Ето защо мъжете се женят за кучки

Илюстрация: AMG

„Защо мъжете се женят за кучки” не е поредната книга за намиране на съпруг, нито пък внушава, че без т.нар. „половинка” една жена е непълноценна личност.
Напротив. Идеята й е да покаже, че именно силната жена, която държи на собствения си живот и интереси, е способна да изгради една истинска връзка и да я доведе до желания от нея завършек.
Брак? Съвместно съжителство? Сериозна връзка? Отношения, основани на уважение? Каквато и да е целта, средствата за постигането й са едни и същи – 75-те принципа на връзката, описани в тази книга.
Принципите са плод на автентични интервюта с мъже, признали пред авторката по какъв начин мъжът избира парньорката си в живота.
Шери Аргов (известна американска водеща и автор на книги) обяснява смисъла, който влага в определението „КУЧКА”, така:
Когато използвам думата “кучка”, нямам предвид гаднярка или злобарка, а силна жена, която е наясно със себе си. За нея не е проблем да предостави на мъжа повече пространство, защото самата тя има нужда от такова.
При най-малката проява на неуважение тя се отдръпва, а така става още по-привлекателна за мъжа.
Именно това е жената, за която той мечтае да се ожени един ден.
От стотиците интервюта Шери Аргов стига до извода, че мъжете всъщност нямат страх от обвързване, те искат любов и брак също толкова силно, колкото и жените.
Но за да пожелае един мъж да се обвърже, той трябва сам да стигне до идеята: “Би било чудесно, ако бях женен за нея!”.
А това не става, ако жената следва популярните съвети, според които тя трябва от рано да заяви: “Искам да знам накъде сме тръгнали. Не желая да си губя времето”. Жените казват това напълно несъзнателно, без да си дават сметка какви сигнали изпращат на мъжа.
Те си мислят, че пестят време, но всъщност постигат тъкмо обратното.
Поведението им сякаш казва, че връзката, сериозното обвързване или бракът са неща, което им се полагат по право, а така карат мъжете с все сили да бягат от тях.
Целта на „Защо мъжете се женят за кучки” е да разбие заблудите и да каже истината, която мъжете и уважаващите себе си жени знаят, но която убягва на прекалено добрите момичета – угаждането на всеки каприз не може да донесе любовта и вниманието, за които една жена копнее.
Съсредоточаването върху собствения й живот, цели и достойнство обаче може.
И Шери Аргов насърчава жените да направят точно това – да променят поведението си, като използват предоставената им в книгата информация, разкриваща как мъжете мислят, какво точно означават думите и действията им и как очакват от жените да се държат.
Най-често срещаната критика към подхода на Шери Аргов е: “Защо им е на жените да играят игрички? Не е любовта нещо естествено?” Тя отговаря така:
Тази критика ми се струва особено забавна, защото тя предполага, че мъжете винаги са състрадателни, алтруистично настроени и откровени – и в никакъв случай не си играят с жените.
В действителност обаче мъжете непрекъснато извъртат истината и умишлено пропускат съществена информация, за да получат своето.
Както една хубава жена използва външния си вид, за да получи съответните облаги, така и мъжете намекват за “обвързване, може би след време”, за да надхитрят жените.
Използват ли мъжете обещания за връзка, за да получат сексуални облаги?
Дразнят ли нарочно жената, за да видят как тя ще реагира?
Правят ли номера, за да разберат до каква степен партньорката им държи на тях?
От какво ги е страх най-много във взаимоотношенията с нежния пол?
Какви са истинските им очаквания към жената, с която желаят да свържат живота си – що се отнася до секса, парите, взаимните отговорности?
Отговорите на тези и много други въпроси са поднесени в типичния за Шери Аргов стил – открито, честно и без свян, с хапливо чувство хумор, понякога преливащо в сарказъм и много наподобяващо хумора от т.нар. „мъжки разговори”, с примери от живота, някои от тях доста комични, други – направо абсурдни, но всички до един – реални и поучителни.