Хора и коли изчезват на мистериозен път

През последните десет години жертвите на "Пътя за никъде", една от десетките аномални зони на Земята, са над 300, обяви Американският комитет за проучвания на загадъчните явления.
"Пътят за никъде" е 15-километров участът от шосе, което започва от град Албъкърк, Ню Мексико, задънва се в планинския масив Сан Матео и няма никакви разклонения.
Пътят има много лошо реноме. От него буквално се изпаряват хора и преводни средства, пише вестник "Телеграф". Никой не може да обясни каква е причината за внезапните изчезвания, никой не знае къде се намират потърпевшите и дали въобще са живи...
Сервитьорка в кафене, разположено в покрайнините на Албъкърк, разказва, че една сутрин семейство с две деца влязло в заведението. "Съпругата смотолеви, че докато мъжът й пие кафето си и чете вестник, ще разходи с колата рожбите им. Взе хлапетата, врътна ключа на роувъра, отпраши по "Пътя за никъде" и не се върна", обяснява сервитьорката.
Лекарката Лайза Уолдруг, която живее в Албъкърк, описва невероятна случка, чийто главен герой е баща й. Таткото гостувал на свой братовчед, притежаващ хотел недалеч от града. Тръгнал си към 23 часа. Колата задминала поредния уличен стълб и изведнъж пред нея изникнало дълбо с диаметър около 1.5 метра, излъчващо сребриста светлина.
Шофьорът установил, че се намира на непознато място, че не е нощ, а ден. Оказало се, че е насред площада на голямо село с красиви къщи без прозорци. Наоколо щъкали усмихнати, доброжелателни хора.
"Татко опитал да заговори няколко души, но никой не го виждал и чувал - за тях той бил абсолютно невидим. Докато се мотаел из селището, нещо край него изжужало и тутакси се озовал в блатото, намиращо се близо до Албъкърк, което има също много лоша слава. Едва се измъкнал от вонящата застояла вода и хукнал към дома ни. Преди да отвори портата, погледнал часовника си и се изумил: цялото приключение продължило само десет минути, а на него му се сторили, че са минали 3-4 часа", продължава разказа си Лайза.
Други жители на Албъкърк потвърдили историята на баща й. Те попадали в същата ситуация: някой или нещо ги изпращал в онова село, срещал ги с милите хора, които нито го чували, нито го виждали, след което го запращал във вонящото блато, от което едва се измъквали.