петък, 17 септември 2010 г.

КОДЪТ НА ХАРАКТЕРА



 
Очите често се наричат „огледала на душата”. Но не само те разкриват какво става в нея

 
По лицето на всеки човек – между челото и брадичката – се четат качества, които невинаги си признаваме с удоволствие. Проверете сами: ако прочетете текста докрай, ще започнете по друг начин да се взирате в огледалото
Само секунда и… вече знаем дали ни е симпатичен човекът, когото виждаме за пръв път. Дори не е нужно да е пред нас, една снимка определя представата ни за него, пише сп. P.M.
Да прецениш някого по лицето му всъщност е като да си правиш изводи за една книга по корицата й. Което не е неправилно: нали кримката изглежда различно от един фентъзи роман?! А нима физиономията на сутеньора не се различава от тази на музиканта? Не е ли изписано на лицето, когато човекът е енергична натура и има агресивно поведение?
С физиогномиката (тълкуването на чертите на лицето) злоупотребява нацисткият режим в Германия. Националсоциалистите прилагат неясни теории, според които по лицето и формата на главата може да се разбере дали човекът е престъпник или „малоценен” – повод да бъде унищожен. Изведнъж всичко във физиогномиката се обръща на живот и смърт в името на науката. А някога било съвсем естествено от формата на веждите, носа, устата и брадичката да се правят изводи за природата на човека. Преди 2500 години например прочутият математик Питагор преподавал само на ученици, чиито лица му се виждали подходящи за уроците.
Четенето по лицето преживява истински пробив, когато в края на XVIII век швейцарският учен Йохан Каспар Лафатер публикува четири тома Физиогномически фрагменти. В тях той дава конкретни напътствия как характерът да се разпознава по формите на лицето.
-Покажи ми лицето си и ще ти кажа кой си
Така могат да мислят езотериците, но не и учените. Но междувременно и мнозина от тях вече са на друго мнение. И благодарение на компютрите и усъвършенствания софтуер стигат до учудващи резултати.
Дали сипматичната 30-годишна дама, която се представя в агенцията за запознанства като толерантна и искрена, наистина притежава тези качества? Дали търсещият работа мъж, който на снимката изглежда толкова сериозен, в действителност е такъв? И дали новият професионален път, който започваш, е в унисон с твоите силни и слаби страни? Улрих Файк, шеф на фирмата Facionic от Кьолн, твърди, че може да отговори на тези въпроси. Всичко, от което той се нуждае за целта, са две контрастни снимки – едната в анфас, другата в профил с неутрален вид. Който му прати снимките си, срещу 39 евро след няколко дни ще получи и подробна експертиза на личността в много страници. Описаните в нея черти на характера в голямата си част са учуд-ващо конкретни и точни.
Facionic е въвел в компютър десетки белези. Ако например прилепналите уши издават желание за хармония, то щръкналите показват готовност за конфликти и промени. Човешка глава в 3-D, запомнена от компютъра като образец, е свързана с тези белези. Тя може да се променя на екран (ушите първо са прилепнали, после – щръкнали), а така автоматично се променят и прилежащите описания на характера. Когато се анализира снимка на клиента, 3-D моделът на главата се променя, докато започне да отговаря най-точно на лицето от снимката. После компютърът автоматично назовава подходящите за това лице качества.
Откъде Facionic знае, че те съответстват? „Анализът се основава преди всичко на опита – казва Улрих Файк. – На познания, които физиогномиката отдавна е натрупала, но и на нови изследвания. Преди да започнем, бяхме анализирали лицата на 2000 души. Когато се стигаше до отклонения между показанията на компютъра и действителните качества, програмата се коригираше.”

Гени и хормони
Един от факторите, които определят външността ни, са хормоните. Например мъжкият полов хормон тестостерон е отговорен за това някои мъже да имат широки лица и развити брадички. При тях има по-голяма вероятност да са агресивни, отколкото при други мъже. Очевидно с право: канадски изследователи открили, че професионалните хокеисти, които имат широки лица, преседяват по-дълго на скамейката заради фалове, отколкото техните колеги с по-тесни лица.
Други връзки между лицето и характера са генетично определени. Шведски изследователи са открили, че т.нар. контракционни пръстени в ириса на човешкото око са признак за импулсивност. Близкото обяснение: по време на ембрионалното развитие генът PAX6 определя не само растежа на ириса, но и една част от мозъка в лимбичната система. В този ареал възникват емоциите.
Невинаги се знае как възник-ва връзката между някаква особеност на очите, устата или носа и характера. Но все повече нови изследвания потвърждават, че такива връзки съществуват. Често самите учени са учудени, когато установяват какви качества издава едно лице.

• Кредитоспособност. Американският финансист и учен Джеферсън Дуарте (университета „Райс”, Тексас) представя на участници в експеримента снимки на повече от 6800 мъже и жени. Те са се регистрирали в интернет портала Prosper.com, място за хора, които вземат или дават назаем пари. Надеждните кредитополучатели плащат по-малко лихви, отколкото другите. Участниците в експеримента познали само по лицата кой има по-висок кредитен рейтинг и кой не. (Изглеждащите по-малко надеждни кредитополучатели трябвало да плащат средно с 1,8% повече лихви.)
• Склонност към изневяра. Линда Будроуд от университета „Дърам” във Великобритания искала да знае: личи ли си, че един човек е склонен към сексуална авантюра. Психоложката и екипът є накарали 700 мъже и жени да попълнят въпросник за сексуалните си нагласи (напр: „Секс без любов е ОК.”/ „Пред мен не стои този въпрос.”), както и за броя на сексуалните партньори през изминалите 12 месеца. Следвателно сред участниците имало такива, които били „за” обвързване, и други, които си представяли бърза авантюра. Кой към коя група принадлежал – участниците в експеримента не се затруднили да открият това по портретните снимки – процентът на съвпаденията бил около 72.
• Мениджърски успех. Американски психолози от университета „Тъфтс” предоставили на голяма група участници в тест да разгледат 50 снимки на мениджъри. 25 от тях били особено успели – водещи в списъка от хиляда американски топпредприемачи. Други 25 били в края на списъка, следователно генерирали по-малки печалби. В повечето случаи участниците без усилия идентифицирали особено успелите мениджъри. Приписвали им компетентност и лидерски качества. Очевидно успехът на топмениджъра се изписва на лицето му.
• Религиозност. Над 1000 читатели на британското научно списание New Scientist неотдавна участвали в един експеримент. Те предоставили свои снимки и попълнили въпросник, в който имало и въпрос дали са религиозни. От всички „религиозни” снимки компютърът   създал средностатистическо лице, както и от всички „нерелигиозни”. После 73 от 100 участници в експеримента разпознали религиозното лице.
Разбира се, във всекидневието ние не наблюдаваме хората само на снимки, а най-вече на живо. Тогава несъзнателно преценяваме техните моментни чувства и намерения. И то светкавично. Учените са изчислили, че при пръв поглед към едно лице мозъкът ни реагира след 170 милисекунди (една шеста от секундата). Активна е най-вече една област от вътрешната страна на слепоочието, наречена Gyrus fusiformis.
Способността да се реагира толкова бързо на лица идва от праисторическите времена. Тогава нашите предци трябвало мигновено да решават дали непознатият, който внезапно изниква зад храста, е настроен приятелски, или враждебно. Тогава, както и днес, в хода на живота си ние запомняме многобройни форми на проявление, сравняваме ги с познати образци, както и с нашия опит – и при вида на дадено лице спонтанно си създаваме мнение. Мъж с високо чело – трябва да е интелигентен. Блондинка с нацупена устна – няма нищо против една малка авантюра.
Стереотипи
Тези клиширани представи се наричат стереотипи: постоянни образи на симпатични и несимпатични лица, на които можем да имаме или нямаме доверие. Стереотипите често са верни, но не е задължително. Често те са продукт на преценка, но понякога и на предразсъдъци.
Още по-трудно е да получим обективно мнение, когато разчитаме мимиката на един човек. Дали човекът, който ни се усмихва, има добри намерения? Дали усмивката му е искрена? Психолозите знаят: този, който лъже, има преувеличени реакции и изражение на лицето. Фалшивата усмивка се появява по-бързо и е по-изразена, отколкото искрената. Тези тънки разлики, които се проявяват за съвсем кратък момент, едва ли се улавят от нетренираното око. Американският психолог Пол Екман, пионер в изследването на мимиката, открива, че всички хора изразяват чувствата си с общо 43 лицеви мускула. Техните движения могат да се наблюдават и разчитат. Самият Екман е майстор в това, но и той някога е трябвало да положи усилие, за да го научи, както казва.
Това, че невинаги сме прави в нашия лаически анализ на мимиката, има и друга причина. Психолозите я наричат Ефект на Кулешов, по името на руския режисьор Лев Кулешов (1899-1970), който показва на зрителите три пъти едно и също лице на актьор: той изглежда гладен при съзерцаването на супа, натъжен при съзерцаването на мъртвец в ковчег и весел при вида на момиче. Това, което зрителите не знаят: кадърът с лицето бил един и същ. И Хичкок използва този ефект: във филма Прозорец към двора той показва актьора Джеймс Стюарт два пъти на пръв поглед с различна мимика – при вида на полусъблечена жена и на мъртво куче.
Следователно често четем в едно лице това, което очакваме. Не е ли по-добре мимиката на човешкото лице да се анализира от неподкупни компютри? Най-новият софтуер за изследване на емоциите вече превъзхожда нетренираното око. Неотдавна калифорнийски учени помолили 170 доброволци да установят дали изкривените от болка лица на участниците в експеримента са искрени или не (зависело от това дали ръцете им са в ледена вода, или не). Резултатът: един компютър познава в 88% дали има пред себе си симулант. А 170-те нетренирани доброволци го разпознали само около 49%.

Мимика и настроение
Всяко лице притежава около 80 характерни белега. Софтуерът на анализа на мимиката се ограничава до определен асортимент като веждите или ъгълчето на устата. Степента и продължителността на техните изменения дават различни въз-можности:
• Анализаторите на емоции в маркетинга искат да открият какво изпитва потенциалният клиент при вида или опитването на нови продукти. По това работят учени в Ерланген, Женева и Нюрнберг.
• Експерти от Mercedes – Benz и Техническия университет в Мюнхен заснемат лицата на шофьори и по тяхната мимика разпознават степента на удоволствие от шофирането – то невинаги е съзнателно при  участниците в експеримента.
• Видеокамери, например на летищата, в бъдеще ще могат да регистрират мимиката на подозрителни лица: напрегнати или агресивни – софтуерът разпознава настроенията и може да даде предупредителен сигнал.
• При висококачествени компютърни игри представените герои биха могли да реагират на мимиката на играча пред монитора.
А вероятно по мимиката на един човек ще може да се предсказва и бъдещето му. По учуд-ващ начин това вече се е случило: американският психолог Матю Хертенстайн (университета „ДеПоу” в Индиана) е открил, че лицата на необвързаните носят белезите на бъдещо съпружеско щастие. Той изследвал 600 снимки на бивши студенти в стари годишници на един колеж. Резултатът: само 11% от много усмихнатите били разведени, но при тези, чиито лица не сияели, процентът бил почти три пъти по-голям (31%). И не само това: екипът на учения прегледал детски снимки на същите студенти – още тук изразът на лицето давал указание за бъдещия развод. Учените не можали да повярват на това, което установили. „Може би – казва Матю Хертенстайн – усмивката показва положително отношение към живота.”
Най-прочутата усмивка на света принадлежи на Мона Лиза. Какво би показал анализът на мимиката є? Учени от университета в Амстердам са изследвали нарисуваното от Леонардо да Винчи лице: то изразява 83% радост и 9% отвращение. Може би точно с тази смес се обяснява загадъчната привлекателност на картината. s
Когато всички лица изглеждат еднакви
Човешкият мозък е в състояние да различи хиляди лица и светка-вично да ги разпознае. Хората, страдащи от прозопагнозия, обаче не виждат тези различия. Те не разпознават дори най-близките си роднини. За да разберат кой стои пред тях, те се позовават например на гласовете. Тази болест се дължи на проблем в дясното мозъчно полукълбо. Пациентка, изследвана в Бохумския университет, описва състоянието си така: „Никога не съм разпознавала лица. Не мога да си представя какво е да разпознаваш лица.”
Какво показват снимките?
Журналист от сп. P.M. изпраща две портретни снимки (в профил и анфас) на www.facionic.com Няколко дни по-късно получава по имейл анализ на личността си: цели 6 страници. Очаквал е няколко общи фрази, които засягат повече или по-малко всекиго, нещо като в лош хороскоп. Но анализът е конкретен и лесно може да бъде проверен. Например: „Вие знаете точно какво искате.”
„За съжаление невинаги”, признава си журналистът.
„Обичате да се обграждате с неща, които ви харесват, без да развивате отчетливо изразена колекционерска страст.” Да, той не е колекционер.
„Вашият поглед към нещата е доста емоционален. Освен фактите често и емоциите определят вашата оценка за ситуацията.” Журналистът потвърждава: може да не е типично за един мъж, но за него това е.
„Паметта ви за имена не е особено силна.” Отново удар в десетката. Повечето от изводите отговарят на истината.
Кои форми и бръчки издават тези качества? Това е част от ноу-хауто на Fiaconic и не се изяснява в анализа. Но когато се обажда по телефона, журналистът научава някои неща. Например за извода, че емоциите играят голяма роля при общуването му с хората: издава го формата на горната устна. В комбинация с... горния край на ухото.

Няма коментари: