Ако древните ни предци са можели да се издигат ъв въздуха на подобни летателни апарати, тогава е напълно възможно, загадъчните гигантски изображения в перуанската пустиня Наска, да имат не само ритуално предназначение, както твърдят археолозите. Добре известно е, че те могат да бъдат разгледани само, ако се погледнат от въздуха. Фигурата "колибри" е с дължина 50 метра, "паякът" - 46 метра, "кондорът" е почти 120 метра, а "гущерът" е цели 188 метра. Някои геометрични фигури са образувани от линии с дължина повече от 8 километра. Изображенията са изработени в периода от 400 г. пр. Хр. до 660 г. сл. Хр. и факта, че могат да бъдат разгледани само от въздуха, навежда на мисълта, че все пак са пътеводни знаци. Впрочем това не е толкова невероятно, като се имат предвид смайващите технологични качества на много археологически находки. Например в Ирак и Египет, при разкопки са били открити шлифовани кристални лещи, които в нашата съвременност може да се изготвят само с използване на окиси на цезия, получавни по електрохимичен път. Нима има обяснение за прецизно направения от цял къс прозрачен планински кристал човешки череп в естествена големина, намерен в Централна Америка? Неговата изработка и самото му съществуване е загадка за съвременната наука. Или пък невероятната, необяснима колекция глинени и каменни предмети, намерени в Мексико, близо до градчето Акамбаро. А какво може да се каже за впечатляващите с величието си чудеса на света, каквито са египетските пирамиди, храмовете в Баалбек, Тибет и Тиахуанако, Стоунхендж или развалините на Мохенджо-Даро. Нека обаче се върнем към моделите на летателни апарати, намерени в Южна Америка и Египет.
Древни модели на самолети в Южна Америка
През 1969 година, американският бижутер Емануел Стауб дал за изследване притежаваната от него крилата фигурка, на приятеля си Айвън Сандерсън, известен зоолог, ръководител на Обществото за изучаване на необяснимите явления. Ученият веднага разбрал, че фигурката няма прототип всред животинския свят.
В същото време, няколко авиационни експерти, с които Сандерсън се консултирал, заявили категорично, че това е модел на летателен апарат. А било установено, че фигурката е на повече от 1000 години. Хората, изработвали тези фигурки, са живяли на територията на днешна Колумбия, но творенията им са били намирани не само в Колумбия, но и на територията на Коста-Рика, Венецуела и Перу. Дали това са наистина модели на летателни съоръжения, решили да проверят германците Ангулд Енбом и Петер Белтинг. Единият бил медик, а другият - офицер от ВВС. Те решили да построят увеличени копия на крилатите фигурки и да ги изпробват в полет. Избрали две, които приличали най-много на самолет - тази, която се прославила, благодарение на Сандерсън и един залатен амулет, съхраняван в Смитсоновия институт във Вашингтон.
Построените копия били 16 пъти по-големи от оригиналите, съхранявайки пропорциите и особеността на формата им. Петер Белтинг даже построил моделите в два варианта - с перка и с реактивно задвижване. Резултатът бил зашеметяващ. Радиоуправляемите модели изпълнявали сложни фигури от висшия пилотаж! Стабилно маневрирали във въздуха и се приземявали уверено, въпреки вятъра. По време на изпитанията не се забелязвали каквито и да е аеродинамични недостатъци. Даже планирали безупречно, когато бил изключен двигателя им. Тези изпитания били проведени през 1996 година и много пъти след това, а през април 1998 година били наблюдавани от участниците в ежегодния конгрес на Немското общество за авиация и космонавтика. И учените, и авиоконструкторите, и пилотите били на едно мнение - конструкцията на тези апарати била съвършена.
Древни модели на самолети в Египет
Както беше споменато по-горе, подобни летателни модели били намерени през 1898 година при археологически разкопки в Египет. Те били съхранени в сандък с надпис "Дървени фигурки на птици". Цели 70 години никой не им обърнал подобаващо внимание, докато не били преоткрити от доктор Халил Месих, който имал археологическо образование и сериозно изучвал древната история на Египет.
Още щом видял експонатите и особено този, с номер 6347, той бил убеден, че "птицата" прилича повече на самолет. Този модел бил изработен от твърдо дърво, тежал 40 грама, бил с дължина 14,2 см, с размах на крилата 18,3 см. Като се изключи клюновидната форма на носа, експонатът по нищо друго не приличал на птица. Крилата и корпусът му били с подчертан аеродинамичен контур. Авио-конструкторите били единодушни: сходството на фигурката със съвременните планери било очевидно, но липсвала съществена част - хоризонталните стабилизатори на опашката.
Д-р Халил Месих бил съгласен с тази констатация, но бил уверен, че тази част била отчупена и изгубена. Уверен в правотата си, той изготвил точно копие на експоната, като добавил липсващите стабилизатори. При изпитанията моделът планирал великолепно, а след като му добавили мотор и перка, развил скорост до 95 км/ч. и даже можел да носи товар!
След описанието на летателните модели, намерени в Египет и Южна Америка, нека поразсъждаваме малко. Очевидно е, че древните обитателите на планетата или са познавали законите на аеродинамиката и са можели да летят с помощта на апарати, наподобяващи съвременните самолети, чиито миниатюрни модели са намерени от археолозите, или са изработвали тези модели, наблюдавайки оригиналите, с които са си служели извънземните пришълци, пребивавайки на Земята. Ако допуснем първата възможност, то веднага възниква въпросът - от къде древните са имали знания, за да изготвят самолети и да си служат с тях? И натрапващият се отговор е: вероятно са били обучени от същества, обладаващи знания, далече надхвърлящи нивото на развитие на тогавашните земни цивилизации т.е. от представители на високоразвита извънземна цивилизация, посетили планетата ни. Кой е верният отговор?
Няма коментари:
Публикуване на коментар