РЕЧНИ ЧУДОВИЩА с Джереми Уейд

Не пропускайте поредицата „Човекът срещу природата” само по Discovery Channel.

Най-малките са най-страшни, казва приятелят на хищните кандиру Джереми Уейд

Джереми Уейд е роден в Ипсуич, Великобритания, и по природа е екстремист. Именно тази негова мания по адреналина, който струи от опасността, го амбицира да започне поредица за истински и страховити чудовища в реките по цял свят - тези, за които се носят легенди, за да създаде предаването си "Речни чудовища". То е част от поредицата "Човекът срещу природата".
Уейд отвежда зрителите по следите на риби с апетит за човешка плът в реките на Германия, Австралия, Бразилия и Америка. Всяка седмица с различен гост Джереми се впуска в търсене на опасни пирани, алигатори, морски вълци и много други кръвожадни речни обитатели, заобиколени от мистерии. Особено когато става въпрос за хранителните им навици. От февруари стартира и новият сезон на поредицата по телевизия "Дискавъри", всеки понеделник от 21,05. От медията поканиха "Стандарт" за единствен български представител в международно интервю с водещия. В разговора се включиха Елена Георгиева от Македония, Снежана Миланович и Ивана Иванов от Сърбия и Иваничка Тодорова от България. Ето какво разказа Джереми.

фото discovery

- Как ви дойде идеята за предаване като "Речни чудовища"?
- Всичко започна в Индия с предаване за морския вълк. История, с която се сблъсках през 2005. Хора от планините говореха за нещо, което завличало хора под водата. Ние отидохме там, за да направим филм за този морски вълк, като не знаехме с какво се захващаме. Може би имаше крокодил в реката, която беше много дълбока, много студена. Стана интересен филм, който започваше с разказите на рибар и свършваше със залавянето на тази толкова голяма риба. Това ни доведе до заключението, че може би има други истории по света, от които също може да станат добри филми. Стига да започнеш с разказите на местните рибари. Понякога тези истории са много преувеличени, хората си ги измислят, но има истории, в които се откриват изненадващи неща. И още нещо. Реките не са често обект на предаванията за дивия свят. Също и обитателите на реките. За морето има безброй, защото е доста лесно да се снима в морето. Водата е чиста, може да се види какво има на дъното. Докато реките често са кални, няма добра видимост, трудно се снима.
- Предполагам, че това си е истинско приключение. Без какво не тръгваш за реката, кои са най-важните приспособления?
- Въдичарските прътове винаги са трудни за носене. Те са леки, но и доста неудобни. Обикновено ги слагам в здрави пластмасови тръби. И разбира се, макара и влакно. Като говорим за приспособления, пилата е много важна, защото е важно куката да е остра. Аз обръщам много внимание на детайлите. Защото понякога на тези пътувания имаш само един шанс да хванеш рибата и ако нещо не е наред, ако си вързал зле възела или влакното е повредено, ти пропускаш този шанс. Казах, че реките са кални, полароидните очила също са необходими. Понякога можеш да видиш движение във водата, което е може би опашката на рибата. Понякога можеш да забележиш малките знаци, които да ти кажат къде е рибата, въпреки че не можеш винаги да я видиш. Ножици за рязане на влакното са също много важни. Много рибари използват зъбите си. Аз също правех така, но чупих зъб и вече винаги нося ножици в джоба. Имам също мултифункционален инструмент на колана.
- Как минава един обикновен ден от експедициите ти? Колко време продължават?
- Когато пътувах сам, беше за два или три месеца. Когато филмираме, трябва да правим всичко много по-бързо, защото сме наели апаратурата. Важно е да говоря с местните, по-специално рибарите. Опитвам се да получавам колкото мога информация от тях, да чуя местните легенди. И после хвърлям въдицата. Но преди да направя това, много време гледам водата. Преди да почнеш да ловиш, много важно е просто да гледаш, да свикнеш с водата. Опитвам се да добия представа за подводната география. Понякога използвам и лодка, пускам тежести, за да разбера къде са вировете, къде са плитчините. Опитвам се да си представя, ако бях риба, какво щях да правя? Къде щях да се храня? Така че, ако е река, гледаш течението, търсиш вероятните места, където храната, която идва по течението, ще спре и после малката рибка ще дойде и ще се храни. А след нея ще дойде голямата риба и ще изяде малката. Тъй като имам малко време, трябва да ловя много съсредоточено.
- Кои географски зони и райони сте посетили във вашите изследвания и колко време са ви отнели тези приключения?
- Ами ловя риба по света от 25 години насам. Тръгнах от Индия, отидох в Югоизточна Азия, ловил съм в Конго, после много в Амазонка, особено в последните години. За епизодите отидох пак в Индия, бях в Тексас, което беше ново място за мен. Там бях много любопитен да видя риба, наречена риба алигатор (Alligator Gar). Направихме три предавания за Амазонка. Там бях ходил преди десетина години, познавах много хора и знаех много за рибата там.
- Вие се опитвате да намерите истината зад легендите и мистериите. Когато погледнете всичките си открития, каква риба, която сте разкрили, ви е изненадала най-много?
- Мисля, че първото предаване, което направихме в Индия. Историята, която чухме за много голям морски вълк, беше много примамлива. В този район хората са последователи на индуската религия и когато някой умре, те изгарят тялото му от страната на реката. Преди тялото да изгори съвсем, хвърлят човешките останки във водата и рибата се е научила, че това е нещо, което може да яде. Не звучи приятно, но всъщност е много естествено от биологична гледна точка. И така - риба, която се храни с тези човешки останки! Много е възможно нещото да е пораснало много голямо, много по-голямо отколкото е нормално, като резултат от това.
- Кое е най-опасното и най-екстремно нещо, което ти се е случило по време на експедициите?
- Трудно е да се избере едно, което да е най-най. Може би когато бях около Амазонка през 2002 г. Летяхме със самолет и моторът се взриви във въздуха. Катастрофирахме в гората, бяхме пет човека в самолета и никой не беше ранен! Чудо!
- В едно от твоите пътувания си бил арестуван за шпионаж, как се случи?
- Това е дълга, много дълга история - в Тайланд през 1984 г., по-скоро на границата между Тайланд и Лаос. Често ходя на места, където не стъпват туристи, където не са свикнали да виждат чужденици. Като им кажа, че отивам на риба, ме гледат странно. Още повече се чудят, като им кажа, че правя снимки и не ям рибата, а я връщам в реката. Много хора, особено полицаите, не ми вярват, че аз просто търся риба. Например около Амазонка всеки мисли, че търся злато. Там има много златни мини. И в Тайланд не повярваха, че търся риба, и ме арестуваха.
- Джереми, бил си на толкова места по целия свят. Къде е раят на земята?
- Мисля, че може би Южна Индия, където лових риба през 1986 г. Но за нещастие сега вече не е същото. Много хора се заселиха около реката.
- Сега вече определено няма да е раят.
- Да, не е същото място. Още като започнах да правя предаването, осъзнах, че епизодите оставят измамно впечатление у зрителя, че тези големи риби са навсякъде. Всъщност те са много редки видове, но ние ходим на места, където наистина ги има.
- Когато извадиш някое речно чудовище, как се чувстваш като човек, който първи го е видял? Какво ти хрумва първо?
- Проблемът е, че можем да извадим рибата от водата за малко време, трябва да я заснемем и пак да я пуснем обратно. Това е много специален момент. И аз се опитвам да разбера възможно най-много за рибата за отрицателно време. Винаги ме притеснява фактът, че вадя рибата от естествената й среда. Гледам да я върна бързо обратно. Но вярвам, че мога да усетя характера на рибата. Поглеждам я в очите и смятам, че рибите са интелигентни. Давам си сметка, че е странно това, което казвам.
- Кое е най-опасното и най-ужасяващо речно чудовище в света, което си виждал, и как изглежда то?
- Този въпрос е много труден, всяко речно чудовище е опасно по един или друг начин. Мисля, че повечето намират за най-страшното риба, наречена кандиру (CANDIRU). Тя всъщност е много малка и обитава Амазонка. Те са толкова малки, че могат да влязат в пикочния канал на мъжа. Нещо изключително болезнено. После се налага много неприятна операция. Ако се забави лекарската намеса, често краят е фатален.
- Да, това наистина е ужасно. Но аз си представях, че ще разкажеш за някоя огромна риба, истинско чудовище.
- Малката рибка също може да бъде много опасна, както вече разбирате. Има още един вид кандиру, който е малко по-голям, горе-долу колкото човешки палец. Тя може да отхапе част от тялото и да образува дупка, през която да влезе вътре. Обикновено в тялото на умряла риба и така да изяде вътрешността й. Това го видяхме с очите си и изглежда наистина ужасяващо. Хората, които живеят около Амазонка, разказват истории за нападнати във водата и изядени хора.
- Този вид риба е подходяща за филм на ужасите.
- Да, определено.