- Мит първи:
ТРЯБВА САМ ДА ПОИСКАМ ДА СЕ ОТКАЖА
Грижата на алкохолика за собствената му свобода и право на избор е много трогателна и смешна. Общо взето, той е прав – ако не го пожелае силно сам, нищо няма да направи. Но заблудата му е, че ще може да го направи самостоятелно.
Състоянието на привързаност към нещо само по себе си не спомага за възникването на желание да се освободиш от тази привързаност. Единствено някои много сериозни последици от този измамен избор могат да накарат човека да се замисли за свободата си. Докато алкохоликът не се “опари” едва ли ще настъпят бързи положителни резултати. Пиянството прилича на блато (не случайно Хераклит казва, че душата на пияницата е “влажна”), а желанието да си трезвен може да бъде оприличено с искрица светлина ( пак Хераклит сравнява трезвата душа със сух огън). Силният огън може постепенно да изсуши блатото, но искрата не може да пламне сама в блатната тиня. И ако въпреки физическите закони такова нещо все пак се случи, огънят няма да може да гори дълго.
Блатото е символ на инерция, на страшна сила, способна да угаси и най – добрите пориви.
“Пиянското Аз” на алкохолика е не просто олицетворение на неподвижна ленива стихия, а активна зла воля.
Затова тезата му: “Аз трябва сам да поискам да се откажа” не бива да бъда възприемана сериозно. Той няма да го поиска сам без някакво сериозно въздействие отвън – тежка травма или добре организирана лечебна помощ.
- Мит втори:
КОГАТО ПОИСКАМ, ЩЕ МОГА ДА СЕ ОТКАЖА И САМ
В мита винаги има доза истина, на която като на въдица се хващат лековерните души. Разбира се, човек не може да откаже пиенето, ако сам не го поиска. На алкохолика не може да му бъде внушено желанието да бъде трезвен, при положение, че цялото му същество активно се съпротивлява. Наистина възможността да се откаже от пиенето става реалност само тогава, когато в пияната му душа пламне искрата на желанието му да е трезвен.
Лъжата в този мит се състои в това, че алкохоликът може сериозно да поиска да бъде трезвен във всеки един момент и по собствено желание. Без външна, добре обмислена и целенасочена помощ той в никакъв случай няма да издържи дълго да е трезвен и няма да надвие желанието си да пие. Ако оставим нещата на самотек и не се стремим да го излекуваме от порока му, той може би никога няма да се избави от своята патология. Ако вярвате, че мъжът Ви наистина някога сам ще поиска да не пие и ще успее да запази в себе си това желание, много се лъжете.
Малко вероятно е да стане чудо.
Много по – вероятно е той никога не го поиска и следователно да не успее да се върне към трезвия начин на живот.
- Мит трети:
АЗ ИМАМ ПЪЛНОТО ПРАВО ДА ПИЯ КОЛКОТО СИ ИСКАМ И ВСЕКИ НАТИСК С ЦЕЛ ОТКАЗВАНЕ Е НЕЗАКОННО НАКЪРНЯВАНЕ НА МОИТЕ СВОБОДИ.
Всъщност не накърняването на свободите на алкохолика се превръща в накърняване на правата на всички около него. Накърняват се правата на жена му за внимание и материално благополучие, правата на децата му за щастливо детство, правата на началника за това работата да е свършена ..........
Списъкът може да продължи до безкрай.
Но защо много от жените на пияниците тъй лесно се поддават на тези безмислици за човешките права?
Нормално ли е те да нямат право да се защитят, а той да има системно право да тормози близките си?
- Мит четвърти:
ЛЕЧЕНИЕТО ВЪВ ВСИЧКИТЕ МУ ВИДОВЕ И ФОРМИ УВРЕЖДА ЗДРАВЕТО И ПСИХИКАТА.
Отказът от лечение е измежду типичните хитрувания и увъртания на деформираното от алкохола съзнание, което не желае да променя каквото и да било в стереотипа си.
“Няма да се лекувам и точка. Не искам да стана идиот” – така отговарят повечето алкохолици на жените си, измъчени от безплодните увещания. В такива случаи се посочват хиляди примери като този, че еди кой си се повел по акъла на жена си и тъща си, отишъл да се лекува и станал “идиот”. Обяснимо е защо мъжете, които пият се поддават на такова заблуждение. Но е абсолютно необяснимо защо жените им вярват, след като винаги имат възможност да се обърнат към специалист и лично да разберат какви са особеностите и резултатите от лечението на алкохолизма.
Всичко това доказва, че много от жените спазват странната си готовност да бъдат мамени. Те приемат като чиста монета всички легенди и митове на алкохолиците.
- Мит пети:
ЗА ВСИЧКИТЕ МИ НЕЩАСТИЯ Е ВИНОВНО МОЕТО СЕМЕЙСТВО – ДЕЦАТА, РОДНИНИТЕ И НАЙ – ВЕЧЕ ЖЕНА МИ. ЗАТОВА ПИЯ.
Мъжът осъзнава, че върши нещо нередно. Сутрин, по време на махмурлук често изпитва вина. Но е невъзможно непрекъснато да се намира в такова състояние, още повече, че жена му често изразява недоволството си от неговото пиянство.
Понякога двойният натиск на отрицателните емоции се струва на алкохолика толкова тежък, че той няма сили да го понесе. Единственият начин да бъдат отбити атаките на жената и да се запази необходимото самоуважение и чувството, че е прав, са ответните нападки и обвинения: “Да, аз пия, но пия заради всички вас и най – вече заради тебе, защото ти ми съсипа живота!”. По – нататък следват нецензурни изрази, а после и побой.
Много жени възприемат логиката му не само защото той ги е наплашил. Те просто се страхуват да останат сами, имат нужда от силно рамо, на което да се облегнат.
Дори въпросното “рамо” да се превръща в удряща ръка, те пак запазват тези отношения.
Всички много добре знаят, че алкохолиците винаги си намират повод за пиене – всеки път се измисля някакъв тържествен случай или празник.
- Мит шести:
ОТ УТРЕ СПИРАМ ДА ПИЯ.
Има ли жена, която да не е чувала тези думи от своя мъж алкохолик? Най – интересното е, че той вярва в собствената си лъжа. Когато после поискате да спази обещанието си, сам не може да обясни защо го е дал.
Често пъти алкохоликът опровергава собственото си обещание да се откаже от пиенето, твърдейки, че “никога не е казвал подобно нещо”, или, както обикновено, започва да увърта.
Жени, ако искате вашите мъже да се спасят от своя порок, ако сте съгласни да се борите с това зло, научете се да отличавате митовете, с които алкохолиците притъпяват съзнанието ви.
- СЪВЕТ: Не се оставяйте мъжът ви да ви омагьосва с митове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар