неделя, 17 октомври 2010 г.

Да се запознаем, аз съм Подсъзнанието ти!

Най-важният момент в човешкия живот е когато в съзнанието постъпва първият сигнал, че в него не всичко е наред. Че там няма единство и се води борба между реално съществуващи висши и низши начала. Човек може да наблюдава тази борба и съзнателно да влияе на нейния изход. Но това не е просто. И подсъзнанието, и духът имат свои причини да скриват от съзнанието съществуването и мотивите си; понякога те дори предпочитат да замълчат, за да не се разкрият. Но въпреки това тяхната дейност и взаимодействието им не преминават безследно. По косвени признаци човек може да се ориентира в онова, което става вътре в него. Отначало той ще се съмнява, но след време съмненията постепенно ще изчезнат. Главната цел на духа е еволюционният растеж на човека и осъзнаването на истинската му същност. По този начин духът иска да се появи пред съзнанието Но подсъзнанието по различни причини пречи. Главната причина е, че съзнанието не е готово да възприеме откровенията на духа. Това е дълъг и мъчителен процес, и подсъзнанието е негов ограничител, макар не винаги да действа адекватно.
Човек е съзнателно създание в смисъл, че неговият център за вземане на решения в много случаи е под контрола на съзнанието. Духът и подсъзнанието управляват човека косвено, с помощта на импулси, които той възприема като желания /напълно осъзнавани, не съвсем осъзнавани или изобщо несъзнавани, или като забрани (също осъзнавани или неосъзнавани). Важно е да разберем как да различаваме импулсите на висшето "Аз" от импулсите на подсъзнанието. Трудността е по-голяма, отколкото ни се струва на пръв поглед. Духът също е заинтересуван от съхраняването и развитието на човека като биологична единица и в този смисъл неговите цели не са противоположни на целите на егото. Нали ако човек умре, няма да има кой да познава себе си? И второ, висшето алтруистично поведение може да бъде ловко прикритие на чисто егоистични в лошия смисъл на думата мотиви. Парадоксът се крие в това, че съзнанието, вземащо решения, съзира твърде малка част от реалната ситуация, макар да се утешава, че това не е така. Подсъзнанието и духът виждат и знаят всичко, но могат да въздействат само косвено върху вземането на решения. Това косвено въздействие става не само преди вземането на решение, но и след това. Както духът, така и егото притежават възможности за поощряване и за наказания, и за нас е много важно да различаваме откъде идва съответното въздействие.
Подсъзнанието въздейства върху съзнанието с твърде тънки средства. Подсъзнанието винаги желае да скрие своето присъствие. То непрекъснато създава илюзията, че егото не съществува, и има само още едно съзнание, а също така и незнайно откъде възникнали желания и нежелания, като въпросът откъде идват те изобщо не е важен. Подсъзнанието упорства в този свой стремеж да остане скрито на всяка цена, понякога дори в своя вреда, намалявайки ефективността от въздействието си върху съзнанието. Но понякога става така, че ние по някакви причини не постъпваме съобразно желанията на подсъзнанието. В такива случаи, ако интересите на подсъзнанието са силно засегнати, то ни наказва, използвайки богат асортимент от средства: необясними лоши настроения, депресии, изостряне на хронични заболявания, повишена раздразнителност, влошаване на всички контакти с хората и с природата, засилване на комплексите, стесняване на възприятията, и прочие. А в случаите на силно недоволство на подсъзнанието ние може да попаднем в областта на психопатологията.

Няма коментари: