събота, 14 август 2010 г.

Галя: "Другата част" е продължение на "Август е септември" на Миро!

Елена Пенева: Доста след пускането на клипа към "Другата част", хората все още коментират, че е краден от Риана и Lady GaGa. В същото време, седмица след премиерата излезе Alejandro с идеята за сърцето. Кой кого имитира?

Галя: Знаеш ли, когато направихме "Рискувам да те имам“, нямахме представа какво ще бъде, знаехме, че ще снимаме първия си клип, събрахме се, помислихме, нахвърляхме идеи. Направихме стайлинга, но до последно се чудехме каква да е косата ми.
И на следващата сутрин тогавашната ни мениджърка Хриси идва и казва, че знае как ще бъде, защото я беше сънувала с червени краища. Тогава това беше много нестандартно, направихме го, монтирахме го, пуснахме го в ефира и след точно седмица излезе новото парче на Destiny's Child, където Бийонсе беше със същите краища.
Не помня дали изобщо обърнахме внимание на такова съвпадение. Сега пак се случиха такива неща...


.: Явно няма отърване...

Галя:
На мен всъщност ми харесва, четейки коментарите в сайтовете как феновете обясняват помежду си, че не става дума за имитация. Защото никой от тези, които обвиняват клипа в плагиатство не казва точно какво е имитирано. Разбира се, винаги има усещане за нещо... вдъхновение.
Така работят и по света. Риана се вдъхновява от Грейс Джоунс. Lady GaGa трансформира някои от нещата на Риана и ги прави по свой начин. Всички заедно харесват Алекзандър Маккуин. За мен той е един от най-гениалните световни дизайнери. Ти като от дете се възхищаваш на този човек, си влязъл в неговия мисловен канал и знаеш как да го претворяваш и интерпретираш идеите му.Толкова ли се интересуваш от мода?

Галя:
Да, луда съм по стайлинга, харесва ми и ме провокира. Хубавото е, че моята асистентка замина да учи в Милано и Лондон мода и постоянно получавам ъпдейт за най-новите тенденции, общувам и лично с много от световните дизайнери. Отделно екипът ми е страхотен, адски креативен и като добавиш моите откачени идеи, виждаш какво се получава.
: Тоест стайлингът на "Другата част" е колективна работа?

Галя:
Да, разбира се.

.: Песента е изпълнена с музикални, текстови и визуални препратки към парчета на Каризма и Миро. Нарочно ли написа този текст така - като кодирано послание - отговор на вече казаното?

Галя:
Аз винаги се старая да правя многосмислен текст, с различни смисли на всички нива, съчетание от различни фрагменти.
Ще ти призная нещо, което никога не съм го казвала досега. Всъщност, “Другата част” се разви в главата ми и започна да се създава, след като един ден слушах по телевизията “Август е септември”. Целият текст е на български и изведнъж накрая Миро има една импровизация, в която повтаря “all around the world, all around the world...”.

И понеже ние винаги сме творили заедно и сме свързани, аз знам когато той каже “А”, аз как да продължа към “Б”. В главата ми се завихри тази фраза и започна новата хармония - като нова приказка по Бахтин. Защото краят на едно нещо е винаги начало на друго...

.: Миро знае ли, че е така?

Галя:
Не, аз наистина на никого не съм го казвала!

.: Краят на Каризма - наистина ли настъпи?

Галя:
Не мога да кажа нищо повече от това, че всичко е творческа закачка и игра. Връзката, която с Миро имаме винаги е била такава: ние сме два свободни духа, на които им харесва да си играят, да творят. Когато са заедно им е хубаво, но винаги знаят, че са свободни да си тръгнат във всяка една минута. Тази свобода ни държа заедно много дълго. И в момента, в който се усети нуждата това да спре, стана ясно, че продължаваме като различни хора. Всичко се случи с едно кимване. Просто и ясно. Но никога не се знае какво ще се случи след това.

.: Предстои ли трети клип?

Галя:
Сега работя по концепцията на третото парче. Искам да го усетя, че е то, да узрее. Всяка една идея има нужда от време да стане готова. Със сигурност знам артиста, с когото искам да направим дует - той е човек, на когото наистина се възхищавам.

.: Като говорим за артисти, твоят приятел е такъв! Как се запознахте?

Галя:
Да, той е световен музикант, барабанист. Имаме много общи приятели, но аз се познавам с тях по различни пътища. Той е от Щатите, но пътува непрекъснато. Запознахме се на негов концерт в Лондон. След това се заговорихме, после той почна да ме ухажва, аз доста се дърпах, но накрая реших, че е прекалено сладък, за да се устоя и така...

.: Не е ли трудно, като живеете толкова далеч един от друг?

Галя:
Трудно е, но е хубаво и вълнуващо - като филм. За последните 6-7 месеца сме се виждали в Торонто, Филаделфия, Ню Йорк и Лондон и следващият път не се знае изобщо къде ще е. Той оценява това, че изминавам всички тези километри, за да бъда с него. Защото музикант, който е постоянно на турне, може да бъде много самотен. А това, което сърцето ти иска, не си отива като нужда никога.

.: Ти чувствала ли си се така?

Галя:
Самотен можеш да се почувстваш, след като слезеш от сцената, защото на нея винаги цари най-голямото щастие. Но после, в хотела искаш да има кой да те прегърне...

.: Имало ли е момент, в който загубваш вярата си, че всички жертви в името на музиката, са за добро?

Галя:
Аз знам, че когато имам пълно доверие на Господ, той ме води в най-добрата посока. Сигурна съм, че няма начин да сгреша. Една моя теория е, че животът ни е като електронна игра - започваме от "А" и знаем, че трябва да стигнем до "Б". Минаваме всякакви нива - първото лесно, след това - събираш точки, бориш се с чудовища... Ако сгрешиш някъде на трето ниво, се връщаш на първо. Но вече си минал пътя и вторият път до трето ниво е много по-лесен. Най-хубавото е, когато знаеш как да играеш максимално добре! Но това изобщо не означава, че най-краткият път е най-добрият. Важното е това, което ни е дадено, да не го изгубим - пламъкът да не угасва!

Твоят пламък музиката ли е? Това ли искаш да правиш до края на живота си?

Галя:
Да. Твърдо. Всичко останало е около нея. Но напоследък и киното ми е много интересно. Покрай клиповете ми често монтирам с режисьорите, измислям концепциите, като сценограф се изявявам и много ми харесва да съм зад камерата. Обичам и интериорния дизайн - често се изявявам вкъщи в тази посока. Всяко изкуство, което изразява света на идеите, ми харесва.

.: Ти беше част от един ключов момент в развитието на българската поп музика. Какво мислиш за нея сега?

Галя:
Мисля, че идва едно ново поколение и много се надявам бързо да завземе ефира. Аз винаги съм харесвала пионерството - и с Каризма, и сега. Имам едно любимо стихотворение на Робърт Фрост - The Road Not Taken, което завършва с: “Никога не искам да си позволя да съжалявам, че не съм поел по този път, по който никой друг не е поел”. Ако има хиляди пътеки и една поляна, аз ще тръгна боса по нея и ще направя собствена пътека.



Няма коментари: