Независимо един от друг, двама германски журналисти се впускат в този експеримент.Алекс Рюле е на 40 години и работи като редактор в германския вестник "Зюддойче Цайтунг". Кристоф Кох е на 35 и също работи като редактор. Двамата се заемат със задачата да поживеят известно време без интернет. Без проверяване на поща, без четене на онлайн-статии, без клипчета, без виртуални срещи в социалните мрежи, без гледане на футбол онлайн, без сваляне на музика и всички онези малки сладости, манипулиращи ни до степен на пълна зависимост и носещи името "Интернет".
Сякаш си лишен от орган... В един момент Алекс Рюле си дава сметка, че е потънал изцяло в мрежата - дори крие мобилния си телефон в тоалетната, така че по време на семейни вечери да може да влиза скришом в интернет. Самият той описва състоянието си така: "притискан от невротичния страх да не изпусна нещо важно и съблазнен от надеждата точно в този момент да получа мейла, който ще промени живота ми към по-добро."
И така, журналистът решава, че е крайно време да натисне спирачките. Той остава цели 6 месеца офлайн, а книгата му сe казва "Без мрежа". Докато Рюле разглежда времето си без интернет от забавната страна, колегата му Кристоф Кох се придържа към анализа на собственото си състояние.
Удивително е до каква степен и двата текста си приличат. Авторите описват първите дни от новата си житейска ситуация по еднакъв начин: все едно са напуснали дома си или са прекратили дългогодишна връзка с близък човек. Говорим за абстиненция. На мястото на мобилния телефон те усещали празнота, сякаш са били лишени от орган. Чувството било физическо.
Стилът на Кох е по-научен, студен, книгата му "Аз съм офлайн" е изпълнена с фактология, интервюта, различни гледни точки. Тази на Александър Рюле прилича на дневник или блог. Езикът му е нервен и неравен в началото, а с напредването на текста става все по-концентриран, спокоен и изкусен. След първоначалната нервност настъпва покой. Нещо като да откажеш цигарите и алкохола, или и двете заедно.
В края на постите... Но и двамата журналисти са доволни, че дългите пости най-сетне са свършили и могат с радост да се върнат към старата си зависимост. В края на книгите им има съвети как да разпределяме времето си така, че интернет да допълва, а не да определя живота ни. Не е необходимо да се изключим от мрежата, а да превключим към друг начин на нейната употреба.
И тук е мястото всеки да си зададе въпроса: мога ли да изкарам дори един месец без интернет? Преди да си отговорим обаче, трябва да се замислим и върху въпроса по колко време на ден прекарваме в мрежата и какво бихме правили през тези часове, ако нея я нямаше...
Няма коментари:
Публикуване на коментар