Кои са лошите и къде е свободата?

Съществува, на практика, напълно изкуствено противопоставяне (“Разделяй и владей”), което се наблюдава и при почти всички войни. Ако проучим по-подробно фактите за Втората световна война ще видим, че всъщност едни и същи хора финансират и двете страни в нея. Тоест, противопоставянето е само в основата на пирамидата – сред тези, които са били измамени да воюват в полза финансовите акули, дърпащи конците. Можем да наблюдаваме същото нещо навсякъде. Много по-широко разпространен, отколкото изглежда на пръв поглед, е методът “Проблем – реакция – решение”. Първо се създава един проблем – като например тероризмът (Проблемът от своя страна може да е реален или обрисуван като такъв от медиите. Глобално затопляне? Още една такса, или може би трябва да кажем рекет? Дори глобалното затопляне да е реално, как събирането на пари решава проблемът? Наистина ли има такава загриженост за природата? Защо тогава не се позволява загърбване на петрола и замяната му с отдавна измислени далеч по-ефективни технологии?). След това идва обществената реакция, която е посока “Трябва да бъдат взети мерки”. И тогава ни се предлага решението, като например отказ от свободите ни, за да бъдем пазени. Колкото повече страх се генерира, толкова по-податливи на манипулация и подчинение са хората.
А какво означава да си престъпник? На нас, всъщност, ни се внушава, че “лошите” са хора, имащи проблеми със законите и властта. Умните хора имат проблем с властта (А под умни би трябвало да разбираме не начетените, а способните да разсъждават критично, да подлагат под съмнение. Дали понякога прекалената начетеност не оказва и обратния ефект? Все пак, неограничени ли са възможностите на човешкия мозък и запаметяването не е ли за сметка на нещо друго?). И както несъгласието с "властта" и "закона" не прави някого автоматично добър човек, не го прави автоматично и лош. Това, което наистина е от значение, е доколко някой уважава индивидуалните права на околните. Проблемът е, че много хора, включително про-свободните активисти, все още имат желание да получат одобрението на властта. Да си престъпник според властта означава чисто и просто да не се подчиниш на нещо, което тя самата е сметнала за правилно. Защо някой трябва да се чувства виновен за това? (Истината е, че по тази дефиниция, ние всички сме престъпници, като се има предвид, че огромния набор от "закони"прави на практика невъзможно дори знанието за всички тях, от там и невъзможността да се подчиниш на всички тях. Отдавна властовите структури са разбрали, че не може да управляваш народ, който е невинен – трябва да намериш начин да направиш престъпници по-голяма част от хората и по този начин да ги държиш в ръцете си със заплахата от солидни глоби и затвор).
Но не трябва ли "законите" срещу убийство или кражба да бъдат спазвани? Да и не. Хората трябва да се въздържат от извършването на кражби и убийства, но НЕ защото има "закони" срещу тях. Кражбата и убийството са нещо нередно поради това, че те лишават някого от неговите права, а не защото някой политически празнодумец е седнал и написал "закон" срещу това. Всъщност, много кражби и убийства в днешно време биват виждани като необходими, ако не и като нещо добро, понеже тези престъпления са били обявени за "законни" (И са наричани "такси" и "войни"). Какво става, ако един престъпник с власт напише закон? При определени случаи морално не би ли било престъпление именно да се подчиниш?
Но дали ограничението на свободите ни спира дотук? Не ограничаваме ли и сами себе си? Мислим, че живеем в свободен свят, но къде всъщност е свободата?