петък, 8 октомври 2010 г.
Плюсовете да си жена-шофьор ;)
Сигурно най-руганите и мразени шофьори са жените. Навсякъде можем да чуем негативната нагласа на обществото към жените зад волана. Причините са много и доста от тях са основателни. Поради комплицираната психика и необходимостта от дълго и обстоятелствено премисляне на всеки създал се проблем или въпрос, поради моментна емоционална криза или заради перманентно състояние на разсеяност. Всичко това води до интензивни и безкомпромисни негативни словоизлияния от страна на другите шофьори и участници в движението.Но има начини да докажем обратното – че жените могат да бъдат и добри шофьори. Първият и основен е да се научим да караме! Също така трябва да се научим, че носим голяма отговорност, излизайки с автомобил на пътя и трябва да сме изключително внимателни докато караме. Както казваше моят инструктор – „Шофирането е вид мисловна дейност“, и докато я извършваме трябва да сме концентрирани на 100%. Ако телефонът ви пречи, докато карате – изключете го; ако искате да поправите грима си, наравете го в паркирало положение, не спрели на светофара; ако сте разстроена от неприятна случка – по-добре си хванете такси.
Има и ситуации, в които това да си жена-шофьор си е чиста привилегия. Още от първите ми дни зад волана се научих, че почти всеки конфликт на пътя може да бъде решен с брилянтна малоумна усмивка или инсцинирана нервна криза с обилни сълзи и несвързани обяснения. А, както сами знаете, всяка от нас е страхотна актриса и стига да желае може да обърне всяка ситуация в своя полза.
Първото ми посещение при монтьор беше много забавно. Още с влизането в сервиза усетих подигравателните погледи на монтьорите и реших да използвам коза си: „Аз съм тъпа млада жена-шофьор, но затова пък имам тяло на богиня и невинна детска усмивка“. Обясних лаконично, че колата е развалена, не разбирам нищо и търся помощ. Резултатът беше 5-има мъжаги, които първоначално смятаха да ми се подиграват на нескопосаните ми опити да обясня точно какво й е на колата, се надпреварваха да завържат по-дълъг разговор с мен и се караха кой да ми помогне повече. А аз не направих нищо особено, просто изглеждах страхотно и се усмихвах мило.
Майка ми наскоро ми разказа как направила нарушение, влизайки в забранена улица. Полицаи започнали да карат след нея и да я приканват по различни начини да спре, като накрая започнали да й светкат с фаровете. Тя спряла, излезнала от колата и им се накарала, че я притесняват допълнително с тези фарове, а тя е вече достатъчно разтроена от факта, че прави нарушение. Прибра се доволна и без акт или каквато и да било глоба.
Друг номер е да измислиш набързо съкрушителна мелодраматична история с латино елементи, която да те отърве от глобата за превишена скорост, забранен завой наляво и то на червено и отнемане на предимство. Разкажете си всичко, до последната капка сълзи. Хлипането, ядосването, тръшкането и пороят от сълзи ще сломят и най-заклетия, алчнен и безкомпромисен полицай или мъж-шофьор. Мъжете просто се объркват при вида на разстроена жена.
Всичко казано дотук звучи пресилено и нереално, но всъщност жените можем да извлечем доста облаги от пола си, докато сме зад волана. Имаме и страхотен късмет, че мнозинството полицаи са мъже, и то доста податливи на женските игри. Съветът ми към всички жени-шофьори е да карат внимателно и по правилника, да избягват разсейването по време на шофиране и да правят всичко възможно да не пречат на движението с личните си проблеми или моментното състояние на духа си. Никой не ви е виновен, но ако вие се окажете виновна в дадена ситуация, не се замисляйте, ами действайте. Дайте най-доброто от женската си красота, чар и усмивка и обърнете ситуацията във ваша полза. Знам, че го можете!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар