сряда, 29 септември 2010 г.

Силата на имунитета зависи най-вече от храненето до 12-14 г.



Кърменето е добре да продължава поне 1 година, съветват специалистите.
септември 2010 г.

Преди 15-ина години в медицината се появи понятието “имунно хранене” и изследователите започнаха да изучават влиянието на различните продукти върху работата на защитната система на организма. Тъй като нашият имунитет започва да се формира още в утробата на майката и окончателно съзрява до 12-14-та ни година, логично бе да се направи и изводът, че неговата сила зависи от храненето именно през този период.

Когато детето се ражда, практически то има стерилни черва и от храната през първите часове, дни и месеци от живота му зависи неговият имунитет. Именно в червата се намира бариерата, възпрепятстваща проникването на вирусите, гъбичките и паразитите. Полезните бактерии изпълняват защитна функция и ако те са достатъчно, потискат вредната флора.

Първото заселване на бактерии става по време на самото раждане чрез родовите пътища. Затова е много важно в този период жената да бъде здрава. Полезните бактерии попадат в организма на детето заедно с кърмата. Тя съдържа пребиотици – вещества, способстващи за развитието на собствена микрофлора в червата на детето. Няколко капки кърма веднага след раждането са своеобразно ваксиниране срещу инфекциите и вирусите.

Идеалният вариант е детето да получава кърма през цялата първа година от живота си. Педиатрите съветват поне до 6-месечна възраст детето да не се дохранва и да не му се дава дори вода, защото то получава всичко необходимо чрез кърмата. Въвеждането на други продукти в храненето може да предизвика проблеми с лактацията.

Съвременните темпове на живот често не позволяват на жената да запази лактацията в продължение на година. Майката е принудена да се върне на работа и оставя детето на грижите на други. Понякога тя може да прекрати кърменето и поради заболяване.

Изкуственото хранене трябва да бъде избрано от педиатрите. То трябва да дава на детето необходимите вещества, в това число и тези, които са необходими за заселването на червата с полезна микрофлора.

За съжаление, често майките...... заместват кърмата с краве мляко. Това категорично не трябва да се прави. Кравето мляко съдържа твърде много (повече от 20) алергени и децата, които са го получавали до 3-годишна възраст, два пъти по-често страдат от атопичен дерматит, рахит или анемия.

Съставът на кравето мляко напълно се отличава от майчиното. В 1 литър кърма се съдържат 13 г пребиотици, а в 1 л краве мляко – само 0,1 г. В кравето мляко има също значително по-малко желязо, цинк, йод, витамини С и Е. То съдържа три пъти повече белтъчини и поради това се усвоява по-трудно и може да предизвика микроскопични кръвотечения в червата.(а)

Няма коментари: