 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Dubai Mall, Дубай, Обединени арабски емирства
година: 2008, площ: 12 100 000 кв.м, етажи: 4, магазини: 1200+
Най-големият мол в света е в Дубай – тук изненада никаква. Dubai Mall е част от комплекса Burj Khalifa, проектът също е на арх. DP Architects Pte Ltd. Инвестицията за построяването му възлиза на $20 милиарда. Въпреки, че е ненадминат по обща площ, дубайският мол е едва шести по отдаваема търговска площ, което се дължи на обширната развлекателна зона. И тук не говорим за билярдни маси и джаги, както биха си го превели родните предприемачи, а за Аквариум (спечелил награда Гинес за най-голяма плексигласова витрина), ледена пързалка с олимпийски размери, вътрешен увеселителен парк и 22 кино зали. Видът на Dubai Mall е поразителен – от фасадата, която напомня Междузвездни войни, до гигантската стена-водопад, атракциите са достатъчно впечатляващи, за да ни накарат да забравим за шопинга. (сн. 1, 2)
Mall of Sofia, София, България
година: 2006, площ (търговска част): 35 000 кв.м, етажи: 4, магазини: 130
Молът на бул. Стамболийски за известно време държа първенството по посещаемост, главно заради централното си разположение, а и защото конкуренцията далеч не беше толкова голяма. Комплексът включва търговски площи и прилежащата офис сграда Sofia Tower. Проектът е на MooreSpeakman International. Сградата се вписва учудващо добре в средата и дори успя да създаде динамичен облик на района. Ако не за друго, можем да благодарим на Mall of Sofia за първото Imax 3D Cinema в страната. (сн.3, 4)
City Center Sofia, София, България
година: 2006, площ (търговска част): 44 000 кв.м, етажи: 6, магазини: ок. 100
Преди Mall of Sofia беше City Center Sofia – шестетажен микс от магазини, кафенета, хранителни вериги, хипермаркети и кино салони в сграда, която прилича на обикновен бизнецентър. Разположението позволява неприятно жълтеникавата фасада да не се набива на очи, а и околните тревни площи успешно играят ролята на парк. Получила се е доста компромисна ситуация – сградата е невзрачна, но на фона бъркотията, която в момента цари по бул. Черни връх покрай строежа на метрото, изглежда като стъклен оазис на лукса. (сн.5)
Sky City Mall, София, България
година: 2006, площ: 26 000 кв.м, етажи: 6, магазини: ок. 100
Една от издънките на моломанията е Sky City Mall в Слатина – уж мол, ама не съвсем. Най-отличителната характеристика тук като че ли са “брандираните” ескалатори – реклама на Coca-Cola сигурно е за предпочитане, пред блудкавата визия, която ни посреща от фасадата. Тук две нива са отделени за денонощна развлекателна зона (заета главно от двуетажен боулинг и билярдни зали), с което проектът се доближава до концепцията на световните молове. Но реалността е все така далеч и Sky City си остава псевдомол. (сн.6, 7)
Mall of America, Блумингтън, САЩ
година: 1992, площ: 230 000 кв.м, етажи: 4, магазини: 520
Като казваме, че с моловете възприемаме американския модел на тръговско обслужване, нека направим бързо сравнение с най-американския мол – Mall of America. Сградата е много опростена, симетрична, отдалеч напомня на огромно хале, но всъщност е разделена на четири зони в различен стил. Единствените отоплявани зони са около входовете, въпреки много студените зими в Минесота. Заради осветителните тела и многото посетители в сградата температурата винаги е висока и непрекъснато са пуснати климатици за охлаждане.Планира се разширение, след което броят на магазините ще се увеличи на 900. Но магазините далеч не са най-впечаляващото тук – Mall of America разполага със закрит увеселителен парк, авио симулации, Аквариум, 14 кино зали, LEGO център и др. (сн.8, 9)
Mall of Varna, Варна, България
година: 2008, площ (търговска част): 33 000 кв.м, етажи: 2
В доброто старо време, преди Сердика Център и Карфур, като най-голям мол на Балканите се лансираше поектираният от англичаните Chapman Taylor Mall of Varna. В сравнение със софийските проекти той се доближава до визията на типичен американски мол. Концепцията също е сходна – две нива магазини и отделна зона с осем кино зали, боулинг, ресторанти и ледена пързалка. Българският елемент се проявява по-скоро в последвателите откриването спорове – имал ли е молът Акт 16 преди пускането в експлоатация, нямал ли е... (сн. 10)
Няма коментари:
Публикуване на коментар