сряда, 22 септември 2010 г.

Годежният пръстен – символ на любов и вечен съюз

Предложението на брак с годежен пръстен е традиция с богата история. Годежният пръстен е символ на любов, уважение, вечен съюз между мъжа и жената. Традицията повелява годежният пръстен да е от благороден метал и да има поне един диамант.
Годежният пръстен – символ на любов и вечен съюз
Обичаят мъжът да предлага на жената брак с годежен пръстен съществува у народи, твърде различни като бит, душевност и народопсихология. Произходът на тази традиция обаче е с неизяснено начало. Според някои историята на годежната традиция тръгва от Древен Египет, където брачният съюз не е бил само формалност. Семейството е заемало важно място в египетското общество. Кръглата форма на годежния пръстен, според  египтяните, символизирала безкрайната любов и  вечния съюз между мъжа и жената. В Египет вярвали, че пръстенът трябва да се носи на безименния пръст на лявата ръка, защото от там преминава „вената на любовта“. Християнската традиция да се носят годежни пръстени на този пръст датира едва от 16 век. Преди това те се носели на третия пръст на дясната ръка. В наше време класическият годежен пръстен се носи на безименния пръст. В някои страни обаче като САЩ и Великобритания пръстенът се носи на безименния пръст на лявата ръка, а в страни като Полша, Украйна и България се носи на безименния пръст на дясната ръка. Някои жени, при сключване на брачен съюз, предпочитат да носят и годежния и венчалния пръстен на един и същи пръст, а други предпочитат да ги носят на двата си безименни пръста.

В началото за направата на годежни пръстени, египтяните използвали разнородни материали - коноп, кожа, кости, слонова кост и т.н. Римляните носели годежни пръстени от желязо, което символизира сила и издръжливост. Халките се наричали Anulus Pronubus. Постепенно майсторите започнали да изработват пръстени от злато, като ги гравирали с красиви фигурални мотиви.  Най-често срещаните мотиви за декорация били стиснати ръце, любовен възел или пък ключ, с който, според вярванията, жената трябвало да отключи сърцето на мъжа. За римляните годежният пръстен бил символ на собственост, освен на любов.

Традицията е била възприета и от Годежният пръстен – символ на любов и вечен съюз древните гърци. Годежните им пръстени били изработени от желязо, но по-заможните хора си позволявали пръстени, изработени от мед, сребро или злато. 
В Близкия Изток годежният пръстен се използвал и за брачна халка. В миналото той е представлявал златна лента, чиито краища се съединявали и образували кръг. Пръстенът е символизирал смирение и търпение. Традицията повелявала съпругите да носят пръстена, подарен им от техния мъж, постоянно. След дълго пътуване, когато мъжът се завръщал при съпругата си, проверявал дали пръстенът е все още на ръката й, което било знак за нейната вярност.  

През Средновековието се въвело изискването годежният пръстен да бъде с рубин, чийто червен цвят символизирал изпепеляващата любов между мъжа и жената. Сапфирите, символи на новото начало, също са били популярни. В миналото някои от народите на Британските острови изработвали годежни пръстени единствено от метал, а дизайнът им символизирал вярност. Двете вплетени ръце с корона и сърце над тях били символи на разбирателството, любовта и приятелството между мъжа и жената, лоялност и вярност между двамата.

Италианците започнали да правят годежни пръстени от сребро, украсени с множество гравюри и черен емайл. В средновековна Венеция пък се утвърдила традицията годежният пръстен да бъде с поне един диамант. Смятало се, че диамантите са магически камъни, създадени от пламъците на любовта. Те са най-твърди от всички скъпоценни камъни и  са символ на сила, дълголетие, стабилност на взаимоотношенията, непреходна любов и привързаност. Те били доста редки, скъпи и достъпни само за богатите. Затова тенденцията да се използват диаманти в направата на годежни пръстени се утвърдила през 19 в. Тогава са открити големи залежи на диаманти в Южна Америка. Скоро диамантите станали достъпни за повече хора. Но дори и тогава, в Англия вместо диамант често използвали перли като декорация за годежни пръстени.

В някои страни, като Бразилия и Германия например, годежен пръстен носят и мъжът и жената.
През 860 г. папа Николас I издава декрет, според който пръстенът официално удостоверява годежа. Изискването било пръстенът да е задължително златен.  

В днешно време за направата на годежен пръстен се използва обикновено сребро, злато или платина, а вместо диамант се предпочитат и сапфири, изумруди, рубини или камъни, отговарящи на зодиакалните знаци.

Има теория обаче, според която годежният пръстен не е първият символ на любовта между двама души. Предполага се, че първият годежен символ е от времето на пещерните хора. Те използвали изтъкано от корени и треви въже или въже, направено от кожа. С него мъжете завързвали ръцете и краката на своята избраница, за да не може тя да избяга. Веднъж убеден, че избраницата му няма да го напусне, пещерният човек първо развързвал краката й, а след това и ръцете, като накрая връзвал въже само около единия й пръст. 

Годежният пръстен – символ на любов и вечен съюз

Според традицията в днешно време, приемайки годежен пръстен, жената дава съгласието си за брак с кандидат жениха. Ако жената реши да развали годежа, тя е длъжна да върне пръстена. Ако годежът бъде развален по желание или по вина на мъжа, жената има право да задържи пръстена.  

В някои европейски страни било прието да се използва една и съща халка като годежна и венчална. В тези случаи пръстенът се считал за годежен, до тогава, докато на него не гравирали името на съпруга и датата на сватбата. След което халката вече се смятала за сватбена.

Няма коментари: