Снежният човек, познат още с тибетското си име Йети, е огромен космат хибрид между маймуна и човек, обитаващ високите части на Хималаите между Индия, Непал и Тибет.
За съществуването му има събрани една планина доказателства - снимки на великански следи, парче човекоподобна кожа и мумифициран пръст, открити през 1950 г., свидетелствата за появяванията му ту край свинарник в Тибет, ту някъде в Сибир, откъдето се смята, че произхожда.
Без да е сторил никому зло, Йети е описван като страховит и кръвожаден гигант с космато туловище, остри зъби и огромни очи.
И още - вълшебни същества, феи, караконджули, самодиви, гномове - вярата в тяхното съществуване се е запазила през вековете, както и убеждението, че без присъствието им всяка приказка няма да е съвсем такава.
Е, добрите истории издържат проверката на времето и се нагаждат към всяка епоха така, че винаги да са актуални.
Откриха нови стъпки на Йети
Снежният човек е висок поне 2,40, твърдят учени
Джош Гейтс показва отпечатък от стъпката, намерена северозападно от Катманду
Преди броени дни отново бяха оповестени доказателства за него. Изследователски екип, който снима поредицата "В търсене на истината" твърди, че е намерил следи от краката на Йети в непалската част на планинската верига.
"В края на ноември работихме през нощта близо до речно корито и един от нашите водачи пръв видя отпечатъците и ни ги показа" обясни водещият на предаването Джош Гейтс. Стъпките са открити северозападно от Катманду, в местност, отдалечена от населено място на 3 дни път.
Един от отпечатъците е на цяло стъпало, почти двойно по-голямо от човешкото
Съдейки по размера му, учените предполагат, че Йети трябва да е висок поне 2,40 м.
Джош Гейтс все още не може да заяви със сигурност, дали това са следи от митичния Снежен човек. Той обаче не е лаик в неговото търсене. Заедно с екипа си е обиколил много държави, проучвайки сведения за различни легендарни същества. Сред тях безспорно най-известен е Йети, който от векове тревожи съзнанието на местното население в Непал. Загадките около него са толкова много, че някои хора, отегчени от суматохата около историята му, го наричат "Отвратителния човек". Сведения за него има още от края на XIX и началото на XX век, а векове преди това се предават легенди за митичния великан, който броди из горите и изчезва светкавично при първата поява на човек.
Първите по-значими сведения дават Ерик Шиптън и и Майкъл Уорд през 1951 г. Докато се спускат от ледника Менлунг на границата между Непал и Тибет, попадат на странни следи в снега. Те не са нито човешки, нито на известните животински видове. Местните жители са категорични, че принадлежат на Снежния човек. Три години по-късно в. "Дейли мейл" организира първата експедиция, посветена изцяло на търсенето на Йети. Авантюристите не само се срещат с хора, които твърдят, че са очевидци на странното същество, но и намират скалпове на великана, съхранявани в манастир като реликви.
На базата на различни сведения руският учен проф. Борис Поршнев създава
ново направление в антрополо-гията - хоминология, посветена на същества, които имат общ произход с Homo sapiens, но днес не са напълно идентични с него. Всъщност Поршнев твърди, че снежните хора не си нищо по-различно от неандерталци, които са се приспособили към суровите условия на живот в планините и все още не владеят модерните средства за живот и общуване. Някои специалисти стигат до там, да им правят психологически профил и да твърдят, че косматите чудовища са свенливи по характер и бягат от хората от срамежливост и страх. А епизодичните им прояви на агресия към туристите всъщност се дължали единствено на защитна реакция.
Тази теория е потвърдена в края на 60-те години от френските учени А. Сандерсън и Б. Айвелманс, които изследват замразен труп на космато човекоподобно същество и установяват, че е на съвременен неандарталец. Това още повече засилва интереса към митичното създание и затова екипи от различни държави организират експедиции в различни точки на света, където има легенди за неговата поява - Непал, Камчатка, Чукотка, САЩ... Някои от тях успяват дори
да заснемат бягащия от хората Йети но други учени пък твърдят, че това са фалшификации.
За проучванията на Снежния човек постепенно започват да се организират конгреси, а хоминологията набира все повече привърженици. Някои уфолози стигат дотам да твърдят, че косматият великан е същество от паралелен свят, което идва да навести хората на Земята... Скептиците пък са убедени, че всички сведения за Йети не са нищо повече от манипулации, целящи да напълнят нечий и друг джоб. Затова за тях бе добре дошъл скандалът, който се разгоря в Северна Каролина през 2002 г. Тогава бе арестуван Рей Уолъс - мошеник, който продавал на учени от цял свят фалшиви отпечатъци от стъпалата и козина от Йети. Преди да бъдат разкрити, неговите находки предизвикват толкова силен интерес, че само за едно интервю в телевизията Уолъс получава по 100 000 долара. Когато измамата му е установена, "изследователят" ни най-малко не се развълнувал. "От малък си падам по историите за Снежния човек и прекарах дълго време да проучвам легендите за него. Дори ходих на няколко експедиции в Тибет. Не открих нито едно сериозно доказателство обаче" заявява той пред съда. И допълва, че решава да продаде някоя и друга "снежна стъпка", за да има все пак някаква облага от ситуацията...
По неговия път са поели и други авантюристи, които търсят лесната печалба и
спекулират с вечния страх на хората от непознатото.
Истинските изследователи обаче са убедени, че многото следи, намирани в продължение на повече от столетие, не могат да бъдат фалшифицирани. Невъзможно е хора, които живеят на хиляди километра един от друг и въобще не се познават, да се наговорят какво да обясняват пред учените. Намерените трупове и скалпове също потвърждават теорията за съвременни неандерталци, които живеят тайно в Хималаите.
А за туристите в Непал, които не знаят на кое мнение да повярват, остава само едно. Да внимават досадните шегаджии, преоблечени в костюми на Снежния човек, да не ги стреснат, докато любопитно се озъртат за Йети...
Историята за снежния човек Йети тръгва от Хималаите. От там идват сериозно количество разкази на свидетели, които твърдят, че са видели космато човекоподобно същество с големи размери да обитава снежните области на региона. Част от наблюдателите разказват, че са видели само неговите следи, които, според думите им, са огромни и страховити. Подобни случаи са регистрирани не само в Хималаите, а и в други райони на света. САЩ също влиза в списъка с тези места и там местните наричат снежния човек Голямата стъпка или Биг фуут. Историята на американския човекоподобен ни е позната от не един или два филма за него, излизащи от щатските студиа.
Първата снимка на снежния човек в Хималаите е направена през 1951 г. от Ерик Шиптън, който успява да заснеме косматия “бабаит” по време на експедиция към Еверест. Малко по-късно – през 1954 г., са направени първите стъпки в изучаването на Йети. Тогава е организирана и първата експедиция по следите на човекоподобното същество. Зад мероприятието стои лондонското издание “Дейли Мейл”, а ръководител на групата е Ралф Изард. Оттогава досега на бял свят се появиха изображения и дори видео на снежния човек, а също и снимки на следи от босите му крака. Съществува и известно количество биологичен материал от Йети – скалпове, кожа и косми, които най-често учените получавали от местните хора. Едни от последните изследвания на подобни веществени доказателства са на път да дадат категоричен отговор на въпроса дали Йети наистина съществува, или неговата история е просто красива измислица със сензационен привкус.
Косми от снежен човек
За да получат повече информация за Йети и неговия произход, учените решили, че е необходимо подробно да анализират биологичен материал от снежния човек. Те се спрели на няколко косъма, за които се твърди, че принадлежат на космат гигант, живеещ в индийската джунгла. Образците били предоставени на учените от Дипу Марак – страстен поддръжник на тезата за съществуването на Йети. Той се добрал до космите през 2003 г., когато, според неговите думи, в продължение на три дни наблюдавал човекоподобното същество. Дипу твърди, че то било космато и високо приблизително три метра, а теглото му възлизало на около 300 килограма. Според него приматът бил растителнояден и се хранел с плодове, корени и дървесна кора.
Живеещият в индийската джунгла Йети е наричан от местните хора “манде барунг”. В превод изразът означава “горски човек”. За подобно космато същество разказват десетки хора, живеещи в района на хълмовете Гаро в щата Мегхалая, Източна Индия. Те също били предоставили косми от наблюдаваните от тях странни същества. Затова учените решили в края на експериментите да сравнят образците от Гаро с тези на Дипу Марак.
Козина под микроскоп
Марак предоставил на учените два косъма – с дължина 33 и 44 милиметра, за които той твърди, че били паднали от козината на дивия човекоподобен индивид. Учените решили да подложат образците на щателен анализ, който включвал редица изследвания. На първо време те си поставили за цел да изучат космите под микроскоп. С изследването на влакната се заели оксфордските експерти, ръководени от приматолога Анна Некарис и спеца по микроскопи Джон Уелс. Те използвали възможно най-мощния и сложен микроскоп на територията на Кралството. С негова помощ увеличили изображението на космите 200 пъти и сравнили получения образ с огромна база от данни за проби от стотици известни животни. Информацията за тях била предоставена от оксфордския Музей по естествена история и Факултета по приматология към университета Оксфорд Брукс. Всъщност учените използвали при наблюденията не оригиналните косми, а техни копия, направени с помощта на обикновен лак за нокти. “Когато лакът засъхне, се образува идеална форма с прекрасни двуизмерни изображения, които са много по-удобни за провеждане на изследванията, отколкото самите образци”, пояснява Анна Некарис.
Подробните наблюдения на влакната накарали специалистите да стигнат до интересни заключения – космите не принадлежат на нито един познат животински вид на планетата Земя. Освен това между тях и образците, събрани от Едмънд Хилари по време на експедицията до Хималаите през 1953 г., има забележително сходство – наблюдават се еднакви детайли и орнаменти. Това накарало учените да смятат, че космите принадлежат на същество от един и същи, или поне сходен вид. “Вече сме наясно, че изследваните косми не принадлежат на азиатската черна мечка, нито на дивата свиня, а също не са и от козината на различните видове макаци”, разказва приматологът Иън Редмънд. “Тези косми остават загадка. Но също така мога да заявя, че ако те наистина принадлежат на Йети, то и у снежния човек, както е и при нас, се наблюдава цъфтеж”, коментира още той.
Наследниците на гигантопитека
Според Редмънд и Анна Некарис има голяма вероятност космите от индийската джунгла да принадлежат на някой все още неизвестен съвременен примат. “Само преди две години в Северна Индия беше открит нов вид макак. Напълно възможно е в джунглата да има обособени места, в които да живее неоткрит до сега примат”, коментира Редмънд. Двамата учени напомнят още, че същия район доскоро е бил обитаван от огромни човекоподобни маймуни, наричани гигантопитеки. “За тях почти нищо не е известно и не са намерени никакви вкаменелости”, пояснява още Редмънд. Ученият разказва, че за тяхното съществуване станало ясно преди около 80 години. Тогава у китайски фармацевт били открити няколко зъба, за които се говорело, че са на дракон и които били използвани в местната традиционна медицина. След направен на зъбите анализ обаче се изяснило, че те принадлежат на огромна човекоподобна маймуна с ръст около 3 метра, която била наречена гигантопитек. Редмънд смята, че не е изключено индийският Йети да е своеобразен наследник точно на този вид човекоподобни маймуни с гигантски ръст.
Каква е истината, тепърва предстои да бъде изяснено. Учените възнамеряват да изпратят космите за ДНК анализ в няколко британски лаборатории. “ДНК-тестовете ще хвърлят повече светлина на тази загадка. Те могат да бъдат проведени, тъй като космите от индийската джунгла съдържат добре различими фоликули. Затова все още имаме шанс да се приближим максимално към разгадаването на мистерията”, коментира Редмънд.
В търсене на истината
Едни от последните сведения за открити следи от Йети са от декември миналата година. Отпечатъците били намерени от група американски телевизионни журналисти, работещи върху предаването Destination Truth – “В търсене на истината”. Следите били открити от непалския участник в групата, който попаднал на тях в средата на долина, разположена на височина 2.8 километра над морското равнище. Сред стъпките ясно се виждал отпечатък от крак с пет пръста. Дължината на следата била 33 см, а разстоянието между първия и последния пръст – 25 см. “Отпечатъкът много напомня стъпка, направена от човек”, коментира водещият на предаването Джош Гейтс, който също присъствал на събитието. Отливка от намерената следа била изпратена в САЩ за провеждането на бъдещи изследвания.
ФАКТИ
Откритите от Едмънд Хилари косми на Йети от Хималаите са били предоставени като подарък на Музея по естествена история във Великобритания.
Името “Йети” произлиза от тибетското словосъчетание йех-тех, което буквално означава “малко човекоподобно животно”.
Смята се, че родното място на Йети е районът около ледниковото езеро Цо Ролпа, което се намира между връх Еверест и столицата на Непал – Катманду.
Тибетците наричат Йети “снежният демон”.
През 50-те години на 20 век непалското правителство издава наредба, с която се забранява убиването и контрабандата с Йети.
В продължение на години едно от най-убедителните доказателства за съществуването на Йети е кратък видеофилм, заснет през 1967 г. от Роджър Патерсън и Боби Гимплин. На него се вижда женска Йети, снимана в Северна Калифорния. По-късно беше обявено, че видеото е фалшификат.
Американският Йети – Голямата стъпка, е наричан още Саскуоч. “Дивият човек от горите” е образ, известен от северноамериканския фолклор. Твърди се, че Саскуоч обитава горите в Северозападната част на Щатите и провинцията Британска Колумбия, Канада.
Индианците лакота от Уисконсин наричат Голямата стъпка “големият възрастен брат”.
В Китай Йети е наричан “Йерен”, а в Австралия – Йоуи.
Най-ранните известия за Голямата стъпка датират от средата на 19 век.
Голямата стъпка е определен като един от талисманите на зимните олимпийски игри през 2010 г. във Ванкувър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар