сряда, 29 декември 2010 г.

РОДЕНИ ПОБЕДИТЕЛИ



****************
Социологът Малкълм Гладуел твърди, че успехът на някои деца в спорта се предопределя от най-обикновени на пръв поглед предимства – напр. рождената дата, която им позволява да се озоват в по-добрата за тях група



Футболните шампиони от Световното първенство в РЮА. Какво ги направи най-добри на терена? Един от подстъпите към успеха е правилният разбор на грешките и възможностите


Според Армин Фолк, изследовател от университета в Бон, предприемаческият дух и желанието за нови и рискови начинания се предава от родители на деца, които израстват с убедеността, че новаторството е ключът към успеха. На малката снимка са деца, измислили свой собствен експеримент



Да се озовеш на точното място в подходящия момент. „Бийтълс” може да не са били най-добрите, но се раждат на точното място и успяват да се възползват от предоставената възможност

Това е разказ за преуспяващи. Но е любопитен не само за тях!
Вечните победители! Дори и те едва ли знаят точната формула, довела ги до върха на триумфа. Дори и те, както и всички останали хора, се опитват да открият онази вечна магия, която би удължила мига на слава и успех.
Резултатите от дългогодишните проучвания на социолози и психолози свидетелстват, че в магическата микстура следва да забъркаме нашия собствен талант, упоритост и оптимизъм освен, разбира се, дарбите си по наследство, които се оказват най-спорният елемент. Задължителният детонатор, твърдят някои учени днес, е късметът, ако е така добър да ни споходи. Психологът Луис Муиньо прави интересна разходка из дебрите на социологията и психологията, систематизирайки най-любопитните научни заключения по темата специално за испанското Muy Interesante. И понеже краят на годината е обикновено време за равносметка, когато преосмисляме и грешки, и неуспехи, настоящият разказ може да ни подскаже дори малкото, което ни дели от триумфа.
И така, защо точно „Бийтълс” се превръщат в легенда в годините, когато млади и талантливи състави никнат като гъби след дъжд на Острова? Нима Брижит Бардо и Мерилин Монро са така върховно талантливи и сексапилни, че изместват всички във филмовите класации? Защо Рафаел Надал спечели „Уимбълдън”, а Себастиан Фетел – „Формула 1”? Социологът Малкълм Гладуел ( книгата му Повратна точка е преведена и на български, бел. ред. ) твърди, че победителите винаги са ощастливени от предимство, което в дадения момент и място другите не притежават. Този невероятен познавач на феномена успех, посветил по-голямата част от кариерата си на изучаването му, твърди, че такива обстоятелства са на пръв поглед обикновени неща – израстването в определена среда и семейство или дори рождената дата при спортистите, която им позволява да се включат в по-подходяща за тях група.
Стечение на обстоятелствата
Самодисциплина и самоусъвършенстване, упоритост и отдаденост, генетични фактори… все елементи, които задължително фигурират в биографиите на победителите. Но твърде често можем да ги открием и в живота на онези, които претърпяват провал. Много хора с упоменатите по-горе качества постигат желаната от тях цел. Но има и такива, които притежават дори повече от тях и все пак не успяват. Именно поради тези факти десетилетия наред социолози и психолози са категорични, че все нещо им убягва. Те анализират и преподреждат живота на най-успелите в различните сфери.
Да вземем например палеонтологията – наука 100-процентово доказателствена. Едно от най-големите открития в последните десетилетия обаче е сякаш пълно опровержение на правилото. През 1990 в затънтено място в Южна Дакота северноамериканската палеонтоложка Сю Хендриксън открива Сю – най-добре запазения цял скелет на тиранозавър рекс, само защото кучето є било прекалено капризно и се нуждаело от дълги разходки в непознати места. Именно при един от тези походи тя прави откритието на живота си, което всъщност се оказва от огромно значение за еволюционната наука на човечеството.
Без упоритостта, къртовския дългогодишен труд и стотиците часове, прекарани в библиотеките, Хендриксън не би осъзнала смисъла на своето откритие. Но е безспорно и това, че без намесата на съдбата или късмета в лицето на нейното куче името є никога нямаше да се цитира толкова често. Без познанията ни и нашата упоритост, без специфичния талант да осъществяваме една или друга дейност, без усет и здрав разум, без себеотрицание и лишения не можем да постигнем съвършенството, което води към върха. Но извън това е необходимо и нещо друго, а усетът да го уловим може би също е въпрос на талант.
Себеотдаване и мотивация
Хърбърт Саймън, американски икономист, нобелов лауреат за 1978, изчислява, че за да се превърнеш в експерт от световно ниво в която и да е сфера, следва да посвещаваш на своята цел поне по 40 часа седмично, и то през 50 седмици от годината. Други търсят нови измерения – трудът за тях се изчислява в часове: за постигане на световно равнище са необходими 10 000 часа себеотдаване!
За психолога от Чикагския университет Бенжамин Блум, който осъществява фундаментални проучвания по темата за таланта, успехът на победителите в която и да е сфера от живота – спортисти, артисти, писатели – се обяснява до голяма степен с упоритостта им да отделят поне по няколко часа дневно на собственото си само-усъвършенстване. Постиженията им според него се дължат най-вече на труд, а не на талант. В потвърждение той цитира думите на шампиона по голф Джак Никлаус: „Никой никога в голфа не е бил добър без многочасови тренировки, без серия от изчисления и хиляди удари по топката. Не е липса на талант, а на упорство, което те кара да опитваш отново и отново. Мнозина са играчите, които не притежават това упорство, и животът ги разочарова. Единственият отговор за успеха са тренировките.”
Какво е онова, което би ни стимулирало да продължаваме да упорстваме? За психолога от Харвардския университет Хенри Мъри, създател на Тематично аперцептивния тест (ТАТ) за изучаване на личността, това е силната мотивация. Силно мотивираните хора желаят още от детството си да владеят и разширяват способностите си, да контролират ситуациите, за да се издигнат колкото е възможно по-бързо. Онези, които вярват в себе си и са упорити, стигат до подиума на победителите.
Даниел Голман, също психолог от Харвард, прави проучвания сред 1528 лица с висок коефициент на интелигентност, като проследява тяхната успеваемост от детството до зрелостта им. И така 40 години след като подбира групата си, той установява, че най-успелите са и най-упоритите. Цитира един интересен пример. При една от поредните сбирки на групата организира спортни игри и забелязва, че успяващите предпочитат да са сред онези, които играят, а не сред зрителите, дори когато онова, което правят, не им се удава. Още едно потвърждение на твърдението, че добре мотивираните хора са и най-честите победители.
Мисли положително!
Друга група психолози и социолози добавят към тези заключения и необходимостта от оптимизъм, който всъщност е и част от комплексното понятие мотивираност. Големият испански учен Мигел Иеро твърди, че „оптимистът има по принцип повече идеи, осъществява ги в по-голяма степен и по-често владее съдбата си”.
Чарлз Снайдер от университета в Канзас прави проучване сред академичните среди в САЩ и установява, че успеваемостта на повечето от преподавателите и студентите зависи от начина им на поведение и не толкова от коефициента им на интелигентност. Студентите с положителна нагласа се радвали на далеч по-добри резултати от получилите максималните точки на S.А.Т. Студентите с висши нагласи и позитивно мислене си поставят по-високи цели и обикновено знаят как да ги постигнат. Оптимизмът ги изважда от нехайството и пристъпите на отчаяние, подсказва им изходите от трудните ситуации. Песимистите пък, напротив, са убедени, че когато нещата им не се получават, нищо не може да се направи, а превратностите в живота те приемат като удари на неизбежната съдба.
Успешната формула
Голман твърди, че всъщност „съчетанието от талант и усилия е успешната формула за постигането на успех”. Това съчетание той нарича „емоционален интелект”, който се изразява в „способността ни да се мотивираме сами, да упорстваме за постигане на целите си независимо от обратите, да контролираме първичните си импулси, да разчитаме правилно бонусите, да регулираме чувствата си, да не позволяваме мъката да надвива желанието за работа, да можем да се сработваме с другите”. Харвардският психолог е убеден, че възпитанието е ключовият инструмент за формирането на нашия емоционален интелект, като неотстъпно твърди, че ако родителите възпитават децата си по тези норми, те ще могат да изградят у себе си прекрасни емоционални основи за успешна реализация.
Мотивацията, дори и желязна, също е недостатъчна за постигането на траен успех. Албърт Бандура от университета в Станфорд допълва още едно качество, задължително не само за постигането, но и за овладяването на успеха: автоефикасност. Този инструмент ни помага да се поучим от грешките си и да намерим сили да ги преодолеем. Съчетава себеуважението и устойчивостта пред трудностите. С най-добра автоефикасност се отличават хората, които вярват в успеха, гледат на грешките си като на въз-можност да се поучат и съумяват да преодоляват чувствата в случаите на малки провали.
Отсъствието на автоефикас-ност ни кара да смятаме, че самият живот се контролира от външни сили, тласка ни да се чувстваме отговорни само за лошите неща и никога за добрите. Няколко поредни по-малки провала в тези случаи са в състояние да подтикнат лишения от автоефикасност човек да повярва, че е невъзможно да победи, което пък го кара да избягва добрите опити за това.
Опитите, които осъществява Бандура, изобилстват с примери в подкрепа на факта, че вярата в успеха и способността ни правилно да разчитаме грешките, да ги преодоляваме в крачка или да ги отстраняваме неизбежно води до успех. Той припомня, че биографиите на много победители като Хенри Форд, Уолт Дисни и Бил Гейтс изобилстват от доста обрати, които те превъзмогват. Грешките си приемат по-скоро като информация за грешната посока, която никога не бива да се допуска, и убедени в успеха си, триумфират.
Предопределеност и нюх
Керъл Дюк, социален психолог от Станфорд, е напълно убедена, че успехът се предопределя не от вродени качества, а от умствената ни нагласа да възприемаме нашите способности и талант. Според нея хората се делят на две групи: хора с предопределен манталитет и хора, чийто манталитет е отворен за развитие. Първите са убедени, че умствените им въз-можности са даденост, която не търпи промяна и развитие. Те сами си определят умствени граници и никога не правят опити да ги надскочат. Именно поради това те се страхуват от предизвикателствата, не се вслушват в критики и се чувстват застрашени от успехите на другите. Всичко завършва с това, че престават да се развиват, като никога не постигат онова, на което са реално способни.
За разлика от тях типът „колко съм умен!” гледа на себе си като на обект за вечно развитие, не се задоволява с това, което притежава в момента, чувства, че има още много да постигне и развие и това го кара да открива възможности за нови постижения.
Според Дюк децата могат да се възпитат да развиват способностите си. Тя препоръчва никога да не им се казва „колко си умен!”, защото дори това ги етикира по някакъв начин, тоест определя им граници. Вместо да възхваляваме техния талант и умствени възможности, тя препоръчва поощрения от типа: „не беше лесна задача, но ти успя да се съсредоточиш и да я преодолееш”.
Всички можем да цитираме на пръсти семейства, които триумфират в определени сфери, като братята Ротшилд, Щраус-баща и син, Дюма-баща и син, братята Кенеди, фамилиите на редица холивудски знаменитости. Но фактът, че различните поколения се радват на успех, не доказва непременно, че гените имат предопределящо значение за успеха. Нещо повече, днес психолози и социолози са на мнение, че на тях не бива да се разчита прекалено, тъй като се унаследяват до тринайсето коляно и комбинациите на ДНК са непредвидими.
През 2006 група учени от университета в Бон осъществяват интересно проучване върху феномена за предприемаческия успех. Според Армин Фолк, ръководител на проекта, смелите и предприемчиви родители отглеждат деца, които се впускат много по-често в нови големи начинания, а за партньори в живота търсят сходни личности. Тяхната увереност в собствените им сили и възможности неизбежно ги води към успех. Така според Фолк не толкова наследствените дадености, колкото примерът на родителите гарантира успеха на някои фамилии.
И не на последно място – учени психолози и социолози изтъкват значението на познатата фраза „да си на точното място в точния момент”. И тук мненията им се разполовяват почти поравно. Едните вярват в успеха, другите в индивидуалния нюх и решимостта да преследваш момента...
Проверете сами
Умеете ли да се възползвате от възможностите за постигане на успех?
Помислете си за някоя ваша първостепенна житейска цел и отговорете на следните въпроси, като маркирате числа от 1 до 4.
1 означава, че предложеният вариант не отговаря на вижданията ви; 2 – че предложената фраза е валидна само за някои случаи; 3 предполага почти пълно съответствие на предложението и вашето виждане; 4 е налице при пълно припокриване с вашата стратегия за постигане на успех.
1. -Когато е трябвало да вземам жизненоважни решения, го правя решително и без отлагане.
1 2 3 4
2. -Да победя и да постигна целите си за мен е една от най-големите радости в живота ми.
1 2 3 4
3. -Отделих голяма част от времето си за постигането на тази цел.
1 2 3 4
4. -Вярвам във възможностите си и съм убеден, че силите ми позволяват да постигна целите си.
1 2 3 4
5. -Неуспешните стъпки и техният анализ ми помага да се поуча от грешките си.
1 2 3 4
6. -Лесно мога да се контролирам пред изкушенията, които ме отклоняват от основната ми цел.
1 2 3 4
7. -Заобикалящите ме знаят, че вярвам в постигането на успех.
1 2 3 4
8. -Разпределям добре времето си, като никога не забравям крайната си цел.
1 2 3 4
9. -Опитвам се без капка завист да се поуча от хората, постигнали успех в сферата, в която са съсредоточени целите ми.
1 2 3 4
10. -Когато преследвам дадена цел, думите и действията ми са изцяло подчинени на тази идея.
1 2 3 4
11. -Вярвам, че хората, които ме заобикалят, ще изиграят положителна роля за постигане на моята цел.
1 2 3 4
12. -Когато ме ентусиазира нещо, свързано с поставената от мен цел, рядко го изоставям.
1 2 3 4
13. -Мисля се за късметлия заради поставената от мен цел.
1 2 3 4
14. -Чувствам се отлично след изпълнението на задача, свързана с поставената от мен цел.
1 2 3 4
15. - Не ми харесва да оценявам работата на заобикалящите ме.
1 2 3 4
16. - Обичам да си определям срокове за изпълнението на задачите, свързани с постигането на целта ми.
1 2 3 4
strong>17. -Опитвам се да не обещавам неща, засягащи моята цел, ако не мога да ги изпълня.
1 2 3 4
18. - Удовлетворен съм, когато постигам макар и временно решение на проблемите си.
1 2 3 4
19. -Убеден съм, че е по-добре почти винаги да разрешиш, отколкото да подминеш превратностите.
1 2 3 4
20 . -Изпитвам отговорност за грешките и успехите в интересуващата ме сфера.
1 2 3 4
21. -При вземането на кардинални решения, свързани с постигането на моята цел, не ме интересува какво мислят околните.
1 2 3 4
22. -За мен е много важно да знам, че целта ми е реалистична.
1 2 3 4
23. -Харесва ми, когато в екипите, с които работя, се оценява кой изпълнява задачите си и кой – не.
1 2 3 4
24. -Харесва ми да говоря със заобикалящите ме за моята цел.
1 2 3 4
25. -Не ме притеснява фактът, че кардиналните решения трябва да взимам сам.
1 2 3 4

Резултати:
Сумирай точките от оградените отговори. Крайният сбор отговаря и на процентите успеваемост, на които можеш да се надяваш при постигането на целите ти. Остатъкът до 100 също е важен, защото може да ти подскаже как да подобриш работата си. Ако процентът, който си постигнал, е 60, това означава, че си използвал именно 60% от предимствата си и имаш възможност да положиш усилия за оползотворяване на останалите 40%, докато се появи шансът за постигане на твоята цел.

Няма коментари: