерцингер и Pitbull. А първият издаден сингъл от него – „I Like It” вече жъне славата на международен хит.

Личен живот

От близо 9 години Енрике Иглесиас е обвързан с руската тенис звезда Анна Курникова. През 2007 г. тръгна слух, че двамата са се разделили, но по-късно се оказа, че всичко се е базирало на шега на певеца пред медиите.

 

Година по-късно тръгнаха и спекулации, че чакат първото си дете, но такова не се е появило и до днес. Тъй като Анна Курникова и Енрике Иглесиас държат връзката си максимално далеч от светското внимание, клюките не спират да ги преследват.

Мнозина смятат, че двамата тайно са сключили брак и правят планове за деца, въпреки, че пред медиите твърдят точно обратното. Съвсем наскоро дори се понесе и поредният слух за тяхната раздяла. Каква е истината обаче, знаят само те двамата. Поне засега.

С колегите за секс не се говори!

Винаги и навсякъде ли можем да говорим за секс?
Според психолози колегите не са подходящи слушатели за сексуалния ни живот.

Има жени, които не се притесняват да обсъдят и най-малкия детайл от сексуалните си преживявания. Това може да има и добри страни, но като цяло трябва да подбираме хората, с които обсъждаме пикантната тема.

Разговорът с приятели може да бъде полезен източник на информация, но интимните приказки с колегите не са желателни. Това е друга степен на близост, която може да е опасна и за двете страни, съветват експерти.

Експеримент - шест месеца без интернет

Способен ли е човек да се откаже от всички онези малки сладости, манипулиращи ни до степен на пълна зависимост и носещи името "Интернет"?
Независимо един от друг, двама германски журналисти се впускат в този експеримент.
Алекс Рюле е на 40 години и работи като редактор в германския вестник "Зюддойче Цайтунг". Кристоф Кох е на 35 и също работи като редактор. Двамата се заемат със задачата да поживеят известно време без интернет. Без проверяване на поща, без четене на онлайн-статии, без клипчета, без виртуални срещи в социалните мрежи, без гледане на футбол онлайн, без сваляне на музика и всички онези малки сладости, манипулиращи ни до степен на пълна зависимост и носещи името "Интернет".

Сякаш си лишен от орган... В един момент Алекс Рюле си дава сметка, че е потънал изцяло в мрежата - дори крие мобилния си телефон в тоалетната, така че по време на семейни вечери да може да влиза скришом в интернет. Самият той описва състоянието си така: "притискан от невротичния страх да не изпусна нещо важно и съблазнен от надеждата точно в този момент да получа мейла, който ще промени живота ми към по-добро."

И така, журналистът решава, че е крайно време да натисне спирачките. Той остава цели 6 месеца офлайн, а книгата му сe казва "Без мрежа". Докато Рюле разглежда времето си без интернет от забавната страна, колегата му Кристоф Кох се придържа към анализа на собственото си състояние.

Удивително е до каква степен и двата текста си приличат. Авторите описват първите дни от новата си житейска ситуация по еднакъв начин: все едно са напуснали дома си или са прекратили дългогодишна връзка с близък човек. Говорим за абстиненция. На мястото на мобилния телефон те усещали празнота, сякаш са били лишени от орган. Чувството било физическо.

Стилът на Кох е по-научен, студен, книгата му "Аз съм офлайн" е изпълнена с фактология, интервюта, различни гледни точки. Тази на Александър Рюле прилича на дневник или блог. Езикът му е нервен и неравен в началото, а с напредването на текста става все по-концентриран, спокоен и изкусен. След първоначалната нервност настъпва покой. Нещо като да откажеш цигарите и алкохола, или и двете заедно.

В края на постите... Но и двамата журналисти са доволни, че дългите пости най-сетне са свършили и могат с радост да се върнат към старата си зависимост. В края на книгите им има съвети как да разпределяме времето си така, че интернет да допълва, а не да определя живота ни. Не е необходимо да се изключим от мрежата, а да превключим към друг начин на нейната употреба.

И тук е мястото всеки да си зададе въпроса: мога ли да изкарам дори един месец без интернет? Преди да си отговорим обаче, трябва да се замислим и върху въпроса по колко време на ден прекарваме в мрежата и какво бихме правили през тези часове, ако нея я нямаше...

Красивите жени раждат момиченца

Американски учени установиха, че красивите жени раждат по-често момиченца, писа БГНЕС. В изследването участвали 1244 жени и 997 мъже.

Целта била да се разбере защо нежната половина на човечеството става все по-красива, докато еволюцията на силния пол е спряла по този критерий до равнището кажи-речи на пещерните предци.

Резултатите показват, че красивите жени много по-често се сдобиват с момичета. Те от своя страна попиват голяма част от генетичния код на майките си и също имат красиво поколение от нежния пол. Така еволюцията на красивите черти върви много по-бързо по женска линия, отколкото по мъжка.

Според учените един от отговорите на този феномен се крие във факта, че дамите и днес, както и в пещерната епоха, не избират красиви мъже за брак и продължаване на рода.
Те се водят от други решаващи фактори - способността на мъжа да осигури защита и уют за жената и децата.

Контрацептивите пречат на жените да изберат правилния мъж

Жените, които взимат противозачатъчни хапчета, по-трудно избират генетично подходящ партньор, показват последните изследвания.
Британски учени откриха, че контрацептивите могат да променят вродената способност на дамите да избират подходящия за тях партньор според миризмата. Тази способност е свързана с гените на имунната система, които осигуряват раждането на здрави деца.

Участничките в експеримента избрали представители на срещуположния пол със същата миризма, като тяхната собствена. Това противоречи на твърдението, че в повечето случаи сме привлечени от хора, които излъчват различна от нашата миризма.

Учените твърдят, че това засяга не само способността за възпроизводство, но и може да доведе до разпад на връзката. Според експертите жените могат да загубят интерес към мъжа, след като спрат да приемат хапчета.

Не поддържайте връзка, която се крепи на компромиси

Какво прави една жена, когато разбере, че вече не е желана? Ами плаче и с времето забравя. А ако тя не желае вече мъжа до себе си? Струва ли си да продължава да се среща с човек, който вече не обича, а напротив - срещите с него само я натоварват?
Поддържането на компромисна връзка не е решение, а напразно пилеене на време и късане на нерви.

За решителните жени подобна ситуация въобще не е проблем. Те директно заявяват "Връзката ни приключи" и веднага се разделят с мъжа. Покъртителните сцени и дори сълзи на бившия не променят решението й да си тръгне.

Докато на състрадателните и сърдечни жени им е много тежко да причинят страдание на човек, с когото ги е свързвала любов.

Когато чувствата към вашия партньор са си отишли направете така, че инициативата за раздялата да поеме мъжът, съветват психолози. Ако не сте в състояние да действате решително, преустройте отношенията си така, че вашият партньор сам да пожелае да скъсате.

Мъжете обичат изплъзващите им се жени. Затова скрийте своята студенина зад фалшива натрапчивост. Колкото повече се правите на заинтересувана от него и увисвате на шията му, толкова по-вероятно е да предизвикате у него раздразнение и охлаждане.

Всеки си има ахилесова пета - целете се в нея.
Провокирайте скъперника към безсмислено харчене на пари.
Изисквайте от любителя на чашката да води трезв и природосъобразен живот. Работохолика влачете по купони, екскурзии и театри.

Тогава ще се увеличат многократно шансовете ви да чуете:
"Явно с теб сме твърде различни. По-добре да се разделим."

Ако вие желаете да се разделите, а той е готов да изтърпи всичко само и само да остане с вас, преследва ви със своето внимание и ви тероризира с горещи чувства, лесно ще ви писне. Казвате, че сте решили категорично да скъсате.

В отговор влюбеният мъж може да излезе със заплаха да се самоубие. Не се поддавайте, колкото и убедително да ви звучат неговите думи. В 99 от 100 случая това са празни приказки.

Най-вероятно напуснатият скоро ще се утеши в обятията на друга. В най-лошия случай ще ви преследва още известно време, но един прекрасен ден ще се окажете абсолютно свободна от досадното му внимание.

Прекратяването на отношенията трябва да стане по възможно най-безболезнения и за двамата начин. Трудно е да бъдеш едновременно твърд и внимателен, но не невъзможно.

Първо опитайте с приятелски, спокоен разговор - обсъдете нещата, обещайте си да останете приятели.


Ако не се получи, действайте рязко.

Ако едно дърво не дава плод, тъй като е изсъхнало или увредено, защо да го държите в градината? Не е ли по-добре да го отрежете и засадите ново?

Как да го забравя? Завинаги!

Едно от най-трудните неща в живота е раздялата. Раздяла с приятел, раздяла с роднина, раздяла с мечта, раздяла с любим. Няма как да не боли. Важното е да знаем как да забравим и да продължим напред. Завинаги и без колебание.
Причините може да са много, но резултатът е един – той вече не е в живота ти. Минала си през всички колебания, сътресения и състояния, които може да застигнат една влюбена жена. Напразно! Напълно трезво осъзнаваш, че смисъл няма. Казваш си, че изпитваш нещо към него, „няма как, нали е значел много за теб“, но в същото време убеждаваш всички наоколо, че страницата е затворена.


Дали?

Едва ли. Една от най-трудните крачки за всяка жена е да изкара от живота и мислите си мъж, който доскоро е обичала. Наистина е ужасно трудно. И знаете ли защо? Защото винаги таим надежда, че нещо може да се случи. Надежда, че може да се обади разкаян, надежда, че е осъзнал, че обича само теб, надежда, че е решил да се промени... Надежди и мечти! Точно те са най-големият враг на една жена, когато иска да изкара един мъж от живота си.

Да, наистина надеждата умира последна и точно това е най-лошото в подобна ситуация. Не спираме да се надяваме, да заспиваме на романтична музика, да чакаме телефона с надежда да звънне, да проверяваме електронната си поща със скритата надежда, че той се е сетил, да излизаме с приятели с надеждата, че може да го срещнем... Надяваме се и тайно се молим, че събитията, които мислено рисуваме в главите си ще се случат.

Това е пътят, по който всички минаваме и колкото повече се задържим по него, толкова повече се бавим с достигането на реалната цел – да го забравим, завинаги!

Колкото по-бързо се настроиш, че вече нищо няма да има между вас, толкова по-бързо ще се приближиш до целта да го забравиш. Не е лесно, но зависи изцяло от теб, така че е напълно достижимо. Важното е теглиш чертата и да се настроиш на вълна, че вече всичко започва от начало – плановете, мечтите, търсенето на нов човек, старият начин на живот. Изморително, но и адски реабилитиращо. Човек се събужда прероден, забравил миналото, носещ само поуките от него.

Какво трябва и не трябва да правиш, за да го забравиш по-бързо?

Не прекалявай с усамотяването и изолацията.
Действително, особено след тежки моменти, човек има нужда да остане сам със себе си, но ако прекалиш с това, може да започнеш да изпадаш в депресия. Колкото повече се разсейваш и си създаваш емоции, толкова по-бързо всичко ще остане в миналото.

Забрави за изреченията, които започва със „Само ако не беше станало така, щеше да...“
Щом е станало, значи е трябвало. Животът ни е изпълнен с шансове – те определят съдбата. Едни използваме, други пропиляваме, но всички те са, за да изградят житейския ни път. Забрави за всички видове „ами ако“. Не се измъчвай с размисли как нещо е можело да бъде по-добре. Дори да имаш вина, запази изводите за бъдещите си връзки. При тази вече няма да проработи, защото тя не съществува!

Не се самосъжалявай.
Ако всички около теб са обвързани, а ти имаш зад себе си прясно провалена връзка или мечти за такава, последното, което трябва да правиш, е да се сравняваш трагично с приятелките си. Просто в момента е твой ред, те също са били в тази ситуацията, но тогава може би не си забелязвала. Ако всички са живи и здрави, няма нищо трагично. Загубената любов се преодолява, защото тя е едно от малкото неща в живота, които винаги може да имаме отново, дори да сме си мислели, че е безвъзвратно изчезнала.

Не го търси! По никакъв начин!
Няма по-грешен ход от това да започнеш да се стремиш към комуникация с него, за да кажеш недоизказаните неща. Винаги ще има такива. И е абсолютно нормално в края на отношенията ти с някого, да изпитваш чувството, че има още много неща, които може да му кажеш, а не си успяла. Да, това е така, но моментът, в който няма да има какво да му кажеш, ще дойде, когато вече не се интересуваш от него. Дотогава – стой далеч, защото всеки опит за комуникация ще ти връща спомените и надеждите. А нали запомни - те най-много вредят в такива моменти.

Заобгради се с обичта на приятелките си.
Точно те са тези, които са свидетели на всичко и знаят колко ти е трудно. Не се отдалечавай умишлено от тях, нито се дръж все едно са виновни, че в момента ти страдаш, а те са щастливи. Именно от позитивни хора имаш нужда, а не от такива, които да мрънкат с теб и да се самосъжалявате. Колкото повече прекарвате времето си заедно, ще се увериш, че той не е бил смисълът на живота ти и има толкова невероятни хора, с които си заобиколена.


Клин клин избива.
Едва ли някой ще отрече, че това е вярно. Излизай с нови мъже, позволявай им да те ухажват и да те обсипват с внимание. Не бързай да търсиш нова любов, защото така всеки ще сравняваш с него. Отдай се на развлечения – колкото повече, толкова по-добре. Ще започнеш да се чувстваш по-щастлива и разтоварена. Има толкова много предимства да си необвързана, нали?

Ако вярваш в мита за единствената половинка, която човек търси и намира, тогава ще ти е лесно. Значи той не е бил тази половинка и е време да потърсиш истинската. Ако не вярваш в този мит, значи ще ти е двойно по-лесно – светът е пълен със свободни и прекрасни мъже, с които може да се запознаеш и да създадеш нова невероятна връзка.

И последният ми съвет, най-убедителен и най-ефективен. За да го забравиш завинаги, просто проумей, че той не е човекът за теб. Мисли трезво, подреди фактите и се концентрирай върху причината, заради която не сте заедно. Убедителна е, нали? Ако двама души се обичат и са един за друг, те намират начините да са заедно и не искат да се забравят. Във всички останали случаи, съдбата ни предпазва и ни насочва по правилния път. Сега не вярваш, но съм сигурна, че след време ще разбереш защо е трябвало да се случи така. Дори да си със същия човек.

Митовете на пиещите мъже

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ СЪПРУГАТА ЗА ПИЯНСТВОТО И АЛКОХОЛИЗМА

Защо явната лъжа често пъти е по – силна от истината? По много причини.
Една от тях е, че лъжецът вярва в нея по – силно, отколкото човек в своята правда.

Алкохоликът толкова силно и целенасочено вярва в правото си да пие, че всеки, който му се изпречи на пътя, въпреки най – добрите си намерения и неопровержими аргументи, веднага се превръща във враг. Ако страстният почитател на Бакхус не може да надвие съпротивата на жена си с агресивен натиск, тогава той започва да я баламосва с митове:

1. Мит първи:
   ТРЯБВА САМ ДА ПОИСКАМ ДА СЕ ОТКАЖА

Грижата на алкохолика за собствената му свобода и право на избор е много трогателна и смешна. Общо взето, той е прав – ако не го пожелае силно сам, нищо няма да направи. Но заблудата му е, че ще може да го направи самостоятелно.
Състоянието на привързаност към нещо само по себе си не спомага за възникването на желание да се освободиш от тази привързаност. Единствено някои много сериозни последици от този измамен избор могат да накарат човека да се замисли за свободата си. Докато алкохоликът не се “опари” едва ли ще настъпят бързи положителни резултати. Пиянството прилича на блато (не случайно Хераклит казва, че душата на пияницата е “влажна”), а желанието да си трезвен може да бъде оприличено с искрица светлина ( пак Хераклит сравнява трезвата душа със сух огън). Силният огън може постепенно да изсуши блатото, но искрата не може да пламне сама в блатната тиня. И ако въпреки физическите закони такова нещо все пак се случи, огънят няма да може да гори дълго.
Блатото е символ на инерция, на страшна сила, способна да угаси и най – добрите пориви.
“Пиянското Аз” на алкохолика е не просто олицетворение на неподвижна ленива стихия, а активна зла воля.
Затова тезата му: “Аз трябва сам да поискам да се откажа” не бива да бъда възприемана сериозно. Той няма да го поиска сам без някакво сериозно въздействие отвън – тежка травма или добре организирана лечебна помощ.

1. Мит втори:
   КОГАТО ПОИСКАМ, ЩЕ МОГА ДА СЕ ОТКАЖА И САМ

В мита винаги има доза истина, на която като на въдица се хващат лековерните души. Разбира се, човек не може да откаже пиенето, ако сам не го поиска. На алкохолика не може да му бъде внушено желанието да бъде трезвен, при положение, че цялото му същество активно се съпротивлява. Наистина възможността да се откаже от пиенето става реалност само тогава, когато в пияната му душа пламне искрата на желанието му да е трезвен.
Лъжата в този мит се състои в това, че алкохоликът може сериозно да поиска да бъде трезвен във всеки един момент и по собствено желание. Без външна, добре обмислена и целенасочена помощ той в никакъв случай няма да издържи дълго да е трезвен и няма да надвие желанието си да пие. Ако оставим нещата на самотек и не се стремим да го излекуваме от порока му, той може би никога няма да се избави от своята патология. Ако вярвате, че мъжът Ви наистина някога сам ще поиска да не пие и ще успее да запази в себе си това желание, много се лъжете.
Малко вероятно е да стане чудо.
Много по – вероятно е той никога не го поиска и следователно да не успее да се върне към трезвия начин на живот.

1. Мит трети:
   АЗ ИМАМ ПЪЛНОТО ПРАВО ДА ПИЯ КОЛКОТО СИ ИСКАМ И ВСЕКИ НАТИСК С ЦЕЛ ОТКАЗВАНЕ Е НЕЗАКОННО НАКЪРНЯВАНЕ НА МОИТЕ СВОБОДИ.

Всъщност не накърняването на свободите на алкохолика се превръща в накърняване на правата на всички около него. Накърняват се правата на жена му за внимание и материално благополучие, правата на децата му за щастливо детство, правата на началника за това работата да е свършена ..........
Списъкът може да продължи до безкрай.
Но защо много от жените на пияниците тъй лесно се поддават на тези безмислици за човешките права?
Нормално ли е те да нямат право да се защитят, а той да има системно право да тормози близките си?

1. Мит четвърти:
   ЛЕЧЕНИЕТО ВЪВ ВСИЧКИТЕ МУ ВИДОВЕ И ФОРМИ УВРЕЖДА ЗДРАВЕТО И ПСИХИКАТА.

Отказът от лечение е измежду типичните хитрувания и увъртания на деформираното от алкохола съзнание, което не желае да променя каквото и да било в стереотипа си.
“Няма да се лекувам и точка. Не искам да стана идиот” – така отговарят повечето алкохолици на жените си, измъчени от безплодните увещания. В такива случаи се посочват хиляди примери като този, че еди кой си се повел по акъла на жена си и тъща си, отишъл да се лекува и станал “идиот”. Обяснимо е защо мъжете, които пият се поддават на такова заблуждение. Но е абсолютно необяснимо защо жените им вярват, след като винаги имат възможност да се обърнат към специалист и лично да разберат какви са особеностите и резултатите от лечението на алкохолизма.
Всичко това доказва, че много от жените спазват странната си готовност да бъдат мамени. Те приемат като чиста монета всички легенди и митове на алкохолиците.

1. Мит пети:
   ЗА ВСИЧКИТЕ МИ НЕЩАСТИЯ Е ВИНОВНО МОЕТО СЕМЕЙСТВО – ДЕЦАТА, РОДНИНИТЕ И НАЙ – ВЕЧЕ ЖЕНА МИ. ЗАТОВА ПИЯ.

Мъжът осъзнава, че върши нещо нередно. Сутрин, по време на махмурлук често изпитва вина. Но е невъзможно непрекъснато да се намира в такова състояние, още повече, че жена му често изразява недоволството си от неговото пиянство.
Понякога двойният натиск на отрицателните емоции се струва на алкохолика толкова тежък, че той няма сили да го понесе. Единственият начин да бъдат отбити атаките на жената и да се запази необходимото самоуважение и чувството, че е прав, са ответните нападки и обвинения: “Да, аз пия, но пия заради всички вас и най – вече заради тебе, защото ти ми съсипа живота!”. По – нататък следват нецензурни изрази, а после и побой.
Много жени възприемат логиката му не само защото той ги е наплашил. Те просто се страхуват да останат сами, имат нужда от силно рамо, на което да се облегнат.
Дори въпросното “рамо” да се превръща в удряща ръка, те пак запазват тези отношения.
Всички много добре знаят, че алкохолиците винаги си намират повод за пиене – всеки път се измисля някакъв тържествен случай или празник.

1. Мит шести:
   ОТ УТРЕ СПИРАМ ДА ПИЯ.

Има ли жена, която да не е чувала тези думи от своя мъж алкохолик? Най – интересното е, че той вярва в собствената си лъжа. Когато после поискате да спази обещанието си, сам не може да обясни защо го е дал.
Често пъти алкохоликът опровергава собственото си обещание да се откаже от пиенето, твърдейки, че “никога не е казвал подобно нещо”, или, както обикновено, започва да увърта.

Жени, ако искате вашите мъже да се спасят от своя порок, ако сте съгласни да се борите с това зло, научете се да отличавате митовете, с които алкохолиците притъпяват съзнанието ви.

СЪВЕТ: Не се оставяйте мъжът ви да ви омагьосва с митове.

Мъжът кръшкач

Възраст: Около 28 години или около 42 години.

• Семеен статус:
  Женен повече от пет години, има деца.
  
  
• Произход и образование:
  Всички социални слоеве, образование от основно до висше.
  Независимо от класовата принадлежност всички мъже са склонни еднакво към изневяра.
  
  
  
• Семейна среда:
  Единият от родителите са изневерявали, стигнали са до развод.
  Семейната среда влияе изключително върху сексуалното и брачно поведение на мъжете, които по правило повтарят опита на родителите си.
  
  
• Местожителство и жизнена среда:
  И големите градове, които предлагат повече възможности, и малките провинциални селища, макар че там изневярата носи повече рискове.
  
  
• Ръст: Над 175см.
  
  
• Предбрачни познания и опит:
  Множество връзки преди брака, включително две или повече по-сериозни.
  Това е мъжът който бяга от една любов, за да се втурне в друга, и преди да реши да “се върже”, е имал многобройни авантюри.
  Интимността го плаши, докато изневярата предлага съвършен параван и защита от емоционално обвързване с една партньорка.
  
  
• Кариера:
  Амбициозен, с успех в работата.
  Упражнява професия, свързана с изкуствата, медицината, търговията, спорта, икономиката или друга, която предполага чести пътувания и командировки.
  Болшинството психолози намират тясна връзка между натовареността и изневярата. Онези, които се измъчват под товара на работата си, нямат толкова възможности за изневяра. Мъжът с успешен бизнес има повече самочувствие, той е по-самоуверен да направи първата крачка, пък и има повече шанс за успех.
  
  
• Финансово състояние:
  Има достатъчно пари.
  Парите не са необходими за изневяра, но са полезни и за нея. Колкото повече пари има един мъж, толкова по-чести могат да бъдат неговите “излети” извън семейното гнездо. Парите създават по-големи възможности за пътуване и по-добри условия за изневяра.
  
  
• Моментно емоционално състояние:
  Той е несигурен, гони разтоварваща сексуална авантюра.

Изследвания сочат, че 40% от мъжете изневеряват заради изключително възбуждащия риск, който една такава авантюра носи със себе си. А само 9% от мъжете изневеряват, защото са се влюбили.

7-те периода в развитието на мъжете

Жабата има три периода в своето развитие, мухата - четири, а мъжът седем, както гласи легендата. Въпреки това повечето жени различават само три – младия мъж, зрелия мъж и стария мъж.
Някои мъже са такива артисти, че могат да променят състоянието си и поведението си само в рамките на една вечер.

Ако им се даде възможност, те бързо се оказват в състояние на страшна умора, както онези химически съединения, които бързо се разлагат на инертни елементи, веднага щом видят гърба ви.
Една от тайните добре да се съжителства с мъжки индивид е да се избере този, който е привлекателен, дори и в състояние на стагнация.

Мъжът дете е период, който започва на седем години и продължава при повечето от мъжете до края. Това е най-естественото от седемте състояния. Това е периодът на футбола, на топката за тенис и на топката за пинг-понг. Това е миризмата на бензин, на масло от мотора, който се яхва смело и лети по-бързо от вятъра. В тези моменти мъжете не се нуждаят от жени. Изчакайте момчето да се превърне в мъж, търсещ любов. Влюбеният мъж вече е ваша жертва. Това е един от най-неудобните му моменти в живота, но той знае, че трябва да премине през него, защото, ако не го направи, сигурно ще съжалява. Сега можете да изисквате от него да носи вратовръзка, да яде суфле и да бъде любезен с майка ви. Сега той може да жертва поредния футболен мач, за да отидете на театър, или да напазарува. Старите му приятели все му повтарят да се стегне и да се върне към предишния си начин на живот. Алтернативата е да се ожени. Жененият мъж е твърде приятен, стига вие да не очаквате непрекъснато рози или лунна светлина. Когато се ожени, мъжът си отдъхва. Сега той може отново да се върне към някои стари привички, въпреки че задълженията му са нараснали - дом, планово за бъдещето, сладка женичка и т.н. Въпросът е, доколко мъжът умее да жонглира с всичко това. В момента, в който той предпочете да ви купи дъска за гладене вместо коралова огърлица или златен пръстен, той е готов да стане баща. Просвещава се с медицинска литература по въпросите на раждането, разтрива ви корема с подходяща мазнина, купува неподходящи бебешки дрешки. Когато отмине периодът на бащинството, изведнъж мъжът изпада в паника. Започва да се оплаква по-често, че не му върви в кариерата и в секса. Ужас го обхваща, когато установява, че новият му шеф е с 20 години по-млад от него. Работата му го изнервя. Настъпващото младо поколение го притиска. Мъжете в този момент не са способни да преживеят емоционалната криза сами. Те преувеличават нещата, взимат ги много навътре и правят инфаркти. Някои от мъжете намират изход от тази мегакриза, като започват да кръшкат. Вместо да се прибират вкъщи, миришещи на цигари и пот, вашите половинки ухаят на свеж сапун. Изведнъж нещата в службата тръгват твърде на-добре, съпроводени с много часови съвещания, промени в цялостната система на работа или пък двудневни командировки. Грешните позвънявания надминават средностатистическото число и още много такива подобни. Аферата прави мъжа млад, ентусиазиран, но след нея той е едно нещастно същество. Очаква съпругата отново да го разбере (тя винаги го е разбирала добре) и смята, че романтичен уикенд или скъпа вечеря в изискан ресторант или подаръче ще оправи нещата. Е, разкайващият се мъж има още много да учи. Със застаряващия мъж се живее лесно. Не се надбягвате сутрин за огледалото в банята, нито пък очаква да го изненадвате в леглото. Можете спокойно да заемете очилата му за четене и да се възхищавате от колекцията му с марки. В момента, в който той започне преди лягане да ви говори само за насажденията в дворчето, помнете, че вече не се интересува от жени.

Сляпата любов

Сляпата любов е глухоняма. Не вижда, не чува и не изрича недостатъците на любимия човек. Сляпата любов преминава с бясна скорост през житейските изпитания, преодолява страданията, прощава грешките на половинката и дарява с мигове на щастие.



Полемиките, които се завъртяха след статиите „Съпруг за пример“ и „Перфектна съпруга“ отключиха в съзнанието ми темата за любовта. Не защото съм я забравил или защото не заема централно място в сърцето ми, а защото сякаш дотолкова бях свикнал със съществуването й, че не смятах за нужно да я обсъждам. Но след като изчетох мненията на много гневни съпруги, недоволни от мен, от мъжете си или от целия свят, трябваше да отворя темата за сляпата любов. Защото сляпата любов е универсалният верен отговор и на двата въпроса: „Има ли съпруг за пример“ и „Има ли перфектна съпруга?“ - „Не! Има сляпа любов.“

Идеалите са идеали, защото се разминават с реалността. Така, че никой не очаква от вас да сте съвършени красавици или перфектни съпруги. Но къде остана волята за самоусъвършенстване? Нима всеки човек, независимо от пола, не се стреми да опознае себе си и да се изгради като достойна личност? Нима съществува жена, която да не иска да изглежда и да се чувства красива? Нима има мъж, който да не се стреми към успешна кариера? Трудно е. Особено за жените, които трябва да се разкъсват между безбройните ангажименти в ежедневието си. Времето и силите никога не стигат, но това не е повод за отказване. Ако не сте перфектна съпруга в мъжките очи, това не означава, че той ще ви обича по-малко! Напротив. Ако сляпата любов е преминала през сърцето му и е останала там под формата на страстна любов или „отлежала“ обич, перфектността губи значение.

Когато мъжът е обладан от сляпа любов:

• прощава на (не)перфектната съпруга задръжките в секса, но ако са прекалено големи, може да се стигне до някоя нелепа изневяра „от нужда“.

• яде безвкусни или прегорели манджи, или се храни с полуготови храни, но често остава гладен за „нещо по-така“.

• търпи истериите на (не)перфектната съпруга, но се натоварва излишно и губи ресурси за важните неща в живота.

• може да прости на (не)перфектната съпруга недостатъчното време, което отделя за детето, но едва ли ще се намери кой да компенсира майчинските грижи.

• е щедър към прищевките на (не)перфектната съпруга, но мъжкият джоб може да не издържи, ако отливите са по-големи от приливите.

• не вижда наедрелите задни части, отпуснатото коремче и изразените бръчки, но очите на околните остават отворени за занемарения външен вид на (не)перфектната съпруга.

• е готов да се примири, че (не)перфектната съпруга приема всичко насериозно и няма чувство за хумор, но по-често си търси компания, с която да разпусне от напрежението.

• може да прости на (не)перфектната съпруга лошото отношение към приятелите му, дори да преустанови контакти с някои от тях, но само ако самият той прецени, че критиките към тях са основателни.

Сляпата любов поразява още по-дълбоко жените. Стремежът да си намерят съпруг за пример е разбит на пух и прах, тресне ли ги сляпата любов.

Когато жената е обладана от сляпа любов:

- е готова да чака достатъчно дълго съпругът й да се издигне в кариерата и да „направи пари“, но би трябвало сами да се досещате на каква тема ще са повечето семейни скандали.

- прощава на съпруга си, че не я задоволява качествено и периодично, но незадоволената жена е истинско бедствие.

- не упреква съпруга си, че не се грижи достатъчно добре за детето, но прави всичко възможно, за да го превърне в добър баща.

- не настоява съпругът й да е в добри отношения с майка й (тъщата) и търпи прехвърчащите искри между двамата.

- понася грубоватото отношение на съпруга си и се радва като малко дете на всеки кавалерски жест.

- поема цялата домакинска работа на свой гръб, тъй като нейният съпруг отказва да помага.

Такива сме ние простосмъртните – (не)перфектни. Но защо да не даваме всичко от себе си, за да се стремим към самоусъвършенстване, вместо да разчитаме на сляпата любов?

Как изглежда идеалната жена?

Идеалната жена е сексапилна хубавица с изящни черти и съвършени пропорции. Идеалната жена има дълга коса, изразителни очи, сочни устни, тънка талия и плосък корем, големи и стегнати цици, добре оформено дупе и стройни крака.

Забравям временно за характера и се доверявам изцяло на сетивата. Търся идеалната жена на външен вид. Жената, която е толкова красива, че да изпаднеш в несвяст като я зърнеш. Идеалната жена е имагинерен образ, който няма реално съответствие. Много световни красавици се доближават до абсолютното съвършенство, но никоя не може да покрие изцяло критериите. Затова нека да сглобим идеалната жена сами, част по част:

Идеалната жена има дълга коса

Идеалната жена има божествено дълга коса. Къдрава или права, няма значение. Важното е да пада свободно върху раменете й. Да се развява от вятъра. Да блести от слънцето. Късата прическа може да е много модерна и да стои добре на жената, но погубва женствеността й. Разтапям се от кеф като видя жена ми заспала, с разпиляна коса върху възглавницата. Обичам да я галя, да вдишвам от аромата й и да усещам топлината й. Вързаната на опашка, дълга коса също става, но най-хубава е пуснатата коса. 

Идеалната жена-звезда с дълга коса: Никол Шерцингер

Идеалната жена има изразителни очи

Сини, зелени, кафяви, черни, пъстри или сиви, идеалната жена има изразителни очи. Очи, които говорят и казват: "Искам те" или "Обичам те". Очи, които са дълбоки, а не празен поглед. Красивите очи са като магнит за мъжете. Изразителният женски поглед примамва и подканя. Женските очи може да те омагьосат така, че да забравиш кой си и от къде си. Ако жената умее да играе с поглед, може да те подлуди. Ако мъжът умее да тълкува женските погледи, това ще му помогне да се научи да разбира жените.

Идеалната жена-звезда с изразителни очи: Меган Фокс

Идеалната жена има сочни устни

Сочни и изкусителни устни, а не "устни като ужилени от оса". Силиконовите устни правят от жената карикатура. Сочните естествени устни са дар от природата. Те са устни, създадени за целувки и.... този път ще си спестя любимото удоволствие. Изкусителните устни, използвани по предназначение, са едно от най-силните женски оръжия. Устните, които бърборят прекалено, губят от чара си. Жената със сочни устни приковава мъжките погледи, нашепва точните думи, целува страстно и засмуква мощно.

Идеалната жена-звезда със сочни устни: Анджелина Джоли

Идеалната жена има тънка талия и плосък корем

Тънката талия е най-точният показател за женственост, но рубенсовият тип мадами губят позиции. Съвременната жена не е достатъчно да има тънка талия, ако няма плосък корем. Отпуснатите коремчета и паласките са демоде. Тънката талия е природна даденост, а плоският корем - резултат от здравословно хранене и усърдни тренировки. Идеалната жена е надарена с тънка талия и се грижи да стегне корема си. За да изпъкнат най-добре тънката талия и плоският корем, са необходими чифт големи и стегнати цици. 

Идеалната жена-звезда с тънка талия и плосък корем: Шакира

Идеалната жена има големи и стегнати цици

Мъжете си падат по цици. Това е красивата истина, която не бива да обижда жените с малки цици. Те трябва да носят дребните си женски атрибути с гордост, но без да се целят в категорията "идеална жена". Естествено големите цици са истински божи дар и носителката им трябва да да дава всичко от себе си, за да ги предпази от гравитацията и законите на стареенето. Чифт големи и стегнати цици възбужда на мига и развинтва мъжкото въображение. Мъжете  рядко разпознават силикона, така че...

Идеалната жена-звезда с голям и стегнат бюст: Моника Белучи

Идеалната жена има добре оформено дупе

Ако женското деколте е важно за мъжа, то дупето е два пъти по-важно. Висящото, сплескано задниче или огромният, смъкнат задник, са срам за всяка жена с претенции за секси визия. Добре оформеното дупе е природен феномен, но подлежи на сериозни корекции. Седалищните мускули се стягат трудно, но с редовни фитнес занимания се постигат чудеса. Като прибавим и масажите със силни мъжки ръце, резултатите може да са впечатляващи. Стегнатото женско дупе е мотив за мъжко престъпление, не го подценявайте!

Идеалната жена-звезда с добре оформено дупе: Ева Лонгория

Идеалната жена има стройни крака

Женските крака притежават магически свойства. Не само приковават мъжките погледи, но им дават възможност свободно да се движат по тях. Дългите крака са мечта на жените, мъжете нямат претенции към дължината. Късокраките дами също не бива да се отчайват. Мъжете харесват стройни и... широко разтворени женски крака. Изящните крака се извайват с фитнес, но генът си казва своето. Едва ли някой мъж ще върне жена с пищни бедра, но идеалът предполага – стройни крака, с хармонични извивки. 

Идеалната жена-звезда със стройни крака: Дженифър Анистън

Пропуснах най-важната женска част – ръцете. Някога мъжете преценяваха жените по ръцете, а дали и днес е така?

Той се нуждае от пространство

Усещаш, че го задушаваш. След време дори ти казва, че се чувства притиснат и не може да диша.



Пространството: Къде е границата? Всъщност никой не знае дали граница съществува в отношенията между влюбените. Крайната граница може да бъдат твоите мечти или неговите мечти. Или пък каквото и да се намира извън пространството. Пространството е крайна граница, само защото не знаем какво се случва извън него, или пък след това. Всъщност всичко зависи от това как се възприемат нещата.

Разбира се, границата е и мъжкото„аз”. Част е от това да бъдат мъже. Според повечето обвързани мъже най-неприятното в една връзка е нарушаването на личното пространство, безскрупулното инвазиране, ако може така да го наречем. Много често, ние „нежната” половинка наричаме това желание у другата страна „егоизъм”  или пък „аз не съм на първо място”.

Как, обаче ние да разберем дали нашият мъж има нужда от лично пространство или пък е наистина е егоист?

Неполучени съобщения или пък отхвърлени разговори

SMS-ите са най-великото изобретение след печатарството. Могат да те накарат да чувстваш неудобната тематика, като приятна тема за комуникиране, колкото и гадно да изглежда. По-лесно е да кажем какво ни мъчи с SMS, отколкото очи в очи. Лошото е, обаче, че се случва да прекаляваме с тях и в крайна сметка излиза, че следим половинката.

А те мразят да се чувстват контролирани, пък и честно казано имат право, ние не сме и не трябва да бъде майки. Не бива да ги опитомяваме. 

Този тип поведение не води до контрол, а до очебийна несигурност, което дразни. И с право! Все пак, ако нас ни преследваха така, щяхме да се борим. Винаги е по-интересно, когато двойката е съставена от две личности.

Избира собствените си приятели... отново

Няма причина за драми.

Просто защото искат да прекарат известно време с приятели не означава, че не искат да са с нас. Това усещане, обаче, не ни води към идеята да не се виждаме със собствените си приятели или пък да се чувстваме виновни, докато го правим, нали?



Той не прави планове
Когато си харесаме някого, не отлагаме плановете. В един филм, прането заедно беше метафора на любовта, пък и буквално това е един от важните моменти в една връзка. Нали най-важното е да можеш да переш с него? Често обаче въпроси от типа: Кога ще вечеряме следващата седмица? или Искаш ли де отскочим някъде за уикенда? или пък съждения от тип: през лятото е супер в Турция, трябва да отидем са плашещи за един мъж в началото на най-прекрасната връзка. Започнете с малки неща, като например не кога, а какъв да е ресторантът следващия път. Ако пък живеете заедно, опитайте с кърпите за хранене.

В един идеален свят, нашите връзки ще съществуват между онези перфектни граници, в които ще прекарваме точно толкова време, колкото да не изгубим аз-овете си един в друг. Има много връзки, които съществуват точно в обратната страна, несъвместими с логиката отношения. Истината е, че когато мъжете са с Нея искат да прекарват повече време с партньорката, но са объркани и не знаят кое точно време трябва да изберат.

Годежният пръстен – символ на любов и вечен съюз

Предложението на брак с годежен пръстен е традиция с богата история. Годежният пръстен е символ на любов, уважение, вечен съюз между мъжа и жената. Традицията повелява годежният пръстен да е от благороден метал и да има поне един диамант.

Обичаят мъжът да предлага на жената брак с годежен пръстен съществува у народи, твърде различни като бит, душевност и народопсихология. Произходът на тази традиция обаче е с неизяснено начало. Според някои историята на годежната традиция тръгва от Древен Египет, където брачният съюз не е бил само формалност. Семейството е заемало важно място в египетското общество. Кръглата форма на годежния пръстен, според  египтяните, символизирала безкрайната любов и  вечния съюз между мъжа и жената. В Египет вярвали, че пръстенът трябва да се носи на безименния пръст на лявата ръка, защото от там преминава „вената на любовта“. Християнската традиция да се носят годежни пръстени на този пръст датира едва от 16 век. Преди това те се носели на третия пръст на дясната ръка. В наше време класическият годежен пръстен се носи на безименния пръст. В някои страни обаче като САЩ и Великобритания пръстенът се носи на безименния пръст на лявата ръка, а в страни като Полша, Украйна и България се носи на безименния пръст на дясната ръка. Някои жени, при сключване на брачен съюз, предпочитат да носят и годежния и венчалния пръстен на един и същи пръст, а други предпочитат да ги носят на двата си безименни пръста.

В началото за направата на годежни пръстени, египтяните използвали разнородни материали - коноп, кожа, кости, слонова кост и т.н. Римляните носели годежни пръстени от желязо, което символизира сила и издръжливост. Халките се наричали Anulus Pronubus. Постепенно майсторите започнали да изработват пръстени от злато, като ги гравирали с красиви фигурални мотиви.  Най-често срещаните мотиви за декорация били стиснати ръце, любовен възел или пък ключ, с който, според вярванията, жената трябвало да отключи сърцето на мъжа. За римляните годежният пръстен бил символ на собственост, освен на любов.

Традицията е била възприета и от древните гърци. Годежните им пръстени били изработени от желязо, но по-заможните хора си позволявали пръстени, изработени от мед, сребро или злато. 
В Близкия Изток годежният пръстен се използвал и за брачна халка. В миналото той е представлявал златна лента, чиито краища се съединявали и образували кръг. Пръстенът е символизирал смирение и търпение. Традицията повелявала съпругите да носят пръстена, подарен им от техния мъж, постоянно. След дълго пътуване, когато мъжът се завръщал при съпругата си, проверявал дали пръстенът е все още на ръката й, което било знак за нейната вярност.  

През Средновековието се въвело изискването годежният пръстен да бъде с рубин, чийто червен цвят символизирал изпепеляващата любов между мъжа и жената. Сапфирите, символи на новото начало, също са били популярни. В миналото някои от народите на Британските острови изработвали годежни пръстени единствено от метал, а дизайнът им символизирал вярност. Двете вплетени ръце с корона и сърце над тях били символи на разбирателството, любовта и приятелството между мъжа и жената, лоялност и вярност между двамата.

Италианците започнали да правят годежни пръстени от сребро, украсени с множество гравюри и черен емайл. В средновековна Венеция пък се утвърдила традицията годежният пръстен да бъде с поне един диамант. Смятало се, че диамантите са магически камъни, създадени от пламъците на любовта. Те са най-твърди от всички скъпоценни камъни и  са символ на сила, дълголетие, стабилност на взаимоотношенията, непреходна любов и привързаност. Те били доста редки, скъпи и достъпни само за богатите. Затова тенденцията да се използват диаманти в направата на годежни пръстени се утвърдила през 19 в. Тогава са открити големи залежи на диаманти в Южна Америка. Скоро диамантите станали достъпни за повече хора. Но дори и тогава, в Англия вместо диамант често използвали перли като декорация за годежни пръстени.

В някои страни, като Бразилия и Германия например, годежен пръстен носят и мъжът и жената.
През 860 г. папа Николас I издава декрет, според който пръстенът официално удостоверява годежа. Изискването било пръстенът да е задължително златен.  

В днешно време за направата на годежен пръстен се използва обикновено сребро, злато или платина, а вместо диамант се предпочитат и сапфири, изумруди, рубини или камъни, отговарящи на зодиакалните знаци.

Има теория обаче, според която годежният пръстен не е първият символ на любовта между двама души. Предполага се, че първият годежен символ е от времето на пещерните хора. Те използвали изтъкано от корени и треви въже или въже, направено от кожа. С него мъжете завързвали ръцете и краката на своята избраница, за да не може тя да избяга. Веднъж убеден, че избраницата му няма да го напусне, пещерният човек първо развързвал краката й, а след това и ръцете, като накрая връзвал въже само около единия й пръст. 



Според традицията в днешно време, приемайки годежен пръстен, жената дава съгласието си за брак с кандидат жениха. Ако жената реши да развали годежа, тя е длъжна да върне пръстена. Ако годежът бъде развален по желание или по вина на мъжа, жената има право да задържи пръстена.  

В някои европейски страни било прието да се използва една и съща халка като годежна и венчална. В тези случаи пръстенът се считал за годежен, до тогава, докато на него не гравирали името на съпруга и датата на сватбата. След което халката вече се смятала за сватбена.

Рецепти

Картофени кюфтета

Продукти:

• 1кг картофи
• 200г сирене
• 200г шунка
• 2 яйца
• черен пипер
• кимион
• магданоз
• малко сол
• галета

Начин на приготвяне:

Картофите се сваряват,обелват се,и се оставят да престоят една вечер в хладилник.

Сиренето се натрошава,шунката се нарязва на дребно и всичко това се смесва с настърганите на едро ренде картофи.

Прибавят се подправките,нарязаният на дребно магданоз,счупват се двете яйца.Всичко това се омесва добре,оформят се средно големи кюфтенца.

Потапят се първо в яйце,после в галета и се пържат до златисто в сгорещено олио.

ДОБЪР АПЕТИТ!!!

Кекс с аспирин

Продукти:

• 4 броя яйца
• 250 г захар
• 2 чаши брашно
• 150 мл хладка вода
• един аспирин

Начин на приготвяне:

Яйцата и захарта се разбиват с миксер до  побеляване, аспиринът се разтваря във вода и се прибавя към сместа. Прибавя се брашното и се разбърква добре.

Сместа се изсипва в набрашнена кексова  форма и се пече на 180 градуса.

Топъл кексът се изважда от  формата и се поръсва с пудра захар. 

Сладкиш с шоколадови вафли

СладкНеустоимо вкусен!

Продукти:

• 4 броя шоколадови вафли
• 1 кофичка кисело мляко
• 2 чаени чаши брашно
• 1 чаена чаша захар
• 1/2  чаена чаша олио
• 1 чаена лъжичка сода за хляб
• 3-4 супени лъжици  маргарин

Начин на приготвяне:

Разбиваме содата с киселото мляко. Добавяме двете настъргани на едрото ренде вафли,
брашното, захарта и олиото. Разбъркваме добре.Сместа се слага в неголяма набрашнена тава и се пече на  -180/200 градуса около 20 мин-30 мин.След като се извади от фурната още топъл сладкишът се маже с трите супени лъжици маргарин, а отгоре се настъргват другите две вафли.Вкусът е невероятен.  .

Английски сладкиш

Необходими продукти:

• 5 яйца
• 1 1/2 чаена чаша захар
• 2 1/2 чаени чаши брашно
• 1 пакетче краве масло
• 1 бакпулвер
• 1 кофичка кисело мляко
• мармалад от кайсии
• 1 чаена чаша нарязани орехи
• 12 супени лъжици захар (за глазурата)
• ванилия

Начин на приготвяне:

Жълтъците се разбиват със захарта. Прибавя се разтопеното масло, ванилията, брашното пресято с бакпулвера и киселото мляко. Изсипва се в тавичка, предварително намазана с масло и посипана с брашно. Пече се на силна фурна около 30 минути.

След това се намазва с повече мармалад и се поръсва с орехите.

Белтъците се разбиват с 12-те лъжици захар на твърд сняг, който се разстила върху сладкиша. Връща се отново във фурната и се запича при 150 C до порозовяване. 

Пълнен шаран “Лили”

Това е шарана, който приготвям за Никулден. Опитайте и няма да съжалявате.
за 5порции
.
Продукти:
1 шаран (около 1кг)
сол
дивесил
магданоз
копър
черен пипер
горчица
олио
50 г ориз
50 г стафиди
50 г счукани орехи
50г очукани бадеми
1 глава кромид
2 скилидки чесън

Начин на приготвяне:

• Шаранът се почиства и измива със студена вода.
• Посолява се и се натрива отвътре с горчица.
• Лукът се нарязва на дребно и се задушава в тенджера с горещо олио. Към него се добавя оризът, разбърква се и се доливат 100 мл студена вода и щипка сол.
• След като сместа кипне, се добавят стафидите, орехите, бадемите и нарязаните на ситно дивесил, магданоз, копър и черният пипер.
• Оставя се на котлона, докато оризът поеме водата. Тенджерата се снема от огъня. В плънката се добавя счуканият със сол чесън и тя се разбърква. С нея се пълни шаранът.
• Разрезът се прищипва с клечки за зъби.
• Шаранът се намазва с олио отвън. Поставя се в тавичка, чието дъно е покрито с намазано с масло фолио за печене. Пече се в силна фурна да готовност.