Ако се лети в указаната от него посока, ще се стигне до платото Наска, набраздено от гигантски загадъчни изображения и множество пресичащи се линии с дължина до 8 километра. Всичко това може да се види само от голяма височина. Какво е истинското им предназначение, не е изяснено до днес. През 1886 година, австрийският физик д-р Гурлт намерил във въглищен пласт от третичния период стоманен паралелепипед с размери 67х67х47 милиметра и тегло 785 грама. От къде е могло да попадне изделие, плод на разумна дейност, в тези древни земни слоеве? В Южна Америка, високо в Андите, в царството на инките, се намира високопланинското езеро Титикака. Около него се виждат следи от морски водорасли, раковини и руините на морско пристанище. Кога е станало това чудовищно нагъване на земната кора, повдигнало високо морския залив, превръщайки го в планинско езеро? Геолозите смятат, че това е станало преди няколко стотин хиляди години. А нима в тези древни времена е имало разумни същества, способни да построят такова морско пристанище? Още по-интересно е, че до развалините на пристанището се виждат останките на циклопски строежи, както и добре запазената "Врата на слънцето", покрита със странни изображения и йероглифи. През 1949 година надписите били разчетени и се оказали календар, но с година, състояща се от 290 дни - десет месеца по 24 и два месеца по 25 дни. Това явно не е земен календар!
В провинция Кюсю, в Япония, в гробница, построена през 2000 г. пр. Хр. е изобразен древен владетел, вдигащ приветствено ръце към седем летящи диска. В древните тибетски текстове "Кандшур" и "Тандшур", съхранени в подземията на будистките манастири, се говори за летящи машини, подобни на елмази в небето, както и за прозрачни сфери, които се появявали понякога пред хората. Много интересни неща може да се прочетат в древноиндийския манускрипт "Вайманика Шастра", написан през IV в. пр. Хр. от мъдреца Махараши Бхарадваджи, базиран на ръкописи от първото и второто хилядолетия пр. Хр. В този манускрипт са описани 32 особености на "вимани", както били наричани въздушните колесници на боговете, споменавани в древноиндийския епос. Те били толкова здрави, че не било възможно да бъдат разбити или изгорени. С помощта на различни устройства, те можели да се въртят около оста си; да се свиват и разширяват; да изменят формата си по време на полет; да се маскират като облак; да излъчват силно сияние или да се скриват в абсолютна тъмнина; да поглъщат светлинните лъчи и да стават невидими; да се движат с огромна скорост; да прелитат от свят в свят; да се придвижват скокообразно или на зиг-заг; да се потапят във вода; да излъчват светлинни лъчи, от които всички предмети стават видими; да генерират енергия, способна да парализира хора и животни; да получават на екрани изображения на това, което става на далечно разстояние и още много други невероятни свойства. В една от хрониките за походите на Александър Македонски е описано събитие, станало около 332 г. пр. Хр., при обсадата на финикийския град Тир. Един ден, в небето над македонския лагер, неочаквано се появили пет "летящи щита", придвижвайки се в триъгълен строй. Водещият "щит" бил два пъти по-голям от останалите. Пред очите на изумените войни, "щтитовете" направили бавно няколко кръга над града, след което от тях блеснали ослепителни мълнии, разрушаващи крепостните стени. Зарадваните македонски войски се хвърлили в атака, а "щитовете" продължили да кръжат, докато не бил превзет града, след което изчезнали с голяма скорост. Особено много съобщения за тайнствени летящи обекти се съдържат в трудовете на Тит Ливий - 30; Цицерон - 9; Плиний Стари - 26. При описанието им, римските автори ги оприличавали на слънцето, луната, кръгли щитове и т.н. Изобщо, в 50 от трудовете на различни римски автори се срещат 39 описания на огън в небето, 11 - на летящи "щитове", 8 - на огнени сфери, 12 - на две и повече слънца, 5 - на "нощни слънца" и 7 - на неизвестни обекти. Древните християнски източници (Библията, Кумранските свитъци), също изобилстват с описания на неизвестни летящи обекти, напомнящи съвременните описания на НЛО. Даже в преданията на североамериканските индианци се споменава за кръгли летящи обекти. В една легенда на индианците от щата Уайоминг се казва, че преди много луни, от небето доплувало голямо "огнено колело" и кацнало на върха на Шаманската планина, след което отлетяло със скоростта на уплашена птица. Подобни сведения са достигнали до нас не само от дълбоката древност. И средновековието изобилства с такива свидетелства. Летящи обекти, във формата на щитове или дискове, са наблюдавани през 1133 г. над Япония; в 1209 г. над Англия; в 1527 г. над Франция; в 1553 г. над Стокхолм; в 1619 г. над езерото Ури в Швейцария; в 1676 г. над Тоскана. През 1520 г. над Ерфурт прелетял обект с кълбовидна форма, съпровождан от два по-малки подобни обекта. При това, Голямата сфера излъчвала въртящ се лъч. Траекториите на някои от наблюдаваните обекти през средновековието били зигзагообразни (Китай-557г., Япония-1423г., Бостън-1639г.). При други случаи, заставали неподвижно (Китай-905г., Ница-1433г., Лисабон-1551г., Рим-1571г., Киото-1606г., Лайпциг-1636г.). През 1646г. над Кембридж в Англия, се появила въртяща се огнена сфера, която се приземила извън града, след което излетяла и изчезнала с огромна скорост. Понякога били наблюдавани маневри на групи летящи обекти, създаващи впечатление за "сражения". (Англия-1355г., Нюрнберг-1561г., Базел-1566г., Петербург-1716г.). Нима всичко това и още много други свидетелства не подсказват, че земята ни е била посещавана в древни времена от палеоастронавти? И ако е така, дали са осъществявали контакт с местното население? И не толкова материалните артефакти, колкото изумителните познания на древните ни предци, дават почти пълна увереност за това. Нима не са поразителни невероятните научни познания на шумерите или смайващо точния календар на древните маи, както и това, че са знаели за кръглата форма на Земята векове преди европейските учени? Или електрическите батерии, изработени преди 2000 години, открити при разкопки в Ирак! Освен множеството предмети, древните са ни оставили и много изображения на НЛО и палеоастронавти. Като най-стари може да се приемат рисунките по стените на пещери във Франция и Испания (Алтаир), чиято възраст е около 10-15 хиляди години. Удивително наподобяват съвременната представа за НЛО и изображенията в Долината на смъртта в САЩ. Най-известни обаче, са скалните рисунки в Тасили (Сахара, Африка), създадени преди около 6-10 хиляди години. На тези рисунки са изобразени множество животни и хора, всред които се виждат грамадни фигури в костюми, приличащи на скафандри ("Великият Марсиански Бог").
Между другото, подобни древни изображения, на възраст 6-14 хиляди години, се срещат и на територията на Италия (Val Camonica):
в Перу (Toro Muerto):
и в Австралия (Kimberley):
Поразяваща е една статуетка, намерена в Еквадор, приличаща поразително на астронавт в скафандър:
В това отношение, безспорно най-забележителни са древните японски статуетки "догу" (в превод означава "устойство, инструмент"), високи от 8 до 30 см.
До момента са намерени около 3000 статуетки, чиято възраст е от 3000 до 10000 години. Според някои изследователи, това са най-древните изображения на космически скафандри. През 1964 и 1990 год. в НАСА били извършени анализи на тези статуетки. Заключението гласи: "Догу приличат на човек или човекоподобно същество в дреха, прилична на космически скафандър!" Нека сега се прехвърлим в Централна Америка. Какво ви се струва, че виждате на изображението върху надгробната плоча в древен храм в Паленке?
Не прилича ли на космонавт, намиращ се в космически кораб?
Вижда се, че той е съсредоточен върху пулта за управление, а от соплата в задната част, личат огнените реактивни струи. Необясним факт остават и отверстията, причинени от куршум, в черепите на изкопаем древен бизон и на неандерталец, живял преди 40,000 години.
Куршуми в праисторическите времена? Това някакъв абсурд ли е или факт, върху който трябва да се замислим сериозно?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар