петък, 20 август 2010 г.

Истории и факти за НЛО

Запазени са писмени свидетелства, фолклорни разкази и художествени изображения (картини, гравюри, скални рисунки) за необичайни въздушни феномени още от древността. Много от тези случаи могат да бъдат обяснени с обичайни природни явления, познати или непознати за тогавашния наблюдател, като комети, ярки метеори, една или повече от петте планети видими с невъоръжено око, съединения на две планети, кълбовидни мълнии, миражи и други метеорологични явления. Съществува малък брой случаи, които все още не намират рационално обяснение. Примери за такива необяснени случаи от древността:

- По време на управлението на египетския фараон Тутмос III (1500 - 1450 пр. н.е.) били наблюдавани няколко дни „огнени кръгове” по-светли от слънцето и с големина от около 45 метра.

- При похода на Александър Македонски в Индия два изригващи огън сребърни "щита" прелетели над македонската войска при преминаването и през река Джаксартас през 329 г. пр. н.е.

- На 14 април 1561 небето над Нюрнберг, Германия според очевидци било пълно с множество летящи обекти, които изглежда водели въздушни битки. Били видени малки сфери, които излизали от по-големи цилиндри.

Тези наблюдения обикновено са били смятани за свръхестествени поличби, ангели, и други религиозни предзнаменования. Някои съвременни изследователи ги смятат за древния еквивалент на днешните съобщения за НЛО, докато според други в творбите (особено в картините) не се пресъздават реално наблюдавани обекти, а става въпрос за религиозни символи и алегории.
Преди термините „летяща чиния” и „НЛО” да бъдат измислени, съществуват съобщения за странни неидентифицирани въздушни феномени. Такива съобщения има от средата на XIX в. до началото на XX в. Те включват: - Юли, 1868, изследователи на този феномен определят първото модерно документирано наблюдение, че се е случило в града Копиапо, Чили. - На 25 януари, 1878, Denison Daily News публикува статия, в която местния фермер Джон Мартин твърди, че е видял голям, тъмен, кръгъл летящ обект, наподобяващ летящ балон с „невероятна скорост.”

- На 28 февруари, 1904, Лейтенант Франк Скофилд съобщава, че трима членове от екипажа на американския кораб „Съплай“ са видели странни обекти 300 мили западно от Сан Франциско. Скофилд описва три ярки червени обекта, наподобяващи яйца да летят във формация, след което се издигнали над облаците.

- Необичаен феномен е наблюдаван на 17 ноември, 1882 от астронома Едуард Уолтър Маундер, както и от още няколко европейски астрономи. В списанието The Observatory Маундер описва “странен небесен посетител”, които имал формата на дирижабъл(както го описва през 1916). Обектът е би много ярък, имал добре очертани ръбове и бил тъмен в центъра, имал зелено-бял цвят, дължината му била около 30 градуса и 3 ширина, и се движел по небето около 2 минути от изток на запад. Маундер казва, че е бил много по-различен от метеор или сияние, което е виждал. Въпреки това, Маундер (и някои други астрономи) смята, че вероятно е свързан със слънчевите петна появили се по това време.

- Така нареченият инцидент Фатима или “Чудото на слънцето,”наблюдаван във Фатима от десетки хиляди на 13 октомври, 1917, е смятан от някои за НЛО.

- На 5 август 1926, докато пътува за планините Хъмболд, Николай Рьорих съобщава, че членове от неговата експедиция са видели високо в небето „нещо голямо и бляскаво, което отразявало слънцето и се движело с много голяма скорост”.

- По време на Втората световна война са наблюдавани така наречените „Фу-изтребители” (топки от светлина), които са следвали самолетите както на Съюзниците така и на Оста.

- На 25 февруари, 1942, американската армия засича и визуално, и на радар неидентифициран летателен апарат над Лос Анджелис, Калифорния. Апаратът останал в небето въпреки поне 20 минутната стрелба по него. Произхода на апарата остава неизяснен. Инцидентът по-късно става известен като Битката за Лос Анджелис.

- През 1946, са направени повече от 2000 съобщения за неидентифицирани летателни апарати в скандинавските страни, заедно с изолирани съобщения от Франция, Португалия, Италия и Гърция, тогава са наричани „руска градушка”, а по-късно и„ракети-призраци,” защото се е смятало, че мистериозните обекти са руски тестове на трофейни германски ракети Фау-1 или Фау-2. Оказало се е, че случаят не е бил такъв и феноменът останал необяснен. Над 200 са следени с радар и биват определени като “реални физически обекти” от шведските военни. Голяма част от останалите са смятани за метеори. В България първото документирано свидетелство е от 1858 г. във варненското село Аврен, когато три приличащи на звезди тела преминават над Гергьовденския общоселски събор. Инцидентът е описан от Илия Блъсков, който посещава селото 8 години след това.

След войната американският бизнесмен Кенет Арнолд съобщава, че на 24 юни, 1947, докато летял с частния си самолет видял девет ярки обекта да летят с “невероятна скорост”. Съобщението му предизвиква голям интерес от страна на медиите. По-късно той ще ги опише като обекти с формата на чиния. От описанието на Арнолд ще се зароди и терминът „летяща чиния“.
След случката с Арнолд се появяват хиляди съобщения за НЛО, повечето от тях - в САЩ. Най-значимият от тях е когато екипаж на United Airlines наблюдава девет дисковидни обекта над Айдахо в навечерието на 4 юли. Този случай е дори по-дискутиран и от този на Арнолд. Следващите няколко дни американските вестници са изпълнени със съобщения за НЛО като най-значителното от тях е произшествието в Розуел за който се твърди, че НЛО се е разбило в пустинята.
На 9 юли, Военновъздушните сили на САЩ и ФБР започват разследване на съобщенията. Три седмици по-късно те правят заключение, че не всички съобщения са измислени или представляват някакъв естествен феномен, някои са наистина необясними. Това води до създаване на проект Знак в края на 1947 и проект Синя книга през 1952 година от Военновъздушните сили на САЩ. Синя книга е затворен през 1970, слагайки край на официалното разследване на НЛО от ВВС.

Случаят "Розуел" е един от най-известните случаи на наблюдение на НЛО. Място на действието - САЩ, щата Ню Мексико, близо до градчето Розуел на 1 юли, 1947 година...
Бейкърсвилд щат Калифорния, на 01 юли 1947 година Ричард Ренкен, летец ветеран, каскадьор наблюдавал полета на кръгли обекта, летящи със скорост 50 мили в час, подредени във формата на буквата " V".Същото видяла и някаква жена от същия град.След това, вечерта в сряда на 02 юли 1947 година, около 21.50 часа г-н и г-жа Денуам видели ярко светещ овален летящ обект, оставящ след себе си червена светлина и летящ, на северозапад от Розуел - щат Ню Мексико.
Фермерът Уйлям Мак Брейзъл чул точно по същото време мощен взрив. На следващия ден - четвъртък 03 юли, той заедно със седемгодишния Тимъти Проктър - син на съседи, забелязали на пасището във фермата "леки метални парчета", които били разпръснати безразборно върху не малка площ.

Оказало се, че обектът, видян от семейство Денуам е катастрофирал в ранчото на фермера Брейзъл, след като преди това експлоадирал във въздуха през нощта на 02 юли 1947 година, поради лоши метеорологични условия и магнитни бури.
След като взел няколко парчета за да ги покаже на съседите си, в неделя на 06 юли 1947 г. Брейзъл отнесъл странните парчета в градчето Розуел, отстоящо на около 130 км от фермата му и ги показал на шерифа Джордж Уилкокс, който направо се изумил от това, което видял, защото парчетата не се подлагали на никакви деформации, дори при удар с чук, а освен това, по някои от тях имало странни йероглифи.
От своя страна Уилкокс веднага се свързал с командващия елитната база на американските ВВС полковник Бланчард, където по това време били разположени стратегическите бомбардировачи "В - 29", можещи да носят ядрено оръжие.
Бланчард, след като внимателно разгледал парчетата веднага назначил специална група от офицери начело с майор Джес Марсъл - шеф на разузнавателния отдел към базата и капитан Шеридън Кавит от контраразузнаването.

На 07 юли сутринта фермерът Брейзъл отвел групата в своето имение, където намерили още метални отломъци, а на около две мили от мястото с отломъците бил намерен и корабът, частично забил се в земята, около който разпръснати лежали четирите мъртви тела на екипажа, за които по-късно е направено предположението, че са се катапултирали само миг преди катастрофата. Гледката била покъртителна. Телата на пилотите били облечени в еластични сребристи комбинезони и изглеждали ужасно, защото не приличали на хората. Те заедно с останките на кораба били натоварени на два камиона и откарани в базата още същата вечер.
На 08 юли полковник Бланчард изпраща специализирано подразделение от военни полицаи, които отцепили целия район около фермата и веднага изпратил съобщение до щаба на 8-ма армия във Форт Уорт - Тексас.
Същата сутрин полковникът разпоредил на пресрелизинга към базата да пусне за местната преса следното съобщение:
"...Многобройните слухове за летящите дискове вчера станаха реалност: разузнавателната служба на 509 - та група бомбардировачи към 8-ма въздушна армия от базата в Розуел успя да се сдобие с един диск благодарение на сътрудничеството на местен фермер и шерифа на окръг Чавес. Летящият обект се е приземил върху територията на едно ранчо близо до Розуел миналата седмица. Тъй като не разполагал с телефон, фермерът е съхранил диска, докато се свърже с шерифа, който на свой ред е информирал майор Джес Ей Марсъл от разузнавателната служба към 509 -та група бомбардировачи. Веднага са били предприети съответните мерки и дискът бил прибран от фермата. След инспекция във въздушната база в Розуел, той бил предаден в последствие от майор Марсъл на висшестоящите власти....."
/ Ясно е, че изявлението е направено под отзвука на съобщенията свързани с Кенет Арнолд /.
Съобщението е било предоставено от пресрелизинга на военната база по обяд - 08 юли 1947 г. на две радиостанции и два всекидневника в градчето Розуел, това е пълният му текст, взет от вестник "Сан Франциско Хроникъл".

Същата вечер генерал Рамей - командващ 8-ма въздушна армия разположил "останките" в своя кабинет и свикал веднага пресконференция за да опровергае разпространеното вече съобщение, защото според генерал Томас Дю Боз, който по това време бил полковник и началник щаб на 8-ма въздушна армия, от Вашингтон спешно позвънил генерал Мак Малън, който разпоредил на генерал Рамей случаят да бъде веднага потулен.
Генералът спешно извикал сержант Ървинг Нютън от метеорологичната служба за да "идентифицира" "останките".Сержантът "установил", че те са "от метеорологичен балон от типа "Роуин", защото "миришели на синтетичен каучук" - материалът, от който са правени балоните.
Опровержението е остро, унизително и особено критично за офицерите от военновъздушната база в Розуел. То веднага е публикувано във всички вестници, с което възбудените духове били укротени, а военните, пуснали първото съобщение са подложени на унижение и присмех.

Отначало генерал Рами предполагал, че катастрофиралият кораб бил „съветски самолет” или „ново неизвестно оръжие на противника".
"Експертизата" на останките от кораба е направена спешно, защото " от най-високо ниво" вече са били отдадени специалните заповеди и инструкции как трябва да се действа по-нататък, защото собственикът на местното радио в Розуел вече бил принуден да не "дава никаква информация" относно инцидента Трябвало да се твърди, че местните военни са "взели метеорологичен балон за летяща чиния".
/ Случаят е отработен по класически военен образец /.

По-късно останките от кораба заедно с мъртвите тела на извънземните са откарани с транспортен военен самолет във Военно въздушна база "Райт Патерсън" за изследване. Там се намирал най-развития научно-технически изследователски център на САЩ по това време.
Обектът най-щателно е изследван от авиоконструктора Бил Макдоналдс, който констатирал, че "корабът е произведен по извънземна технология".
По случая Макдоналдс дава следното обяснение:
"...На мен ми беше позволено да се срещна с полковника от разузнавателния отдел Френ Кауфман, който се занимавал със съставянето на рисунките на обекта след аварията, във времето, когато на сутринта на 05 юли 1947 година били събрани отломките на кораба. Той вероятно е третият в йерархията на началниците на Разузнавателното управление, който вероятно е бил на мястото на катастрофата, където също бил и полковникът от разузнаването Бланшар, майор Марсел и редица други офицери от базата, включително началника на военната полиция Маршал, който ръководел операцията по търсенето.
След многото часове, проведени с полковник Кауфман по изучаване на показанията, дадени от очевидците, се отдаде да си съставим представа как е изглеждало това транспортно средство.
Полковникът ми показа още влажните фотографии и своите рисунки, оригиналът, на които той изпратил веднага в Пентагона. Корабът на неговата рисунка много приличал на съвременен самолет - шпионин. Той изгледаше като миниатюрна версия на самолет " SR - 71 Black bird", конструиран в края на 60-те години.

Към рисунката се прилагаше най-подробно описание, което е направено от офицера от военновъздушната база "Райт Патерсън".Този офицер по-късно през 1952 година се занимаваше с шифри и неговите задължения бяха да зашифрира всички инженерни разчети, направени в по-късните стадии от изучаването на обекта, който в последствие беше поставен в бетонова шахта на пускова ядрена установка, която по-късно залегна в основата на легендата за "Хангар - 18". Тази шахта беше съвършено секретна и за това в нея беше поставен този обект....."

Няма коментари: