Любопитни ли сме за бъдещето си ?

Любопитни ли сме за бъдещето?

На нас българите ни е присъща една типично българска черта – любопитството. Проявяваме любопитство за много неща – любовните връзки на близки и съседи, проучване на тайните им, нощните им излизания и куп други. Искаме или не човешките същества сме любопитни, дори и да го прикриваме. Всеки се блазни да разбере нечии тайни и да изкара на показ “мръсните им ризи”.

Интересното обаче е проявяваме ли любопитство спрямо своето собствено настояще. Някой от хората живеят за момента, други си правят планове за дълги периоди от време, а трети премислят какво точно да им се случи в бъдеще.

Настоящето зависи от нас, но не изцяло. Каквото и да правим, винаги може да ни се случи нещо непредвидено, което да “обърне каруцата”. Човек не може да знае какво му е предначертала Съдбата. ”Очаквай неочакваното” както се казва. За жалост има неща, които не желаем, но те така или иначе се случват. Не можем да избягаме от Съдбата си. А до какви точно граници би могло да стигне любопитството ни?

Много жени и мъже в интереса си да разучат бъдещето се обръщат към гледачки, които им предсказват всичко онова, вълнуващо ги. А доверчиви ли сме или не? Както има професионалисти, така има и доста мошенници в тази област. Хубаво е когато попаднем на истински ясновидец, повярваме му на 100% и така получаваме всички сведения за онова, което ни очаква. Въпреки, че отиваме с нагласата да чуем нещо положително, често се случва така, че се разочароваме.

Любопитни ли сме за бъдещето?!

На никой не му е приятно да научава лоши и плашещи неща за себе си. Оттам на сетне ние не сме същите хора. Тревогите ни обземат, мислим единствено за това, което са ни предсказали и се молим то да не се сбъдне. Психическата нагласа много влияе. Когато почнем да мислим постоянно за лошото, негативното, то в крайна сметка ни достига. Няма как в главата ни да са само отрицателни мисли, а да чакаме да ни се случат положителни неща. Каквото е в ума ни, такова става и в реалност. Затова хората, които посещават гледачки трябва добре да осмислят решението си, да разберат готови ли са да чуят истината и как биха я понесли след това.

Бъдещето е за това, за да се изживее, а не да ни го предсказват. Би трябвало живота ни да е неочаквано интригуващ, а не прозрачен. Каквото ни е писано, то ще стане, каквото трябва ще ни се случи рано или късно. Просто трябва да имаме търпение и нещата ще дойдат от самосебе си. В крайна сметка се оказва, че ние хората сме любопитни за бъдещето си, за това какво точно ни очаква занапред – щастливи или тъжни мигове, болест или здраве, семейство или раздяла. Ако не беша така, нямаше да има толкова много хора, търсещи всякакви възможни средства да научат до най-малката подробност какво всъщност предстои.