петък, 17 септември 2010 г.

Лолита







Анджей Жулавски и...
 

...Джери Ли Луис
 
Бързо порасналите девойчета винаги са вълнували доста по-големи от тях мъже. Набралият скорост скандал с Роман Полански и неговата 13-годишна нимфетка не е единствен. Историята помни какво ли не, но проблемът с вината винаги има две лица – на необуздан зрял мъж и на неустоимо предизвикателно момиче.

Те са малки, в онази възраст, в която големите ги определят като „ни риба, ни рак”, но са неподозирано силни. Много добре усещат, че мъжкото присъствие не означава само бащина любов и може да им донесе повече от обичайната порция бонбони и погалване за лека нощ. Умеят да гледат предизвикателно, любувайки се на розовата си близалка; да се навеждат уж невинно, оголвайки все още момичешките си бедра; да използ-ват разкриващите коремите им блузки и непривичните за тях мамини високи токчета с една-единствена цел – да впечатляват. Не връстниците си, а доста по-възрастни от тях мъже, очаквайки да им се случи НЕЩО. Често нямат точна представа какво точно искат да им се случи, но в повечето случаи фантазиите им са еротични. Защото вече са усетили жената в себе си и търсят начин да я докажат.
Примери? Всекидневието е пълно с тях. Столична маршрутка е претъпкана в знойния летен ден. До вратата стои момиче на видима възраст около 15, с късо потниче и още по-къса поличка. На пръв поглед нищо лошо – детето е хубаво, слабичко, отива му. Когато тръгва да слиза обаче, разкрива бюст и прашки, едва прикриващи най-интимното є. Шофьорът подобаващо за професията си въздъх-ва: „Е, как да не го…!”
Втори пример: По телевизията показват анкета с гимназисти за въвеждането на униформите. Повечето момичета и момчета коментират плюсовете и минусите на идеята, но в един момент камерата попада на три приятелки в училищен двор. Облечени са като за чалга дискотека, отвсякъде прелива по-бесняла и разголена тийнейджърска плът, а гласовете им отиват към кресчендо, когато гневно заявяват: „Никой не може да ни казва как да се обличаме. Ние се харесваме така и така ще ходим!” След което обръщат гръб и понасят пуберсексапила си нанякъде. 
Друг случай: Деветокласнички в престижна столична гимназия – умни, красиви момичета, за които ходенето на училище не е единствено с цел образоване. Тъкмо там след часовете ги чакат солидни, женени мъже, качват ги в скъпите си коли и отпрашват незнайно къде. Защо го правят, питат ги по-невинните им съученички. „Как защо? За секс”, е отговорът. Несподеленият край на откровението е „и лъскави екстри”.
Връзките на възрастни мъже с млади момичета са от векове. Разликата в годините вече не шокира никого. Историята познава не един и два примера, в които прочути мъже си падат по тийнейджърки. Били са толкова известни, че любовните им приключения задълго се превръщат в дъвка за обществото. И режисьорът Роман Полански, около когото тези дни с нова сила се разрази скандалът за секс с малолетна, не е изключение.
Най-известният почитател на девойчета е не кой да е, а самият Чарли Чаплин. Според официалните му биографи комикът е имал връзка с четири непълнолетни. В началото е с някоя си Хети Кели, първата му истинска любов, както се смята днес. Среща я, когато тя е на 15, дори є предлага брак, но Хети не отвръща на чувствата му. Умира през 1921 по време на грипна пандемия. Първата му съпруга – Милдред Харис, е едва на 16, когато се запознава с нея през 1918, а той вече е на 29. Същата година се женят и скоро се развеждат. Чаплин я обвинява, че участва в лесбийски оргии с някаква украинска актриса, а тя – в сексуален садизъм. Поредната тийнейджърка кацва на рамото на Чаплин през 1924 – толкова много се грижи за 16-годишната Лита Грей, че скоро тя забременява и се налага да я вземе за жена. Но тъй като за връзка с малолетна го застрашава затвор, двамата се женят тайно в Мексико. И този брак се разпада, но според мнозина именно това вдъхновява Владимир Набоков да напише скандалния си роман Лолита. За последен път Чаплин се жени за тийнейджърка през 1943 – вече 54-годишен, той минава под венчило с Уна О’Нийл, която му ражда осем деца.
Първенството на най-голям ценител на девойчетата сред звездите му оспорва Джери Ли Луис, който през 1957 се жени за 13-годишната си братовчедка Майра Гейл Браун. Историята е държана в тайна цяла година, когато 24-годишният музикант отива на турне във Великобритания и местните медии раздухват истината. И тогава избухва скандалът. Само след три концерта турнето е прекъснато, а Джери се връща в Америка, която, както е известно, е изключително пуританска. Загубва всичко, престава да концертира в големи зали и да се радва на любовта на милионите си почитатели. На разположение му остават само задимените кръчми, а хонорарите му за участие се въртят около $100. Иронията в цялата история е, че двамата се развеждат през 1970...
Подобна съдба има и френската актриса Софи Марсо, паднала в обятията на полския режисьор Анджей Жулавски. Преди години, след като в социалистическата му родина забраняват неговия филм Дявол, той емигрира във Франция. Среща красивата Софи и веднага се влюбва в нея. Тя е само на 16, той – на 42 (синът от първия му брак тогава е на 14!). Цяла Франция побеснява. Наричат Жулавски „дърт сатир”, който болезнено ревнува младичката Марсо. Двамата се развеждат през 2001.
Светът на шоубизнеса е пълен с подобни истории – помним и аферата на Уди Алън с  осиновената му дъщеря, и тази на Морган Фрийман с доведената му внучка… Подобни интриги обаче се случват навсякъде по земята, в живота на обикновени, никому неизвестни хора. Да не говорим за страните от Изтока (особено в Тайван), където на все по-голяма популярност се радват салоните за красота за малки момичета, безопасно изтриващи границата между детството и провокиращата „зрелост”. В тази част от света девойките са ценен атрибут на туристическия бизнес, те могат да приласкават и масажират зрели мъже с вещина, на която биха завидели доста опитни дами (описано е в много книги, вкл. в Мистичната Югоизточна Азия от Рони Аласор, изд. на „Сиела”). А за целта споменатите салони за красота с помощта на подходяща козметика бързо ги превръщат в жени. Малки жени, които прелъстяват зрели мъже.
Независимо дали се случва на Изток, или е на Запад, проблемът винаги има две лица – възрастните мъже ли са виновни, или неустоимо предизвикателните момичета. Мнозина сексолози и психолози са склонни донякъде да оправдават представителите на силния пол под предлог – щом нещо им се предлага, защо да не си го вземат; защо не, щом не е насила и девойчето видимо има какво да предложи… Други обаче веднага опонират: А къде е моралът? За него все още се сещаме дори в ХХІ век, само че границите му са толкова размити, че лолитите едва ли ще се превърнат в изчезващ вид. Поне докато има рано опомнили се за живота на възрастните момиченца и нямащи нищо против да преспят с „дъщерите” си мъже. Колкото до онова, което следва по-късно – както се казва, един бог знае…
Студената война продължава да оказва влияние и след края си. Вечерта на 4 май 1998 в казармата на Швейцарската гвардия са открити три трупа с огнестрелни рани – в жилище, което очевидно е било претърсвано, – Алоис Естерман, топ бодигард на папа Йоан Павел II и комендант на Швейцарската гвардия,  неговата жена Гладис и офицерът Седрик Торнай. Служители на Курията отцепват района на местопрестъплението, говорителят на Ватикана бърза да обяви убийството за драма от ревност. После се появяват несвързаности: защо входната врата е отворена, когато труповете лежат  съвсем навътре в жилището? Защо свидетели са чули приглушени изстрели, щом като предполагаемото оръжие на убийството не е имало заглушител? След няколко дни офицер от ЩАЗИ се обажда в Berliner Zeitung и твърди, че Естерман е работил за ЩАЗИ под псевдонима Вердер. Да, потвърждава дългогодишният шеф на ЩАЗИ Маркус Волф, зад информатора от Ватикана Вердер наистина се е криел Естерман. Ватикана отбива удара: заниманието с подобни хипотези не си струва, казват оттам.
Според проучванията на Фратини римските християнски пастири даже са измислили организирания шпионаж. Първата значима поява на папските агенти на сцената на световната история е, когато Мартин Лутер напада църквата с нейното изконно оръжие: словото. След като през 1517 вироглавият професор по богословие  заковава своите 95 тези на вратата на църквата във Витенберг, католицизмът на север от Алпите започва да губи почва под краката си. На Трентския събор, провел се между 1545 и 1563, католическата църква отвръща на удара. По-късно прониква в редиците на реформаторите, разкрива изменници, изпраща ги на съд. Реформаторите получават лоша слава благодарение на кампании по дезинформация. Кулминацията в битката на конфесиите настъпва при английската кралица Елизабет I, коронясана през 1559. Използвайки цялата си власт, Елизабет налага протестантизма в своята страна и се обръща срещу католическа Шотландия.
Римокатолическата църква се безпокои за своето влияние на Острова. Тя разполага агенти в близост до кралицата на Шотландия и Франция Мария Стюарт с цел да я постави на английския трон. Давид Ричио, млад италианец, музикант и агент на служба на Негово светейшество, успява да се издигне до личен секретар на Мария Стюарт – и да влезе в леглото є.
Изглежда, всичко се развива добре. Но тогава съпругът на Мария Стюарт праща убиец на своя съперник – и скоро след това сам става жертва на атентат. Разгневеният папа Пий V напразно се опитва да накара испанския крал Филип II да започне военен поход срещу Англия, отлъчва Елизабет I, с което още повече разпалва преследванията на католици на Албиона. Елизабет продължава да управлява необезпокоявана и успешно плете интриги срещу Мария Стюарт, която накрая умира от ръката на палача. Англия завинаги се е изплъзнала от папата.
Ако и премиерата на папската тайна служба да не е била успешна, то поне е била поучителна. Занапред бдителността е единайсетата заповед за църковните ръководители. Даже и по време на Френската революция, когато божиите домове са опожарявани, свещениците масово бягат от страната или биват обезглавявани, римокатолическата църква поддържа невидима мрежа за наблюдение в Париж.
В центъра се намира абат Соломон, наречен „ухото на Пий”. По цял ден той наблюдава улиците и таверните на френската столица, а нощите прекарва в дъсчена барака в Булонския лес и по тайни канали изпраща своите доклади в Рим. Излага се на смъртна опасност. По-късно бяга, попада в тъмницата, оказва се свидетел на прочутите септемврийски кланета през 1792, при които обезумялата тълпа убива стотици арестувани католически свещеници. Оцелява и продължава да шпионира.
Църквата държи под око този, когото е признала за противник. Като Наполеон Бонапарт, сваления император, който е заточен през 1814 на остров Елба. Цяла Европа иска да разбере какво крои жадният за власт корсиканец. Правителствата в Париж, Лондон, Виена и Санкт Петербург пускат своите тайни служби след него, но само шпионите на папата успяват да заловят тайната кореспонденция на Наполеон с неговите агенти на континента. И така църквата е подготвена за завръщането на Наполеон в Париж за „100-те дни”. Тя има всички основания да е подозрителна спрямо Наполеон, защото никой друг не я е унижил толкова. Със своята армия той два пъти напада Рим и отвлича папите Пий VI и Пий VII.
Понякога, когато агентите на папата не могат да се справят, самият той трябва да се прави на Джеймс Бонд. През есента на 1848 жителите от подчинените на папата територии се надигат срещу назадничавото ръководство. Пелегрино Роси, премиер-министърът на папата, става жертва на атентат. Яростна тълпа се събира пред двореца „Куиринале, секретарят на папа Пий IX е ранен от куршум. За да осуети кървавата баня, Пий сам се предава в ръцете на революционерите, поставен е под домашен арест в двореца си и се изплъзва чрез акция в стил 007: един посетител заблуждава охраната с преправен глас, докато папата се измъква по тайно стълбище, преоблечен като прост свещеник. С тъмни очила, той промърморва поздрав на часовоите и след бягството си с много смени на карети най-после стига до Неапол, където с помощта на католическите власти в Европа планира своето завръщане.
Времената на големите блокове, диктатори и походи са отминали. Но това не означава, че в света се води политика според правилото за християнската любов към ближния. Ако днес някоя инициатива на Ватикана не се харесва на дадено правителство, то не изпраща армия, а лансира пред обществеността сексскандал с някой епископ. И тайните помощници на папата са в крак с времето си. Така журналисти от BBC  преди две години разкриха, че интернет енциклопедията Wikipedia изключително често е манипулирана от ватиканските компютри – например статията за Джери Адамс, лидера на Шин Фейн в Северна Ирландия, където католици и протестанти са настроени враждебно едни срещу други. Цели 2000 години Ватикана развива информационната си политика. Днес, в информационната епоха, е дошло неговото време.
Но дори и Светият престол не разполага с информация свише – това стана ясно, когато папа Бенедикт ХVI отмени отлъчването на епископите с антисемитски разбирания около Ричард Уилямсън, който поставя под съмнение съществуването на газови камери през Втората световна война. Надига се вълна от негодувание. Спорните твърдения на епископите не биха минали при една добре работеща тайна служба. Бог може да е всезнаещ, но неговият наместник на земята не е.

Кадър от фотосесията на Майли Сайръс за Vanity Fair

Поп изкусителки
Да си лолитка е едно, а да се преструваш умишлено на такава – съвсем друго. Поп музиката е най-добрият пример в това отношение, защото открай време налага образа на невръстната изкусителка посредством пикантни видеоклипове, разголени фотосесии и провокативни текстове. Преди няколко години в популярната онлайн енциклопедия Infoplease дори се появи терминът „медийни лолитки”. Срещу него е записано следното значение: „Тийн поп кралици, които продават секс на почитателите си”. 
Примерите са много, включително и в България. Ето кои все пак са поп певиците, предизвикали най-бурни обществени дебати по тази линия. И разбира се, докарали си доста пари от това:
Фиона Епъл
Когато през лятото на 1996 по музикалните канали се завърта видеоклипът є Criminal, Фиона е почти на 18, но това не пречи около него да се разгорят разпалени спорове. И причината не е толкова текстът на песента, който гласи: „Аз съм лошо, лошо момиче, постъпих жестоко с един фин мъж… Не ми казвайте да го отричам, направих непростими неща и искам да страдам заради греховете си… Господ да ми помага, задето съм такава, да ме предпази от тези зли дела…” Общественият гняв е предизвикан от факта, че във видеото Фиона прави стриптийз, за който повечето зрители твърдят, че им е абсолютно неудобно да гледат. 
Това обаче не пречи година по-късно Criminal да получи наградата на MTV за най-добър видеоклип, а дебютният албум на Фиона да стане 3 пъти платинен.

Майли Сайръс
В края на април миналата година из интернет и печатните издания в САЩ се появиха снимки на 15-годишната звезда на Disney Майли Сайръс, на които тя позира гола, покрита отпред само с чаршаф. Фотосесията беше заснета от популярната фотографка Ани Лейбовиц за майския брой на списание Vanity Fair. Заформи сe грандиозен скандал, а Майли беше принудена да се извини публично на почитателите си.    
В официалното си изявление по повод снимките от Disney заявиха, че Майли е била „манипулирана с цел гарантиране на по-голяма печалба”. Издателите на Vanity Fair обаче се защитиха, като казаха, че родителите на Майли са присъствали на фотосесията и са одобрили концепцията на Лейбовиц за снимките. За справка, популярността на Сайръс след излизането на списанието не само, че не пострада, а напротив – стана още по-голяма.

Бритни Спиърс
Спомняте ли си как през есента на 1998 едно нахакано 16-годишно момиче на име Бритни Спиърс обсеби музикалните канали по целия свят, докато припяваше двусмисленото …Baby, One More Time (…Миличък, още веднъж), кълчейки се в ученическа униформа? А как година по-късно пак в песен призна, че „съвсем не е невинна”. Е, знаете какъв главоломен успех имаше същото това момиче, преди да я затрупат многобройните є лични проблеми. Това, което вероятно не знаете, е, че Джеф Фенстър, изпълнителният директор на звукозаписната компания „Jive”, издала първия албум на Бритни, преди време направи доста скандално признание пред медиите. А именно, че са подписали договор с нея не заради певческите є умения, а заради една нейна снимка. На нея Спиърс седяла на пейка, прегърнала някакво кученце. „Изглеждаше като типичното сладко американско момиче, което просто искаш да поквариш и с което да правиш лоши неща”, заяви Фенстър. 

Няма коментари: