сряда, 1 септември 2010 г.

Енциклопедия за плодове,зеленчуци и др.

Домат

Домат

• Той е многогодишно растение с кратък живот, отглеждано като едногодишно растение, обикновено достигащо 1-3 м височина със слабо дървесно стъбло, което обикновено лази по други растения.

• Доматите са много богати на витамини, минерални соли и други полезни вещества. Достатъчно е да се изяжда дневно по един голям домат, за да си набави човек почти цялото количество витамин С и Витамин А, което му е необходимо всекидневно.

• Доматите съдържат 17 пъти повече желязо от млякото, два пъти повече от яйцата, три пъти повече от рибата.

• Доматът произхожда от Южна Америка, където и сега се срещат няколко вида диви негови събратя. Техните плодове обаче не са по-едри от дребен орех и не са толкова вкусни.
Царевица
Царевица

• Царевицата е американско растение.

• Тя била пренесена в Европа само преди по-малко от 550 години.

• Царевицата, както пшеницата, ечемикът, оризът е житно растение. Цветовете на царевицата са два вида - мъжки (тичинкови) и женски (плодникови).

• Малко са растенията, които дават толкова много на хората, както царевицата: десетки видове хранителни продукти - варена и печена царевица, пуканки, консерви, грис, качамак; няколко вида фураж - зърнен, фуражно брашно, зелен фураж, силаж, кюспе; десетки промишлени продукти - скорбяла, спирт, захар. глюкоза, олио, ацетон, целулоза, част от които се преработват в изкуствена коприна, изолационни материали, пластмаси и др.

• Има много разновидности има царевицата: твърда - с твърди, гладки и закръглени зърна, почти целите стъкловидни; мека - със заоблени и матови, под обвивката изцяло брашнести зърна; пуклива - с дребни, бели, жълти или червени зърна, богати на белтъчини; захарна - с набръчкани зърна, които се чупят като стъкло и в млечна зрелост са богати на захар; восъчна царевица; полуконски зъб; полузахарна; полутвърда. И всяка разновидност е представена от стотици сортове.
Кайсия
Кайсия

• Богати са на въглехидрати, по-голямата част от които са пектинови вещества и лесноусвоими захари - глюкоза, фруктоза, малтоза. Съдържат и значително количество витамини от групата на В, Е, ПП, каротин.

• Кайсията е високо дърво, понякога по-високо от 15 м. Листата и са яйцевидни, назъбени, на дълги червени дръжки с тясно улейче отгоре. Цветовете и са със съвсем къси дръжки, светлорозови или бели и се развиват преди листата.

• Кайсиите се консумират в свеж вид, сушени или консервирани – във вид на сокове, компоти, сладка и мармалади. Благодарение на съдържанието на пектин от тях се получава превъзходно сладко без да се добавят допълнителни желиращи вещества.
Тиква
Тиква

• Жълтите или оранжеви цветове на тиквата са едри. Мъжките цветове са разположени на дълги и тънки дръжки, а женските — на сравнително дебели и къси. На едно и също растение се намират и женски, и мъжки цветове, което значи, че тиквата, е еднодомно растение. Наскоро, след като прашецът от мъжките цветове попадне върху женските, започва образуването на малка тиквичка, която бързо нараства. Сега вече листата сякаш се отдръпват, за да направят място на едрите плодове, които може да достигнат на тежина до 40—50 кг.

• Както при повечето културни растения, така и при тиквата съществува в зависимост от сорта голямо разнообразие в цвета, формата и големината на плодовете.

• Тиквите за печене обикновено са едри и валчести, кората им е дебела и корава, а месестата част — нежна и дебела. На цвят тя бива жълта, жълто бяла или кремаво бяла, оранжева и жълтеникаво оранжева. Семената също са различни по цвят и форма: бели, матовобели, светлокафяви; плоски или елипсовидни.

• Тиквите съдържат много плодова захар и други хранителни вещества. Те притежават диетични свойства и се препоръчват при бъбречни заболявания. Освен за печене и варене тиквата се използва и за приготвянето на ястия, баници и сладкиши.
Ябълка
Ябълка

• Плод, в който няма мазнини, калориите са малко, беден е на натрий и няма холестерол.

• Ябълките са чудесна храна и за здрави, и за болни. Те съдържат толкова захари, колкото захарното цвекло. Богати са на плодови киселини, минерални соли и витамини.

• Въпреки че повечето култивирани видове са отглеждани, за да се ядат пресни (десертни ябълки), някои са култивирани специфично за готвене (кулинарни ябълки) или за създаване на ябълково вино (сайдер).

• Ябълките за ябълково вино обикновено са твърде тръпчиви и твърди за ядене, но те дават на питието богат вкус, който десертните ябълките не могат.
Салата
Салата

• Според агрономите в близкото минало нашият народ е отглеждал предимно марули. Обикновено листната салата се ползва като гарнитура към ястия.

• Столетия преди да стане известен принципът за равновесие в организма между хормоните инсулин и глюкагон и да се говори за диети, постигащи ситост по този начин, хората се доближавали до полезното равновесие чрез приемане на месна храна с много салата. Освен целулоза в листната салата има въглехидрати и редица жизненоважни микроелемeнти - калций, фосфор, желязо, калий.

• Листата са много богати на витамин С, който достига до 30 мг. Ето защо салатата е идеално средство за подсилване на организма.

• Съдържа още укрепващият за кожата провитамин А - каротин (до 2,5 мг%), както и нужните за нервната система витамини - Р, Е, В1 и В2. Най-значително е количеството на витамин С и на каротина във външните тъмнозелени листа на салатата. Понякога те са доста горчиви на вкус. Това се дължи на голяма доза от веществото - лактуцин.

• В диетите за отслабване при здрава храносмилателна система е по-добре да се включва маруля, чиято целулоза е по-груба и по-дълго се преработва в организма. Освен това по-бавно увяхва от салатата, така че запазва повече от хранителните си свойства. Приема се, че не само освежава, но и утолява жаждата.
Ананас
Ананас

• Плътната, но сочна сърцевина на плода може да бъде нарязана за печива, шишчета или плодови салати.

• Консервираните ананаси може да се ползват, както в сладките ястия, така и в несладките, в кисело-сладки сосове и пица.
Чесън
Чесън

• Най-често консумираната част от растението е подземната складираща структура, наречена глава. Една чеснова глава се състои от дузина или повече отделни скилидки, всяка от които от ботаническа гледна точка е луковица — подземна структура, образувана от удебелени листни основи. Всяка скилидка е образувана от една единствена листна основа за разлика от лука, чиято луковица се състои от многобройни листни слоеве. Надземните части на растението понякога се употребяват за храна, особено докато са млади и крехки.

• Суровият чесънът има силна люта миризма, която се омекотява значително при готвене.

• Суров или сготвен, чесънът се забелязва със силната си характерна миризма и с това, че дъхът на тези, които го ядат получава също характерна миризма.

• Някои култури приемат миризмата на чесън повече, отколкото други. Северноевропейските кухни, например, използват чесън много умерено и той се готви продължително време за намаляване на миризмата.
Череши
Череши

• Плодовете на черешата са нетрайни и срокът на използването им е кратък. В състава им присъстват витамините С, РР и каротин и др.

• Отвара от изсушени дръжки на черешите има силно диуретично действие.

• Най-широко разпространените видове череши, които са предназначени за консумация в прясно състояние, са дивата череша (Prunus avium) и вишната (Prunus cerasus). Родината на тези два вида е Европа и Западна Азия.
Фасул
Фасул

• В Европа фасулът бил пренесен наскоро след откриването на Америка. Любителите на цветята се радвали на чуждото растение, чудели се на дългите шушулки и на разнобагрените зърна, скрити в тях. Трябвало да мине много време, докато европейските народи разберат, че фасулът е не само красиво, но и твърде полезно хранително растение.

• Само допреди малко повече от 300 години бобът, който всички смятат за българско национално ядене, е бил непознат на нашия народ. У нас той бил пренесен от Испания. Бързо допаднал на вкуса на нашия народ и станал една от основните му храни.

• Няма друга растителна храна, която да засища повече от фасула. Той е един път и половина по-калоричен от пшеничения хляб и три пъти по-калоричен от картофите.

• Богат е на белтъчини, близки до белтъчините на месото и може да замества месото в храната на човека.
Тиквички
Тиквички

• Тиквичките са бедни на хранителни вещества, тъкмо това ги прави подходящи за храна при затлъстели хора. От тях се приготвят салати, супи, основни ястия.

• Те съдържат около 95% вода само 0,6 % белтък, 5,7% въглехидрати, много малко целулоза, витамини. Те обаче са богати на минерални вещества.
Репичка
Репичка

• Репичка е едногодишно растение от сем. Кръстоцветни. Кореноплодът е дребен - кръгъл или удължен - покрит с тънка кора, оцветен в червено, виолетово, розово или бяло, а месестата част е само бяла, сочна, крехка и вкусна.

• Сочните червени репички съдържат голямо количество флуор - най-важния елемент за костите и зъбите, укрепващ зъбния емайл.

• В кулинарията се използват в салати, супи и като украса.
Пипер
Пипер

• Чушките са един от най-употребяваните зеленчуци. Те имат отлични вкусови качества и са незаменими като подправка в прясно и сушено състояние или като млян червен пипер.

• Чушките са превъзходна храна, защото са богати на витамини, минерални соли, захари и други полезни вещества. Те са 5 пъти по-богати на витамин С от лимоните, по-богати са на витамин А дори от морковите и съдържат повече захари от много плодове, като най-много захари съдържат лютивите чушки.

• Съдбата на пипера, след като бил пренесен в Европа от Америка, била еднаква със съдбата на домата. Дълго време той също бил отглеждан само като саксийно растение, за украса. Хората се радвали на красивите му чушки, но никой не посягал да изяде поне една от тях. Смятали ги за отровни.

• Към края на XV век започнали да отглеждат пипера в Испания и Португалия. Оттам той се разпространил и в другите европейски страни. Кога точно е бил пренесен и у нас и откъде, не се знае. Но вече през 18 век подлютените гозби (пиперлии) се смятали за български специалитет, а нашите градинари разнасяли славата на българските сортове пипер в Чехословакия, Австрия, Унгария, Румъния и Русия.
Праз
Праз

• Вкусът на праза по принцип се смята за по-изтънчен от този на обикновения лук. Той е основна съставка на френската супа Вишисоаз.

• Брабант и Шотландия също са известни с рецептите си за супи с праз. В наши дни празът е един от зеленчуците, които се употребяват в почти всички ястия с пресни зеленчуци, тъй като е наличен през цялата година.

• Използва се и суров в салати. Заради символичното си значение в Уелс, празът се използва широко в тамошната кухня.

• За някои ястия празът се предпочита пред обикновения лук, тъй като има по-приятен вкус, по-нежен аромат и придава слузеста консистенция. Прилага се при яхнии с и без месо, и ястия със сливи, дюли, маслини и др.

• С него се подправят книжен кебап и пържоли, служи още и за основен зеленчук в някои ястия, като например праз с ориз, праз с месо и др.
Праскова
Праскова

• Те съдържат много захари и са ценни като храна. Прасковата е богата на минерални соли и витамини А, В1 и В2. Помага при тежест в корема. Достатъчно след тежък обед или вечеря да се изядат една-две праскови и тежестта в стомаха бързо ще изчезне.

• Многото витамини се намират в кожата на прасковата, но ако тя не ви допада можете лесно да я махнете. Трябва само да пуснете прасковата в гореща вода за 10 секунди. След което потопете в ледена вода и кожата лесно се маха.

• Ако не ядете веднага прасковата след като сте я разрязали по-добре я пръснете с лимонов сок, защото сърцевината й бързо потъмнява.

• Плътните и твърдите праскови са подходящи за готвене:задушаване в сироп. Примерно: обелете прасковите и ги залейте със сироп (бяло вино, портокалов сок и мед). Варете в тенджера или запечете във фурната 180 С около 12 минути. Веднага сервирайте.

• Сегашната праскова позната у нас е дребно дърво. Достига едва около 4 м височина. Кората на нейното стъбло и на по-старите и клони е червеникавокафява, а младите клонки са зелени или червеникави. По това тя лесно се различава от всички останали наши плодни дръвчета.
Пъпеш
Пъпеш

• Пъпешът съдържа средно от 4,6 до 15% захари, до 4,5 % пектинови вещества, витамини от групите В и Е и др. В 100 г плод има 54 калории.

• Пъпешите обикновено се консумират в прясно състояние. Тонизират състоянието поради голямо съдържание на витамини и минерални соли.
Ориз
Ориз

• Оризът е също житно растение, както пшеницата, ръжта, ечемикът и овесът. И макар че зърната му по форма и цвят се различават от техните по устройство те са еднакви. В тях се съдържат и почти същите вещества - скорбяла, белтъчини, мазнини, целулоза, минерални соли и витамини. Но това, което прави оризът по-полезен от тях, са белтъчините, които почти не се отличават от животинските.

• Оризът не служи само за храна. От неговите зърна се получава скорбяла, която се използва в сладкарството, в текстилната промишленост за колосване на тъканите, в парфюмерията за приготвяне на най-фините пудри, а също при производството на различни видове спиртни напитки. От сламата му пък се изработват най-качествените хартии - оризовата и цигарената. От нея се правят също красиви плетени изделия.
Малини
Малини

• Малините съдържат захари, желязо, мед, калий, целулоза и салициловата киселина, която е една от главните съставки на аспирин.

• Горещ чай с малинов сироп или сладко ще помогне да превъзмогнете настинката.

• Малините се употребяват както пресни, така и в сладко, конфитюри. Може да бъде приготвен малинов оцет.

• Могат да бъдат замразени за 10-12 месеца. Размразяването им става за 3-7 часа при стайна температура.
МAGGI® Унисос
МAGGI® Унисос

MAGGI Унисос е уникална течна подправка, създадена през далечната 1886г в Швейцария. Оригиналното й име е MAGGI Aromé и е един от първите продукти на Юлиус Маги – бащата на марката MAGGI.
Оттогава поколения наред се наслаждават на неповторимия вкус на MAGGI Aromé. Популярността й в чужбина постоянно расте, особено разпространена е в Германия, Швейцария, САЩ, Полша. Днес, след 120 годишна история, MAGGI Aromé е със същия уникален и незаменим вкус и вече е в България под името MAGGI Унисос.
MAGGI Унисос е идеален за мариноване на месо и риба, за приготвяне на екзотични и класически сосове, както и за прибавяне към ориз, салати, супи, печива и спагети.
Маслини
Маслини

• Те са вечнозелени, с дребни листа, а плодът им има костилка.

• Най-известният вид е европейската маслина (Olea europaea), която се използва от древни времена за производство на зехтин или за ядене на самия плод. Плодовете на маслината за производство на зехтин са дребни и богати на масло.
Моркови
Моркови

• Суров или варен, печен или задушен, морковът притежава отлични вкусови и хранителни качества, диетични и лечебни свойства. Не случайно той се нарежда сред най-ценните зеленчуци в кухнята на много народи.

• Морковите съдържат голямо количество захари, много минерални соли и витамини, преди всичко витамин А (около 6 пъти повече витамин А от доматите). Дневната нужда на човек от витамин А може да се задоволи само от един морков, който тежи около 100 г.

• Морковите могат да бъдат съхранявани в полиетиленови торбички, които са сложени на рафтове в мазето или във фризера.

• Лесен начин за съхраняване на морковите е консервирането.

• Кога и къде точно за пръв път е започнало отглеждането на дивия морков не се знае. Но веднъж пренесен в градините върху добре обработени и наторени почви, благодарение на непрекъснатите грижи на земеделските стопани неговият корен ставал все по-едър, по-месест и по-сочен. Сега се отглеждат голям брой най-различни сортове културни моркови.

• Кореноплодите на едни са кръгли като репички, на други са много дълги, цилиндрични, на трети са конусовидни. Едни са дребни, а други стигат до 30 см дължина и тежат около 500 г. Някои са оранжево-червени, други оранжево-жълти или чисто жълти, а има и бели моркови. Едни са полезни за човека, а други са ценен фураж за селскостопанските животни.
Леща
Леща

• Употребява се за салати, супи и основни ястия.

• Цветовете на лещата са дребни, невзрачни. Само по един или най-много по три-четири заедно те са разположени на обща увиснала дръжка, която излиза от пазвата на листата. По форма те чудно приличат на кацнали пеперудки с бели или синкаво-бели крилца, изпъстрени със сини жилчици.

• Затова и семейството, към което принадлежи лещата, се нарича семейство на пеперудоцветните растения. Цветовете на лещата са нетрайни. При слънчево време, след като се самоопрашат, те се отварят сутрин рано и вече към 3 часа след обед увяхват. След някой и друг ден, когато венчелистчетата окапят, се показва малка плоска шушулка. Това е плодът на лещата. В него са затворени семената - едно, две, рядко три - зелени, сиви, кафяви или червеникави, а понякога и пъстри закръглени телца, изпъкнали и от двете страни. Заради тези семена хората започнали да отглеждат лещата преди повече от 5 хиляди години.
Лимон
Лимон

• Месестата част на лимоните съдържа лимонена киселина (която действа противомикробно), плодова захар, гликоза, пектин, минерални вещества - калий, калций, мед, желязо, фосфор и много витамини, най-важните от които са С и Р.

• Кората е богата, най-вече на вит. С, пектин, фитонциди и етерично масло. Лимоните увеличават съпротивителните сили на организма и го предпазват от много заболявания най-вече инфекциозни.

• Родина на лимона, най-вероятно, са предпланините на Хималаите. В нашата страна е бил пренесен през 18 век - като стайно, декоративно растение.

• Лимонът е храст или ниско дръвче. Младите му клонки са бодливи. Листата са едри, кожести, тъмнозелени. Те опадат през две-три години, но не всички наведнъж, затова лимонът е вечнозелено растение. Приятната миризма, която издават листата му, се дължи на множеството жлези по тях, които отделят ароматни етерични масла. Както хубавия екзотичен вкус, така и лечебните свойства са известни и използвани още в най-древни времена.

• С лимонов и портокалов сок са лекували много болести, преди всичко ревматизъм. Сокове са използвани и като средство против отрови и чума.

• Счита се, че лимоновият сок е убиец на нитратите. Става дума за неговите силни пречистващи свойства. Доказано е, че той влиза в силна биохимична реакция с нитратите и спомага за унищожаването на токсините. А това е една нова стъпка по пътя на здравословното хранене. Така, че много полезно би било да се поливат пролетни салати с лимонов сок, вместо с оцет.
Лук
Лук

• Лукът (най-често луковиците) има характерен силен лют вкус и остра миризма, които се омекотяват при готвене, при което вкусът става сладък. Луковиците имат суха външна обвивка и месеста слоеста вътрешност.

• Използвани по целия свят за кулинарни цели, те имат разнообразни форми и цветове.

• Лукът се отглежда от семена или от арпаджик — много дребни луковици, получени чрез засяване на семената много нагъсто.

• Арпаджикът се засажда и отглежда по-лесно, защото не се налага предварително засяване на разсад и разсаждане, но се смята, че луковиците на лука, отгледан от арпаджик, не са толкова трайни. И двата метода за отглеждане могат да се използват за получаване на зелен лук, който се бере, преди да е образувал луковици.

• Има и друг вид лук, който по принцип не образува луковици и се използва по същия начин — лук батун (Allium fistulosum).
Картофи
Картофи

• За яхния се ползват жълтите картофи. Червените картофи са за пържене, а белите за пюре. Освен за ястия картофите се ползват за салати, супи, десерти, хлябове и дори за ракия.

• Картофите са основна храна в България редом с боба. Същото важи и за Русия, Чехия, Германия и други страни.

• Сега това растение се отглежда по цял свят. Наброяват се около 1000 сорта.
Кетчуп
Кетчуп

• Слагат се и други подправки. В зависимост от рецептурата на фирмата производител те биват индийско орехче, джинджифил, карамфил, бахар, дафинов лист, резене, евентуално люти чушки и извлек от лук,чесън и целина.
• Кетчупът се употребява като прибавка към колбаси, печено на скара или във фурна месо, тестени изделия или като подправка на майонези, сосове и ястия.
• Любимата на децата подправка за макаронени изделия.
Краставица
Краставица

• Краставиците са богати на минерални соли и витамини.

• Използва се целогодишно: както в прясно състояние, така и консервирана.

• При избирането на краставиците е важно да обърнете внимание дали са зелени и много твърди.
Круша
Круша

• В нашата страна са познати около 200 сорта круши. Навярно познавате обикновената дива круша. Тя често се среща из широколистните гори и храсталаците. Единични стари крушови дървета над 100-150 години и високи над двадесетина метра могат да се видят навсякъде у нас. По външен вид те не се различават много от питомните круши. Ако клоните им не бяха бодливи и листата им на есен не почерняваха, а ставаха червени, щяха да се бъркат едни с други. У нас освен обикновената се срещат още няколко вида диви круши.

• Те растат по целия Балкански полуостров, а също и в Мала Азия. Плодовете на всички обаче са дребни, дървенисти и като че ли целите са изпълнени с едри песьчинки. Те са кисели и силно тръпчиви. Едва когато изгният, стават сочни, ароматни и могат да се ядат. Още преди много хиляди години хората започнали да отглеждат тези диви круши. Под грижите на човека те се изменили и се превърнали в питомни с превъзходни плодове.

• Крушата е родовито дърво. Но плодовете й са нетрайни, не са като ябълките. Не се ли изядат навреме, или ще изгният, или ще останат сипкави като варен картоф, без сок, без сладост, без аромат.

Можете да ги консервирате или да направите компот, конфитюр, нектар

Няма коментари: