ПОВЕЧЕТО УЧЕНИ НЕ ОБИЧАТ НЕОБЯСНИМИТЕ ФАКТИ, НО ТЕ СЪЩЕСТВУВАТ ...Имали ли са древните египтяни самолети и хеликоптери?! Достиженията им и до днес продължават да учудват света. Част от тяхното наследство и сега е необяснимо. Рисунките, открити от египтолози през 1848 в храма на Сети в Абидос, са различни от всички разкрити дотогава древни изображения. Те представят странни механизми, каквито светът по онова време не би трябвало да е познавал и ползвал.
През 60-те години на ХХ век авторитетният египтолог Алън Алфорд заключил, че изображенията от Абидос приличат до подробности на съвременните самолети и хеликоптери. По-късно негови ученици открили и рисунки на най-съвременни подводници и бойни танкове.
Тези рисунки са от тавана на един египетски храм от Новото царство (преди 3000 години), който се намира в Абидос, на няколкостотин километра на юг от Кайро. В тях откриваме много изображения, приличащи на съвременни летателни средства.
Повечето от информацията за летящите машини на древните идва от древни индийски източници - писани текстове, оцелели до наши дни. Няма съмнения за автентичността на тези текстове. Повечето от тях са на добре известни древноиндийски езици и има буквално хиляди текстове, голяма част от които все още не са преведени от санскрит на английски.
Само преди няколко години китайците откриват няколко документа на санскрит в Ласа, Тибет, и ги изпращат в университета Чандригар за превод. Д-р Рут Рейна каза наскоро, че документите съдържат указания за построяването на междузвездни космически кораби! Според нейните думи методът на задвижване на корабите бил антигравитационен и бил основан на система, аналогична на тази на “лагима”, неизвестната сила на егото, съществуващо в човека, което според древните текстове е достатъчно силно, за да се противопостави на всякаква гравитация. Според хиндуистката йога именно “лагима” е силата, която позволява на човек да левитира. Д-р Рейна казва, че според документа отпреди хиляди години на борда на тези машини, които в текста били наречени “астра”, древните индийци можели да изпратят хора на която и да е планета.
Смята се също, че документите разкриват тайната на “антима”, или “шапката невидимка”, и на “гарима”, или “как да станем тежки като скала”.
В началото съвременните индийски учени не взели текстовете насериозно, но след като китайците обявили, че използват част от информацията в тяхната космическа програма, ги подложили на сериозни проучвания. Това беше един от първите случаи, в които правителство официално обявява, че прави експерименти с антигравитация. Ръкописите не казват точно дали са били правени междузвездни пътешествия, но съобщават за планувано пътуване до Луната, макар че не става ясно дали в действителност е било осъществено. Единият от великите индийски епоси, Рамайана, съдържа доста подробна история за пътуване до Луната, осъществено с вимана (“астра”). Всъщност в епоса е описана битка с атлантски кораб на Луната.
Но всичко това е само част от доказателствата за антигравитационните технологии, използвани от древните индийци. Според древноиндийските текстове хората са имали летящи машини, наречени “вимани”. Те са описани като кръгли, двупалубни машини с прозорци и купол, нещо подобно на най-разпространената форма на НЛО. Те се движели “по-бързо от вятъра” и издавали мелодичен звук. Имало поне четири вида вимани. Някои били с формата на чинии, а други били във формата на цилиндри. Древните индийци, направили виманите, написали и различни упътвания за летене с виманите. Много от тези текстове все още съществуват и дори са преведени на английски. Но за да разберем цялостната картина, трябва да се върнем доста по-назад във времето...
През 60-те години на ХХ век авторитетният египтолог Алън Алфорд заключил, че изображенията от Абидос приличат до подробности на съвременните самолети и хеликоптери. По-късно негови ученици открили и рисунки на най-съвременни подводници и бойни танкове.
Тези рисунки са от тавана на един египетски храм от Новото царство (преди 3000 години), който се намира в Абидос, на няколкостотин километра на юг от Кайро. В тях откриваме много изображения, приличащи на съвременни летателни средства.
Повечето от информацията за летящите машини на древните идва от древни индийски източници - писани текстове, оцелели до наши дни. Няма съмнения за автентичността на тези текстове. Повечето от тях са на добре известни древноиндийски езици и има буквално хиляди текстове, голяма част от които все още не са преведени от санскрит на английски.
Само преди няколко години китайците откриват няколко документа на санскрит в Ласа, Тибет, и ги изпращат в университета Чандригар за превод. Д-р Рут Рейна каза наскоро, че документите съдържат указания за построяването на междузвездни космически кораби! Според нейните думи методът на задвижване на корабите бил антигравитационен и бил основан на система, аналогична на тази на “лагима”, неизвестната сила на егото, съществуващо в човека, което според древните текстове е достатъчно силно, за да се противопостави на всякаква гравитация. Според хиндуистката йога именно “лагима” е силата, която позволява на човек да левитира. Д-р Рейна казва, че според документа отпреди хиляди години на борда на тези машини, които в текста били наречени “астра”, древните индийци можели да изпратят хора на която и да е планета.Смята се също, че документите разкриват тайната на “антима”, или “шапката невидимка”, и на “гарима”, или “как да станем тежки като скала”.
В началото съвременните индийски учени не взели текстовете насериозно, но след като китайците обявили, че използват част от информацията в тяхната космическа програма, ги подложили на сериозни проучвания. Това беше един от първите случаи, в които правителство официално обявява, че прави експерименти с антигравитация. Ръкописите не казват точно дали са били правени междузвездни пътешествия, но съобщават за планувано пътуване до Луната, макар че не става ясно дали в действителност е било осъществено. Единият от великите индийски епоси, Рамайана, съдържа доста подробна история за пътуване до Луната, осъществено с вимана (“астра”). Всъщност в епоса е описана битка с атлантски кораб на Луната.
Но всичко това е само част от доказателствата за антигравитационните технологии, използвани от древните индийци. Според древноиндийските текстове хората са имали летящи машини, наречени “вимани”. Те са описани като кръгли, двупалубни машини с прозорци и купол, нещо подобно на най-разпространената форма на НЛО. Те се движели “по-бързо от вятъра” и издавали мелодичен звук. Имало поне четири вида вимани. Някои били с формата на чинии, а други били във формата на цилиндри. Древните индийци, направили виманите, написали и различни упътвания за летене с виманите. Много от тези текстове все още съществуват и дори са преведени на английски. Но за да разберем цялостната картина, трябва да се върнем доста по-назад във времето...
Няма коментари:
Публикуване на коментар