неделя, 3 октомври 2010 г.

Как да го изловим в изневяра?

Как да го изловим в изневяра?
Ако отдавна подозирате гаджето или съпруга си в изневяра, но се чудите как да го изловите, на помощ ви идват технологиите. Сред най-новото в света на техниката са мини камери, удобни и лесни за употреба. Те могат да ни помогнат да изловим "неверния" мъж и да го хванем в крачка.
Как?
Мини устройствата, които заснемат всяка крачка на любимия през деня и вечерта, могат да се скрият в неговата писалка, вратовръзка, копче на риза или дори ръчен часовник. Такава шпионска камера, скрита в някой от изброените предмети, може да заснеме мъжа ви къде се намира, в каква поза и най-важното в чии обятия се намира. Ако, разбира се, прибегнете до тази мярка, трябва да се заредите с търпение, защото е възможно мъжът ви да не ви изневери в същия този ден, когато монтирате камерата. Може и въобще да не ви изневерява (което е най-добрият вариант).

Но ако искате да се успокоите, може лесно да се снабдите с подобна камера от магазин или дори поръчвайки си я онлайн. Цената на едно такова устройство е малко висока - около 120 лева.Но пък ви гарантира време на запис до 2 часа, леко и удобно е, може да заснеме видео на разстояние от 3 метра и аудио на 2 метра.

Насочите ли се към този детективски метод, най-добре е да изберете камера за вратовръзка. Така ще може да видите видеозаписа, заснет фронтално и дори ще зърнете лицето на евентуалната ви съперница.

Не забравяйте, че изберете ли да проследите мъжа до вас с такъв тип шпионска камера, то доверието между вас очевидно е изгубено. Дори и да не се уверите с очите си, че ви изневерява, ще трябва да поработите върху връзката и взаимното доверие, което е разрушено. Успех!

Една купичка мюсли на ден

Една купичка мюсли на ден
Една купичка мюсли на ден е не само добре за фигурата ни, но учените са доказали, че жени, които консумират по-голямо количество фибри са с два пъти по-нисък риск от развитие на рак на гърдата. Фибрите това са /влакна, нишки/, съдържащи се в кореноплодните растения, зърнените храни и сушените плодове, които не се асимилират от организма. Средно човек консумира само по 10-12 г фибри, но ако увеличим приема над 30 г това осезателно ще намали риска от рак на гърдата.
Това е установил екип от Университета по Епидемиология и Биостатистика Лийдс, който е изследвал хранителните навици и здравето на над 35000 жени в продължение на 7 години. Възрастта на проучваните жени в началото на експеримента е била между 35 и 69 години. Диетата им е била оценявана като е използван 217-точков въпросник.
257 от жените в пременопауза са развили рак на гърдата по време на проучването. Установено било, че те са приемали по-голямо количество протеини, по-малко фибри и витамин C, в сравнение с останалите. Според учените това вероятно се дължи на въздействието на фибрите върху образуването и регулацията на женския полов хормон естроген.
реклама
Нивото на този хормон, естествено, е по-високо при по-младите жени.
Доказано е също, че фибрите намаляват риска от развитие на запек, хемороиди и рак на дебелото черво. Полезни са при профилактика на сърдечно-съдови заболявания, намаляват нивото на холестерол и регулират кръвната захар.
Млечните и животинските храни не съдържат никакви фибри, а храните, богати на мазнини съдържат минимално количество фибри. Знаейки тези неща е добре да съобразяваме менюто си, така че да не лишаваме организма от необходимото и полезното за него. Обикновено когато жените се подлагат на диети наблягат на месото и соковете – а нито едното, нито другото съдържат фибри. В тази връзка е далеч по-добре да заменим белия хляб, с пълнозърнест, отколкото съвсем да се откажем от зърнените изделия.
Лекарите препоръчват поне две от храненията да съдържат храна, богата на фибри, както и да приемаме повече плодове и зеленчуци, по възможност необелени.
Следва една малка таблица с основни, достъпни продукти, които съдържат по-голямо количество фибри и може да ви послужи в определяне на седмичното меню.
Колкото по-добре информирани сме, толкова по-здравословно ще можем да се храним.

продукт количество Грама – фибри
ябълка Средно голяма 3 г
кайсии 4 бр 5 г
Банан среден 2, 4 г
Ечемик неолющен 40 г 5 г
Ечемик готвен 1 чаша 6, 5 г
Боб, червен, готвен 100 г 6, 5 г
боровинки 1 чаша 5 г
Хляб – ръжен 1 филия 7 г
трици 45 г 13 г
Сушени смокини 100 г 12 г
Брашно – ечемик 100 г 10 г
Брашно – соево 100 г 15, 5 г
Брашно – пълнозърнесто 100 г 11 г
Кашу 75 г 4, 5 г
Грах – готвен 100 г 6 г
* * *
Здравословните предимства на мюслито 

Здравословните предимства на мюслито
Мюслито е изключително популярна и здравословна закуска. То завоюва все повече място и в менюто на българката. Любима храна е и на децата. Съществуват най-разнообразни и вкусни комбинации от овесени ядки, сухи плодове, ядки и семена, в съчетание с мед на прах или парченца шоколад.
Хубавото на мюслито е, че може да се комбинира с всякакви продукти: кисело или прясно мляко, плодови сокове и пресни плодове.
Можем да го поднесем на закуска, да панираме месо за обяд или да приготвим вкусен десерт.
Всяка българска домакиня би трябвало вече да се е убедила, че мюслито е изключително практично, а и изключително здравословно, защото съдържа всички необходими за деня витамини, минерали, антиоксиданти, фибри и баластни вещества.
Мюслито съдържа витамини от групата B - B1, P, B6, фолиева киселина, мастноразтворими витамини A, E, D.
В подкрепа на мюслито е и това, че пълнозърнестите храни имат изключително благоприятен ефект по отношение на теглото. И това е поради голямото съдържание на полизахаридите, чието продължително разграждане в стомашно-чревния тракт, осигурява постоянен приток на глюкоза и фруктоза към кръвта, което дава така необходимата енергия за обмяната на веществата. За дамите, които са на диета пък е невероятен помощник срещу чувството на глад, тъй като увеличава обема си и създава усещане за ситост. Мюслито е една от малкото храни, които нямат нито една вредна съставка. Например:
Плодовете намаляват риска от рак
Овесените ядки намаляват нивото на холестерол в кръвта
Целите овесени и пшенични зърна са богати на фибри.
Затова, ако искате да сте винаги сити и здрави, не забравяйте да се храните балансирано и да използвате повече мюсли при приготвяне на храна за вашето семейство. Бързо ще се убедите, че мюслито може да се комбинира с почти всички продукти и да се използва за всякакви ястия. И наред с това е и невероятно вкусно.
Диета с мюсли
Закуска
30 г мюсли със 120 мл нискомаслено мляко
ябълка или чаша натурален сок
кафе без захар
Обяд
Сурови зеленчуци с парче нетлъсто месо (риба или яйце),
една филийка пълнозърнест хляб
половин кофичка нискомаслено кисело мляко
ябълка
Следобедна закуска
една филийка пълнозърнест хляб
плод или обезмаслено мляко
Вечеря
Зеленчукова супа или салата,
50 г зърнена закуска (мюсли) със 120 мл нискомаслено мляко и 100 г нискомаслено сирене.
.

Жени правят стриптийз шоу без да знаят

Жени правят стриптийз шоу без да знаят
Моя позната ми се оплака наскоро, че докато пробвала дрехи в индийски магазин на ул. „Граф Игнатиев” вдигнала случайно глава и забелязала, че камерата гледа в кабинката. Веднага поискала сметка от момичетата зад щанда, но те й отговорили, че така следели за кражби.
Приятелката ми не била удовлетворена от този отговор и се заканила да си търси правата в Съюза на потребителите.
Колко ли жени без да знаят са правили мини стриптийз шоу в същата кабинка! И дали записите се използват само по предназначение, т.е. с цел охрана?
Етично и лесно е продавачка да следи с колко дрехи се влиза и излиза от пробната (както е в много други магазини), вместо камерата да документира събличането на нищо неподозиращите дами.

Защо пълнеем и какво не бива да ядем?

Защо пълнеем и какво не бива да ядем?
Според последните стряскащи статистики, 60% от българите са с наднормено тегло. Децата ни тенденциозно растат по-пухкави и закръглени от вида, който ние имахме като деца. И не, това не е статия от типа "ние бяхме по-добре от децата днес". Но пък тази фраза заплашително се превръща в реален факт, защото децата днес ядат само т.нар. "фаст фууд", сиреч - пица на парче, дюнери, мазни бургери, бутерки, пълни с празни калории, от които се дебелее, но не засищат. Зеленчуците и плодовете все повече заприличват на мистична легенда за децата, които се мръщят дори при произнасянето на двете думи.

Ето кои са най-вредните и калорични храни, от които можем да лишим себе си и децата си спокойно, за да бъдем здрави и красиви:
1. Пица
Пицата на парче от години заля като вълна градските улици, павилионите по спирки и особено тези около училищата. Пицата не е никак лош вариант за обед или вечеря, но за разнообразие. Докато евтиното й предлагане я е превърнало в ежедневна част от живота ни. Едва ли е нужно да ви обяснявам колко много калории се съдържат в една пица и сравнително малко полезни хранителни вещества за организма ни.

2.
реклама
Бутер баничка
Този тип закуска също завладя ежедневието ни. Наистина тези банички са невероятно вкусни, но за сметка на това ужасно калорични. Хапвайки си го редовно, рискуваме да загубим освен хубавата си фигура, и добрия здравен статус.

3. Бургери
Типичната американска закуска е вече част и от нашия дневен ред. Къде отидоха хубавите здравословни сандвичи, които майките ни правеха за закуска? Сега нямаме време за тях, а и за повечето деца е срамно да ядат домашна храна, за съжаление. И все пак, се забелязва известен прогрес в тази насока, благодарение на био магазините, които все се появяват в страната. Те наистина предлагат био и здравословна храна. Възползвайте се!

4. Сладкиши
Коя жена не обича сладко? Шоколад, сладкиши, вафли, бонбони, разнообразието е огромно. Но отражението, което прекалената консумация на сладко има върху нас, не е никак симпатично. Напротив, високо въглехидратните храни като сладките вредят на фигурата и на тялото ни. За предпочитане е да ги избягвайте. Прекрасен заместител на някоя вафла са 2 лъжици мед - сладко и много полезно!

5. Чипс и зрънчо
Чипсът и любимото зрънчо на децата ни е страховита комбинация от консерванти, въглехидрати и всякакви овкусители. Което на практика значи, че са изцяло изкуствен продукт, без естествени съставки в него. Консумацията на такъв тип храни може само да ни навреди. Ако успеете да научите детето си (а и себе си) да не ги консумира, тялото ви ще бъде изключително благодарно!

Теми на живота


Линии на избор
Забелязали ли сте, че независимо колко добре върви животът ви и колко добре се справяте с повечето неща, винаги има една определена област, която не можете да овладеете, независимо колко се стараете и колко много внимание й обръщате?
Тази определена област е вашата избрана линия и това е още един избор, който правите от другата страна, за нещо, с което трябва да се справяте тук. Ако животът на земята в действителност е едно сурово училище — и той е, — линията на избор е пътят, който сте решили да поемете като основно предизвикателство в това прераждане.
Има седем линии на избор:
• здраве;
• духовност;
• любов;
• обществен живот;
• финанси;
• кариера;
• семейство.
Искам да ви дам пример с моя избор на линия,която е „семейство". Аз съм родена в семейството на топъл, прекрасен любящ баща и нервна, егоистична майка. Прекарах детството си в опити да направя семейство тип „Норман Рокуел" от този суров, наличен материал и съм сигурна, че това, че бях медиум и много открита, само усложняваше нещата в дома и беше много трудно да се почувстваш уютно с майка, която редовно даваше воля на въображението си как ще ме пребие, докато спя, и баща, който полушеговито заявяваше, че единствената причина, поради коя­то не напуска съпругата си, е, че ще трябва да я целуне за довиждане. Аз най-накрая се отказах от илюзията да оправя това семейство и се насочих да създам мое собствено... С първия съпруг, който ме тормозеше, и втория, който ме доведе до фалит; двама синове, които обожавам, които имат различни бащи и не са най-добрите приятели; взаимна омраза със съпруга на сестра ми... И на шестдесет и три години, след като междувременно другите шест линии на избор са имали добри и лоши периоди, но никога не съм ги чувствала неизпълними, нищо друго не ме кара да се чувствам по-непригодна и безпомощна от онази област, с която все още се боря и която се нарича „семейство".
Много искам да ви обещая, че като откриете вашия избор на линия, ще може да го преодолеете, но мисля, че случаят не е такъв. Това, което може да направите,
Е само да не се чувствате като изненадани от засада, когато следващия път се провалите в същата област, за която сте сигурни, че не ви се отдава. Очаквайте пречките и бъдете приятно изненадани, когато те не се появят. И запомнете, че която и област да сте си избрали от седемте, тя не е наказание или бреме, стоварено ви от някое тъмно същество, а избор, който сме направили, преди да дойдем тук, предизвикателство, върху което искаме да работим и което съдържа целия смисъл на нашето идване, и ние ще го разберем, когато се върнем отново у дома.
 
Следващите четиридесет и четири теми на живота, обсъдени в девета глава, са първият списък, от който ние си избираме основната и второстепен­ната тема, които ще служат за изпълнение на целите, които сме си поставили за изпълнение за краткото бреме, когато сме извън дома. Докато ги четете, се питайте коя от тях определя вашите истински подтици и импулси, които ви тласкат напред ден след ден, и коя е най-точно описание на импулса, който се опитва да ви отклони от пътя.
 
Активатор. Активаторите са тук, за да прибират боклука, който другите са оставили след себе си. Те правят така, че работата да се свърши, и то да се свърши правилно. Предназначени са да оправят всякак-ви проблеми и са доволни, когато свършат задачата си, независимо дали е голяма или малка активаторите трябва да внимават да не се раздават прекалено.
 
Естетически стремежи. Човекът с естетическа-та тема е движен от вътрешната нужда да твори в някое изкуство — музика, драматургия, литература, скулптура, живопис, хореография, художествени зана­яти и т.н. Това занимание може да го отведе до славата и привилегиите, което е приятно, стига второстепенната тема да е съвместима с това, но може да е и трагично, когато е в конфликт. Джуди
Гарланд, Винсент Ван Гог и Мерилин Монро са примери за главна тема „естетически стремежи", която е била в неразрешен конфликт с второстепенните им.
 
Анализатор. Анализаторите изпитват нужда да огледат и най-малките подробности от начина и причините, поради които функционира всичко. Те са просто незаменими в научните и другите технически области. Страхът им от пропуск или недоглеждане им пречи да се отпуснат, да се доверят на инстинктите си и да отстъпят назад достатъчно, за да видят цялостната картина.
 
Знаменосец. Знаменосецът винаги е в първите редици в битката срещу нещата, които счита за несправедли­ви. Той стои на пост по време на стачка, демонстрира, агитира или каквото там му се струва нужно, за да се вмества в собствената си представа за „истинска борба". Предизвикателството за знаменосеца е да се научи как да прекарва идеите си по-ефективно, с такт и умереност, а не с разпалващ разногласия фанатизъм. През в0-те години имаше много такива знаменосци като Аби Хофман, Джери Рюбин и други добронамерени радикални антивоенни деятели.
 
Строител. Строителите са вятърът д крилата на обществото, често невидимите, но жизненоважни зъбни колела, които движат всичко. Строителите не са хората, които излизат на сцената, за да получават награди, а онези, които са изиграли главна роля в павирането на пътя до този етап. Може да се чувст­ват недооценени, задето не им се признават заслугите,
Но не трябва да забравят, че наградата за избирането и усъвършенстването на тази тема е в напредъка на душата по пътя й към съвършенството, което е далеч по-ценно от всяка друга награда.
 
Катализатори. Както предполага наименование­то им, катализаторите са движещата сила; онези, които карат нещата да се случват и превръщат бездействието в действие. Те са енергични, изпълнени с ентусиазъм и като че ли се представят най-добре при напрегнати обстоятелства. Чувстват се празни и потиснати, когато нямат цел.
 
Борец за кауза. Ако няма социална тема, за която да се бори, той си я създава. Те са генералите, които командват знаменосците — гласовити, действени и страстни в усилията си да подобрят света понякога за сметка на собствената си безопасност и безопас­ността на другите. Най-недисциплинираните се ста­раят да привлекат по-голямо внимание към себе си, отколкото към своята кауза.
 
Контролиращият. Най-успешните от тях са блес­тящи в ръководството на възложените им задачи, като контролират работата и разпределят задълженията разумно и дискретно. По-неуспешните са оне­зи, които изпитват нужда да диктуват и критикуват всяка подробност от живота на околните. По ирония на съдбата най-голямото предизвикателство за контролиращия е самоконтролът, защото той му липсва.
 
Емоционалност. Хората, родени с тема „емоционалност", притежават необикновената способност да изпитват най-дълбоко въодушевление, най-съкрушително отчаяние и всеки оттенък на емоция между тях. Тяхната чувствителност е както дар, така и тежест и те трябва да осъзнаят, че равновесието в живота им е от изключителна важност.
 
Експериментатор. Експериментаторите държат да изпробват всеки стремеж или начин на живот, който им хване окото. Те скачат от ръководене на магазин към участие в археологически разкопки в Перу, опити в уличните артистични изпълнения и посеща­ване на курсове за ковачи не защото им липсва цел, а защото имат нужда да живеят живота си като активна, разнообразна серия от участия в разни неща. Само угаждането до степен на безотговорност е най-голямото препятствие, което стои пред експериментатора.
 
Погрешимост. Темата за погрешимостта обикновено е избрана от хора, изправени пред физически, умствени или емоционални предизвикателства. Ду­шите, които избират погрешимостта за своя тема, са необикновени и в моментите, когато се обезкуражават, не бива да забравят какъв вдъхновяващ пример дават на останалите, които се изправят пред подоб­ни препятствия и възтържествуват над тях.
 
Последователят. Последователите посвоему са не по-малко важни за обществото от лидерите, тъй като без тях изобщо не би имало лидери. Осигуряване-
То на силна, надеждна подкрепа може да бъде най-големият и щедър принос на последовател на тази земя. Това, което последователят не бива никога да забравя, е, че трябва внимателно да обмисля кого и какво да следва.
 
Хармония. Спокойствието, хармонията и равно­весието са не само главните, но и единствените прио­ритети на хората с тема „хармония" и те правят всичко възможно, за да ги поддържат у себе си. В положителния си вид тези хора са добри и услужливи и могат да оказват успокояващо въздействие в хао­тични ситуации. В отрицателния си вид им е трудно да приемат и да се приспособят към неизбежните трусове, удари и напрежение на живота.
 
Лечител. Лечителите често, макар и не задължително, изпитват влечение към професиите на лекуващи физическото или психичното здраве. Избраната от тях тема може да се прояви в най-различни форми, всичките включващи облекчаване на болката и подоб­ряване на качеството на живота. Задължително е лечителите да се научат да се пазят от прекалено силно съчувствие към онези, които се опитват да излекуват, и да внимават с темпото, за да избегнат претоварване с проблемите, към които ги е привлякла тази тема.
 
Хуманист. По определение хуманистите са родени, за да се раздават на човечеството. Вместо да се борят с несправедливостите на живота чрез седящи стачки и митинги, те заобикалят протестиращите,
За да нахранят със собствените си ръце гладните, да намерят подслон за бездомните, да превържат ранени­те, да учат неграмотните и изобщо да се нахвърлят сами срещу нещастията в живота. Те се изправят пред двойно предизвикателство — едновременно да знаят, че работата, която има да се свърши, е безкрай-на, и кога и как да спират, да си почиват и да се предпазват от изхабяване.
 
Непогрешимост. Тази тема се илюстрира от хора­та, които сякаш са родени с всичко—хубост, талант, интелигентност, привилегии, остроумие, елегант­ност и т.н. Може и да не ви се вярва, но тяхната тема понякога е необикновено трудна. Проблемите им рядко биват приемани на сериозно. Хората често изпит­ват към тях неприязън заради преимуществата им и те лесно могат да се почувстват недостойни, защо­то не са спечелили своето привилегировано място в обществото. Не е необичайно да изпитват силно влечение към прекаляване с храна, безразборни сексуални връзки и злоупотреба със забранени вещества, сякаш се опитват да уравновесят везните, създавайки си трудности, с които не са се родили. И тъй като много неща са получили лесно, понякога се чувстват емоционално неспособни в ситуации, които поста­вят на изпитание техния характер.
 
Интелектуалност. В най-добрия случай човекът, избрал тази свързана с безграничната жажда за знания тема, е онзи, който цял живот учи и постоянно използва образованието си, за да информира хората и подобрява живота на земята. В най-лошия — една от многото версии на вечния студент, чиято единствена цел е знанието заради самото знание, и понеже само се трупа, а не се споделя, то не е от полза никому освен за притежателя си.
 
Дразнител. Имайки предвид колко трудна тема е това, е удивително, че толкова много хора са я предпочели, не мислите ли? Дразнителите са постоянните, преднамерени песимисти, критикари; онези, които винаги намират за какво да се оплакват. Те са много полезни, когато искаме да се научим на търпение, търпимост и устойчивост срещу отрицателно­то, докато те самите се борят да преодолеят същото онова отрицателно, което според избраната си тема са възприели.
 
Съдия. Хората с тази тема цял живот се стремят активно към честност и равенство. Някои от най-великите американски президенти и активисти като преподобния д-р Мартин Лутър Кинг са прекрасни примери по тази тема. За съжаление в най-лошия си вид, когато е заблудена и несъсредоточена в бог, тази страст за оправяне на несправедливостите може да предизвика размирици, анархия и саморазправи.
 
Законност. Прилагането на закона и практикуването или преподаването на право са сред професионал­ните изяви на темата за законността, която се върти около загрижеността за запазване на границата между законното и незаконното. Възвишените предс­тавители на тази тема са предани обществени служители, които страстно помагат за поддържането на ред и равновесие в света. Ако са корумпирани и злоупотребяват с властта си, те са обида за темата, са си избрали.
 
Лидер. Странно, но хората с лидерска тема може да са много надарени в способността си да водят, но почти никога не са новатори, а предпочитат да са лидери във вече установени области — например адвокати, които се стремят към шумни дела и процъфтяват под светлината на прожекторите, вместо да посветят опита си за внасяне на значителни подобрения в съдебната система. За да усъвършенстват тази тема, най-правилно е да сменят приоритета си от собствения успех към изразяване на лидерските спо­собности чрез изследване на нови, социално значими области.
 
Самотник. Самотниците често могат да бъдат обществено активни и да привличат внимание, но най-често избират кариери и начин на живот, които им позволяват да се изолират от другите. Приятно им е' да бъдат сами и обикновено им е приятна собствената компания. Често се мъчат да преодоле­ят изтощението и раздразнението си, когато други хора прекарват прекалено много време в тяхното пространство.
 
Неудачник. Темата за неудачника в основни линии е същата като темата за погрешимостта, но без физическите, умствените или емоционалните предизвикателства. Хората, избрали темата „неудачник", имат много предимства и добри качества, но понеже са твърдо решени да се самосъжаляват, постоянно ги пренебрегват. Търсят внимание, правейки се на мъче­ници, и ако в живота им няма мелодрама, си я създават. Подобно на дразнителите те могат да ни вдъх­новят да мислим по-положително и да не одобряваме поведението им, без обаче да ги съдим.
 
Манипулатор. Манипулаторската тема е много мощна и не задължително отрицателна. Манипулато­рите подхождат към живота си и към околните като към едностранна игра на шах и успяват да ги контро­лират в своя полза, често със забележителен талант. Когато тази тема е посветена на възвишеното, съсре­доточеното в бога добро, манипулаторът може да окаже огромен положителен ефект върху общество­то. Когато се злоупотребява с темата, манипулато­рите са твърде погълнати от себе си, за да се занима­ват с благополучието на който и да било друг освен със своето, и то за сметка на всички останали.
 
Пасивност. Пасивните хора изглеждат слаби, но по-точно могат да бъдат описани като особено чувствителни към емоционални разриви. Те имат мнение, но го изразяват най-ефективно в някои ситу­ации, в които няма сблъсък, и когато казват станови­щето си, те винаги го правят меко. Трудно е за хора с тема „пасивност" да се справят с извънредни обстоятелства, но малко напрежение би им дошло добре, за да ги пришпори да действат.
 
Търпение. Това е една от най-изпълнените с предизвикателства теми, тъй като търпението изисква
огромни усилия в един свят, в който нетърпението почти се счита за възхитително умение да се справяш с положението. Изборът на темата „търпение" издава желание на духа да се придвижи по-бързо към съвършен­ството от онези, които са избрали по-лесни теми — с други думи донякъде може да се каже, че търпението е признак за духовно нетърпение. По време на посто­янната си битка срещу своите пориви да избухнат в напрегнати ситуации тези хора непрестанно се борят с вината от редките си отклонения от пътя към целта и гнева, който според изискванията на темата са длъжни да подтискат. Когато осъзнаят колко трудна тема са си избрали,, може да престанат да бъдат толкова сурови към себе си.
 
Пионка. Пионките са от съществено значение за напредъка на универсалния дух, понеже изпълняват ролята на фитила, който изгаря, за да се появи на бял свят нещо с голяма значимост. Може би най-класическият исторически пример за пионка е юда, чието предателство спрямо Христос в крайна сметка се оказва основният елемент за раждането на християн­ството. Посвоему важните хора, които са си избрали темата „пионка", трябва да внимават да си избират само най-стойностните и хуманни каузи.
 
Миротворец. За разлика от темите „пасивност" и „хармония" темата „миротворец" обикновено е придружена от изненадващо количество агресия — миротворците могат да бъдат направо напористи в устрема си да спрат бойната и насилието. Тяхната преданост към мира е далеч по-голяма от предаността им, към която и да било група хора или страна, и нямат нищо против да спечелят малко известност в преследването си на тази благородна кауза.
 
Представление. Хората с тема „представление" понякога си избират професии в сферата на забавленията, но често се задоволяват да бъдат душата на компанията, работното място или класната стая на местно ниво. Тях ги поддържа светлината на прожекторите, колкото силна или слаба да е тя. Твърде често изграждат самооценката си, като се гледат единствено през очите на другите. Те трябва да се съпротивляват на това, като запазят част от значителната си енергия за самонаблюдение и се научат да се подхранват духовно и емоционално от самите себе си.
 
Преследване. Друга необикновено трудна тема. Преследваните са не само постоянно готови за най-лошото, но и убедени, че по някакъв начин са избрани за особено лош късмет или отрицателно отношение. Щастието ги плаши, защото са сигурни, че ще трябва да платят твърде висока цена за него и че може да им бъде отнето във всеки момент. Преодоляването на темата за преследването изисква огромна сила, но наградата е забележителен духовен напредък.
 
Преследвач. Преследвачите обикновено са агресив­ни, умеещи да оправдават всяко свое действие социопати, които злоупотребяват и дори убиват без чувство за вина или разкаяние, най-често без смекчаващи вината фактори като умствено или емоционално заболяване. Очевидно почти е невъзможно да се разбе­ре целта на тази тема в рамките на един-единствен живот. Но преследвачите неволно проверяват, поставят предизвикателства и вдъхновяват напредъка на нашите закони, съдебни системи, техники на съдебната медицина, моралните граници, социалното съз­нание и единството на човечеството.
 
Нищета. Предизвикателството в темата за нищетата е очевидно. Най-често се среща в страните от третия свят, но е не по-малко трудна сред изоби­лието, където избралите тази тема могат да се чувстват още по-зле, поставени до по-привилегированите. Темата „нищета" се среща и сред хората в по-благоприятно положение, които постоянно усещат, че каквото и да имат, то не е достатъчно. Търпението, надеждата и. Правилният поглед върху незначителността на материалните блага в универсален мащаб могат да доведат до блестящ духовен напредък онези, които са предпочели темата „нищета".
 
Медиум. Може би си мислите, че това е главната ми тема, но моята е „хуманист". Хората, които си избират темата „медиум", най-често предпочитат да бъдат в предимно детска среда, където способ­ността им да долавят неща извън „нормалния" обсег на чувствителност не се посреща със сурово неодобрение. Задачата на хората с тема „медиум" е да се научат да възприемат способностите си не като товар, а като дарба и да ги употребяват за най-възвишените, себеотрицателни и духовни цели.
 
Отхвърляне. Отхвърлянето е друга особено трудна тема, обикновено произтичаща от отчуждение
Или изоставяне в ранна детска възраст, след което човекът продължава в същия дух в училище, в зрялата възраст и във връзките си. Колкото и да е трудно, предизвикателството тук е да се осъзнае, че отхвър­лянето не е непосилен товар, а тема, избрана специал­но, за да се научи човек, че когато духът цялостен и разчита само на себе си, той повече не зависи от приемането или неодобрението на другите.
 
Спасител. Ако не сте спасител, то несъмнено сте виждали такъв в действие — човек, който изпитва влечение към жертвите, иска да им помогне и да ги спаси дори когато жертвата очевидно сама е създала собствената си криза и/или не иска особено да бъде спасена. Спасителите обикновено са в стихията си в присъствието на най-слабите и безпомощни хора и изпитват голямо състрадание към тях. В крайна сметка спасителят може да се превърне в жертва, ако не поддържа безопасно емоционално разстояние от онези, които се опитва да спаси.
 
Отговорност. Хората, избрали темата за отго­ворността, я приемат не като свое задължение, а като нещо, което ги поддържа емоционално. Те намират радост в това да участват активно в постиженията си и изпитват вина, когато съзнават, че е имало да се свърши нещо, но не са го направили. Предизвикателството за тях е да се откажат от себичността си достатъчно, за да не забравят, че околните също имат нужда от радостта да поемат отговорност и да участват в постигането на нещата.
 
Духовност. Хората с тема „духовност" ще прекарат целия си живот в трескаво търсене на собствения си духовен център, ако не като професия, то поне като непресъхваща лична нужда. Колкото повече тър­сят, толкова повече нови области за изучаване откри-ват. В най-добрия си вид темата „духовност" създа­ва безгранично вдъхновение, състрадателност, широк поглед и търпимост. В най-лошия — проявява се чрез тесногръдие, критикарство и опасната изолация на фанатизма.
 
Оцеляване. Да, до известна степен — стига инстинктът за оцеляване да функционира както трябва — на пръв поглед изглежда, че всички сме избрали тази тема. Но за онези, които активно са я предпочели, животът е непрестанна борба с неща, за които очевидно нямат големи шансове. Обикновено процъф­тяват в кризисни ситуации, но имат проблем с разпознаването на истинската криза измежду обичайните ежедневни предизвикателства. На всички тряб­ва да бъде раздадена лепенка с лозунга по-спокойно!, който да вземат присърце.
 
Въздържание. Темата за въздържанието обикновено е придружена от пристрастеност, която трябва да бъде преодоляна. Дори когато тя никога не се проявява, на хората, които избират тази тема, постоянно им се налага да се борят с усещането за податливост към нещо, било то вещество, секс, начин на живот или друг човек. Налага им се да избягват и другата крайност — да не придобият фанатично или психотично отвращение към обекта, към когото им се струва, че могат евентуално да се пристрастят. Ключът към напредъка в тази тема е умереността.
 
Търпимост. Да видим дали ще познаете. Хората с тема „търпимост" чувстват нужда по някакъв начин да търпят и нетърпимото. Естествено това може да се превърне в такъв товар, че те в крайна сметка да съсредоточат цялата си енергия в единствената област, която чувстват, че могат да търпят най-лесно, като същевременно или станат тесногръди, или престанат да забелязват всичко останало. Напредък постигат само когато осъзнаят, че тази тема може да предизвика нереалистичен поглед към света, и разберат, че си заслужава да бъдат великодушни само към нещата, за които си струва.
 
Жертва. Тези хора, както показва определението, са жертвените агънца на живота и тяхната цел, докато са сред нас, е да привличат вниманието към несправедливостите и да ни вдъхновяват да предпри­емаме действия и внасяме промени към по-добро. Тормозените и убитите деца, жертвите на престъпления от омраза и онези, които са били осъдени за ужасни углавни престъпления, а след това оправдани, са сред хората, чиято тема „жертва" е посветена на най-висшето добро.
 
Мъчител. Мъчителят е тук, за да събере възможно най-много жертви и да установи абсолютна власт над тях с цел постоянно да бъде заобиколен от явни доказателства за силата си. Волята и чувствата на неговите жертви са без значение, освен ако не са в съвършена хармония с неговите, и единственото състрадание, на което е способен, е към собственото му свръхчувствително, ненаситно его. Най-често той е патологично контролиращият съпруг или любовник, фанатично ревностният родител или злоупотребя­ващ началник. Мъчителят подсъзнателно е наясно, че ако пренебрегне тази сила, той ще остане абсолютно безсилен и че съществува далеч по-голяма сила от тази да държиш някой в подчинение, защото когато има абсолютната свобода, той може да направи избор.
 
Воин. Воините са онези, които безстрашно поемат рискове; нашите бойници, пионери и астронавти, пожарникари и безброй други невъзпети герои, които имат куража да се изправят пред физическите, морал­ните и/или духовните предизвикателства от ежедневието; хората от предните линии в борбата срещу престъпността, наркотиците, природните бедствия и тираните убийци; смелчаците, които тръгват към огромните неизследвани светове в космоса. Без посока настъпателността на воина може да бъде разрушителна, но когато е съсредоточена, хората с тема „воин" могат да внесат исторически принос за човечеството.
 
Победител. Темата „победител" се различава от темата „непогрешимост" по това, че победителите усещат активната, всепроникваща нужда да пости­гат и побеждават. Те са вечни оптимисти и винаги вярват, че следващата, делова сделка, следващата връзка, следващото претъркулване на заровете, следващият лотариен билет или залагане, следващата работа или дори следващият брак или дете ще бъдат онези, които цял живот са очаквали и които ще променят всичко. В най-добрата си форма несекващият оптимизъм на победителя и способността му да се изправя след всеки провал и да тръгва уверено напред са вдъхновяващи и въодушевяващи. Без чести проверки на реалността обаче победителят може да разпилее парите, сигурността и живота си с твърде многото си прибързани, недисциплинирани и вземани без предварителна информация решения.

ПАМЕТТА НА ТЯЛОТО

Плодове и зеленчуци в менюто – въпрос на възпитание



Затлъстяването при децата – гените не са извинение


С порастването епигенетичните профили на близнаците все повече се различават



Който прави добро на тялото си, подобрява и архитектурата на мозъка си
 Вродени ли са уравновесеният характер, интелигентността и дълголетието? Откритията в генетиката подхранват вярата във всемогъщата биология. Оказва се обаче, че влиянието на околната среда драстично променя наследствените заложби. Гените ни направляват, но и ние направляваме гените – чрез начина си на живот
  Бебето изсуквало млякото и от двете гърди, но не утолявало глада си. По-късно в детската градина детето поглъщало своята порция и после храната на останалите. Когато станало на 4, разтревожените родители го завели в детската клиника на Лайпцигския университет, разказва списание Spiegel.
Такъв случай лекарите рядко са срещали в своята практика. Решават да изследват чувството на неутолим глад. Оставят момиченцето да яде каквото иска в продължение на 4 дни: шницели, шоколад и още много – то поема допълнително 32% енергия под формата на про-
теини и мазнини, но апетитът му не стихва.
Лекарите изследват генома му и откриват странна мутация – и то в един ген, който работи засилено в мозъчните клетки на хипоталамуса. Очевидно по тази причина не се появява чувството за ситост, но момичето не затлъстява. Това се дължи на околната среда – родителите ограничават храната, насърчават детето да се движи и редовно го мерят на кантара. Медиците пък изследват кръвта на майката и откриват, че тя също носи в себе си мутацията. Жената обаче живее дисциплинирано, движи се много и запазва стройната си фигура. Въпреки силното генетично предразположение затлъстяването при нея не се проявява.
 
Нова наука
Всемогъщите гени не са причина за тлъстините – това показва и изследване сред 704 жени и мъже от религиозната християнска група на амишите в Пенсилвания. Някои от тях носят определен ген на затлъстяването, но въпреки това не са дебели. Дължи се на начина им на живот: по религиозни причини те рядко използват машини, свикнали са на физически труд и живеят както преди 200 години. Онези от тях, които във всекидневната работа изгарят 900 килокалории, могат напълно да изключат влиянието на въпросния ген. Но ефектът се забелязва и при намален прием на калории. Този, който изразходва повече физическа енергия, не само изгаря калории, той намалява и въздействието на гена на затлъстяването в хипоталамуса, който приютява центъра на глада. Начинът на живот променя биологията.
Учените и философите от дълго време спорят какво оказва по-силно влияние на човека – неговата биологична природа или външните влияния? Новите научни открития помиряват двата лагера: гените и околната среда не са противоположни алтернативи, те непрекъснато са във взаимодействие. Защото външните условия могат химически да променят гените и по този начин да ги включат или изключат. Физическата активност, но също междучовешките отношения и социалните фактори определят генетичното наследство. Гените ни управляват, но и ние управляваме гените.
Дарвин ще се обърне в гроба: макар генетичният код да е записан в молекулата ДНК и да е основата на наследствената информация, той не се явява единственото средство за нейното предаване по наследство. Влияние върху хода на еволюцията има и средата.
Наред със съдържанието на гените и последователността на „строителните елементи” на ДНК геномът носи и едно по-висше ниво на информация. Епигенетичните механизми направляват поведението на гените. Епигенетиката (от гр. epi – над) се занимава с онова, което управлява нашата ДНК. Затова я определят като „надгенетика”, „генетика с допълнения”.
Налице са все повече примери, от които учените разбират как околната среда поставя своя печат върху гените: бебета, които са получили достатъч-но нежност от майките си, са по-неуязвими към стреса, както потвърждава едно изследване от края на юли; медитиращите хора наистина променят архитектурата на мозъка си; осиновените деца от социални домове разцъфтяват... А някои близнаци са коренно различни в поведението си.
Епигенетичната информация може да се предаде от клетките дори на дъщерните клетки – тялото има памет. Но тази телесна памет все пак избледнява и може да бъде пренаписана, защото епигенетичните надписи се изтриват. Въздействията върху гените почиват на обратими химически реакции.
Става дума за биохимични съединения, които играят ролята на превключватели – от тях зависи кои точно гени и кои участъци от ДНК кога са активни или не са активни. Те определят дали дадена клетка да се профилира за борба с различни заболявания, колко бързо да остарее, колко бързо да реагира на дразнители отвън. Но епигенетичните превключватели реагират на влияния отвън, което означава, че се променят.
Епигенетиката днес води до драматична промяна в разбирането за човешката биология и за това как възникват болестите. Постоянният стрес, но също и наркотиците и отровите в околната среда оставят следи в генома на нервните клетки – и улесняват по този начин аутизма, страховите неврози, депресиите и деменцията. При заболяванията от рак епигенетичните грешки в регулациите също играят централна роля.
Днес учените се стремят да открият субстанции от нов вид срещу рак и Алцхаймер, търсят лекарства, които целенасочено могат да изтрият онези генетични маркери, които ни разболяват. Защото гените не са съдба за цял живот, те се променят – това революционно познание на епигенетиците противоречи на старите представи.
Дълго време биолозите смятат гените за фиксирани: само чрез промени в последователността на „строителните елементи” на ДНК, чрез мутации биха могли да възникнат нови качества – нови таланти, начини на поведение, предразположения към болести. Междувременно учените са изследвали генома на хиляди хора. Резултатите от това огромно усилие пълнят специализираните списания. Обявени са 850 генетични асоциации, които вероятно се свързват с повече от 70 болести. В медиите всяка седмица се появяват съобщения за новооткрит ген – „ген на пушачите”, „ген на лошите шофьори”, ген „Метусалем”, който позволява да доживееш до 100 години.
Подобни съобщения най-често са безсмислени. Наистина има класически наследствени страдания, при които може да се докаже, че са предизвикани от определен генетичен дефект. Съществуват около 7000 такива моногенни наследствени болести, но разпространението им сред населението е много ограничено.
Съвсем различно е положението при често срещащите се болести като сърдечен инфаркт, диабет, рак или при качествата на характера, чиито точни причини все още са непонятни и често зависят от мощното въз-действие на определени биологични фактори и влияния от околната среда. При по-внимателно вглеждане връзките между гените и качествата се оказват клинично несъществени твърдения на статистиката. При гена „Метусалем” например били нужни само няколко дни, преди откривателите му да си признаят, че става дума за „техническа грешка”.
През последните години високоразвитите индустриални държави наливат милиони от парите на данъкоплатците в изследвания върху това кои отрязъци от генома на даден организъм го правят уязвим за раково заболяване. Учените доста са напреднали – събрали са огромно количество данни, но анализът на тези числа показва само едно: вероятно ловците на гени преследват фантоми. С изключение на гените на рака на гърдата BRCA1 и BRCA2 те не са открили други рискови гени. Това означава, че генетичното предразположение към заболяване от рак е силно надценено. Много по-важно е влиянието на околната среда.
Защо вярваме в наследствеността?
Вярата в биологичното предопределение, в това, че гените решават всичко, засяга един нерв в обществото – тя освобождава хората от вината за своите собствени страдания и слабости!
Умен или глупав, щастлив или тъжен, нервен или самоуверен – нали всичко зависи на първо място от правилните или от погрешните гени?! Как иначе да приемем, че един човек понася по-леко развода или нещастието, а друг е направо разбит? Биологичното решение дават психолозите Тери Мофит и Авшалом Каспи: хората с определен минимално скъсен вариант на ген не могат да преодоляват ударите на съдбата и затова са по-податливи на депресии. Учените стигат до тези изводи, след като изследват 847 души от Нова Зеландия. Кой да предположи, че душевните болести имат биологични корени? Десетилетия наред двамата търсят виновните гени за алкохолизма и шизофренията, но не откриват нищо. Сега с „гена на депресията”, изглежда, най-после ударили десетката.
Генетикът Нийл Риш от Калифорнийския университет в Сан Франциско обаче се запознава с изследването на Мофит и Каспи и с още 13 други проучвания по темата, съдържащи данни за общо 14 250 души. Анализът му показва, че хора, които особено често понасят ударите на съдбата, имат отчетливо повишен риск от депресия – но за вродено предразположение не може да става и дума. Все едно как Нийл Риш и колегите му са обработвали данните, все едно какво се е случило на изследваните пациенти – не съществува никаква връзка между късия ген и особеното предразположение към депресии.
Това означава, че никой не е имунизиран срещу стреса благодарение на подходящи варианти на гени. И никой не става жертва на стреса, защото така искат неподходящите гени. Решаващо за отключването на депресията е на какви влияния от околния свят са подложени гените. Въпреки че биолозите отдавна са направили извода, че житейският опит може да остави следи в генома, гените винаги са се смятали за застинали образувания, неспособни да реагират на социални дразнения.
Вярна ли е тази представа? Неврологът Майкъл Мийни от университета „Макгийл” в Монреал се усъмнява в това, когато изследва поведението на лабораторни плъхове. Оказва се, че някои майки се отнасят с любов към бебетата си, ближат дълго козинката им, малките им са спокойни и след време сами стават нежни родители. Други майки пренебрегват малките си, а те по-късно стават раздразнителни и коравосърдечни родители.
Различните начини на поведение се предава от поколение на поколение – затова първоначално учените ги обясняват с различните гени. Но Мийни и неговите колеги вземат две бебета мишлета от една коравосърдечна майка и ги дават на друга, любвеобилна. И виж ти: осиновените израстват в новото семейство като спокойни индивиди, по нищо не се отличават от собствените деца на любящата майка.
Майчината любов и уравновесеността не се предават генетично – но как тези качества се запазват в семейството? Когато Мийни разсъждава върху тази загадка, му помага случайността. В една кръчма той среща фармаколога Моше Шиф от университета „Макгийл”, който търсел нови видове субстанции за лекуване на заболявания от рак и бил впечатлен от един биохимичен детайл: някои гени в раковите клетки носят малки химически маркери, т. нар. метилови групи. Чрез метилирането един ген не се променя сам по себе си – но въпреки това се изключва. Това означава, че метилирането променя действието на един ген, без да променя съдържанието му. Може ли това да има нещо общо с възникването на болестите?
Двамата учени се усъмняват в догмата, че само съдържанието на гените е от решаващо значение за заболяването. Преди да довършат първата си бира, вече се питат: да не би метилирането да е онзи тайнствен механизъм, който чрез включване и изключване на гени предава майчината любов и спокойствието на бебетата. И не е ли това сензационно доказателство за нещо, дотогава немислимо – гените се учат от опита?
Експериментите с плъхове наистина показват, че травматичните преживявания маркират химически генома. Учените изследват гена за един рецептор, който разгражда в мозъка хормони на стреса и помага да се преработи позитивно ситуацията и да се реагира спокойно на натоварванията. В мозъчните клетки на обгрижваните малки плъхчета този полезен ген е включен. Затова животните реагират спокойно. При тези, които не са получавали достатъчно грижи, генът е силно метилиран и по този начин изключен. Техните хормони на стреса са извън контрол – нищо чудно, че тези животни и по-късно в живота реагират уплашено. „Това означава – твърди Майкъл Мийни, - че тези клетки могат да се променят по начин, който никой не може да предскаже.”
Работата на двамата учени от Монреал е сред най-често цитираните в реномираното научно списание Nature Neuroscience. Резултатите обясняват на първо място защо травматични преживявания от детството са свързани и по-късно с предразположение към душевни страдания. Не е важно само какво е записано в гените, от решаващо значение е какво преживяват гените, от какво се влияят.
Знанието за биологичните спомени днес се увеличава с бясна скорост. С външни влияния върху генома се обяснява например защо някои близнаци са много различни. Множествена склероза, диабет от тип 1, шизофрения – избират единия от близнаците, но не и другия. Учени от испанския Национален център за ракови изследвания анализират генома на 40 еднояйчни близнаци на възраст от 3 до 74 години за различия в метилирането. По-младите двойки близнаци все още носят доста еднакви епигенетични образци, но между по-възрастните двойки има значителни различия. Колкото по-стари са близнаците, колкото по-рядко живеят в една и съща среда и колкото по-различен е начинът им на живот, толкова по-големи са отклоненията в техните епигенетични профили.
Ако един човек се движи много, яде достатъчно зеленчуци, диша чист въздух – всичко това оставя следи, и то учудващо бързо! Когато един от близнаците започва да пуши, да взема наркотици или се премества в град с по-замърсен въз-дух, само за една година епигенетичният му профил значително се променя от този на другия близнак.
Фактори, които моделират генома
Към най-важните фактори, които определят наследствеността, се причислява храната. В ранния си стадий ларвите на медоносните пчели изглеждат еднакви. Повечето получават от пчелите дойки мед и цветен прашец и се превръщат в стерилни пчели работнички. Само някои получават превъзходен царски нектар: те се прeвръщат в плодовити пчели царици. Това е резултат от епигенетичните ефекти. Особената храна води до променено метилиране – и така до изключване на определени гени на развитието.
По същия начин гените на нероденото дете се влияят от храната. Учени от университета “Дюк” в Северна Каролина го показват в експерименти с бременни мишки. Освен другото те изследват и влиянието на растителното вещество генищайн върху гените, което може да се окаже важно и за хората. Така може да се обясни защо азиатците, които ядат много соеви продукти, по-рядко заболяват от рак на простатата и гърдата.
Вашата храна трябва да е вашето лекарство и вашето лекарство трябва да е вашата храна, настоява гръцкият лекар Хипократ – мисъл, която днес звучи пророчески.
Има ли ген на интелекта?
Към качествата, които се моделират от външните фактори, спада и интелигентността. В търсене на мними гени на интелигентността досега учените се доверяваха на изследванията на близнаци. Ако гените наистина определят силата на интелекта, то коефициентът на интелигентност при еднояйчните близнаци трябва да съвпада по-често, отколкото при двуяйчните. До такива изводи стигат много изследвания, което се преценява като доказателство за влиянието на гените върху интелигентността. Но всички тези статистически изследвания обхващат само влиянието на една определена околна среда. Близнаците са поставени в еднакви условия: в семейства от средната класа. Такива семейства най-често участват в изследванията. Данните на близнаци от социално слаби семейства не са анализирани.
Пръв го забелязва психологът Ерик Търкхаймър от университета на Вирджиния в Шарлътсвил. Ако учените изследват само близнаци от заможни семейства, това не води ли до грешни резултати? Защото фактори на околната среда като бедност, грижи, стрес и незаинтересованост обикновено не се проявяват при привилегированите близнаци. Така Търкхаймър започва да търси данни за близнаци от социално слаби семейства. Открива проект, който изследва 60 000 деца от 12 града през първите 7 години от живота им. Накрая всички деца се явяват на тест за интелигентност. От тях ученият избира 319 близнаци (114 еднояйчни и 205 двуяйчни). Наистина се оказва, че при 60% от децата на богати семейства различните резултати се дължат на различни гени, но съвсем други са резулатите при децата от социално слаби семейства – различията в тяхната интелигентност изобщо не зависят от биологията им.
„При най-бедните близнаци коефициентът за интелигентност, изглежда, се виляе изключително от тяхното социално-икономическо състояние”, обяснява Търкхаймър. Това означава: тежките семейни условия потискат генетичния потенциал. Най-бедните деца съвсем не са родени глупави, точно те най-много ще имат полза от програма за насърчаване.
Френски учени пък изследват осиновени деца. В повечето случаи децата са напуснали трудни условия на живот и са отишли при осиновители от средната и най-богата класа. Далеч по-рядко се среща обратният случай. Резултатът е смайващ: социалните и икономическите условия на приемните семейства влияят съществено върху това детето да израсне умно. Когато деца от богати семейства попадат при бедни осиновители, те показват среден коефициент на интелигентност от 107,5. Когато деца от богати семейства са осиновявани от богати хора, техният среден коефициент е 119,6. Това е разлика от 12 пункта, тоест околната среда има значително влияние върху интелигентността.
По-нататък учените изследват какво става, когато дете от бедно семейство попадне при богати осиновители, а неговите братчета и сестричета останат при бедните си истински родители. При тестовете за интелигентност осиновените деца достигат стойности от 107 и 111. Техните братчета и сестричета, които живеят при истинските си родители – само 95. Отново средата се е погрижила за разлика от 12 пункта!
Епигенетиката все още е в началото на своя възход, но вече показва, че не е правилно да оставяме съдбата си в плен единствено на гените, които сме наследили. Геномът ни оставя голямо поле за действие. Теоретично погледнато, би трябвало да има две екстремни състояния: или пълно, или никакво влияние. „Животът – казва Моше Шиф, – се намира някъде по средата”. Накъде ще тръгне махалото – всеки сам решава.