За да си обясниш, кой си, достатъчно е да изречеш своето име. Или можеш да кажеш: "Аз съм роден на света и някога ще умра". Ти си човешко същество, мъж или жена. Ти си лекар, юрист, учител, човек от която и да е професия. Ти си твоето тяло. Според твоето разбиране, ти си това, което усещаш. Но така ли е в действителност? Действително ли това си ти?Задаваме си вечните въпроси. Какво е Бог? Какво е Вселената? Какво е смъртта? Какво е нашата планета Земя? Що е материята? А светлината? Съвременната наука се опитва да даде обяснение на въпросите от материалния свят. На наше разположение е необозрим обем всевъзможни знания, но тези знания не дават отговори. Какво има зад електроните? Какво се крие по-далеч в космоса, зад галактиките? Какво крие душата ни? Имало ли ни е преди да се родим? Какво се случва след като умрем? Казваме: "Аз съм", но какво в същност означава "аз"?
Какво точно прави живота на тялото възможен? Какво всъщност представлява човешкият мозък? По какви механизми действа? Опитваме се отчаяно да се ориентираме в това с помощта на микроскопи и електроника. Нашите експерименти се увенчават със страхотни резултати, но все още не знаем, какво точно представлява мозъкът.
Предстои ви някога да умрете, но сега живеете. Какво е животът? Защо все разсъждаваме за нещо, което не можем да постигнем? Разумът ни подсказва какво е истина и какво - не е. Има решения и знания, които стоят отвъд пределите на нашия ум, но е невъзможно да ги достигнем.
Ти имаш своя представа за щастие. Гневът и ревността са само понятия. Истината е, че ние, хората, сме всъщност велика загадка. Всичко наоколо, включително самият ти, си проявление на движеща се енергия. Предметите, които ни се струват твърди и плътни, в действителност също се състоят от атоми, които са в състояние на постоянно движение. И твърдият, на пръв поглед, предмет, всъщност е движеща се енергия. Разстоянието между атомите е много по-голямо, отколкото тяхната маса. Ние възприемаме вещите като неподвижни, но това е илюзия. Всичко наоколо се движи непрестанно.
Това, което виждаме, не е нищо друго, освен светлина, отразявана от различните предмети. Отразената светлина им придава определена форма. Ние сме съгласни да приемаме нашите визуални усещания за реалност и истина, но тази истина е проявление на договор или консенсус, в който ние сме един от партньорите. Сетивното възприятие е чудо, нагледно демонстриращо нашата способност да творим външната реалност. На пръв поглед възприемаме света чрез органите за осезание, но фактически сами го създаваме чрез нашия ум.
Няма коментари:
Публикуване на коментар