Име и съдба

Между името на човека, неговия характер, здравето и съдбата му съществува здрава връзка. Та нали името не е просто комбинация от букви или звуци, това е човешкото "АЗ". И е твърде важно, човек да чувства, че името му приляга, че е неотменима част от него самия. Дори най-претенциозният или скептично настроен човек, избирайки име на детето си, подсъзнателно се старае то да бъде красиво, съзвучно с фамилното име, да не изглежда недодялано и да не предизвиква насмешки. Ние общуваме чрез имената си и тяхното звучене влияе на отношението на околните към нас самите.
    Звуци и значение 
   От древни времена давайки на новороденото име на светец, преди всичко обръщали внимание на това, какво означава то: Валери - бодър, силен, Борис - славен в борба, Николай - победител, Евгений - благороден и т.н. Но върху подсъзнанието по-силно въздейства звуковият образ на името, отколкото неговото значение. Нито при формирането на личността, нито при установяването на взаимоотношенията с околните участва значението на името. Случва се, хората да отговарят на името си. Но има и мнозина, които нямат нищо общо със значението на името, което носят.
   Тайно и явно
   Отдавна хората са забелязали необяснима връзка между името и съдбата. На новороденото се давали две имена. Едното било кръщелното име и него пазели в тайна, а другото било за всекидневна употреба. Нерядко самото дете не е знаело първото си име почти до своето пълнолетие. И в наши дни се случва свещеникът да не намери сред имената на християнските светци името, което са избрали родителите, и кръщава детето с друго име, близко по звучене. В това няма нищо страшно - при формирането на личността на човека участва само името, което детето чува хиляди пъти, ден след ден. Именно многократното повторение на едни и същи звуци въздейства както на неговото подсъзнание, определяйки характера му, така и на възприятието на околните, влияейки на тяхното отношение към този, който носи дадено име.
  Меко и твърдо
  Имената като емоционални дразнители могат да се разделят на няколко групи. Меки, мелодични, лесни за произнасяне: Михаил, Васил, Ана. Твърди: Димитър, Николай, Лидия, Яна. Неутрални - въпреки че някои от тях имат по няколко съгласни подред, се произнасят без затруднения: Ирина, Зоя, Виктория, Клара, Петър, Антон. Едни от имената звучат ласкаво и извикват приятни чувства. Други, напротив, са стегнати и пораждат вътрешно напрежение. От "музиката" на името в немалка степен зависи първоначалното отношение на околните към носителя на името. Разбира се, впоследствие то може да се промени, но самото име - неприятно звучащо или трудно произносимо - със сигурност ще наложи свой особен отпечатък върху характера на човека. Твърдите имена формират у детето силна воля, твърд характер. То е настойчиво, упорито, стреми се на всяка цена да постигне своето. Децата с неутрални имена имат качества, присъщи и на твърдите, и на меките имена. Те са волеви, упорити, настойчиви, но се поддават на външно влияние.
   Презиме, фамилия
   Характерът на човека зависи и от това как името му се съчетава с неговото презиме или фамилия. Има трудно произносими съчетания, които пречат на общуването - човек е нащрек, дали няма да сбъркат името му, фамилията му, поставяйки го в неловко положение. Затова към твърди фамилии или бащино име е по-добре да се подбират меки имена и да се избягва натрупването на съгласни звуци. И обратно, ако фамилията или бащиното име е с меко звучене, името е по-добре да бъде твърдо, за да го защитава от жизнените несгоди, понеже мекото звучене на презимето или фамилията може да формира безволие, безхарактерност, вялост. И ако характерът на Димитър, Николай е прекалено твърд, неотстъпчив, дори жесток, фамилията ще неутрализира или смегчи негативността.
   Годишно време
   Детето, родено през зимата, е напористо, талантливо и умно, не се щади, когато работи, и затова бързо прави кариера. Зимата го е наградила с твърд характер, закалявайки го от първите дни на раждането му и заставяйки го да се бори за съществуване, нали на "зимното" бебе се налага да понася повече трудности, неудобства, дискомфорт. Зимата го укрепва физически и духовно, формира у него борбеност. Но в личния си живот то не винаги е щастливо, тъй като такъв човек е избухлив, властен, раним и дълго помни обидата. На зимните деца следва да се дават меки имена, неутрализиращи негативните качества на характера, смегчаващи твърдия им нрав, с който ги е дарила суровата зима.
   "Пролетните" деца физически и морално са по-слаби от другите. Те са непостоянни като пролетта, променливи, противоречиви. Нерешителни са, много обидчиви и чувствителни. Те обаче са талантливи в областта на изкуството, артистични са и имат добро чувство за хумор. Неувереността им пречи да станат лидери.Те не обичат промените и панически се боят от неизвестността. Упорити и себелюбиви, не се поддават на ласкателства. "Пролетните" деца трябва да носят твърди имена, за да могат поне в известна степен да бъдат защитени от жизнени неприятности и да им се помогне да си изградят решителност и воля.
   "Летните" хора са широки натури, рискуват, кариерата за тях не е на първо място. Лятото им влияе благотворно, те лесно се адаптират към реалността. Но от друга страна, лятото не им дава възможност да се закалят физически и морално. Оттук идва тяхното малодушие, безхарактерност, излишната доверчивост, изобщо лесно може да им се влияе. Тяхната избухливост и прекалена чувствителност им вредят. Те са горди, смели и настойчиви при достигане на целите си, но леко могат да бъдат преубедени. Затова на летните деца следва да се дават твърди имена, дори ако презимето или фамилията също са с твърдо звучене (Николай Димитров, например).
   Есента дарява децата със сериозност и обстоятелност. Те са уравновесени, решителни и пресметливи. Човек трудно може да ги отвлече от набелязания път, те не се поддават на влияние, винаги знаят какво искат." Есенните" деца рядко създават конфликти в семейството, ценят добрите отношения. Могат да носят всякакви имена.
   Роднините
   Не трябва да се назовава сина с името на бащата, а дъщерята с името на майката: родителите няма да имат съвместимаст с порасналите си деца, те няма да се разбират. Освен това, момченцата, чието име повтаря презимето или фамилията им, са с избухлив характер, неустойчива нервна система. Всяко дете наследява от родителите си някакви черти на характера, не винаги те са най-добрите, и при това повторение те се усилват.
   Променена участ
   Понякога човек усеща несъответствието на своето име и изпитва вътрешен дискомфорт, когато го чува. И няма нищо страшно, ако смени името си. Днес това е практика в Израел: на децата дават временни имена, а след като навършат пълнолетие, те сами могат да си изберат име. Дори зрели хора сменят името си, понякога и фамилията, затваряйки по този начин страницата на миналия си живот, те започват на нова страница. При много от тях съдбата им се сменя кардинално, което се свързва преди всичко с психологическата готовност на човека да смени името си и да започне нов живот, а това означава много. Но все пак по-добре е името на детето да се смени до 3-годишната му възраст. Така детето бързо свиква с промяната. По-късно това може да се направи вече в зряла възраст - и не по едноминутна прищявка, а в случай на крайна необходимост, след предварителна консултация с психолог.