понеделник, 16 август 2010 г.

Тровим се бавно с опасна вода?


Знаем ли какво пием? Какво е качеството на водата, която тече от чешмите в домовете ни? Какво е съдържанието на бутилираната вода, която купуваме? Водата може да бъде полезна, вредна или опасна – всичко зависи от хората, които имат грижата да наблюдават процесите, на които е подложена, преди безцветната и жизненоважна течност да се озове в чашите ни.
В повечето от големите градове водата е подложена на един затворен цикъл. Мощни филтри я пречистват от невидимите твърди отпадъци. След това следва агресивна химическа обработка, водата идва в нашите домове, за да се върне обратно в пречиствателните станции . Ако тук вмъкнем  няколко думи по толкова актуалната напоследък тема за паметта на водата, ще стане страшно. Затова ще я подмина. Наред с почти всекидневните новини за заразената с бактерии питейна вода, не ми се иска да знам какво е запомнило обикновеното H2O, докато се е лутало из тръби и резервоари.
Казват, че разликата между изкуствено пречистената и живата природна вода не се усеща от човека, докато животните винаги ще предпочетат чистата, изворна вода. Не мога да се съглася с това твърдение. Пила съм от извор, пила и чешмяна вода – вкусът им е съвсем различен. Да не говорим за цвета…
Сигурно на повечето от вас се е случвало да нямат вода известно време, и след като пуснат кранчето от там да потече нещо мътно с цвят на разредена боза или безалкохолна бира. В някои големи градове, както и в не малка част от по-малките градчета и села, тръбите са в ужасно състояние. Точно те са местата, в които се развиват опасни бактерии, които предизвикват стомашно-чревни разстройства. Случаи на опасна вода това лято има много.
В началото на юни от чешмите в Хисаря потече мръсна вода, с примеси от тиня. Става въпрос за минералните извори на курортното градче, и по-точно за чешмата, която се намира в областта Славеев дол. Причината? Стари тръби. Тогава шефката на епидемиологичната инспекция д-р Ваня Танчева съобщи, че от чешмите са взети проби, за да бъдат обстойно изследвани. Този проблем наложи затварянето на един от минералните извори – каптаж „Банчето Миромир”. От РИОКОЗ увериха гражданите и почиващите, че непрекъснатият 24-часов мониторинг на водата предотвратява всякакви по-нататъшни проблеми.
Така е в Хисаря, където водата е основен поминък и няма как да не се проверява непрекъснато. В крайна сметка там има болни, които използват лечебните свойства на минералните извори. Но какво се случва в по-малките села? Има ли органи, които проверяват водата и колко често става това?
Положението е мизерно. Особено на онези места, на който е имало наводнения. Само преди няколко дни в село Средище, което е близо до Силистра от чешмите потече вода, която е заразена с опасна за хората бактерия. Тя вирее в храносмилателната система на животните. В подпочвените води, които са около района, бактерията е попаднала чрез изхвърлени животински отпадъци. Инспекторите са предписали обеззаразяване на водоизточниците. Положението е овладяно.
Тези два примера са достатъчни, за да си направим един бърз извод. По отношение на опасните води в България все още се реагира сравнително бавно. Да ви припомня ли какво се случва по морето? Къде се изливат отпадните води на Бургас? Ако подхванем нещата и от тази гледна точка, ще стане страшно. Крехко е екологичното равновесие в България, и никой нищо не прави по въпроса за неговото нормализиране. А водата е ресурс, който не е безкраен – нито у нас, нито по света…
Това, че ни информират от време на време за опасната вода, която пием, е добре. Не е добре времето, което минава, докато бъдем информирани. РИОКОЗ е една изключително полезна организация, но за съжаление все още действа по социалистически мудно…

Няма коментари: