петък, 17 септември 2010 г.

ДЪЛБОКОТО СИНЬО



 

 

 
 


 


 

В пълно „бойно” снаряжение 
 

 В приятна компания
 
 Тайнственият подводен свят привлича човека от незапомнени времена. Буди у него страх, почитание, любопитство, желание да го опознае и овладее
Лятото е сезонът на дайвърите – гмуркачите, любители на екстремното. Безкрайната морска шир предлага всевъзможни дестинации. Избор – по вкус и ниво на подготовка. Но и по дълбочина на джоба, защото това удоволствие изисква големи разходи. Екипировката е скъпа, плаща се и за подготовката. Пътят до далечните кътчета от Топ 10 на най-атрактивните места за гмуркане дозакръгля цифрата.
Като екстремен спорт „скуба” дайвингът (от англ. dive – гмуркам се, и началните букви на Self Contained Underwater Breathing Apparatusе) е ново хоби, но гмуркането се е практикувало още през далечните 4500-3200 г. пр. Хр. Древните гмуркачи – мъже и жени, събирали корали и раковини с перли (занятие, прехранващо и днес много хора), проявявали се при нужда във военни операции. Ловците на перли се потапяли на дълбочина 20 м и успявали да задържат дъха си повече от 3 минути.
Най-известният исторически факт в тази област е стигнал до нас благодарение на историка Херодот. По време на морска операция гъркът Силис бил пленен и качен на кораба на персийския цар Ксеркс І. Когато разбрал, че царят се готви да нападне гръцката флотилия, пленникът грабнал нож и скочил зад борда. Персийците не могли да го намерят и решили, че се е удавил. През нощта смелчакът преплувал покрай всички персийски кораби и срязал въжетата на котвите. За да остане незабелязан под водата, използвал куха тръстика. След това преплувал 13 км и се присъединил към своите.
Желание да се потопят в морските глъбини хората са имали винаги. Пък и се налагало: да ловуват препитание под водата, да ремонтират плавателните си съдове или да потопят вражеските, а и да задоволят човешкото си любопитство и изследователската си страст. Но докато бъде открит начин за дишане в подводния свят, гмуркането със задържане на дъха или дишане през кухо стъбло било сложно и краткотрайно по физиологични причини. Правени били опити да се диша от кожени мехове, пълни с въздух, но те се оказват неефикасни заради вдишването на въглероден диоксид.
През ХVІ век започват да се използват пълни с въздух звънци – първият ефективен начин за по-дълго задържане под водата. Тогава във Франция и Англия били измислени специални костюми от кожа, в които се подавал въздух от повърхността. С тази екипировка гмуркачите успявали да се потопят на дълбочина до 18 м. Скоро били разработени и шлемове от метал, способни да издържат на голямо налягане. С тях вече стават възможни по-дълбоките спускания.
В периода около 1830 подаваният от повърхността към шлемовете въздух е най-ефикасният начин на гмуркане. Но през ХІХ век е отбелязан напредък: в подводните изследвания се очертават две основни направления – научно и технологично. Пионери в първото са французинът Пол Берт и шотландецът Джон Скот Холдейн. Техните изследвания помагат да се изясни как влияе налягането на човешкия организъм и да се определят безопасните времеви лимити за гмуркане чрез използването на сгъстен въздух. Резултати постига и технологичното направление: създадени са помпи за сгъстяване на въздуха и неговото подаване, „поглъщатели” на СО 2 , регулатори и други приспособления, улесняващи дайвърите.
Големият революционен поврат в историята на гмуркането обаче настъпва през 1943 благодарение на Жак-Ив Кусто – френски морски офицер, океанограф, еколог, журналист, режисьор и фотограф, впоследствие член на Френската академия. В съавторство с инженера Емил Ганян той изобретява акваланга, вписвайки името си със златни букви в почетните анали на гмуркането и на документалното кино. С кораба „Калипсо”, на който е капитан, Кусто изследва великото подводно царство от 24 ноември 1951 до януари 1996.
След появата на автономния акваланг пред дайвинга светва зелено. В средата на 70-те години на ХХ век светът е заразен от треска по гмуркането. Много дилетанти стават жертва на заблудата, че морето вече е до колене. Причината е непознаването на простите правила на декомпресията. Аквалангите наистина са достъпни, но няма кой да обучава ентусиастите на водолазни умения. Впрочем въпросът за безопасността на този екстремен спорт и днес стои на преден план. Разработени са няколко образователни системи, но поради липсата в тях на единни световни стандарти той остава нерешен.
Специалистите съветват подготовката да се прави по програмата на PADI – Професионалната асоциация на инструкторите по дайвинг, създадена в средата на 60-те години на миналия век. Нейните сертификати са валидни в цял свят.
Освен PADI има и други подобни организации: Световна конфедерация за подводно плуване, Международна асоциация на дайвърите инвалиди, Асоциация на младите християни дайвъри, Международна асоциация за технически дайвинг, Европейски комитет на професионални подводни инструктори и др. Отделните страни си имат национални асоциации, клубове, комитети и др. У нас е създадена Българска асоциация по подводна дейност и множество специализирани центрове, които използват и поддържат водолазната учебна система на PADI. Само в София те са над 10.
Грижа за безопасността и сигурността имат Divers Alert Network – световната мрежа за подкрепа на дайвърите, и мисията DAN за управление и поддръжка на международната мрежа на центровете за тревога, работещи 24 часа в денонощие, които гарантират специализирана помощ на всеки гмуркач независимо в коя точка на земното кълбо се намира.
За водолаза няма по-голямо разочарование от това да стигне до мечтаното място за гмуркане и на място да научи, че точно по това време то всяка година бива сполетявано от природно бедствие. Връхлита го тайфун, разразява се невиждана морска буря или планктонът е толкова много, че видимостта е почти нулева. А пътуването му е струвало немалко пари. Затова за дайвърите е важно да са добре ориентирани по отношение на най-популярните за гмуркане региони.
Въпреки изкушенията на екзотичните южни дестинации Средиземно море не губи популярност пред любителите на подводни приключения. През лятото водата му е топла, с температура 25-26 ° С. Зиме се понижава, но и тогава гмуркането с неопрен е възможно. През пролетта и летните месеци понякога духа горещият и прашен вятър сироко от Сахара, който стига до Малта, Италия и Гърция. От време на време силни ветрове от Северозападна Африка връхлитат и Испания. По атлантическото крайбрежие на Южна Испания и на Португалия климатът е средиземноморски, но водата е значително по-хладна, около 16-18 ° С дори през лятото.
За европееца географски близка възможност е Червено море. Гмуркането там е въз-можно през цялата година. В този регион лятото е горещо и сухо, зимата – суха, с големи разлики между дневната и нощната температура. Температурата на водата се променя в зависимост от сезона. В южната част на морето, естествено, винаги е по-висока, отколкото в северната. Средната є стойност е 21 ° С през януари и 26 ° С през август, но в някои части се качва и до 28-34 ° С.
Подходящи места за дълбинни преживявания предлага и Индийският океан: във водите около Малдивските острови, Сейшелите, Коморските острови, Мавриций, Кения, ЮАР... Климатът на Малдивите е тропически. През цялата година дневната температура е малко над 30 ° С, през зимата рядко пада под 25. Увеличаването на планктона от декември до май влошава видимостта под водата, но увеличава шансовете за срещи с китовата акула. Температурата на водата стига до 30 ° С. И тъй като островите са извън пояса на циклоните, дайвингът е възможен целогодишно.
И Карибският басейн е достъпен за гмуркачите 365 дни в годината, но от юни до ноември има рискове от урагани. Температурата на водата се колебае от 24 градуса през зимата до 30 през лятото, на въздуха е в диапазона от 21 до 32. Дъждовете тук падат предимно през лятото, но не са продължителни, траят не повече от час.
Чудесни възможности предоставят на водолазите карибското крайбрежие на Мексико, Белиз и Хондурас, калифорнийското на САЩ, Тайланд, Малайзия и Индонезия, Австралия...
Малката ни планета изобилства от места за гмуркане, възможностите за избор са големи. Едни от тях са подходящи за т. нар. познавателно гмуркане, чиято цел и смисъл е да се видят красотите на подводния свят. Други предлагат условия за детски и семеен дайвинг, за спортен риболов, подводна спелеология, технически дайвинг и т.н.
Въпреки прелестите на морското царство много хора се боят панически от водата и биха предпочели да им се любуват, удобно настанили се на домашния диван. Такъв шанс им дават посветилите се на подводното фото-кино-видео снимане, които самоотвержено влачат със себе си в глъбините десетки килограми апаратура, кабели, осветителни съоръжения, измислят сценарии и седмици наред изчакват подходящия момент, за да запечатат подводната магия. Този вид гмуркане – любителско и професионално, е един от най-интересните видове. Първият такъв филм – В света на безмълвието на Жак-Ив Кусто, предизвиква фурор на фестивала в Кан.
Що се отнася до подводната спелеология, там няма място за любители. Без специално обучение никой няма право да се спуска в пещери. Този вид подводно плуване е много опасен, смъртните случаи не са редки. В пещера загива например американецът Шек Ексли, поставил един от рекордите в дълбочинните спускания. През 1989 той се гмурва на 265 м в сифона на пещерата Мантле в Мексико. Спускането е траяло само 24 минути, но времето за изплуване е надвишило 10 часа, през които водолазът е направил 52 спирки за декомпресия на различни дълбочини.
С подводната археология не е така, тя е достъпна и за любители, изкушени да търсят изгубени градове, потънали кораби със съкровища, плавателни съдове, жертви на описани в морската история катастрофи. Един такъв магнит за тях е „Градът на мъртвите” на остров Понапе в Микронезия. В писмени източници се разказва за белгийски антрополог, посетил острова и събрал доказателства за съществуването на града. По обратния път ученият преживял корабокрушение и цялата му сбирка отишла на дъното.
Старо поверие разказва, че изчезналият град бил създаден с намесата на свръхестествени извънземни сили. Най-популярната история обаче е свързана с живота на двама магьосници – братята Олосипа и Олосопа, които само с вдигане на ръката си умеели да усмиряват природните стихии. На Небесния риф на Понапе те дошли незнайно откъде заедно с 10 000 поданици. Станали родоначалници на Сауделурите, 16 на брой, които създали велика империя и я управлявали цели 4 века. Още с пристигането си започнали да изграждат изкуствени острови и плавателни канали между тях. Прочули се като свирепи тирани. Карали поданиците си да строят сгради върху морския риф, като ги принуждавали да разказват приказки на огромните стълбове, които с неимоверни усилия пренасяли отнякъде дотук. Множеството мегалитни постройки и пристанищен център, които създали, по-късно нарекли Нан Мадол.
В навечерието на Втората световна война, когато архипелагът в Тихия океан бил вече под управлението на Япония, митът за изчезналия град отново възкръсва. Тогава местните често разказвали как предците им полагали мощите на всички знатни хора в Къщата на мъртвите в Нан Мадол. Заинтригувани от тази история, в продължение на години японски водолази и учени търсели по дъното на океана, между страховити стени и призрачни постройки, доказателство за това. И до днес има запазени записки, в които се твърди, че са били открити множество сложни като конструкция, херметически затворени ковчези, направени от чиста платина. Историци и археолози изказват предположения, че този град се е намирал на легендарния материк Лемурия или Атлантида и е потънал под водата заедно с тях.
За да не се превърне подводният туризъм в подводен вандализъм, върху свободното дълбинно иманярство е наложена забрана от Световната организация за опазване на историческите ценности и от ООН. Безценните експонати на „музея” на морското дъно изискват грижовно отношение и защита, за да оцелеят и останат в наследство за идните поколения.
Стъпка по стъпка
  • 1530 – Първият подводен звънец, напълнен с въздух.
  • 1650 – Изобретен е компресорът, започват опити с животни в областта на компресията и декомпресията.
  • 1823 – Английският изобретател Чарлз Антъни Дийн патентова шлем за пожарникари. Няколко години по-късно той започва да се използва за дайвинг. Въздухът се подавал чрез шланг от повърхността на водата. През 1828 Чарлз и брат му Джон обединяват шлема с подводен костюм чрез привързване. Апаратът се използвал успешно за спасителни работи.
  • 1825 – Англичанинът Уилям Джеймс изобретява първия работещ акваланг. Апаратът представлявал цилиндричен пояс около тялото на човека и се явявал резервоар за въздух под налягане. Липсват обаче сведения за неговото практическо приложение.
  • 1876 – Морякът Хенри А. Флойс от Британския търговски флот разработва първия работен акваланг със сгъстен кислород с ограничена дълбочина на гмуркането и продължителност до 3 часа.
  • 1934 – На 15 август Уилям Бийб и Отис Бартън се потапят с батискаф на дълбочина 1053, 7 м край Бермудските острови – рекорд, който се запазва през следващите 14 години.
  • 1938 – Едгар Енд и Макс Нокс правят първото декомпресионно гмуркане и престояват 27 часа в барокамера на дълбочина 30 м.
  • 1943 – Жак-Ив Кусто и Емил Ганян патентоват съвременния акваланг. През 1947 с новия апарат е направено рекордно гмуркане в Средиземно море на дълбочина 106,8 м.
  • 1981 – Нов рекорд в медицинския център на университета „Дюк”: трима аквалангисти престояват 43 дни в барокамера с диаметър 2,7 м на дълбочина 783 м.
  • 1983 – Появява се „Орка Едж” – първият дайв компютър. След време този вид компютри стават обичаен елемент на екипировката за подводно плуване, а моделите непрекъснато се обновяват.
Нови Гинес рекорди
През февруари тази година 38-годишният швейцарец Петер Кола постигнал нов рекорд по задържане на дишането. Гмуркачът останал под вода без акваланг 19 минути и 21 секунди, подобрявайки постижението на италианеца Никола Путиняно. Предишният рекорд на Кола е бил 16 минути и 32 секунди, но през 2008 известният илюзионист Дейвид Блейн успява да го счупи.
Петер няколко пъти е поставял рекорди по дълбочинно гмуркане без специално оборудване. Най-новият – този от февруари 2010, влиза в Книгата на Гинес . Представители на изданието са присъствали на събитието.
В Книгата на рекордите през април влезе и британско постижение: на 1 април 114 гмуркачи гледали футболен мач по телевизията, настанени на пейки в аквариум с дълбочина 6 м. Телевизорът бил разположен пред аквариума. Желаещите да участват в атракцията били много повече, но в огромния съд се побрали само 114.

Видове гмуркане
Основните методи на спускане под водата са 4. Първият е свободното гмуркане със задържане на дишането. Тази най-ранна форма се практикува, и досега като спорт и начин на препитание.
При втория начин се използва някакъв вид камера, в която се поддържа налягане като атмосферното. Така се предотвратява налягането на водата върху членовете на екипажа. Има 3 типа камери: кухо метално кълбо, спускано от кораб с помощта на метален кабел, кълбо с контролируема плавателност (в този случай не е нужен кабел), подводна лодка, способна да се придвижва на големи разстояния в която и да било посока. Всички тези камери трябва да имат система за осигуряване на свеж въздух и за отстраняване на въгледвуокиса.
Третият вид дайвинг е със сгъстен въздух, подаван от повърхността чрез маркуч. При по-новите модели системи въздухът се подава директно в костюма на гмуркащия се. Устройствата от тази категория включват кесони (големи пространства, снабдявани със сгъстен въздух и използвани най-често при работа в тунели и под мостове). В тези случаи водолазът диша въздух под налягане, равно на налягането на обкръжаващата го вода, затова има риск от декомпресия.
Четвъртият метод на гмуркане е със сгъстен въздух или друга газова смес, напълнени в балони, които самият дайвър носи. Типовете акваланги са два: с отворен и затворен цикъл на дишане. При отворения целият въздух се изхвърля във външната среда, при затворения остава в системата и след отделянето на въгледвуокиса и добавянето на кислород отново влиза в употреба.
Медицински ограничения
Всеки спорт изисква предварителна консултация с лекар. Дайвингът не прави изключение. Определени здравословни проблеми изключват напълно подобни занимания. Такива са хроничните болести на централната нервна система – епилепсия, шизофрения, енцефалопатия, при които има опасност от внезапна загуба на съзнание и спазми.
Не допускат гмуркане под вода и заболяванията на сърдечносъдовата система – сърдечни пороци, нарушения на сърдечния ритъм, кардиомиопатиите, високото кръвно налягане (ІІ и ІІІ степен) заради риска от остра сърдечносъдова недостатъч-ност, загуба на съзнание и спиране на сърцето.
Други страдания, с които човек не може да се отдаде на подводни приключения, са болестите на дихателната система (бронхиална астма, хронични белодробни заболявания с дихателна недостатъчност) и на вестибуларния апарат.
По-благоприятни са временните противопоказания. Към тях се отнасят всички остри заболявания и хроничните на стадий изостряне. Най-разпространените от тях са простудните болести – ОРЗ, грип, ринит, бронхити и др. Но те обикновено отшумяват за дни, така че не са сериозна пречка по принцип.

Няма коментари: