Еликсирите на дявола

Лауданум, виното на Мариани, абсент: някога те са били култови напитки, днес са забранени

Малко кокаин в червеното вино или LSD в портокаловия сок. Безгранично въображение и божествено вдъхновение: хората на изкуството, мислителите и папите ги търсят от векове в смъртоносните коктейли

„Ракията е бяла като гибел”, твърди българският поет. Наистина може дяволът да е  измислил ракията, поне според въздържателите, но хората на изкуството във всички времена са знаели, че господарят на тъмата може да предложи още много примамливи напитки. Например микстури, които прогонват умората и даряват вдъхновение и цветни фантазии: най-подходящи за творчески идеи. „Всички нерви се възбуждат от виното с билки”, пише романтикът Е.Т.А. Хофман в дневника си. Неговият любим сатанински пунш вероятно е бил забъркан от червено сиракузко вино и екстракт от мак, пише списание PM. Въздействието му той описва в своя готически роман Еликсирите на дявола: „Огън нахлу в артериите ми и ме изпълни с чувството на неописуемо блаженство – отпих още веднъж и ме обзе желание за нов, прекрасен живот!” Всъщност винаги има опасност от ужасни халюцинации. Това, което Хофман е опитал на свой гръб, трябва да изтърпи и неговият герой Медардус: халюцинации, предчувствие за смърт, срещи с мними двойници.
Това обаче изобщо не плаши безчетните последователи. Обещанията за непрестанно вдъх-новение, преосветление и сексуален екстаз карат художници, музиканти и поети във всички времена да посягат към бутилките с магическо съдържание. Особено предпочитано е едно тонизиращо средство на корсиканския химик Анджело Мариани. „Съживява, стимулира и освежава тялото и духа” – гласи рекламата на появилото се през 1863

червено вино с екстракт от кокаинови листа

наречено Vin Mariani. Папа Лъв XIII е въодушевен от този небесен дар с подправки, които създават пъклена зависимост. Благославя напитката като благодат за човечеството и присъжда на Мариани златен медал. Съпругата на руския император и кралица Виктория си я поръчват със сандъци. Хиляди лекари потвърждават, че най-добри резултати върху пациентите има особен вид бордо с 10% алкохол и 8,5% кокаин. Александър Дюма, Емил Зола, Жул Верн и други автори са окрилени за литературни подвизи от виното на Мариани. След няколко чашки техният норвежки колега Хенрик Ибсен излива на един дъх театралната пиеса Хеда Габлер. И създателят на електрическата крушка Томас Алва Едисон получава някои хрумвания от коктейла с кока.
Джон Стит Пембъртън скоро се възползвал от модното увлечение. Собственикът на дрогерия в Джорджия създава собствено копие: Pemberton’s French Wine Coca. Истинско чудо, което лекува мигновено главоболие, изтощение и други неразположения. Впрочем Пембъртън го употребява и като домашно средство, за да се бори със своята зависимост от морфин. И така пуска на свобода дявола на дрогерията. Модерната напитка прави неприятно впечатление на американското движение на въздържателите. Но забележете, не заради употребените кокаинови съставки. А заради виното. Затова на пазара бързо се появява неалкохолната версия, кръстена Кока-Кола – по основните съставки: кокаинови листа и орехчета кола. Едва през 1903, 15 години след смъртта на Пембъртън, опасните съставки са отстранени от кафявата лимонада. Днес само името напомня, че някога кока-колата е обещавала въз-буждащи, разширяващи съзнанието преживявания. 

Легенди се носят и за абсента

Алкохолната микстура (Artemisia absinthium) от вермут, анасон, аптекарски копър и други билки през XIX и XX век е предпочитаното гориво за творчески полети. Гоген, Верлен, Пикасо и Хемингуей разпалват с него фантазията си. Френският художник Оноре Домиер излага върху листа лозунга: „Никога бира – само абсентът може да възкреси човека!”. Как действа планът от три степени за постигане на делириум, разяснява Оскар Уайлд. Първият стадий е като при нормалното пиене. Във втория започваш да виждаш ужасни неща. Но ако издържиш и не се откажеш, влизаш в третия стадий, в който виждаш неща, които искаш да видиш – чудни, странни. Други обаче, минали през трите стадия, скоростно стигат до провал.
Вероятно ранните варианти на абсента са съдържали по-висока доза от растителната  отрова туйон, която предизвиква гърчове и халюцинации. Под нейно въздействие Винсент ван Гог си отрязва част от ухото. По време на наркотичния глад той вероятно е пил и терпентин. Неговият колега Анри Тулуз-Лотрек предпочитал нещо по-високоградусно. Вместо с вода той разреждал вермута с коняк. Не задълго. Нис-кият на ръст любимец на дамите от публичните домове умира на 36 години след неуспешно лечение от зависимост. И поетът Шарл Бодлер, прародител на пънка, си боядисва косата в зелено – в чест на „зелената фея”, както наричат абсента заради неговия цвят. Бодлер обаче открива своя „изкуствен рай” – така се нарича една от книгите му – в друг магически еликсир. Само един предмет в този отвратителен свят му носел радост: бутилката лауданум. Питието от алхимическата лаборатория на прочутия лекар Парацелз (1493-1541) в продължение  на 400 години се задържа на върха като бестселър. Сместа от вино и опиум се смятала за цяр на всичко, потушавала успешно всяка болка и била много по-евтина от джин или уиски например. Лауданумът хранел като „райско мляко” преди всичко поетите романтици, но позволявал на работниците и бедните малки бягства от мизерията. Освен това стресирани майки и дойки го използвали, за да успокояват ревящите деца. Фридрих Енгелс обяснява през 1845: „Едно от най-вредните средства е напитка, изготвена от опиати, по-специално лауданум, и продавана под името Godfrey’s Cordial. Това лекарство е много разпространено във всички големи градове и индустриални квартали.”
Не е чудно, че всяко следващо поколение от малко е пристрастено към питието.

До началото на ХХ век

незнанието и хлабавите закони позволявали безгранични пътешествия под влияние на дрогата. Още през 1906 „Байер” рекламира в САЩ сиропи за кашлица с хероин, а на рафтовете в аптеките били подредени около 50 000 съдържащи опиати лекарства. Концернът Sears, Roebuck and Company  предлага в каталога си от 1897 набори спринцовки. Ако цитираме остроумните думи на Александър Дюма: „Морфинът е абсентът за дамите.” И даже през 60-те години на ХХ век Кен Киси, авторът на Полет над кукувиче гнездо, предлага на всеослушание своята специална витаминозна бомба. На хепънингите на групата си „Мери Пранкстърс” той поднася на посетителите разтворени в портокалов сок таблетки LSD. 
Когато светът трябва да изглежда по-красив, вълнуващ и пъстър, жителите на всички континенти се оказват изключително изобретателни. В Индия си поръчват по един бханг ласи, за да разпуснат истински. Млечната напитка е подправена с листа и цветове от канабис. Жителите на Туркменистан и татарите след труден ден се възнаграждават с чаша подсладен чай от Lagochilus inebrians, храстовидно растение, което се среща в степите – то не само успокоява, но и предизвиква еуфория. Само за корави мъже е африканската виагра: прясна говежда кръв и настъргани кори от дървото йохимбе. „Който го издържи, вече не се страхува от нищо”, казват масаите. Награда за смели пиячи: легендарна сексуална мощ. Рискове и странични ефекти: кошмари и епилептични гърчове. Труден за преглъщане е и сибирският специалитет: на север първите жители се освежавали с урина от шаман, който е консумирал мухоморки. Това гарантира мощни халюцинации за знахаря и съответно слаби духовни преживявания за неговите почитатели. Още германските племена, както и маите, вярвали, че отровните гъби осигуряват поглед към други светове. Изследователите предполагат, че споменатата в индуистките писания небесна напитка сома също съдържа отвара от отровни гъби.
Надеждата, че могат да вдигнат тост с боговете, кара литераторите от XX век да се нахвърлят на традиционни, използвани в религиозни церемонии рецепти. При само-отвержен опит върху самия себе си Олдъс Хъксли пробва през 50-те години разтворен във вода мескалин. Халюциногенът, добиван от южноамериканския кактус пейот, се употребява от индианските племена в Мексико в техните култове. Наистина през 1931 Хъксли предупреждава в едно есе: „Всички съществуващи дроги са измамни и опасни. Раят, който те предлагат на своите жертви, скоро се превръща в ад, пълен с болести и морално унижение. Те първо убиват душата и после за няколко години и тялото.” Но въпреки това в Дверите на възприятието, протокол на експериментите с мескалин и LSD, той представя в най-ярки цветове състоянията си на опиянение – тайнствено красиви. И лансира в своя роман утопия Остров мокшата, халюциноген, който дава възможност на жителите на Острова да преживеят мистични озарения, освобождава ги от страха от смъртта и им предлага по-пълноценен живот.
За битниците и хипитата наркотичните преживявания на Хъксли са ръководство за бързо постигане на щастието. И подтик да търсят нови легендарни индиански еликсири. Поетите битници Уилям Бъроуз и Алън Гинсбърг експериментират в Южна Америка с аяуаска – „клонката на призраците”, питие от лиана, растяща в джунглата, и други треви. Още при първата дегустация Гинсбърг се срещнал с едно голямо същество: „като голяма, влажна вагина”. Но при втория опит се почувствал сякаш малко преди мъртвешко вцепенение, като „змия, която повръща Вселената”. От страх да не полудее се отказва от следващи опити.
Междувременно друга напит-ка се възкачва на върха на менюто: чай от бругманзия.  Настойката е предпочитана най-вече сред младежите, въп-реки че доста бързо може да те вкара в чистилището, съответно в гроба. Отровните алкалоиди на бругманзията предизвикват между другото и продължителни халюцинации или спиране на дишането. По този начин умира един 20-годишен младеж в Цюрих, а след няколко чаши друг от немския град Хале си отрязал пениса и езика с ножицата за храсти.

Опиати

Това е груповото название за активните вещества на сънотворния мак (ботаническо име: Papaver somniferum), преди всичко опиум, морфин, хероин и кодеин, може да се прочете в онлайн енциклопедията drogen-wissen.de. Макът с бели цветове расте предимно в Иран, Азербейджан, на Балканите, включително и в България, в Персия, Либия и Афганистан, Индия и Пакистан, Китай и Виетнам, но най-вече в „златния триъгълник” между Бирма, Лаос и Тайланд, както и в Мексико и Колумбия. Опиумът е изсушен млечен сок от сънотворен мак с активни вещества морфин и кодеин. Хероинът или Diacetylmorphin възниква след химическа реакция между морфин и оцетна киселина, произведен е за пръв път през 1898 във фабриките за бои в Елбенферд, Германия. Целта била да се помогне на зависимите от морфин, защото погрешно се смятало, че хероинът не създава зависимост. Кодеинът, монометил етер на морфина, е налице в определени сиропи за кашлица. Исторически тук трябва да се спомене и лауданумът, употребяван още през XVI век от Парацелз.
Физиологичното въздействие на опиатите се състои преди всичко в облекчаване на болката, при повишена дозировка могат да причинят гърчове. Изследванията на Р. Тремел (1975) посочват определени хеморецептори в мозъка, т.нар. рецептори за опиати, преди всичко в лимбичната система и амигдалата, където опиатите се отлагат. Тези части от мозъка играят роля при реакции на страх, както и при емоционална и афективна преработка на възприятията. Попаднал в мозъка, морфинът може да повлияе на разпространението на болката и да предизвика еуфория. Пушачът на опиум изпада в състояние между съня и будността, при запазено съзнание често се появяват еротични съновидения.
По-силно от опиума въздействат морфинът и хероинът, които се инжектират директно под кожата в мускулите или интравенозно. Консуматорите описват въздействието му като последователност от т.нар. Flash (светкавица), кратка еуфория, и Feeling, по-дълго състояние на щастие. След честа употреба се стига до нарастваща физическа зависимост, която за разлика от тази при халюциногенните дроги като канабиса, е съпроводена от силна телесна зависимост. Още след 4-5 инжекции с опиат се стига до силни симптоми на пристрастяване. За постигане на желаното въздействие трябва да се инжектират все по-големи дози. При намаляване на въздействието на наркотика (след около 4 часа), както и при намаляване на дозировката или спиране на опиатите настъпва наркотичен глад, чиито симптоми наподобяват симптомите на грипа като хрема, болки в крайниците и диария. Към тях се прибавят раздразнителност и депресии. При хронична употреба се наблюдава отпадане: побледняване, отслабване, внезапно изпотяване, смущения в стомашно-чревния тракт, обриви, пристъпи на гръдна жаба, сексуални смущения. Следват обусловените от наркотиците инфекциозни болести, преди всичко хепатит C, а в последните години и инфекции от HIV.
Още древните гърци са използвали като дрога добиваното от семенните кутийки на мака мляко, което нарекли опиум (на гр. сок), а в арабското и персийското пространство, както и в Китай, опиумът се пушел с порцеланова лула и наргиле. През XIX век консумацията му залива и Европа – в Англия сред работниците в индустрията, във Франция сред интелектуалците. През ХХ век се разпространява предимно сред младежта. При преминаването на тази наркотична вълна през Берлин се наблюдава преход към все по-силни опиати: от тинктура от опиум през смес от суров опиум и оцетна киселина до хероин.