Любовта може да има три измерения. Едното е измерението на зависимостта - това е, което се случва с повечето от нас. Съпругът зависи от съпругата, съпругата зависи от съпруга; те се експлоатират взаимно, властват един над друг, притежават се взаимно, принизяват се един друг до състояние на стока. Глупаво е да се спори по този въпрос. Ето защо любовта, която може да отвори портите на рая, отваря само портите на ада!Втората възможност е любов между две наезависими личности. Случвало се понякога. Кофти, но и това не води до нищо хубаво, защото има непрестанен конфликт. Не е възможно адаптиране - двамата са толкова независими, че никой не е готов на компромис; никой не е готов да се приспособи към другия.
Поети, артисти, мислители, учени хора, които живеят в известна независимост, са такива, с които не е възможно да се живее - твърде са егоцентрични. Те дават свобода на другия, но тази свобода прилича по-скоро на безразличие, отколкото на свобода. Тя е по-скоро незаинтересованост, което дразни. Те си осигуряват взаимно личното пространство. Взаимоотношението изглежда прекалено повърхностно, защото се страхуват да навлязат по-дълбоко един в друг. По-привързани са към своята свобода, отколкото към любовта...
Третата възможност е взаимозависимостта. Тя се случва много рядко, но всеки път, когато се случи, част от рая слиза на Земята. Двама души, които нито са зависими, нито независими. Двама души, които се намират в огромна синхронност, като че ли дишат един за друг, една душа в две тела - когато това се случи...любовта се е случила!!! Само това може да се нарече Любов. Другите 2 в действителност не са любов, а са просто някакви комбинации - социални, психологически, биологични, но все пак комбинации, нали ?
Има влюбени, които навсякъде ходят ръка за ръка (дори и в тоалетната) и такива, коитo живеят под един покрив, а са като непознати. Първите функционират като растенията – без слънцето умират, другите определят едно съпоставяне на взаимна самота. Има и трета опция - най – търсената, в която се обединяват първите две възможности в един странен коктейл от съжителство, в което всеки един се старае да запази своята лична свобода, но без да се разделят.
И така. Задно, заедно, заедно. И ни обземат интересни въпроси: “Ще изчезне ли идентичността ми? Ами ако ме обсебят и ако спра да съм аз, и се окажа “затворник” на другия? Ходим ли там, където не харесва на никого от нас?"
Тогава започваме да търсим рецепти за спасяване на връзката. Съветват ни най-различни хора : "Най – добре е всеки да отиде на танци по отделно, да спи в отделни стаи или в отделни сгради, ако може в различни градове за известно време! Продължителността на връзката ви трябва да се замрази за известен период!" ... все пак трябва да определим пътя си заедно от тук нататък...
Други ни предлагат противоположния вариант: Делете всичко! Създаване на брачно ложе и хранилище, което да ви предпази от външния свят, от всичко, което може да ви раздели!
Истината е, че сме просто символични животни, които си допадат или не, общуваме и търсим илюзията на щастието.
Това има големи последици във всичките действия на нашето съществуване, защото да живееш означава непрекъснато да взимаш решения за нещо и в това число и за любимия до теб човек.
Но, за съжаление, има една дистанция между Марс и Венера, която ни кара да чувстваме по различен начин, да желаем различни неща и начина по който се отнасяме към друг също да бъде ...съвсем различен..
Няма коментари:
Публикуване на коментар