Рай

Всеки има собствена представа за отвъдното. Често е комбинация от всички религиозни представи, но може да бъде и просто едно недефинирано по-добро място.
Според източноправославните, католическите и протестантите, след второто пришествие на Иисус Христос, възкресението и Страшния съд, в Рая ще бъдат заселени с новите си тела хората, чиито грехове са простени от Господ Бог и изкупени от Христос.

Ето една интересна интерпретация на това що е Едем?
Според някои духовни традиции, на Земята съществуват четири образа на Рая. Можем да ги намерим в регионите, където човечеството в процеса на историята се е учело да поддържа връзка с духовните същества. Това са били места, където хора са се подготвяли да посрещнат Учител. Историята на тези четири области може да ни позволи да видим от друг ъгъл света.
Раят обикновено е описван като оградена градина, където хората директно общуват с Бога. Книгата „Битие" описва два рая на Сътворението: най-напред човек е сътворен на космическо ниво, по Божи образ и подобие, като „мъж и жена" . След това той е сътворен и на земен план, когато в земния рай са създадени Адам и Ева.

В своето развитие човечеството преминава през определени етапи. Известни са седем такива епохи, започващи с Полярната епоха, по време на която човечеството все още не е въплътено. По време на втория етап – епохата на Хиперборея, човечеството живее в етерни тела. Едва в Третата – Лемурийската епоха хората слизат в плътни, физически тела. Тук намираме градината на Едем, където се извършва грехопадението. Четвъртата епоха от човешката история е времето на Атлантида. Сега живеем в Петата, постатлантската епоха и след развитието на още две култури – славянската и американската – ще започне Шестата епоха. Последната епоха ще доведе до завършек земната еволюция на човека.
Духовните познания не разказват много за Полярната епоха. По известна е Хиперборея. Древните гърци са наричали така страната, откъдето идвал северният вятър – бореят. Те са я локализирали някъде далеч, в Северната част на Европа – в Северна Скандинавия и Северна Русия. Според гръцката митология слънчевият бог Аполон прекарвал там зимата. В ранната история на Земята това вероятно е било територия, където силите на Слънцето са били особено мощни. Така слънчевите качества, присъщи на тази земна област, са я превърнали в малък рай за човечество , което все още живеело в единство с духовните същества. И досега все още там се чувства това силно излъчване, особено през летните месеци, когато Слънцето се скрива само за няколко часа или изобщо не залязва. Руснаците знаят, че езерата и горите на Севера, където са живели толкова отшелници, притежават особена етерна чистота. В тези области намираме първия образ на все още космичния рай.

След развитието на Втората епоха на север, човечеството преминава в Третата епоха – на юг, в Лемурия, изчезналия континент между Африка, Индия и Австралия. Това е било време на силна вулканична активност. В северните части на Лемурия човечеството е получило физическото си тяло. В книгата „Битие" се разказва за Градината на Едем, където човек се разхождал и говорел с Бога. От тази градина изтичала река, която се разклонявала на четири реки.

По време на Лемурийския период Луната се отделя от Земята, като съответно настъпва и разделение на половете, след което вече са налице мъжът и жената.

Вторият рай в Лемурия е големият земен рай и негови умалени копия са оазисите и задимите на Средния и Близкия Изток. Подобни малки земни коти на рая намираме в Йерусалим, Галилея и Дамаск. С красотата и етерното си излъчване те дават представа за първоначалното великолепие на Градината на Едем.
След разрушението на Лемурия човечеството обитава Атлантида – континента, намирал се между Европа. Африка и Северна Америка Развитието на човеците е ръководено от светилища – оракули, посветени на всяка от седемте планети (включително Слънцето и Луната). Там жреците общували с боговете. Преди края на Атлантида предводителят на слънчевите мистерии Ману събрал своите ученици за да ги подготви за настоящата епоха. Той ги завел недалеч от днешна Ирландия, учениците му са развивали първите си способности за мислене. В Атлантида хората са притежавали ясновиждане.

В по-късни времена духовни посветени били изпращани в Централна Азия. Месопотамия, Египет и Европа, за да задвижат новия цикъл от седем култури, които заедно образуват Петата епоха. Във всяка от тези страни те са основавали мистични центрове с изобилие от растителност – дървета, градини, извори, оградени със стена – малки копия на Рая.

Накрая обаче почти всяко учение или религия говори за доброто в сърцето. А доброто е градината, в която душата ни се чувства спокойна и щастлива.

„Ако раят не е в теб самият, то ти никога не ще влезеш в него.“

Ангелус Силезиус